Р Е Ш Е Н И
Е
260317/23.12.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на двадесет и втори декември, през две хиляди и
двадесета година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2641по
описа на ШРС за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.
В
молбата си до съда М.Б.Н., ЕГН
**********, адрес: *** и Е.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, с правно основание чл. 50 от СК излагат,
че са съпрузи от ***година. От брака си имат две пълнолетни към момента деца.
Твърдят, че са
постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.
Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от
тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови
решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие и да одобри
представеното споразумение.
Личното явяване на молителите е предвидено, с оглед
задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод между съпрузите е
сериозно и непоколебимо, но текстът не изключва възможността, при наличие на
уважителни причини, молителите да бъдат представлявани по силата на изрично
пълномощно. В тази насока е и съдебната практика /Опр.№534/27.09.10г на ВКС по
гр д №453/10г., ІVг.о/.
В съдебно заседание, молителката Е.В.Н. се явява лично и потвърждава сериозното
си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. За молителя се явява адв. Е., упълномощена с
изрично пълномощно и представя доказателства за невъзможността молителят да
присъства в съдебно заседание, поради обстоятелството, че работи в Л., В.. В конкретния случай страните са
приложили молба–споразумение, подписано от страните, като молителят е дал
изрично пълномощно-нотариално заверено на адв. Е. при ШАК, в което са вписани
условията на споразумението за развод по взаимно съгласие със съпругата му и
тези условия са възпроизведени в самото споразумение. С оглед данните по
делото, молителят М.Б.Н. отсъства от България и пребивава във В., където
работи, което според настоящата инстанция, е трудно преодолима причина за
явяването му в българския съд, с оглед потвърждаване на споразумението и
подписването на последното, но явяването в съда на процесуалния представител на
страната, на който последната е дала изрично нотариално заверено пълномощно, с
подробно визирани условия на споразумението за прекратяване на брака, сочи за
непоколебимата воля на молителя относно искането му за развод и последиците от
същия.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Молителите
са съпрузи от ***година, когато сключват граждански брак, за което бил съставен
Акт за граждански брак № ***-а/***г., сключен в гр.С., К. РНС. Предвид изразеното
от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като
съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е
основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.
Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51,
ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.
На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за
ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена окончателна държавна такса в
размер на 40,00лв., която се поема от молителя, съобразно заявеното от страните
.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 330,
ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.Б.Н., ЕГН ********** и Е.В.Н., ЕГН
**********, сключен
на ***година, с издаден Акт за граждански брак № ***-а/***г., сключен в гр.С., К.
РНС., ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, на основание
чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между М.Б.Н., ЕГН **********
и Е.В.Н., ЕГН **********, споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както
следва:
Страните заявяват, че семейното
жилище, находящо се в гр.Шумен,
ул.“Г.Т.“ ***, ***, ***, *** е напуснато от молителя и ще се ползва от молителката Е.В.Н., ЕГН **********.
В ДЯЛ на Е.В.Н., ЕГН **********, се поставя и става нейна изключителна собственост следното МПС- „ХОНДА
СИВИК“, цвят „БЕЖОВ МЕТАЛИК“, с peг. №
Н *** ВС, рама № ***, двигател № ***.
Застрахователната стойност на МПС е 4000лв., съгласно удостоверение за
застрахователна стойност на МПС №187248/25.11.2020г., издадено от „ЗАД ДБЖЗ“ АД.
Страните декларират и се съгласяват, че
съпругата Е.В.Н. не дължи каквито и да било парични суми за уравняване на дела
на съпруга М.Б.Н., от движимото имущество.
ОБЯВЯВА, че за в бъдеще
молителите не си дължат взаимно издръжка.
След прекратяване на брака, молителката Е.В.Н., ЕГН **********, си запазва брачното
фамилно име Н. .
Молителите декларират, че по време на
брака си не са теглили кредити за задоволяване на семейни нужди, по смисъла на
чл. 32, ал, 2 от СТС. В случай, че някой от съпрузите е теглил кредит/и по
време на брака, съпрузите се съгласяват, че същият остава за изплащане изцяло в
тежест на съпруга, който го е изтеглил, тъй като средствата от съответния
кредит, не са теглени и не са използвани за нуждите на семейството, поради
което не се носи солидарна отговорност от съпрузите по смисъла на чл. 32, ал.2
от СК и съпрузите нямат и няма да имат претенции един към друг.
Молителите се съгласяват,
че ако някой от тях е сключил договор за заем и е издал (подписал) документ, по
силата на който е поел задължения като издател на този документ и/или като заемател,
то тези задължения не са поети за нуждите на семейството и с тези средства не
са задоволявани семейни нужди, а само лични на съответния съпруг, който е
титуляр по документа или по поетото задължение и за неговото изпълнение или
погасяване еднолично ще отговаря съпругът, който е сключил заема или е титуляр
по документа или по поетото задължение, в качеството си на заемополучател или
подписал документ като издател.
Молителите декларират,
че по време на брака нямат влогове, средствата, по които да са придобити със
съвместен принос и след развода всеки остава единствен собственик на средствата
по влоговете, по които е титуляр и другият съпруг няма и няма да има претенции
към средствата по тези влогове,
Молителите декларират,
че нямат придобити по време на брака общи дялове в търговски дружества, фирми
на ЕТ и др. ценност, поради което не излагат споразумение за такива.
По отношение на разноските по делото,
включително за адвокатско възнаграждение и дължимите по производството държавни
такси, съпрузите се съгласяват същите да бъдат изцяло за сметка на М.Б.Н..
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при
допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв.(четиридесет)лева.
ОСЪЖДА М.Б.Н., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 40,00лв./четиридесет/ лева, на
основание чл. 6, т.3 от Тарифа за ДТ по ГПК.
ОСЪЖДА Е.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС на основание чл.7, т.1 от Тарифа
за ДТ по ГПК, сума в размер на 80,00лв.
(осемдесет) лева.
Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК,
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: