№ 778
гр. Варна , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503438 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
1. въззивна жалба с вх.№ 275232 от 22.10.2020г. на „КНМ ГРУП“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк
Люлен ул.Търново, бл.срещу блок 817, представлявано от управителя П.Н.К.,
чрез адв. Д.Я., член на АК Варна, срещу Решение № 260691 от 15.10.2020г. по
гр.д.№ 15873/2019г. по описа на ВРС, 24-ти състав, с което е прието за
установено по предявения от „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна
срещу „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, „ПИ МАРКЕТ”
ЕООД, ЕИК *********, гр. София и „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ” ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна иск, че „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, е
носител на вземане в размер на 1 493, 37 лв. /хиляда четиристотин деветдесет
и три лева и тридесет и седем ст./, произтичащо от сключен на 23.10.2014г.
договор за цесия между „КНМ ГРУП” ЕООД и „ИНТЕЙК” ЕООД, която сума
1
представлява платена без основание стройност на начислена с дебитно
известие № **********/21.03.2012г. електроенергия след извършена
корекция на сметка за периода от 17.09.2011г. до 14.03.2012г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането, което е съдебно установено в
производството по гр.д. № 9773/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е
издаден на 24.01.2019г. изпълнителен лист, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
и
2. въззивна жалба с вх. № 275233 от 22.10.2020г. на „ПИ МАРКЕТ“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк
Люлен ул.Търново, бл.срещу блок 817, представлявано от управителя П.К.Б.,
чрез адв.О.С. – САК срещу същото решение.
В жалбата си процесуалният представител на въззивника „ КНМ ГРУП“
ЕООД ЕИК ********* счита обжалвания съдебен акт за недопустим,
алтернативно за неправилен поради противоречие с материалния и
процесуалния закон. Позовава се на недопустимост на решението предвид
постановяването му по иск предвид липсата на предпоставки за субективно
пасивно съединяване на предявените искове срещу тримата ответника; поради
наличие на изявление за разваляне на договора, от който ищецът черпи права;
наличие на сила на пресъдено нещо с оглед влязлото в законна сила решение
по гр.д. № 9773/2014г. на ВРС; липса на правен интерес доколкото
производството по водения иск не може да снабди ищеца с правото на
принудително изпълнение. Като се позовава на практика на ВКС на РБ се
оспорва извода на съда, че след като има извършено уведомление с по-ранна
дата, то ищецът е единствен легитимен носител на правото. Намират се за
необосновани мотивите на съда за липса на валидно разваляне на процесния
договор за цесия. Поддържат се основанията на недействителност на договора
за цесия от 23.10.2014г. на осн.чл.40 от ЗЗД. Настоява се за обезсилване на
решението като постановено по недопустим иск, алтернативно за отмяната му
с постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В жалбата си процесуалният представител на въззивника „ПИ
МАРКЕТ“ ЕООД ЕИК ********* счита обжалвания съдебен акт за
2
недопустим като произнесен по недопустим иск, както и за неправилен като
постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита се, че
обжалваният акт съставлява повторно присъждане на материалното право по
вече издаден изпълнителен лист, съгласно влязъл в сила друг акт на същия
съд. Като се позовава на решения на ВКС на РБ настоява, че искът се
основава на извънсъдебно развален от цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД ЕИК
********* договор. Оспорва се позоваването на исковия съд при определяне
на титулярството на вземането на обстоятелството на факта, свързан със
съобщението за цесията до длъжника като се счита, че даже и в хипотезата на
неуведомяване същата е действителна. Настоява се за обезсилване на
решението като постановено по недопустим иск, а в условие на евентуалност
за отмяната му с постановяване на ново по съществото на спора, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 263 ГПК и по двете въззивни жалба, въззиваемата
страна „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна депозира писмени
отговори, в които развива доводи за тяхната неоснователност.
С молба вх. № 5090 от 18.03.2021г. „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД
гр.Варна счита въззивната жалба за неоснователна. Позовава се, че договорът
за прехвърляне на процесното вземане от 20.10.2014г. между КНМ Груп
ЕООД и ГГГ ЕУ ЕООД е първи по време и останалите договори нямат
транслативен ефект. Твърди се, че спогодба анекс от 23.12.2014г. е
недействителна и не обвързва ответника.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
3
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството по гр.д. № 15873 по описа на Районен съд град Варна е
образувано по предявен от „ИНТЕЙК” ЕООД ЕИК ********* гр. Варна
срещу „КНМ ГРУП” ЕООД ЕИК ********* гр. София, „ПИ МАРКЕТ” ЕООД
ЕИК ********* гр. София и „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ” ЕООД ЕИК *********
гр. Варна иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията
между страните, че „ИНТЕЙК” ЕООД е носител на вземане в размер на
1 493.37 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между
„КНМ ГРУП” ЕООД и „ИНТЕЙК” ЕООД, която сума представлява платена
без основание стройност на начислена с дебитно известие №
**********/21.03.2012г. електроенергия след извършена корекция на сметка
за периода от 17.09.2011г. до 14.03.2012г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на вземането, което е съдебно установено в производството по гр.д.
№9773/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден на 24.01.2019г.
изпълнителен лист.
От приетите по делото писмени доказателства и приобщеното гр.д. №
9773/2014г. по описа на ВРС, се установява, че по посоченото дело пред ВРС
е поставен на разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД, предявен от „КНМ ГРУП” ЕООД срещу “ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД за присъждане на сумата от 1 493.37 лв., представляваща
платена без основание стройност на начислена с дебитно известие №
**********/21.03.2012г. електроенергия след извършена корекция на сметка
за периода от 17.09.2011г. до 14.03.2012г., за обект, находящ се в
4
гр.Силистра, ул. Бачо Киро 1 с кл. № ********** и абонатен номер
**********. В резултат на постановеното по в.т.д. № 2286/2018г. решение №
2121/06.12.2018г. искът е уважен изцяло.
В хода на първоинстанционното производство „КНМ ГРУП” ЕООД
чрез пълномощник адв. К.Д.Т. прехвърля на „ИНТЕЙК” ЕООД вземането си
в размер на 1 493.37 лв. по корекционната процедура с договор за цесия,
сключен на 23.10.2014г. срещу сумата от 1393.37 лева, за която цесионера
поема задължение да заплати на кредитора на цедента – Д.И.Д. с ЕГН
**********.
Предишният кредитор „КНМ ГРУП” ЕООД е съобщил за извършеното
прехвърляне на длъжника “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД на 26.10.2014г.
Представен по делото е договор за прехвърляне на взамане от
21.10.2014г., по силата на който „КНМ ГРУП” ЕООД чрез управителя П.Н.К.
прехвърля на „ПИ МАРКЕТ” ЕООД вземането си от длъжника “ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД в размер на 1 493.37 лв. по корекционната процедура с
договор за цесия, сключен на 23.10.2014г. срещу сумата от 1443.37 лева,
платима в срок от шест месеца от датата на подписване на договора.
За извършено разпореждане с процесното вземане предишният
кредитор „КНМ ГРУП” ЕООД съобщава на длъжника “ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД на 20.01.2015г.
За присъдените суми на дата 24.01.2019г. въз основа на влязлото в сила
решение в полза на ищеца „КНМ ГРУП” ЕООД е издаден изпълнителен лист
под № 649.
Не се спори, че въз основа на ИЛ пред ЧСИ №718 е образувано изп.д.
№ 20197180400525 с взискател „ПИ МАРКЕТ” ЕООД, конституиран на
осн.чл.429, ал.1 от ГПК и представения договор за цесия от 21.10.2014г. с
„КНМ ГРУП” ЕООД.
Предмет на спора между страните е принадлежността на вземането,
предмет на цесията, доколкото са налице твърдения и доказателства, че
кредиторът на вземането го е прехвърлил последователно на няколко лица.
5
Въведените с отговора на исковата молба от ответниците, въззивници в
настоящото производство, възражения по допустимостта и основателността
на иска се поддържат и във въззивната жалба.
Неоснователно е възражението на въззивниците за недопустимост на
иска поради наличие на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.
№ 9773/2014г. по описа на ВРС, доколкото осъдителния диспозитив включвал
и установителна част относно принадлежността на процесното вземане.
Липсва основание да се приеме, че решението по гр.д. № 9773/2014г. на
ВРС установява със СПН между настоящите страни кому принадлежи
вземането, доколкото с влязлото в сила решение е установено със СПН
единствено, че „Енерго-про продажби“ АД дължи на „КНМ ГРУП“ ЕООД
определена сума, а предмет на установителния иск е да се установи със сила
на пресъдено нещо кой е титуляр на процесното вземане към „Енерго-про
продажби“ АД, с оглед данните, че праводателят „КНМ ГРУП“ ЕООД е
сключил два договора за цесия с предмет процесното вземане.
Установителният иск е допустим, съотв. и произнесено решение, т.к. само по
този начин „ИНТЕЙК“ ЕООД ще обвърже със сила на присъдено нещо
другите оспорващи кредитори, че е титуляр на вземането, като при уважаване
на иска, съдебният изпълнител следва да зачете решението на съда и
конституира „ИНТЕЙК“ ЕООД като взискател по изп.дело, по което
цесионерът като частен правоприемник на „КНМ Груп“ ЕООД, което ще бъде
установено с влязло в сила решение, ще ползва издадения в полза на цедента
изпълнителен лист.
На следващо място, по отношение на ищеца е налице правен интерес от
водене на иска и срещу ответника „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ” ЕООД, който,
видно от извънпроцесуалното (Спогодба-анекс от 23.12.2014г., Възражение
до Интейк ЕООД от 01.08.2019г.) и процесуалното му поведение (становище
по гр.д. № 15873/2019г. по описа на ВРС, молба с вх. № 5090/18.03.2021г. по
в.т.д. № 3438/2020г. по описа на ВОС) заявява самостоятелни права по
отношение на процесното вземане. Отделно, необходимостта установителния
иск да се води и срещу цедента „КНМ ГРУП” ЕООД се свързва с
възможността след установяване титулярството на вземането с влязъл в сила
съдебен акт последващите цесионери да търсят отговорност от цедента.
6
Неоснователно е възражението на въззивниците за нищожност на
договора за цесия от 23.10.2014г. като сключен поради договаряне във вреда
на представлявания съгласно чл.40 ЗЗД. Хипотезата на чл.40 ЗЗД предпоставя
осъществяване на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на
упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във
вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на
упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства,
свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го
сключи. Увреждане интереса на представлявания може да има различни
проявни форми, в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно
конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на
упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените на
упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на
представителната му власт. Успоредно с увреждането следва да е налице и
второ условие - споразумяване между упълномощителя и третото лице във
вреда на представлявания. Съгласно разпоредбата на чл.40 ЗЗД
недобросъвестността на третото лице не се предполага, поради което
упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност, следва да я
установи. В производството по иска за прогласяване недействителност на
увреждащата сделка, ищецът упълномощител следва да установи и намерение
за увреждане на пълномощника и третото лице. Преценката за това намерение
се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при
които е сключен договорът с третото лице.
Ако вредата представлява вид пропусната полза, то същата трябва да
има характер на реалност и сигурност. Печалбата, която би могъл да извлече
ищецът от цесиите, подлежи на доказване. Тя би имала характер на
пропусната полза само в случай, че получаването от страна на кредитора е
сигурно. Доказването на тези релевантни факти, наред с установяване на
фактическото положение, което би било налице, ако вредоносното действие
не би било настъпило, е в тежест на ищеца, който твърди, че е пропуснал да
реализира доход от извършените цесии и по този начин да увеличи
имуществото си. С ТР № 5/2014 г по тълкувателно дело № 5/2014 г на ОСГТК
на ВКС е прието, че за да се защити упълномощителя от възможна
7
злоупотреба с доверие от страна на пълномощника, и закриляйки
същевременно интересите на третото добросъвестно лице, което е договаряло
с пълномощника, законодателят е установил, недействителността по чл.40
ЗЗД. Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД се
състои от два елемента: обективен - договорът да е във вреда на
представлявания, което се преценява към датата на сключването му и
субективен елемент - споразумяване между представителя и насрещната
страна за увреждане на представлявания. Не е необходимо да е налице
изричен сговор за увреждане на представлявания, а е необходимо
установяване знание и у двамата, че сключеният договор обективно уврежда
представлявания. Преценката за наличие на недобросъвестност също се
извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, към
момента на сключване на договора. Увреждането на представлявания и
недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора са
релевантни за недействителността по чл.40 ЗЗД и тя ще намери приложение,
само когато договорът е сключен в рамките на представителната власт, както
е в настоящия случай.
В случая ищецът не сочи каква вреда именно е понесло
представляваното дружество „КНМ ГРУП“ ЕООД от действията на
пълномощника адв.Тодоров.
Съгласно процесната цесия се извършва промяна в задълженото лице по
предходна цесия като вместо „КНМ ГРУП“ ЕООД в задълженията спрямо
първоначалния цедент встъпва „ИНТЕЙК“ ЕООД. Не се спори, че „КНМ
ГРУП“ ЕООД не е извършило плащане към първоначалния цедент в срока по
договора, въпреки твърденията за наличие на финансова възможност за
реално изпълнение на задължението към цедента си, но при липса на
ангажирани доказателства за платежоспособността си. Практически въз
основа на цесията от 23.10.2014г. не се установява промяна в правното
положение на цедента, защото той се лишава от едно възнаграждение по
цесията, но се освобождава от друго синалагматично задължение по
първоначалната цесия. В този смисъл не се установяват както обективния
елемент на увреждането, така и намерението на договарящите във вреда на
представлявания.
8
Не се установява основателността на възражението за нищожност на
договора за цесия от 23.10.2014г. поради сключването му при заобикаляне на
закона и поради накърняване на добрите нрави.
При действие в заобикаляне на закона правната норма от външна
страна е спазена, но страните са имали за цел да постигнат непозволен или
забранен от закона резултат. Фактическият състав на това самостоятелно
основание за нищожност на сделките включва : извършване на една или
повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на
повелителните правила, съдържащи се в нормативните актове, поради което
тези сделки не са нищожни поради противоречие на закона; постигане на
забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършените сделки;
участниците в сделката (страните или техните представители) съзнават, че
чрез извършените сделки постигат една цел, която законът им забранява, като
при двустранните сделки, и двете страни следва да са наясно с това
обстоятелство и да преследват постигането на забранената цел. Заобикалянето
на закона предполага винаги съгласуване между две лица съзнателно желание
за постигане на забранения резултат.
По своята същност добрите нрави са правила за поведение, които наред
и в хармония с правните норми регулират обществените отношения. Добрите
нрави имат неформален характер, тъй като са неписани правила за поведение.
В сферата на сделките, които уреждат търговските отношения или сами по
себе си не са търговски, но са свързани с такива отношения, нарушаването на
добрите нрави като основание за нищожност на договора, следва да се
прилага само тогава, когато чрез извършената сделка се засягат основните
принципи на пазарното стопанство и свободата на участие в стопанския
живот при равни възможности. Съдебната практика приема, че нарушение на
добрите нрави е налице при нееквивалетност на престациите.
По делото липсват събрани доказателства за изложените от ответника
„КНМ ГРУП“ ЕООД твърдения, че К.Т. е създал двете дружества с намерение
да придобива вземания на абонати на ЕРП като целта, която си е поставил е
била “ИНТЕЙК” ЕООД да придобива безспорно установени вземания на
потребители на ел. енергия, а “КНМ ГРУП” ЕООД – вземания на абонати,
които не са съдебно установени и при неблагоприятен изход от делата,
9
последният търговец да носи риска от възложените в негова тежест съдебно-
деловодни разноски, които не е в състояние да погаси.
На следващо място не се установява нищожност на договора за цесия от
23.10.2014г. поради нееквивелентност на престацията, доколкото както се
посочи по-горе дори е цедентът да се е лишил от едно възнаграждение по
цесията, се е освободил друго задължение по първоначалната цесия.
Следователно договорът от 23.10.2014г. е действителен. Същият не е и
развален.
Без да се оспорва автентичността на подписите в договора за цесия от
23.12.2014г. се твърди във въззивните жалби, че с нотариално заверено
изявление за разваляне рег. № 6651/2018г. ответникът „КНМ ГРУП” ЕООД
чрез управителя П.К., връчено на пълномощник на „ИНТЕЙК” ЕООД ЕИК
********* на 17.12.2018г., процесния договор от 23.12.2014г. е развален.
Възражението е неоснователно, доколкото в изявлението липсва
индивидуализиране на процесния договор с неговите съществени елементи –
страни, вземане, размер на вземането, с което да обоснове несъмнен извод
относно волята на страната да прекрати действието на конкретната сделка.
Дори и да се приеме, че текстът на изявлението за разваляне в частта, както
следва : „с настоящото ви уведомявам, че РАЗВАЛЯМ договори за цесия,
сключени на 23.10.2014г., с които цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК:
*********…е прехвърлило от активите си „297“ /двеста деветдесет и седем
вземания/ на цесионера „Интейк“ ЕООД, ЕИК: *********…, за които
вземания цедирания длъжник „Енерго-Про Продажби“ АД е уведомен на
26.10.2014г. чрез адв.К.Д.Т.- ВАК с две уведомления от електронен път,
съответно в 19:07ч. и 19:22ч. Представям ми и двете уведомления с подробно
описаните вземания“ в достатъчна степен индивидуализират договора за
цесия, предмет на изявлението, то от ангажираните доказателства подобен
извод не може да бъде извлечен. И това е така, защото видно от разпечатка на
електронна кореспонденция (л.160 и сл. на гр.д. № 15873/2019г.) К.Т.
изпраща на „Енерго-про Продажби“ АД уведомления за сключени договори
за прехвърляне на вземания на дата 26.10.2014г. в 19:15 часа, като техния
брой е 198. На следващо място, съдът не е в състояние да прецени дали са
били налице обективните предпоставки за упражняване от страна на „КНМ
10
Груп“ ЕООД на правото му да развали облигационното правоотношение, тъй
като в текста на изявлението не са обективирани твърдения относно
конкретни задължения на насрещната страна, останали неизпълнени в
определен срок; липсват конкретни твърдения, които да обосновават
безполезност; не може да се извлече извод за наличие на вина у насрещната
страна по отношение на сочената невъзможност за изпълнение на
договорните задължения.
Цесията замества стария кредитор на длъжника с нов.
Възможно е кредиторът на едно вземане да го прехвърли
последователно на няколко лица. По силата на правилото, че никой не може
да даде това, което сам не притежава, титуляр на правото би трябвало да
стане първият по време цесионер. Това правило е коригирано с нормата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Когато цесионерите се конкурират помежду си, титуляр на
вземането е онзи от тях, за когото цедентът е съобщил на длъжника най-
напред. След уведомяването за извършеното прехвърляне на вземане
цедентът изгубва качеството си на кредитор за длъжника, докато правата по
цесията преминава върху цесионера със сключването на цесията. Затова при
липса на писмено потвърждение от цедента за извършеното прехвърляне, при
спор между цесионери относно принадлежността на вземането меродавен е
момента на съобщаването до длъжника за извършеното разпореждане. Затова
съобщението, макар и да не е елемент от фактическия състав, който поражда
действие между страните, по арг. от чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на
правото има действие за всички трети лица, вкл. конкуриращия се цесионер,
от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника.
В конкретиката на казуса цесията от 21.10.2014г. е породила действие
спрямо всички трети лица с уведомяването на длъжника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД на 20.01.2015г. към който момент „КНМ ГРУП” ЕООД
вече не е бил носител на вземането, тъй като го е прехвърлил на „ИНТЕЙК”
ЕООД с договора за цесия от 23.10.2010г., за което прехвърляне длъжникът е
уведомен на 26.10.2014г.
От тази дата титуляр на прехвърленото вземане, както спрямо
длъжника, така и спрямо третите лица, вкл. „ПИ МАРКЕТ” ЕООД и „ГЛАС
ГОЛД ГРУП ЕУ” ЕООД, е „ИНТЕЙК” ЕООД въз основа на договора за цесия
11
от 23.10.2014г.
С оглед достигане на еднопосочни с първоинстанционния съд правни
изводи по спора решението му следва да бъде потвърдено.
Разноски се следват в полза на въззиваемата страна в размер на 400
лева, съгласно представения договор за правна помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260691 от 15.10.2020г. по гр.д.№
15873/2019г. по описа на ВРС, 24-ти състав.
ОСЪЖДА „КНМ ГРУП” ЕООД ЕИК ********* гр. София и „ПИ
МАРКЕТ” ЕООД ЕИК ********* гр. София да заплатят на „ИНТЕЙК”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 400 лева, представляваща
сторени във въззивното производство съдебно – деловодни разноски за
адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на осн.чл. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12