№ 4734
гр. Варна, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501533 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба №27190 от 18.11.2022г. от молителя „„Кей Би
Си Лизинг България“ ЕООД за допълване на постановеното по делото
решение № 1419/14.11.2022г., в частта за разноските, чрез присъждане на
разноски за въззивната инстанция в размер на 486.40 лева съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение (180 лева), транспортни разходи (266.40 лева) и
командировъчни (40 лева).
В предоставения от съда срок е постъпил отговор от насрещната страна,
в който възразява срещу присъждане на транспортни разходи и
командировъчни.
Молбата за допълване на постановеното решение в частта му за
разноските е процесуално допустима. Същата е депозирана от легитимирана
страна с правен интерес и в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК при
наличието на представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Разгледана по същество молбата с правно основание чл.248 от ГПК се
явява частично основателна, доколкото в крайния съдебен акт липсва
произнасяне по своевременно направеното преди края на устните състезания
искане за присъждане на разноски. Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от
иска.
В случая с въззивното решение е формиран извод за основателност на
предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК в цялата обжалвана част. С
оглед изложеното в тежест на ответника – въззивник в настоящото
1
производство, следва да бъдат възложени сторените от въззиваемия разноски
за втора инстанция.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда
и възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт в размер,
определен от съда по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно
чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева.
Определянето на точния размер е в правомощията на съда. В разглеждания
случай с оглед правната сложност на спора и предприетите от въззиваемия
процесуални действия, включително явяване в съдебно заседание, размерът
на дължимото юрисконсултско възнаграждение се определя от съда в размер
на 200 лева, но с оглед диспозитивното начало искането следва да бъде
уважено до претендирания размер от 180 лева.
В останалата част искането следва да бъде отхвърлено като
неоснователно. Отговорността за разноски е уредена като ограничена и
включва само внесените такси и разноски по производството, както и
възнаграждението за един адвокат по чл. 78, ал.1 от ГПК. От нейния обхват
са изключени всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по
делото (например пътните разноски за явяването на страните или техните
пълномощници пред съда). Командировъчните и транспортните разходи не са
съдебно-деловодни разноски, поради което не могат да се претендират на
основание чл. 78 от ГПК. По този ред се покриват само разноските, които по
естеството си са необходими за движението на процеса - нормативно
предопределени или свързани с процесуално действие, указано от съда,
поради което не са в дискреция на страната. В този смисъл са Решение № 192
от 25.06.2014г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г.о. и Определение №
60368 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2058/2021 г., II т.о., ТК.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за
допълване на решение № 1419/14.11.2022г. в частта за разноските чрез
присъждане на сумата от 180 лева, представляваща сторени от въззиваемия
разноски за въззивната инстанция. За разликата над 180 лева до 486.40 лева
искането с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 от ГПК решение №
1419/14.11.2022г., постановено по т.д. № 1533 по описа за 2022г. на ВРС, в
частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Булком инвест“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр.Варна, район „Одесос“, ул. „Кракра“ № 38А да
заплати на „Кей Би Си Лизинг България“ ЕООД с предишно наименование
„Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 32А, ет.6, сумата от 180 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
2
ОТХВЪРЛЯ обективираното в молба №27190 от 18.11.2022г. от „Кей
Би Си Лизинг България“ ЕООД искане с правно основание чл.248 от ГПК за
допълване на постановеното по делото решение № 1419/14.11.2022г., в частта
за разноските, за разликата над 180 лева до претендираните 486.40 лева .
Определението не подлежи на обжалване на основание чл.248, ал.3, изр.
второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3