Решение по дело №2512/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№2371

Гр. Пловдив, 02.12.2021 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,  Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на втори ноември, през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретаря Костадинка Рангелова, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2512 по описа за 2021 год.  и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на  Б.А.Я.,ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. К.Н. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0304-000349/05.09.2021 год. ,издадена от ПИ при ОДМВР Бургас,РУ Несебър,с която на основание чл.171, т.2А,б“А“ от ЗДвП  на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка/ПАМ/- „прекратяване на регистрация на МПС за срок от 6 месеца, считано от 05.09.2021 година“.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменен оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен.

Твърди се още ,че административният акт е издаден  в нару­шение на материалния закон и процесуалните правила .

Ответният административен орган – Полицейски инспектор при ОДМВР Бургас,РУ Несебър, не взима становище по жалбата..

Пловдивският Административен съд – Първо отделение, І състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ­ство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ /№ 21-0304-000349/05.09.2021 год. ,издадена от ПИ при ОДМВР Бургас,РУ Несебър, е подадена в срок и от надлежна страна, има­ща право и интерес от об­жалването, поради което e ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН №GA/426204/05.09.2021г. за това,че на 05.09.2021г. около 3:18 часа в Слънчев бряг,алеята срещу хотел „Фаворит“,посока от дискотека „Бедрум“ към главна алея,лек автомобил  БМВ ***,собственост на Б.А.Я. е бил управлява от лицето  А.Б.Я.,като при проверката е установено,че същата е неправоспособна,не притежава свидетелство за управление на МПС.Отнети са СРМПС и 2 бр.регистрационни табели.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжал­вания админист­ра­тивен акт, с който на основание чл. 171 т.2а ,б.а от ЗДвП на жалбоподателя Б.А.Я., чието моторно превозно средство е управлявано от неправоспособен водач,е наложена процесната ПАМ.

Не е спорно по делото,че лек автомобил  БМВ *** е собственост на Б.А.Я..

Видно от справка за нарушител/водач лицето А.Б.Я./л.10/не е имало и никога не му е било издавано  българско СУМПС.

С жалбата е представено заверено копие от временно свидетелство за управление на МПС ,издадено на  А.Я.на 17.02.2019г. от Агенция за издаване на свидетелства за управление на МПС на Обединеното Кралство Великобритания,а в първото съдебно заседение е представен превод на български език на казания документ.

Представено е и заверено копие с превод на български на свидетелство за управление на английския гражданин А.А.У..

Доказателствата са представени от жалбоподателя във връзка с твърденията,че дъщеря му А.Я.е управлявала лекия автомобил с временно свидетелство за управление на МПС,издадено от Великобритания,в присъствието на правоспособен водач,с валидно СУМС,издадено от Великобритания.Според Б.Я. изложеното и представените доказателства установявали,че Я.е имала право да управлява МПС .

При така установеното от фактическа страна се налагат и следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните администра­тивни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мо­тивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съоб­разно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.

Отделно със Заповед № 251з-3805 от 28.08.2021г. на Директора на ОД на МВР – Бургас е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, пора­ди което и същата се приема за издадена от компетентен орган.

 Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изиску­еми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната пред­поставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а б а от ЗДвП в хипотезата на налагане на ПАМ на собственик на МПС,управлявано от неправоспособен водач.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП в относимата му редакция -за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както, когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

Безспорно ,както се посочи вече, лек автомобил БМВ *** е собственост на Б.А.Я..

Законодателят в глава четвърта на ЗДП е регламентирал ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ВОДАЧИТЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, като в чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) е посочено, че „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач..., а в следващия чл. 150а. изрично е посочено, че „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“Безспорно законодателят е имал предвид наличието във водача на валидно издадено и в срок на валидност СУМПС при управление на МПС.

От справка за нарушител/водач се установи,че лицето,което на 05.09.2021. е управлявало лекия автомобил на жалбоподателя,А.Б.Я. никога не е имало СУМПС,издавано в България.

Видно е,че А.Б.Я. има временно свидетелство за управление на МПС от 17.02.2019г. ,издадено от Агенция за издаване на свидетелства за управление на МПС на Обединеното Кралство Великобритания. Това временно свидетелство важи само за територията на Великобритания и не е международно свидетелство за управление на МПС по своята същност.

Както вече се посочи ,представеното СУМПС,издадено на А.Я.е временно такова и то не й дава право да управлява МПС извън територията на Великобритания.

Ирелевантни за спора са твърденията ,че жалбоподателят –собственик на процесното МПС е дал същото на зет си и че не следва да отговаря и да му бъде налагана процесната ПАМ поради това,че л.а. е бил управляван от дъщеря му.

Жалбоподателят не е адресат на съставения и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ ,доколкото законът изисква самото нарушение /управление на МПС от водач ,който няма СУМПС / да е констатирано с АУАН, което в случая е направено.

Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали той е знаел ,че лицето,което управлява лекия му автомобил няма СУМПС и др. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ.

По тези съображения ,съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.

С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0304-000349/05.09.2021 год. ,издадена от ПИ при ОДМВР Бургас,РУ Несебър, е формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на ЗДвП.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2 от АПК,Административен съд Пловдив,Първо отделение,I състав

        

 

Р  Е  Ш  И  :

       

ОТХВЪРЛЯ жалба на  Б.А.Я.,ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. К.Н. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0304-000349/05.09.2021 год. ,издадена от ПИ при ОДМВР Бургас,РУ Несебър.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

                                       СЪДИЯ: