№ 617
гр. Варна, 27.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000478 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”АД, гр.София, чрез процесуалния
представител адв.Св.Д., срещу решение № 90/29.05.2024г., постановено по ГД №346/2023 г.
по описа на Окръжен съд - **********, в частта, с която съдът е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС” АД
да заплати на ищцата Д. М. М. сумата над 50 000 лв. до присъдените 110 000 лв.,
представляващи допълнително обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и
страдания от смъртта на сина й В.П.Й., ведно със законната лихва върху главницата, считан
от датата на исковата молба - 28.09.2023г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на
решението в съответната част като постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие със събраните по делото доказателства.
Въззивникът излага съображения, че ищцата не е успяла по безспорен начин да
докаже възникване отговорност за ответното застрахователно дружество за обжалваемия
размер обезщетение за неимуществени вреди над размера от 50 000 лева. Счита, че
първоинстанционният съд е допуснал неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД като е
определил прекомерно висок размер на обезщетението. Съдът не бил отчел, че починалият
В.Й., син на ищцата, е бил навършил пълнолетие към датата на инцидента. Акцентира се на
становище, че съдът не е отчел събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.
Твърди се, че ищецът не е установил вида и интензитета на търпени болки и страдания,
които да надхвърлят обичайната траурна реакция, съответно, които заслужават да бъдат
обезщетени с присъдения размер обезщетение. Въззивникът подчертава, че от показанията
на разпитаните по делото свидетели не се установява съществена промяна в емоционалното
и физическо състояние на ищцата преди и след произшествието, при което тя е загубила
сина си. Оспорва се фактическата констатация, че ищцата е загубила съня си поради
1
преживяната травма, доколкото този извод на съда почива единствено на заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза, а последната е базирана на твърденията на самата
ищца. Посочва се, че съгласно изслушаната експертиза ищцата е в процес на излизане от
траурния период и е навлязла в етапа на превъзмогване на трагичното събитие. Въззивникът
поддържа възражението си за съпричиняване на вредите от пострадалия, което
неоснователно съдът е оставил без уважение. Поддържа твърдение, че пострадалото лице се
е качило доброволно в автомобил, управляван от водач под въздействие на наркотични
вещества като е наел е за това, но въпреки това го е направил. Посочва се още, че от
свидетелските показания ставало ясно, че както водачът, така и пътникът в автомобила са
употребявали наркотични вещества, че били близки приятели и непрекъснато поддържали
връзка. Прави се довод, че тези отношения между лицата са индиция, че пострадалият е
знаел за системната употреба на наркотици от Г. Н.. Твърди се, че пострадалият В. е знаел
тези обстоятелства преди да се качи в автомобила. Въз основа на изложеното, въззивникът
моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и да постанови друго, с което да отхвърли иска за
разликата над 50 000 лв. до присъдения размер. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. изплатеното адвокатско
възнаграждение. В условие на евентуалност, в случай, че претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение надвишава минималните размери съгласно НМРАВ №1 от
09.06.2004 г., моли съда да приеме същото за прекомерно и да го намали.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от насрещната страна Д. М.
М., чрез адв.В. В. от АК-**********, с който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба на ЗЛ „Лев инс“ АД с подробно изложени съображения за това по всяко
едно от възраженията, в т.ч. по отношение приетите по делото експертни заключения.
Намирайки решението за правилно и законосъобразно, постановено при извършена
задълбочена и правилна оценка на събраните по делото доказателства, страната моли съда
да отхвърли въззивната жалба с произтичащите от това правни последици. Претендира
присъждане на разноските за въззивното производство. Не се правят доказателствени
искания.
При преценка допустимостта на производството съдът намира въззивната жалба за
редовна - подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и при наличие на интерес от обжалването. Дължимата държавна такса за
въззивно обжалване е внесена в пълен размер. Проведено е пълно администриране на
жалбата с постъпил редовен отговор на същата.
Страните не правят доказателствени искания, а твърденията за процесуални
нарушения във ВЖ не са обосновани с конкретни допуснати от първата инстанция
процесуални пропуски. Въззивният съд, намира че съобразно очертания предмет на жалбата
не се налага служебно събиране на доказателства или даване указания на страните за
предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните съгл. чл.267, ал. 1 ГПК, поради което
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС” АД, гр.София, подадена чрез процесуалния представител адв.Св. Д., срещу
решение № 90/29.05.2024г., постановено по гр.д. № 346/2023 г. по описа на Окръжен съд -
**********, в частта, с която съдът е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС”АД да заплати на Д. М. М. обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта
на сина й в ПТП на 23.11.2020г., над размера от 50 000 лв. до присъдените 110 000 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба 28.09.2023г. до окончателното
изплащане.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 478/2024г. по описа на ВАпС в о.с.з. на
19.11.2024г. от 14.30 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните чрез
процесуалните си представители с връчване препис от определението, вкл. третото лице
помагач на застрахователя Г. Г. Н., ЕГН **********, гр.**********.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело
на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала
ЕПЕП.
УКАЗВА на Застрахователна компания Лев Инс АД, гр.София, представлявано в
производството по делото от адв. Д., че на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК следва да посочи
електронен адрес, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване
на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените
разноски по делото ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание като при
пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото
заседание) за представянето им, ведно с доказателства за извършването им, правото им да
искат изменение в размера на присъдените разноски се преклудира.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3