№ 164
гр. Бяла Слатина, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20231410101698 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 439, ал.1 от ГПК от М. Е. М., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №4, ет.2, кантора 214, чрез процесуалния си
представител адв. К. И. от САК, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, *********, с адрес: гр.
София, ул. „Р.П.-К.“ №4-6, сграда „Матрикс-Тауър“, ет. 6, с който е поискал съдът да
постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 8372,15лв. -
главница, дължима на основание сключен договор за потребителски кредит от 15.06.2012г.,
сумата в размер на 8426,25 лв., представляваща законна лихва за период от 02.04.2014г. до
14.12.2023г., сумата в размер на 345,00лв. – договорна лихва за периода от 16.11.2012г. до
01.04.2014г., сумата в размер на 958,79лв. – лихва за периода от 16.11.2012г. до 01.04.2014г.,
сумата в размер на 682,39лв – адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на
193,52лв. – заплатена държавна такса, за които вземания е издаден изпълнителен лист от
08.04.2014г. по ч.гр.д. №244/2014г. по описа на РС-Бяла Слатина.
Ищецът сочи, че „ОББ“ АД се е снабдил с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело №
244/2014 г. по описа на РС-Бяла Слатина. Поддържа, че ответното дружество се легитимира
като носител на вземането на основание сключен договор за цесия, за което ищецът не е
уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Ищецът отрича дължимостта на паричните суми
поради настъпила погасителна давност. Сочи, че на 06.06.18г. ответникът е депозирал молба
за конституиране като взискател по изпълнителното дело, след която дата няма извършване
на изпълнителни действия, поради което на 27.07.2023г. с постановление ЧСИ Георги
Борисов е перкратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8. Прилага
1
доказателства. Претендира разноски.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът ЕОС МАТРИКС ЕООД е
депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който е признал иска по
основание и размер. Възразил срещу присъждане на разноски в негова тежест съобразно
изложените в отговора подробни съображения.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и писменият
отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Правният интерес на длъжника обхваща и осуетяването възможността кредиторът по
заповедта за изпълнение след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска
връщане на изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело. Няма пречка
искът да се предяви срещу цедента. Няма пречка да се предяви отрицателен установителен
иск по чл. 439 ГПК за всяко отделно вземане, което е предмет на издадения изпълнителен
лист. Вземането за съдебни разноски има самостоятелен характер. Вземането за разноски е
самостоятелно вземане, основава се на процесуалния закон и няма връзка със
съществуването /респ. погасяването/ на дълга на длъжника. Вземането за разноски поради
самостоятелния си характер и регламентация в процесуалния закон не попада в обхвата на
произтичащите от главното вземане допълнителните вземания по чл. 119 ЗЗД /виж
определение № 538 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2367/2016 г., III г. о./. Оттук исковете
са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
С изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение № 184/17.03.2024г. и приет
за окончателен по делото с протоколно определение от 25.06.2024г, съдът на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 от ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че
срещу М. Е. М. е издаден в полза на “Обединена българска банка” АД изпълнителен лист на
08.04.2014г. по ч.гр.д. №244/2014г. по описа на РС-Бяла Слатина, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 1052/2014г. на ЧСИ Георги Борисов, което е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава иска, като с молба с вх.
№ 1885/04.04.2024г. е посочил, че поддържа волеизявлението си.
След постъпване на отговора на ответника от страна на ищеца е постъпила молба с вх.
№3559/25.06.2024г., в която с оглед направеното признание на иска, изразява воля за
постановяване на решение при признание на иска съгласно чл. 237 от ГПК. Излага
съображения за липса на предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските в
тежест на ищеца.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
2
решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът "ЕОС Матрикс"
ЕООД, чрез представителя адв. А. К. от АК-Монтана, надлежно упълномощен с
правомощията по чл.34, ал.3 от ГПК, е направил изрично изявление за признание на иска, а
ищецът, чрез процесуалния си представител, изрично е поискал в молба с вх.
№3559/25.06.2024г. съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че следва
претенцията на ищеца да се уважи.
Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК,
съдът на общо основание се произнася по разноските.
Същинският спор между страните е на кого следва да се възложат разноските.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК и константно установената практика на ВКС по прилагането
на нормата, от значение е поведението на ответника като кредитор или като длъжник,
съдебно и извънсъдебно, включително извънпроцесуалното му поведение. Разликата в
положението на ответника когато е длъжник по осъдителен или установителен (по чл. 422
ГПК) иск, с това на ответника- кредитор при иска по чл. 349 ГПК, основан на настъпила
погасителна давност за вземането и след като искът се признава, е че докато в първия случай
бездействието на длъжника и просрочването на задължението се разглежда като повод за
завеждане на осъдителния или установителен иск (опр. № 60228/2021 г по ч. гр. д. № 1916 за
2021 г, Трето г. о на ВКС), то бездействието на кредитора в изпълнителния процес няма
същото значение. Това е разяснено при отговора на правен въпрос в определение № 95/2018
по ч гр. д № 510/18 г на Четвърто г. о на ВКС и множество други определения на състави на
ВКС, с които съдебната практика е уеднаквена. За възлагане на разноските, сторени от
ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и
взискател, на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки, които е предприел,
докато установено и продължаващо бездействие на кредитор, след като давността е изтекла,
обуславя обратния резултат (опр. № 318/2018 г по гр. д № 2828/2018 г, опр № 534/2019 г по
ч. гр. д № 4484/2019 г на Трето г. о, опр. № 474/2019 г по ч. гр. д № 3063/2019 г на Четвърто
г. о и др.). Както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя
висящност на изпълнителното дело са от значение и се вземат предвид от съда при преценка,
доколкото засвидетелстват активност на взискателя, включително в насока да се осигури
възможността за изпълнителни действия по негово искане.
Друг е случаят, в който за очертан с исковата молба период взискателят бездейства, не
предприема никакви мерки, не сочи изпълнителни способи, нито прави искания или други
изявления с процесуални последици за длъжника, както и за хода на изпълнителното
3
производство (конституиране на страни, молби за спиране, за прекратяване, искане за
предаване на изпълнителния лист след прекратяване и др.) Прекратяване на изпълнителното
дело при перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ) настъпва по силата на закона. Със закона
адресатите на нормата следва да съобразяват поведението си, включително страните в
изпълнителното проиводство. Установената практика на ВКС не отрича правен интерес за
ищеца да получи и в този случай признанието на ответника в един исков процес, но в
конкретност съобразява налице ли е даден от ответника повод по смисъла на чл. 78, ал. 2 от
ГПК, за да се възлага върху него тежестта за разноските, като се отчита и правомерният
характер при поведението на кредитора.
Съгласно константната съдебна практика страната, която претендира извънсъдебно
дори несъществуващо вземане, не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на
претендираното вземане. За да е налице повод за завеждане на делото по причина
поведението на ответника, необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки
противопоставянето на ищеца, т.е. да е налице правен спор за дължимостта на вземането.
Ответникът трябва да е предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск за
несъществуване на вземането. Следва да бъде посочено, че с изтичането на давностния срок
възниква право за длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже
изпълнение, ако такова се претендира от кредитора. Ако това е сторено, но кредиторът
продължава да претендира вземането, налице е правен спор и повод ищецът да отрече
съществуването на вземането по съдебен ред. В този смисъл са Определение № 188 от
17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4586/2018 г. и др. Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки,
които сочат на отпадане отговорността на ответника за разноските в производството. С
отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че признава иска – признава
настъпилия нов факт с правно значение – изтичане на погасителната давност спрямо
процесното вземане. Следователно ответникът признава и твърдения от ищеца факт, че по
изпълнително дело № 1052/2014г. по описа на ЧСИ Георги Борисов след 06.06.2018г. не са
извършвани никакви други изпълнителни действия, насочени към принудително събиране
на процесното вземане. В тази връзка съдът намира, че ответникът се е дезинтересирал от
изпълнението, а след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК към 27.03.2023г. и не е предприел действия за продължаване на изпълнението. Нещо
повече, към датата на образуване на настоящото дело е било ясно, че изп. дело № 1052/2014г.
по описа на ЧСИ Георги Борисов е било прекратено още към 27.03.2023г. поради перемпция,
като ответникът до прекратяването на изпълнителното дело не е искал възобновяване на
действията по принудително изпълнение с посочване на друг изпълнителен способ, нито
след прекратяването му е образувал ново изпълнително дело. По делото няма данни
длъжникът да се е позовавал пред взискателя на изтекла погасителна давност, след което
позоваване взискателят да е продължавал да иска изпълнение. Няма събрани по делото
доказателства, от които да може да се установи, че след прекратяване поради перемпция на
изпълнителното дело към 27.03.2023г. и датата на предявяване на иска, ответникът да е
предприемал нови действия по принудително изпълнение. Твърдяната от ищеца
4
извънсъдебната покана към длъжника да плати при наличие на пасивно поведение на
взискателя в изпълнителното производство, не е достатъчно, за да се приеме, че ответникът
с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Не се установява още ищецът да е
правил възражения пред ответника за погасяване на вземанията по давност и той по някакъв
начин да се е противопоставил. В горния смисъл съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът е признал, че не се дължи принудително
изпълнение на процесното вземане, което е погасено по давност, и след изтичане на
давността не е предприел никакви действия по принудително изпълнение, поради което
разноските по делото следва да бъдат възложени върху ищеца. В настоящото производство
ответникът не е претендирал разноски, предвид което такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.439, ал.1 от ГПК
по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, *********, с адрес: гр. София, ул. „Р.П.-К.“ №4-
6, сграда „Матрикс-Тауър“, ет. 6, че М. Е. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ №4, ет.2, кантора 214, чрез процесуалния си представител адв. К. И. от САК,
НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, *********, ПОРАДИ
ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ, сумата в размер на 8372,15лв. - главница, дължима на
основание сключен договор за потребителски кредит от 15.06.2012г., сумата в размер на
8426,25 лв., представляваща законна лихва за период от 02.04.2014г. до 14.12.2023г., сумата в
размер на 345,00лв. – договорна лихва за периода от 16.11.2012г. до 01.04.2014г., сумата в
размер на 958,79лв. – лихва за периода от 16.11.2012г. до 01.04.2014г., сумата в размер на
682,39лв – адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на 193,52лв. – заплатена
държавна такса, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 08.04.2014г. по ч.гр.д.
№244/2014г. по описа на РС-Бяла Слатина.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
5