Р Е Ш Е Н И Е № 212
гр. Сливница, 10.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 200 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищцата В.Г.Н. е предявила
осъдителен иск срещу „…“ ООД с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане
на обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за 30-дневния срок
на предизвестие, възлизащо в размер на 510 лв., дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
В исковата молба се твърди, че от
26.10.2016 г. по силата на безсрочен трудов договор ищцата е работила в
ответното дружество на длъжност „хигиенист“ с място на работа „Бензиностанция, газстанция и паркинг- гр. Д.“, като за престирания
от нея труд е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лв.
месечно, платимо до 10-то число на следващия месец. Твърди се, че на 07.12.2017
г. ищецът е депозирал в деловодството на дружеството заявление на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, с което едностранно и без предизвестие е прекратил
трудовото правоотношение. Сочи се, че със заповед № 86/08.12.2017 г. е било
удостоверено прекратяването на трудовия договор, като това обстоятелство е било
вписано и в трудовата й книжка. В заповедта изрично било упоменато, че на ищцата
следва да се заплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, което обаче не й било
заплатено.
В законоустановения срок по чл.
131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба чрез адв. Б.. С отговора ответникът е признал иска по основание
и размер. Твърди, че ищцата е отказала да подпише ведомостите и фишове за
заплати, както и протоколите за инвентаризация, за което са били съставени
четири протокола от 08.12.2017 г., 14.12.2017 г. - 2 бр. и от 15.12.2017 г.
Сочи, че ищцата не е съдействала по никакъв начин, за да получи трудовото си
възнаграждение и дължимо обезщетение. Твърди, че ищцата отказва да предостави
банкова сметка, подадената искова молба, което от своя страна е изискване по
чл. 127, ал. 4 ГПК. В тази връзка моли съдът да постанови решение, с което да
уважи ищцовата претенция поради признание на иска,
като не присъжда направените разноски и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата- адв. Л.А. от САК, прави
искане съдът да постанови решение при признание на иска, като предвид
недоказаността на твърденията на ответника, че не е дал повод за завеждане на
делото, моли на доверителката й да бъдат присъдени и сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът,
редовно уведомен се представлява от адв. Б., който
поддържа депозирания отговор.
С оглед на обстоятелството, че
надлежно упълномощеният процесуален представител на ответника- адв. Б., е признал иска, предмет на настоящото съдебно
производство и предвид направеното от страна на процесуалния представител на
ищеца изрично искане, съдът трябва да постанови решение при признание на иска,
без да излага съображения по същество – арг. чл. 237,
ал. 2 ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи, че направеното признание се
подкрепя и от представените по делото писмени доказателства и по - конкретно
подписаната от законния представител на ответника заповед № 86/08.12.2017 г., с
която е разпоредено на работника да се начислят и
обезщетенията по чл. 221, ал. 1 и чл. 224 КТ, което, видно от представеното
извлечение от трудовата книжка на ищцата, е в размер на 510 лв. Същевременно по
делото не са ангажирани доказателства за извършено от страна на ответника
плащане, каквито фактически твърдения не са и били въведени с отговора на
исковата молба.
Основният спор между страните в
настоящото производство се съсредоточава върху обстоятелството дали с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за
предявяването на иска, респ. дали следва да се присъдят сторените от ищцата
съдебни разноски.
Съобразявайки това, с доклада по
делото съдът е разпределил доказателствената тежест,
като е указал, че основателността на възражението по чл. 78, ал. 2 ГПК
предполага ответникът да установи с всички допустими доказателствени
средства, че той не е станал причина за завеждане на делото, като докаже, че
кредиторът неоправдано не приема предложеното му изпълнение или не е дал
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си, респ. като докаже, че ищцата злоупотребява с процесуалните си
права по смисъла на чл. 3 ГПК.
По делото са били представени
четири броя протоколи, които по своето правно естество представляват частни
свидетелстващи документи, които са подписани от лица, различни от страните по
делото, с оглед което по смисъла на чл. 180 ГПК същите представляват
доказателство единствено за това, че съдържащите се в тях изявления са
направени от тези лица. Изложеното в протоколите е допустимо да бъде установено
с всички допустими съобразно процесуалния закон доказателства и доказателствени средства, вкл. чрез представяне на изходящ
от ищеца документ, в който се съдържа признание за тези обстоятелства. По
делото обаче не бяха ангажирани доказателства, с изключение на посочените
протоколи, които не могат да се ценят по различен от посочения по-горе начин,
от които да се установява, че ищецът неоправдано не е прел предложеното му
плащане или не е дал необходимото съдействие, без което ответникът да би могъл
да изпълни задължението си. За пълнота следва да се посочи, че в представените
по делото протоколи не се съдържат твърдения, че ответникът е предложил плащане
на дължимото на ищеца обезщетение, което той да не е приел, а само такива, че
посочените в протоколите работници, сред които и ищцата, са отказали да получат
заплатите си месец октомври и ноември 2017 г.
Съобразявайки изложеното, съдът
намира, че възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 ГГПК се явява
неоснователно с оглед което и предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата в размер на
300 лв., представляваща заплатения от него адвокатски хонорар. Ответникът
трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр.
с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр.
Сливница дължимата държавна такса в размер на 50 лв., определена по правилата
на чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Макар че решението, с което е
уважен предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, не се ползва със
сила на присъдено нещо, по силата на чл. 242, ал. 1 ГПК и доколкото е присъдено
обезщетение за работа, то притежава изпълнителна сила, поради което съдът
следва да допусне предварително изпълнение на решението в тази част.
Така мотивиран и на основание чл.
237, ал. 1 ГПК, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„…“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, район „…“ ул. …, да заплати на В.Г.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата в размер на 510 (петстотин и десет) лева,
представляваща обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за
30-дневния срок на предизвестие, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие от страна на работника на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „…“ ООД да
заплати на В.Г.Н. сумата в размер на 300
(триста) лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК „…“
ООД да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр. Сливница сумата в
размер на 50 (петдесет) лева,
представляващи държавна такса.
ДОПУСКА
на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта,
с която „..“ ООД е осъдено да заплати на В.Г.Н. сумата в размер на
510 (петстотин и десет) лева по иска
с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ.
РЕШЕНИЕТО
в
частта за допускане на предварително изпълнение, имащо характер на определение,
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София с частна жалба по реда на Глава
Двадесет и първа ГПК в едноседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в
останалата част може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд-София в 2-седмичен
срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: