Р Е Ш Е Н И Е
№ 743/5.12.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и в присъствието на
прокурор Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия Пелова КНАХД № 1049 по описана съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/,
вр.чл.285 и сл. от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационни жалби на ГДИН, чрез пълномощника – юрк. Р. и К.Д.И.,
срещу Решение № 487/24.07.2023г., постановено по адм.дело № 365/2022г., по
описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което ГДИН е осъдена да заплати на К.И., понастоящем в Затвора-гр.Враца,
сумата от 260 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
29.01.2020г. до 19.10.2020г., като е отхвърлен иска за разликата до 10 000
лв. Със същото решение ГДИН е осъдена да заплати на К.И. сумата от 10 лв.
разноски по делото.
В касационната жалба на
ГДИН се релевират съображения за неправилност на обжалваното решение,
вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано,
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно е възприел и анализирал
представените по делото доказателства, доколкото по делото са приобщени в
достатъчен обем такива, обуславящи неоснователността на исковата претенция. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново такова, с което исковата молба отхвърлена изцяло.
В
съдебно заседание касатора ГДИН – редовно призовани, изпращат процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли същата да бъде уважена. Допълнителни
аргументи навежда в представено писмено становище.
В
съдебно заседание касатора К.Д.И. се явява лично, поддържа жалбата, моли съдът
да уважи в цялост предявената искова претенция, намира определеното обезщетение
за несправедливо занижено.
Прокурора при Окръжна прокуратура
– гр. Пазарджик счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, моли да
бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационните
жалби е подадена в срока по чл.211 от АПК
и се явяват ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ,
а по същество НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.
Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен
контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите
материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.
Установена е следната фактическа
обстановка: Ищецът И. и св.Я. били
настанени в обща килия за определен период от време. С решение №204 от
08.04.2020г., постановено по адм.д.№1259/19г. на АС-Пазарджик ответникът ГДИН е
осъден да заплати обезщетение на И. за претърпени неимуществени вреди за
периода 02.09.2019г. - 30.10.2019г. С решение №674 от 29.09.2021г., постановено
по адм.д.№1351/20г. на АС-Пазарджик е присъдено обезщетение на И. за претърпени
неимуществени вреди за периода 01.11.2019г.-28.01.2020г. Обезщетенията са
присъдени заради незаконосъобразни бездействия на администрацията на
Затвора-гр.Пазарджик, изразяващи се в непреместване на л.с.Я. в друга килия. Отношенията
между ищеца и св.Я. били изключително влошени и съпътствани с физически и
вербални саморазправи, за което и на двамата са налагани от Началника на
Затвора – гр.Пазарджик дисциплинарни наказания, чрез издаване на съответните за
това заповеди. В този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели Азиз и Я..
От
правна страна съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3, ал.1 - подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или
по повод извършване на административна дейност – в случая провеждане по едно и
също време престоя на открито на ищеца и св.Я., с когото са в изключително
изострени взаимоотношения и междуличностни конфликти заради агресивното
поведение на Я., при което у ищеца е създадено чувство на притеснение,
тревожност, безсилие. В чл.3 от
КЗПЧОС е регламентирано никой да не
може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо
отношение.
На посочените права на лишените от свобода или задържаните под стража
кореспондира предвиденото в чл.2,
т.3 от ЗИНЗС задължение за
административния орган - при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени
условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и
зачитане на правата и достойнството им. Ефектът от неизпълнението на
задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от
преживяното и независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация – в какъвто смисъл се е произнесъл ЕСПЧ с решение от
10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България и каквото разбиране е възприето в
разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС - в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът следва да вземе предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства първостепенния съд е приел за установено по несъмнен начин, че
администрацията на Затвора-гр.Пазарджик не е предприела необходимото, за да
осъществяват по различно време престоя си на открито ищецът И. и св.Я., напротив
от показанията на св.А. се установява, че през 2020г. двамата са излизали на
престой на открито по едно и също време / през прозорецът си св.А. имал малка
видимост, чувал и какво говорят /. Дори да се приеме, че извеждането им от
килиите до двора, където се осъществява престоят на открито, не е едновременно,
а последователно, то навън двамата са разделени само с телена мрежа и имат
пряка видимост един към друг, при което св.Я. постоянно отправял закани,
псувни, нецензурни думи към ищеца. В резултат на тези провокации веднъж ищецът И.
хвърлил малка гира към лампата на двора и я счупил, за което и бил наказан, но
няма спор, че тази му реакция е била предизвикана от св.Я.. В подкрепа на тази
част от показанията на св.А. са приетите по делото заповеди на началника
на Затвора-гр.Пазарджик за налагане на дисциплинарни наказания за описания
инцидент от 07.08.2020г. Фактът, че двамата са извеждани заедно „на каре“ се
установява и от показанията на св.Я., не се оспорва и от процесуалния
представител на ответника и представените от него писмени доказателства,
напротив изрично се заявява, че поради извършван ремонт на едно от каретата не
било възможно двамата лишени от свобода да осъществяват престой на открито по
различно време поради запълнен график.
Приети са като доказателства по делото молби, отправени през процесния
период от ищеца до Началника на Затвора – гр.Пазарджик, да бъде извеждан по
различно време за престой на открито именно заради агресивното поведение на св.Я.
спрямо него и причиняваните му от това поведение яд, нервност, чувство на
безсилие и безпомощност, но по отношение на тях е налице
бездействие на администрацията – не е променено времето за престой
на открито на нито един от двамата, макар да няма пречка за това според
показанията на св. Филипов, което състояние е продължило до преместване на
ищеца в Затвора – гр. Враца на 20.10.2020г. Разрешаването на този въпрос е
свързан единствено с по-добра организация на процеса и е дължимо заради
продължителността на конфликта между двамата лишени от свобода и необходимостта
от предприемане на мерки - не само с цел налагане на наказанията, но и заради
ангажимента на държавата да осигури на осъдените лица условия, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве и човешко
достойнство. Горното съдът анализирал и приел през призмата на обичайните
взаимоотношения и форми на общуване между лишените от свобода от една страна и
от друга – търпените емоционални страдания в степен над допустимата за
лишаването от свобода.
Законодателят е въвел в чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС презумпция настъпването на
неимуществени вреди да се предполага до доказване на противното. Съобразявайки
посочената правна норма, ведно със събраните гласни и писмени доказателства, първоинстанционния
съд е приел, че е налице бездействие от
страна на затворническата администрация, и е установена безспорно причинната
връзка между бездействието и неимуществените вреди, причинени на ищеца.
Размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да се определят при
спазване на принципа за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД и съобразно
практиката на ЕСПЧ – обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да
бъде в разумен размер - спрямо присъжданията за справедливо обезщетение,
определени от ЕСПЧ, като се съобразят освен правото на всяко лице да не бъде
подлагано на нечовешко или унизително отношение, така също и времето, през
което лишеният от свобода е бил поставен в такива условия по смисъла на чл. 3
от ЕКПЧОС. Въз основа гореизложеното на ищеца е присъдено обезщетение в размер
на 260лв., ведно с мораторна лихва за периода от 29.01.2020г. до 28.02.2022г.,
като за разликата до 10 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
При вярно
установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни
изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в
обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Решението е
правилно.
Въз основа на
приобщения доказателствен материал по делото съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства,
с оглед нормата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в
тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е достигнал до правилни и обосновани
правни изводи за неоснователност на исковата претенция.
Настоящият
тричленен съдебен състав изцяло споделя изводите на решаващия съд, изложени в
атакувания съдебен акт. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът И. и св.Я. били настанени в обща килия за определен
период от време. Отношенията между двамата били изключително влошени и
съпътствани с физически и вербални саморазправи, за което им били налагани
дисциплинарни наказания от Началника на Затвора – гр.Пазарджик, чрез издавани
нарочни заповеди, налични към материалите по делото. За това обстоятелство са
налице данни и в показанията на св. А. и Я.. В процесния период при провеждане по едно и също време престоя на открито на ищеца и св.Я., заради
агресивното поведение на св.Я., у ищеца е създадено чувство на притеснение,
тревожност, безсилие. От събраните по делото доказателства се установява, че
администрацията на Затвора-гр.Пазарджик не е предприела необходимото, за да
осъществяват по различно време престоя си на открито ищецът И. и св.Я.. От
показанията на св.А. се установява, че през 2020г. двамата са излизали на
престой на открито по едно и също време, като дори да се приеме, че престоят на
открито не е било едновременно, а последователно, двамата са били разделени единствено
от телена мрежа и са имали пряка видимост един към друг, по което време св. Я.
отправял закани, псувни и нецензурни
думи към ищеца. В резултат на тези провокации ищецът И. хвърлил малка гира към
лампата на двора и я счупил, за което бил наказан със заповед на Началника на
Затвора – гр. Пазарджик, но поведението му е било предизвикано от св.Я.. Въпреки така създалите се конфликтни ситуации
затворническата администрация не е предприела мерки за промяна времето за
престой на открито както на ищеца, така и на св. Я., макар да не са
съществували пречки за това според показанията на св. Филипов, което положение продължило до преместване на ищеца в
Затвора – гр. Враца на 20.10.2020г.
Видно от приложените по делото Заповеди на началника на Затвора – гр.
Пазарджик св. Я. е бил неколкократно наказван, заради проявена вербална агресия
и закана за убийство спрямо ищеца, за унищожаване на притежавани от последния
вещи, което съпоставено с показанията на св. А. навежда на извода за
създадените именно от св. Я. спрямо ищеца конфликтни ситуации, като затворническата
администрация не е предприела никакви
мерки, т.е налице е незаконосъобразно бездействие, което не е преустановено и е продължило и през исковия
период, тъй като органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и
контрола върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание
лишаване от свобода, са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия,
които не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им
здраве, нито на човешкото им достойнство. Хвърлянето на гирата по време на
престоя на открито, видно от събраните по делото доказателства е било
провокирано от поведението на св. Я.. В тази връзка видно от показанията на св.
Филипов не е имало пречка ищеца и св. Я. да престояват на открито поотделно,
като в тази връзка следва да се посочи, че с цел избягването на конфликти между
двамата, е било въпрос единствено на
организационно решение от страна на
затворническата администрация да организира така времето за престой на открито,
че да се избегне съвместното пребиваване на двамата навън, именно за да не се
стига до стълкновение помежду им –
вербално или физическо. По делото са налице данни – показанията на св. А. / за излагането на които пред съда е
предупреден за угрозата от носене на наказателна отговорност по чл. 290 от НК/, че св. Я. с агресивното си
поведение и словесни нападки, е причинил на ищеца яд, нервност, чувство на
безсилие и безпомощност, които са могли да бъдат избегнати от администрацията
на Затвора – гр. Пазарджик, чрез предприемането на мерки да бъдат извеждани на каре по различно
време, доколкото пространството между двете зони е разделено единствено от
мрежа, по който начин не може да се ограничи или попречи на срещата между
двамата лишени от свобода. Съдът не констатира непълнота на доказателствата,
тяхното изопачаване или необсъждането ми в необходимата степен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. В
съответствие с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Тази правна регламентация приложена към
безспорно установените силно влошени отношения между ищеца и св. Я., обосновава
правилност на изводите на административния съд, а именно че в случая са налице
законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявената
искова молба за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от ангажимента на държавата да осигури на осъдените лица
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото им здраве и човешко достойнство, като се отчетат обичайните
взаимоотношения и форми на общуване между лишените от свобода от една страна и
от друга – търпените емоционални страдания в степен над допустимата за
лишаването от свобода.
Съгласно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се
установява настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката
или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самият факт
на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди.
Размера на
присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди е акуратно определена
от първостепенния съд, като в съответствие с данните по делото е отчетено правото на всяко лице
да не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение, както и времето,
през което лишеният от свобода е бил поставен в такива условия по смисъла на
чл. 3 от ЕКПЧОС, съобразявайки посочените по-горе обстоятелства и периода на
търпене на вредите, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи
човешкото достойнство, характера и интензитета на породените страдания и
негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за
справедливост при определяне на дължимото обезщетение, в съответствие с
доказателствата по делото правилно е определен размера на обезщетението. За
твърдяните в касационната жалба на К. И. бездействия на затворническата
администрация, са били постановени съдебни актове, като доколкото се касае за
други периоди на причинени според този касатор неимуществени вреди, и доколкото
същите са били предмет на разглеждане по
други съдебни производства, те излизат извън предметния обхват на настоящото,
поради което не следва да бъдат взимани предвид при индивидуализация на
присъденото обезщетение, поради което наведените в тази връзка доводи в
касационната жалба на К. И. се явяват неоснователни.
Първоинстанционния съд не е
допуснал твърдяните от касаторите процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в
цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.
Касационната инстанция се
солидаризира изцяло с мотивите на първостепенния съд, поради което и на
основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства
от кръга на подлежащите на доказване, настоящия троен състав на Административен
съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационните жалбоподателеи не се
подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни
основания не са налице.
Водим от
горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 487/24.07.2023г.,
постановено по адм.дело № 365/2022г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/