Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260021 / 08.02.2022 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Маргарита Пондалова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3073 по описа за 2020 година, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.356 ал.2 пр. I, вр. ал.1, вр. чл.348 и сл. от ТЗ, вр.
чл.285 от ЗЗД; от „Турботракс България“ ООД с ЕИК
*********, представляван от управителите П. П. К. В. и Г. Т. З., със съдебен
адрес *** офис ***; против „Спештранс“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Дунав“ № 15
вх.Б ет.3 ап.23, представлявано от управителя П. Р. П..
Ищецът твърди, че бил официален сервизен и търговски дилър на камионите с
марка *** и бил част от международната мрежа за сервизи и ремонти на камионите ***
/*** Trucks N.V./ в Европа. През май 2020 г., пътувайки
за чужбина, камион *** на ответника се повредил и му били извършени ремонт на
28.05.2020 г. и сервиз в Белгия, за което от сервиза издали фактура № 20291770/
29.05.2020 г. на стойност 337,94 евро. При констатиране на повредата на
камиона, ответникът се обърнал към ищеца, който бил и част от системата
„Международна пътна помощ“ /ITS – International Truck
Service/, и му възложил, да намери сервиз и да организира извършването на
ремонта за сметка на ответника, което ищецът сторил и ремонтът бил заведен под
номер ITS 202005280062. Повредите по камиона били отстранени, а дължимата за
ремонта сума в размер на 337,94 евро била заплатена от ищеца на сервиза в
Белгия, чрез централата на *** Trucks N.V. –
Нидерландия, издали им известие за плащане № 572735/ 13.06.2020 г. към ремонт
ITS 202005280062. Тази сума, платена от ищеца за сметка на ответника, следвало
да му бъде възстановена от него. Касаело се за договор за поръчка, сключен
устно, по силата на който ответникът възложил на ищеца, да организира
извършването чрез съответния сервиз на посочения ремонт в Белгия и заплащането
му за сметка на ответника. На основание чл.285 от ЗЗД,доверителят бил длъжен
при поискване, да достави на довереника средствата, необходими за изпълнение на
поръчката и да му заплати направените разноски. Въпреки многократните покани на
ищеца, ответникът не изплатил тази сума, предвид на което ищецът предявявал
правата си съдебно.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 660,67 лв. /левовата равностойност на
337,94 евро/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното заплащане и направените по делото разноски. Това си искане ищецът
поддържа, чрез свой пълномощник – адвокат, в допълнителни писмени становища по
делото и в открито съдебно заседание.
Допълнително, по повод постъпилия от ответника отговор на исковата молба,
ищецът сочи, че процесният случай касаел ремонт,
извършен на 29.05.2020 г. по ITS 202005280062, а соченият от ответника бил друг– от 20.03.2020 г. по ITS 202003200038, без връзка с
настоящия случай. Възразява още против ответното твърдение, че белгийският
сервиз бил част от ищцовата сервизна мрежа, т.к.
двете били самостоятелни юридически лица, които само си партнирали, но всяко
отговаряло отделно за извършените от него ремонти. В тази връзка, не ищцовото, а белгийското дружество извършило ремонта и към
него следвало да се отправят всякакви претенции относно качеството на работата
му. Ищецът настоява, че между него и ответника възникнали отношения именно по
договор за поръчка – ищецът като довереник, да организира извършването на
ремонта в Белгия и заплащането му за сметка на ответника. Ищецът изпълнил
задължението си и то без внесена предварителна гаранция от ответника, като му
съдействал, но белгийският сервиз отказал, да извърши безплатен сервиз, като
ищецът платил дължимата цена от името на ответника. Отделно от това, ремонтът
бил извършен качествено. Извършена била диагностика, без която нямало как да се
установи проблемът, както и ремонт на буксата, където се включвал компютърът,
посочено в представената от ответника фактура. Не отговаряло на истината, че
трябвало да се затегне само една гайка, което сам ответникът свършил. Напротив,
в сервиза му било казано, че за смяна е тръбата поради износване на резбата,
което ответникът отказал, за да спести около 120 евро. Целият камион бил в
недобро техническо състояние и на много изминати километри. Преди да се появи
течът, изминали 2 месеца и над 10 000 км, т.е. невъзможно било причината
да е незатегната гайка, т.к. течът щял да се появи веднага.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения
1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим, но
за неоснователен и недоказан. Ищецът не разполагал с материално правна
легитимация, да претендира търсената сума. Ответникът признава, че към процесния период е притежавал камион марка *** с рег.№ *******,
който при пътуване в чужбина през пролетта на 2020 г. се повредил и ищецът, използвайки
системата за международна пътна помощ, предлагана от *** TRUCKS NV, се свързал
с Международната им служба за техническа помощ. Съгласно общите изисквания на
разработената от тях система ITS (International truck
service), в подобни случаи, с оглед извършването на
ремонт, всяко лице, желаещо да ползва услугата, следвало да позвъни на
международния телефон на службата, която от своя страна се свързвала с местен
дилър в държавата на произход на лицето за предоставяне на парична гаранция.
Паричната гаранция се внасяла от лицето, което желае извършването на ремонт, и
била в определен от *** TRUCKS NV размер, а именно – 1 250 евро. След внасянето
й, Международната служба за техническа помощ се свързвала с дилър на ***,
най-близо до местонахождението на аварията, който в срок до 6 часа осигурявал
извозването на транспортното средство до съответния оторизиран сервиз. Ответникът
извършил необходимото, внесъл паричната гаранция и на притежаваното от него
превозно средство бил извършен ремонт, съгласно фактура № 211-20120291074 / 25.03.2020
г., като за щетата била заведена преписка с № ITS 202003200038. Фактурата на
стойност 1 511,76 евро била заплатена от ответника, чрез прихващане с
внесената гаранция, а горницата била заплатена по сметка на местния дилър в
България, каквито били и изискванията на *** TRUCKS NV. Видно от фактурата
било, че част от проведените ремонти дейности била смяната на консуматив „Doseerventiel", който съставлявал пневматичен клапан
за въздух, част от модулна система, при което вследствие на селективна каталитична реакция азотните оксиди и амонякът от изходните
автомобилни газове се преобразували в безвредните азот и водна пара. Тази
модулна система работела чрез наличието на специален течен реагент, т.нар. ADblue, използван за пречистване на изгорелите газове на
дизеловите двигатели. Ответникът сочи, че няколко седмици след извършения
ремонт, от шасито на камиона се появил теч, идващ
именно от предходно ремонтираната модулна система, свързана с ADblue течността, като се локализирало сълзене от
незатегната гайка на клапана. Затова той се свързал с местния дилър на ***
TRUCKS NV в България и поставил въпрос относно това, как следва да постъпи в
създалата се ситуация, поради некачествения ремонт от страна на оторизирания
сервиз. Местният дилър, в лицето на представител на ищеца, заявил на ищеца, че
вината за появилия се теч със сигурност е в некачествения ремонт от страна на
сервиза, който бил част от тяхната сервизна мрежа и следвало да бъде направена
рекламация пред него, като не било нужно ответникът да внася парична гаранция
за ремонт, както било и общото правило. По настояване на представител на ищеца,
видно от кореспонденцията им, ответникът се съгласил, да направи рекламация за
предходно извършения ремонт, който чисто формално щял да бъде заведен като нова
щета, тъй като такива били вътрешните правила при влизане в оторизирания
сервиз. Поради категоричното нежелание на ответника, да влиза в спор с лица,
извършили сервизното обслужване, ищецът го уверил, че рекламацията ще бъде
предявена на техен риск и тя няма да има каквито и да било финансови последици
за ответника, предвид и обстоятелството, че сервизното обслужване било част от
тяхната мрежа. Така ответникът подал искане за завеждане на нова щета. След
проведена диагностика в сервиза обаче, служителите заявили, че следвало да се
сменят компоненти от ADblue модула поради това, че са
много износени, което само преди два месеца не било констатирано. Ответникът категорично
отказал смяната и след напускане на сервиза лично извършил пристягане на
посочената гайка, след което течът спрял. За извършеното обследване на камиона,
сервизът издал фактура за диагностика № 211-20120291770/ 29.05.2020 г., а
заведената щета била № ITS202005280062. Ответникът оспорил категорично
плащането като недължимо, което направил и ищецът, убеден в неговата правота. В
случая сумата следвало да бъде погасена от внесената предварително парична
гаранция от страна на лицето, желаещо ремонт. Такава гаранция обаче не била
внесена от ответника именно по настояване на ищцовото
дружество, което с действията си само поело риска от разходите по предявената
рекламация. Ето защо, ответникът не дължал сумата по фактурата за диагностика.
Той възразява още, че не отговаряло на действителното правно положение
твърдението на ищеца, че в случая се касаело за договор за поръчка, сключен в
устна форма. Ищцовото дружество не било извършило
каквито и да било действия, възложени от ответника, тъй като неговото
задължение спрямо *** TRUCKS NV, като дилър от неговата мрежа, било единствено
и само да представи доказателство за внесената парична гаранция от ответника в
размер на 1 250 евро, каквато обаче то не изискало за целите на рекламацията,
респ. съгласявайки се рискът от неуспешното й доказване да остане за него, като
местен дилър. Ищецът като част от сервизната и дилърска
мрежа на *** TRUCKS NV, сам поел риска от повторно предявяване на щета, целяща
да докаже некачествено извършения ремонт при първоначално заведената такава.
Още повече, че с извършеното плащане по процесната
фактура, ищецът упражнил чужди права, от които нямал правен интерес, предвид ситуирането му като част от самата международната мрежа за
сервизи и ремонт на камиони *** в Европа.
Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск изцяло
като неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените по делото
разноски. Това си искане той поддържа в допълнителни писмени становища по
делото, чрез свой пълномощник – адвокат, а в открито съдебно заседание не
изпраща свой процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото ищецът представи и се
прие издадено на негово име известие за плащане № 572735/13.06.2020 г. от *** Тръкс Н.В., Айндховен, Нидерландия, за сумата от 337,94
евро. В него са посочени: срок за плащане 30 дни след датата на фактурата, по
договор № 202005280062 с клиент – ответното дружество, платени за ищеца към TH Trucks Ieper NV, 20291770/29.05.2020
/л.4/. За заплащането на тази сума пари, до ответника е била изпратена покана с
писмо от *** Trucks Sales Dealer ТМ от 02.07.2020 г. /л.3/, а така също и от същата
дата – електронно писмо /л.6/. В нея се сочи, че сумата касае услуги по ITS
202005280062 за шаси № ********, рег. *******, а
именно – за извършен ремонт на камион на ответника на дата 28.05.2020 г. от TH Trucks Ieper. Плащането следвало
да се извърши в полза на ищеца, като упълномощен дилър за България на DAF Trucks N.V. Цитираната фактура се представи от ответника в
настоящото производство, а именно: фактура № 211-20120291770/ 29.05.2020 г. с
издател Turbotrucks Ieper
NV и получател ответника за обща стойност от 337,94 евро /л.111 и сл./. Тя
касае работна поръчка 114042, дата на влизане 28.05.2020 г. и дата на излизане
29.05.2020 г., за шаси ***************, рег. № *******, марка ***, км 1095705, ползвател – ответникът 128121.
Извършените дейности са описани, както следва: 10951, ITS 202005280062,
поправка на работното място на клиента в международен сервиз за камиони: грешки
с Davie диагностика, диагноза: грешка ауспух - липса
на впръскване на AdBlue заради теч, OBD щекер
подменен, теч в инсталацията на AdBlue дозиращ модул
към дюзата- инсталацията затегната- не е добре (инсталацията е заменена от друг
сервиз); ауспухът следва да се замени, клиентът не позволява да се подмени
инсталацията и ауспухът да се ремонтира. Назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение /л.108 и сл./ съдът приема като
компетентно и безпристрастно дадено, сочи, че сумата по тази фактура от 337,94
евро е била заплатена от ищеца на *** Trucks N.V. с
банков превод от 16.07.2020 г. със собствени на ищеца средства, поради липсата
на внесена гаранция от страна на ответника. Предоставянето на услугата ITS /Международна пътна помощ/ ставало
след потвърждаване към централата на гаранция за плащане за извършването на
ремонт в чуждестранен сервиз, като клиентът, получател на услугата, заплащал на
своя национален дилър гаранция в стандартен размер от 1 250 евро, за да се
стартира изпълнение на услугата. Вещото лице сочи, че тази фактура била
изготвена съгласно изискванията и съдържала всички необходими данни. Съгласно
правилата за работа на системата DAF, всички издадени фактури с формуляра за извършената интервенция, в случая
подписан и от монтьора, извършил услугата, и от шофьора на автомобила
/представен по делото на л.120/; се изпращали до централата *** Trucks N.V., Айндховен, Нидерландия. Въз основа на тях се
обслужвало плащането към сервизния дилър, като на 13.06.2020 г. на ищеца било
издадено известие № 572735 за извършеното плащане на сумата от 337,94 евро.
Ответникът представи още една предходна фактура, издадена му от същото
дружество и за същото превозно средство - фактура № 211-20120291074/ 25.03.2020
г. за обща стойност от 1 511,76 евро /л.115 и сл./. Тя касае работна
поръчка 108479, дата на влизане 11.02.2020 г. и дата на излизане 20.03.2020 г.,
км 1084059. Извършените дейности са описани, както следва: 10951, ITS 202003200038,
поправка на работното място на клиента в международен сервиз за камиони: прочетени
грешки: Р109-7, NOx сензор за катализатор не е
подменян, конектор на стар сензор е здраво залепен, конектор на шаси подменен, след тестване отново показва грешка, модул
за дозиране сменен, „Тест -> ОК". Отразено е още, че 500 евро са
платени с кредитна карта на клиента, затова NOx
сензорът не присъства в тази фактура, а във фактура, която е директно за
клиента. Описани са подробно използваните материали. Като условие за плащане и
по двете фактури е посочено - Международен сервиз за камиони.
Относно издаването на тези две фактури, респ. относно
извършените два ремонта на процесния автомобил, по
делото се представиха извлечения от електронна кореспонденция, изходяща от
ищеца и от нидерландското дружество - електронни писма
между С. Д., Н. Л. и П. Б., относно FW: ITS 202005280062; в периода 02.07.2020
г. - 07.09.2020 г. /л.67-89/. Те отразяват насрещните позиции на страните, заявени и в
настоящия процес. Ответникът представи и кореспонденция от приложение за
съобщения „Вайбър“ /л.42-49/, за която сочи и не се
оспорва от ищеца, че е между представители на страните по делото. Видно от
същата, според съобщение от дата 27.05.2020 г. – ищецът щял за стартира случая,
без аванс /макар първоначално да го е изискал със съобщение от дата 21.05.2020
г., но ответникът е отказал/, респ. без гаранция от 1250 евро; с надежда че
няма да се налага плащане. Със съобщение от 21.05.2020 г. е обяснено на
ответника, че авансът е необходим за диагностика и установяване на проблем,
като ако има доказателства за предишна грешка и ако се приемело оспорването, се
чакало възстановяване на сумата.
По искане на ищеца, като свидетел по делото се допусна и
разпита Н. Ц. Л., която от 18 години работи при него на позиция „мениджър следпродажбена дейност“. В нейните задължения се включвало
ръководене на сервизната дейност, аварии в чужбина, гаранционни и
извънгаранционни ремонти на превозни средства с марката DAF. Тя сочи
гореописаните факти относно извършените два ремонта на ответния товарен автомобил,
като вторият според ответника бил поради некачествения първи. След оплакването
му, ищецът като гарант за плащане отново поискал гаранция за плащане, защото
вината на сервиза не можела да бъде доказана само по снимков материал. Имало
дълги спорове с клиента за плащането й, при което в качеството си на
ръководител, св. Л. взела решение, да стартира случай, без да са изискали
гаранция за плащане, за да може в крайна сметка да разберат, има ли връзка или
не с предходния ремонт. Освен това, пробегът от първия ремонт до втория бил
почти 8 000 км и затова ищецът нямало как да гарантира, че става въпрос за
свързани ремонти. Ответникът получил фактурата за втория ремонт, заплатена от
ищеца, и изразил недоволство, поради което ищецът завел комуникация за
оспорване на ремонта, но безуспешно. Препоръката от сервиза била, че тръбичката
трябва да бъде подновена, но ответникът отказал и приключили ремонта до
диагностика, за която получили фактура. Ищецът не извършвал ремонти в чужбина, а
бил само поръчител, гарант за плащане. В случая ответникът се обърнал към ищеца
с молба, да подсигури сервиз, при което той резервирал час за постъпване в
сервиз и бил регистриран в 24- часовата система на „***”.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ответника, бе назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, чието
заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице сочи,
че процесният товарен автомобил е с екологична
категория EURO 5 и е оборудван със системата за третиране на отработени газове
/EAS/, с течен реагент AdBlue. При първата
интервенция на 25.03.2020 г., му е бил извършен ремонт с подмяна на датчик за
азотни окиси след катализатора /сензор NOx за
катализатор/; конектор на шаси за сензора и дозиращ
модул. Така извършеният ремонт бил свързан със системата AdBlue.
От техническа гледна точка, било възможно да се появи теч на AdBlue след некачествено извършен ремонт и/или сглобяване
на засегнатите елементи след първата интервенция. Но при окончателното тестване
на системата, преди завършване на услугата, течът щял да бъде констатиран. В
случая при окончателното тестване на системата не са били отчетени грешки (Тест
-> ОК) и не бил констатиран теч от системата Ad Blue. При втората интервенция на 28-29.05.2020 г., от
сервиза били извършени следните действия: диагностика на системата с Davie - ITS; отчитане грешка ауспух - липса на впръскване
на AdBlue заради теч; подмяна на OBD щекер; тестване
с отчитане на грешка: теч в инсталацията /тръбопровода/ на AdBlue
дозиращ модул към дюзата -> инсталацията /тръбопровода/ затегната и тествана
-> все още има теч; констатации: инсталацията /тръбопровода/ е заменена от
друг сервиз; ауспух повреден, не може да се поправи. Действията на сервиза по
ITS 202005280062 спрели след констатациите от последното тестване на системата.
При втората интервенция нямало констатации по отношение на времето на появата
на теч от AdBlue системата. Към този момент, след
тестване на системата, бил констатиран теч в инсталацията /тръбопровода/ на AdBlue от дозиращия модул към дюзата. При първата
интервенция били констатирани повреди на: датчик за азотни окиси след
катализатора /сензор NOx за катализатор/, конектор на
шаси за сензора и на дозиращия модул; като повредените
детайли са заменени с нови. При втората интервенция са констатирани повреди: теч
в инсталацията /тръбопровода/ на AdBlue дозиращ модул
към дюзата, с посочени причини за това - инсталацията /тръбопровода/ е заменена
от друг сервиз; ауспух повреден, не може да се поправи. Вещото лице сочи, че не
се наблюдават технически прилики и идентичност между констатираните повреди при
първата и втората интервенция. Свързаност между констатираните повреди се явявала
единствено инсталацията /тръбопровода/, свързваща дозиращия модул с дюзата, към
изпускателната система на автомобила. За да се замени дозиращият модул се е
налагало демонтиране и монтиране на тръбопровода, което било извършено при
първата интервенция с резултат от окончателното тестване на системата - (Тест
-> ОК). При разпита си в открито съдебно заседание вещото лице сочи още, че
при втората интервенция по товарния автомобил била извършена първоначална
диагностика, която установила цитираните неизправности. След това се пристъпвало
към затягане на гайката на накрайника на тръбичката за AdBlue,
но много бил тесен автомобилът и било констатирано, че има теч, който не е
спрял, че има смяна /извън сервиза/ на тръбопровода за течността AdBlue и неизправност по отношение на ауспуха. Имало
препоръки, същият да бъде сменен, същевременно и тръбопроводът – тази тръбичка,
която е проблемна. Ремонт нямало извършен, а само имало един щекер сменен за диагностиката, който се използвал, но той нямал нищо общо
със системата. След което водачът е отказал, да бъдат сменени тези неща и автомобилът
бил освободен от сервиза.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът е официален сервизен и търговски дилър на камионите с
марка *** и е част от международната мрежа за сервизи и ремонти на камионите ***
/*** Trucks N.V./ в Европа. Безспорно е още, че в
това си качество той е съдействал на ответника, собственик на товарен автомобил
от посочената марка, да бъде отремонтиран същият от TH Trucks Ieper. Собственият
на ответника автомобил с шаси № ********, рег. № *******, км 1084059, е бил на ремонт в периода 11.02.2020 г. - 20.03.2020 г., за
което е била издадена фактура № 211-20120291074/ 25.03.2020 г. за обща стойност
от 1 511,76 евро, касаеща работна поръчка 108479, с
извършени дейности: 10951, ITS 202003200038. Фактурата е с издател Turbotrucks Ieper NV и получател
ответника, като сумата е била платена, посредством предварително заплатената от
ответника гаранция. Фактите и обстоятелствата относно описаните правоотношения
и изпълнението на правата и задълженията по тях, не са спорни между страните по
делото. Те не спорят още, че същият товарен автомобил на ответника е бил
представен в същия сервиз по рекламация на ответника, за което е била издадена
втора фактура - № 211-20120291770/ 29.05.2020 г. с издател Turbotrucks
Ieper NV и получател ответника за обща стойност от
337,94 евро, касаеща работна поръчка 114042, дата на
влизане 28.05.2020 г. и дата на излизане 29.05.2020 г., за същия товарен
автомобил, км 1095705, с извършени дейности: 10951, ITS 202005280062. Безспорно
е и се доказа, че посочената сума по фактурата е била заплатена от ищеца на ***
Trucks N.V. с банков превод от 16.07.2020 г. със
собствени на ищеца средства, поради липсата на внесена гаранция от страна на
ответника. Основният спорен въпрос по делото е, дали това плащане следва да
остане за сметка на ищеца, така както настоява ответникът; или то следва да е
за сметка на ответника, според ищцовите твърдения.
След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът споделя ищцовата теза. Касае се за сключени помежду им два комисионни
договора, по смисъла на чл.348 и сл. от ТЗ, отнасящи се за двата гореописани
ремонта на тогава собствения на ответника товарен автомобил. По силата им,
ищецът като комисионер, се е задължил срещу възнаграждение по поръчка на
ответника, като доверител, да извърши от свое име и за негова сметка една или
повече сделки, а именно: да му съдейства за извършването на ремонт на
авариралия му автомобил в чужбина. Ответникът не възразява, че ищецът точно е
изпълнил задълженията си по процесната сделка, а
именно – с грижата на добър търговец /чл.350 ал.1 от ТЗ/, като му е дал сметка
и му е прехвърлил резултатите от изпълнителната сделка /чл.355 от ТЗ/. За
заплащането на сумата по процесната фактура от 337,94
евро, до ответника е била изпратена покана с писмо от *** Trucks
Sales Dealer ТМ от
02.07.2020 г., което плащане следвало да се извърши в полза на ищеца, като
упълномощен дилър за България на *** Trucks N.V. Сумата представлява стойността
на извършения от сервиза втори ремонт на автомобила, чието плащане е в тежест
на ответника. Това е така, т.к. той като доверител по комисионната сделка е длъжен,
да поеме задълженията, които ответникът- комисионер е поел към третото лице, и
да му заплати направените разноски за изпълнение на поръчката /чл.356 от ТЗ, вр. чл.285 от ЗЗД/. В тази връзка, неоснователно е ответното възражение, че процесният
случай не представлявал сключен с ищеца комисионен договор. Напротив по
изложените съображения, облигационното им правоотношение и по повод втория
ремонт съдържа всички съществени елементи на този вид договор. Изцяло
неоснователно е и ответното възражение, че процесната
сума пари следвало да остане в тежест на ищеца, т.к. последният поел риска от
разходите по предявената рекламация за първия ремонт; а с извършеното плащане
по процесната фактура, ищецът упражнил чужди права,
от които нямал правен интерес, предвид ситуирането му
като част от самата международната мрежа за сервизи и ремонт на камиони *** в
Европа. Напротив, това плащане ищецът е направил именно в качеството си на
комисионер по сделката и в изпълнение на законовите си задължения по чл.349
ал.3, вр. ал.1 от ТЗ. Ответникът не доказа по делото
възражението си, че ищецът е поел пред него риска от разходите по предявената
рекламация за първия ремонт. Наличието на такава уговорка между страните следва
да се установи по категоричен и несъмнен начин по делото, а не да се извежда по
тълкувателен път, в т.ч. и въз основа на водената помежду им кореспонденция.
Същевременно от нея и от гласните доказателства по делото се установи, че преди
постъпването за втори път на автомобила в сервиза, ищецът е изискал от
ответника гаранция от 1 250 евро, необходима за диагностика и за евентуалното
доказване на грешки при първоначалния ремонт; която обаче не била платена и
ищецът решил да стартира случая без нея, с надежда че няма да се налага плащане,
като ако се приемело оспорването, се чакало възстановяване на сумата. Всичко
това е било обяснено от ищеца на ответника, чрез Вайбър-съобщения,
а така също и от свидетелката Л., „мениджър следпродажбена
дейност“ при ищеца. Ангажираните от ответника доказателства в подкрепа на
посочените негови възражения представляват единствено извлечение от Вайбър- кореспонденция с ищеца, което обаче е в подкрепа, а
не в опровержение, на ищцовата теза. Той не се
възползва и от предоставената му от съда възможност за ангажиране на негови
гласни доказателства по делото /л.91/. Най-сетне, установи се, че търсената в
настоящото производство сума е била разходвана именно за целите на отправената
от ответника рекламация по първия ремонт, а именно – за диагностика на
автомобила с Davie - ITS; отчитане грешка ауспух -
липса на впръскване на AdBlue заради теч; подмяна на
OBD щекер; тестване с отчитане на грешка: теч в инсталацията /тръбопровода/ на AdBlue дозиращ модул към дюзата - инсталацията
/тръбопровода/ затегната и тествана - все още има теч; констатации:
инсталацията /тръбопровода/ е заменена от друг сервиз; ауспух повреден, не може
да се поправи. Ответникът категорично е отказал препоръчания му нов ремонт, при
което разходвана е била само посочената сума. Назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза установи, че не се наблюдават
технически прилики и идентичност между констатираните повреди при първата и
втората интервенция.
Предвид
изложените съображения, предявеният иск следва да се уважи изцяло, като
ответникът бъде осъден за заплати на ищеца сумата от 660,67 лв. /левовата
равностойност на 337,94 евро/, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска 22.12.2020 г. до окончателното заплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от
него деловодни разноски /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, а именно сумата от общо 500 лв., от която 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, 50 лв. за държавна такса и 150 лв. за възнаграждение за вещо
лице. Не следва да се присъжда претендираната сума от
142,80 лв., посочена в списъка за разноски на ищеца като такава за извършен
превод на документи, т.к. тя не представлява деловодни разноски, по смисъла на
чл.78 ал.1, вр. чл.71 ал.1 от ГПК, и присъждането й
по този ред е недопустимо.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Спештранс“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул.
„Дунав“ № 15 вх.Б ет.3 ап.23, представлявано от управителя П.Р. П.; ДА ЗАПЛАТИ
на „Турботракс България“ ООД с ЕИК *********,
представляван от управителите П. П. К. В.и Г. Т. З., със съдебен адрес *** офис
602; сумата от 660,67 лева /левовата
равностойност на 337,94 евро/, дължима по сключен помежду им комисионен договор
и платена от ищеца вместо ответника на *** Trucks
N.V. с банков превод от 16.07.2020 г. по фактура № 211-20120291770/ 29.05.2020
г. с издател Turbotrucks Ieper
NV; ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска 22.12.2020 г. до окончателното заплащане; както и
сумата от 500 лева, представляваща
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – чрез ССЕВ- ДАЕУ на адвокатите им – л.148
и 125.
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Вярно а оригинала!
Секретар: Ц.С.