Р Е Ш Е Н И Е
819 / 15.6.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – гр. ВАРНА – трети наказателен състав в публично съдебно заседание на
двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова- Павлова
при секретаря
П.Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1154 по описа на
съда за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано след касиране
на решение № 1700/24.09.2019 г. на
РС-Варна по нахд № 2739/2019 г. и връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Х.С. ***-0819-001351/16.04.2019 г. издадено от Началник на група към ОД
МВР гр. Варна,сектор
ПП-Варна, с което са му наложени административни наказания за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на
процесното НП и се иска неговата отмяна.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата и пледира за отмяна на НП.
Представител на административно
наказващия орган не се явява. В писмени бележки оспорва жалбата, моли за
потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави искане
за намаляване размера на разноските за адв. възнаграждение в случай, че такива
се претендират.
Жалбата е депозирана от легитимирано
лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 24.09.2018 г. около 20:30 ч. след получен сигнал от дежурния в сектор ПП
за настъпило ПТП с пострадал участник, служители на с-р ПП-Варна, пристигнали мястото до свинекомплекса между с.Баново и с.Слънчево. Там свид.В.В.
установил, че л.а. «Ситроен берлинго» с рег. №
В 3098 НМ се е ударил челно в друг автомобил, при което водачът на първия
– жалбоподателя Б. бил видимо зле и
лежал до автомобила. Пристигналият
по същото време екип на «Бърза
помощ», отвел пострадалия в лечебно
заведение. Тъй като обективното състояние на Б. не позволявало извършването на
проверка за употреба на алкохол на негово име бил издаден талон за изследване,
който полицейски служител предал в лечебното заведение. По случая било
образувано досъдебно производство № 322/2018 г. за престъпление по чл.343 ал.1
б.»б» от НК.
Въз
основа на талона за проверка била взета кръвна проба от Х.Б., а резултата от химическото й
изследване, бил отразен в Протокол № 1482/2018 г. Видно от същия концентрацията на
алкохол в кръвта на лицето била 0,80 промила. Протокола от експертизата, ведно
с медицински протокол и талон, издадени на името на Хр.Б. били предадени на
03.01.2019 г. на разследващия
полицай. В последствие (на 04.04.2019
г.) протокола с резултата от химическото
изследване бил получен в сектор ПП-Варна, което било основание свид. В. да
състави срещу Х.Б. АУАН № 959851/11.04.2019 г. за нарушение на чл.5
ал.3 т.1 от ЗДвП. Административно наказващият
орган като взел предвид фактическите констатации в АУАН и резултата
от химическото изследване на кръвната
проба на Б. издал процесното НП, в което
изложил фактологията на
нарушението, квалифицирал го по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП и наложил санкция на
нарушителя по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните и писмени
доказателствени средства събрани в хода на делото. Съдът кредитира изцяло
показанията на свид. В.В. като обективни, последователни и непротиворечиви с
останалия доказателствен материал.
При така
установената фактология съдът формулира
правно убеждение в следния смисъл:
По приложението
на процесуалния закон:
Процесното
наказателно постановление е издадено от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, съгл. Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г.. на Министъра
на вътрешните работи. Правомощията са делегирани на определен кръг лица, с
оглед заеманата от тях длъжност, поради което непосочването им поименно не
опорочава акта на оправомощаване.
АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Препис от
акта е връчен на нарушителя, като му е дадена възможност да организира
адекватна защита. В АУАН жалбоподателят не е вписал възражения и не е депозирал
писмени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на произнасяне
на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Възражението в
жалбата, за изтекла давност за
образуване на адм. наказателно производство по см. на чл.34 от ЗАНН, е неоснователно. Настоящият съд, както касационния съдебен
състав счита, че при наличие на необорена материална доказателствена сила
на официалния удостоверителен документ -
докладна записка от 10.06.2019 г., съставена от
актосъставителя и свидетел В.В.
относно датата, на която му е станал
известен резултата от химическата
експертиза на кръвната проба на
жалбоподателя, безусловно следва да се приеме, че АУАН е съставен в
срока по чл.34 от ЗАНН.
Що се отнася до
твърдяната от процесуалния представител на жалбоподателя конкуренция между
настоящото адм. наказателно производство и възбуденото наказателно преследване
от органите на прокуратурата, съдът счита, че не е налице такава. Видно от
съдържанието на двете справки, изискани от РП-Варна (в хода на касационното и
настоящото производства) по ДП № 322/2018 г. , започнато на 24.09.2018 г. за
престъпление по чл.343 ал.1 б.»б» от НК за причинена по непредпазливост средна телесна повреда на Х. Ст.Б., няма привлечено лице в качеството на обвиняем,а ДП не е приключило
и към края на съдебното следствие по
настоящото дело.
По приложението
на материалния закон:
По делото
безспорно се установи, че при ПТП, посетено от свид. В., жалбоподателят Б. е
управлявал едно от МПС, участвали в него. Поради обективна невъзможност да му бъде
извършена проверка за наличие на алкохол
в издишания въздух, концентрацията на алкохол в кръвта му, е установена с
медицинско изследване. Резултата от
него, обективиран в Протокол № 1482/2018 г. сочи 0,80 на хиляда. За това и в
обжалваното НП законосъобразно е взето предвид констатираното от химическата експертиза съдържание на алкохол
в кръвта на жалбоподателя. Предвид последното съдът счита, че Х.Б. е нарушил
императивната норма на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, съгласно която на водача на
пътно превозно средство е забранено да го управлява под въздействие на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Правилно
е била приложена и нормата на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като именно в нея е
предвидена санкция за водач на МПС, който
управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта, над
0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо
изследване. В този смисъл законосъобразно са
наложени административните наказания: „глоба“- 500 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, предвидени в абсолютен размер в тази норма.
Гореизложеното налага извод за
процесуална и материална законосъобразност на обжалваното НП, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото
и съобразно искането на процесуалния представител на АНО, на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК, съдът намира, че на ОД-МВР-Варна следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно чл.27е от
посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120лв.
Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност,
съдът присъди на ОД-МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 и 3 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-001351/16.04.2019 г. издадено
от Началник на група към ОД МВР гр. Варна, сектор ПП-Варна, с което на Х.С.
*** са наложени административни наказания: глоба в размер на 500 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х.С. ***, да плати на ОД-МВР-Варна,
юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от уведомяване на
страните.
СЪДИЯ: