№ 65
гр. П., 15.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно
гражданско дело № 20245000500077 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Жалбоподател Университетска многопрофилна болница за активно
лечение "П." ООД, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Б..
Жалбоподател ЗД „Е.“АД, в качеството му на трето лице помагач,
редовно призовано, не изпраща представител.
От застрахователното дружество е постъпило становище, че не могат да
изпратят представител, но не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие.
От въззиваемите: М. Т. А., редовно призована не се явява, С. Г. А. и А.
Г. А., редовно призовани се явяват лично, за тримата се явява адвокат Н. Ш..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Юрк. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.
1
Делото е образувано по въззивна жалба вх. № 24093/28.07.2023г. от
"УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ "П."" ООД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул. „П.“ № 1А против Решение №1065 от 14.07.2023г. на ОС П., гражданско
исково отделение XV състав по ГД №20225300101562/2022г, с което се
осъжда жалбоподателя да заплати на М. Т. А., с ЕГН: **********, на С. Г. А.,
с ЕГН: ********** и на А. Г. А., с ЕГН: ********** по 100 000 (сто хиляди
лева), обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. А.ов А.,
настъпила на 14.06.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска - 10.06.2022г., до окончателното
плащане, както и е осъден ответника да заплати на адв. Н. Ш., сумата от 10
590 лв. за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата, също да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд П. сумата в
размер на 3497,40 лева, представляващи направени разноски за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза по делото, както и сумата в размер на 12
000,00 лева, представляваща дължима държавна такса.
В жалбата се излагат конкретни и подробни съображения за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
първоинстанционното решение, както и за допуснати процесуални нарушения
при постановяването му. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло Решение
№1065 от 14.07.2023г. на ОС П., гражданско исково отделение XV състав по
ГД №20225300101562/2022г., като неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и явно необосновано, като вместо него да бъде постанови решение, с
което да отхвърли изцяло исковата претенция, тъй като от събраните
доказателства по делото не са доказани по безспорен начин твърдените от
ищците факти, нито елементите от фактическия състав на отговорността по
чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. При условията на евентуалност, в случай, че
съдът прецени, че са налице предпоставките за уважаване на иска,
жалбоподателя моли да бъде намален размера на обезщетението на всеки от
ищците, съобразно критериите за справедливост на обезщетението по чл. 52
от ЗЗД.
В законния срок, от ищците е подаден отговор на жалбата с вх.
2
№30822/11.10.2023г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което
се излагат подробни и конкретни съображения, като се иска същата да бъде
оставена без уважение като неоснователна и необоснована. С отговора не са
направени доказателствени искания.
В законния срок, от „ЗД Е.“АД, конституирано като трето лице помагач
на страната на ответника УМБАЛ „П.“ООД, е постъпило становище вх.
№31233/13.10.2023г., с което дружеството изцяло се присъединява към
направените с въззивната жалба на ответника оплаквания, свързани с
порочността на първоинстанционното решение, което намира за неправилно.
Счита също, че производството по делото следва да бъде спряно. В тази
връзка, излага съображения, че пречка за надлежното упражняване на правото
на иск е наличието на образувано наказателно производство в досъдебна
фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични на
тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице
хипотезата, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установено
самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК, като се
позовава на съдебна практика на ВКС. Счита, че тъй като по повод
непозволеното увреждане, явило се като основание да бъде потърсена
отговорността на лечебното заведение, е образувано ДП №128/2017г. по
описа на ОСС при Окръжна прокуратура - П., пр. пр. 9269/2017 г. по описа на
Окръжна прокуратура-П., то настоящото дело следва да бъде спряно, на
основание чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК. Поддържа се и че от третото лице
помагач е било своевременно направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пациента, чрез самоволното напускане на
лечебното заведение, по което съдът не се е произнесъл, след като
неправилно приел, че изобщо липсва наведено възражение за съпричиняване.
В заключение, от „ЗД Е.“АД е направено искане да бъде спряно делото до
приключване на ДП №128/2017г. по описа на ОСС при Окръжна прокуратура-
П., пр.пр. 9269/2017г. по описа на Окръжна прокуратура-П., а ако съдът
приеме, че дължи произнасяне по същество на спора, моли да бъде отменено
атакуваното с въззивната жалба решение и да се отхвърлят предавените
искове като неоснователни и недоказани. Направено е доказателствено искане
да се изискат служебно данни за предмета и хода на ДП №128/2017г. по описа
на ОСС при Окръжна прокуратура-П., пр.пр. 9269/2017г. по описа на
Окръжна прокуратураП.. От „ЗД Е.“АД, в качеството му на трето лице
3
помагач на страната на ответника УМБАЛ „П.“ООД, е подадена въззивна
жалба с вх.№33147/31.10.2023г. против Решение № 1274/23.10.2023 г. по г.д.
№ 20225300101562 по опис на ОС - П., XV състав, с което е допълнено
Решение № 1065/14.07.2023 г., постановено по същото дело, с което се
осъжда "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "П."" ООД, да заплати на всеки от ищците по 50 611,11
лв, представляващи законна лихва върху присъденото на всеки от тях
обезщетение за неимуществени вреди, за периода считано от 14.06.2017г., до
деня, предхождащ предявяването на иска - 09.06.2022г. Поддържа се, че
обжалваното решение по чл.250 ГПК акт е постановено при съществено
нарушение на процесуалния закон. Излага съображения, че искът по чл. 86 от
ЗЗД е самостоятелен, макар и да следва главния, поради което, при
предявяването му, трябва да отговаря на условията за предявяване на иск,
чрез посочване на фактите, на които се основава и в какво се състои искането,
в т. число да е посочен както периода от време, за който се претендира
вторичното вземане, така и неговият размер. Предвид изложеното, счита, че
направеното от ищците в първоинстанционното производство искане с
правно основание чл.214 от ГПК е недопустимо, тъй като със същото се прави
искане за изменение едновременно, както на основанието, така и на петитума
на иска за присъждане на лихва, което е налагало то да бъде оставено без
уважение. Приемайки го за основателно обаче, без да даде възможност на
страните да изразят становище, първоинстанционният съд допуснал
съществено процесуално нарушение и се произнесъл по претенции, които не
са своевременно заявени в производството, което прави допълнителното
решение недопустимо. Това, според третото лице, налага то да бъде
обезсилено, а производството, касаещо искането за присъждане на мораторна
лихва върху всяка една от претенциите, да бъде прекратено. В условия на
евентуалност, в случай че съдът приеме, че първата инстанция е била
сезирана едновременно с искане за присъждане на законна лихва, явяваща се
законова последица от предявяването на искането за вземането и
същевременно с иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като и по двете
самостоятелни претенции е дължал произнасяне, то тогава моли за
провеждане на производство по чл. 129 от ГПК с цел уточняване и
разграничаване на акцесорните претенции /в този см. Решение №
75/16.07.2015 по т.д. № 519/2014 г. на ВКС, II Т.О./, след което да се даде
4
възможност на ответника и на третото лице-помагач да изразят становище
относно обстоятелствата, на които се основават исковете и да направят своите
възражения. Предвид изложеното, моли да бъде обезсилено Решение №
1274/23.10.2023 г. по г.д. № 20225300101562 по опис на ОС - П., XV състав, с
което е допълнено Решение № 1065/14.07.2023 г., постановено по същото
дело като недопустимо и да се прекрати производството в тази му част. В
условия на евентуалност, в случай че въззивният съд приеме, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявени искове, то
тогава моли нередовната искова молба, с която са предявени исковете с
правно основание чл. 86 от ЗЗД да бъде оставена без движение и да се даде
срок на ищците да отстранят нередовността, а ако ищците не направят това,
да се обезсили Решение № 1274/23.10.2023 г. по г.д. № 20225300101562 по
опис на ОС - П., XV състав, с което е допълнено Решение № 1065/14.07.2023
г., постановено по същото дело и да се прекрати производството по
отношение на тези искове.
В законния срок, ищците са подали отговор (с вх.№37389/05.12.2023г.)
по въззивната жалба от „ЗД Е.“АД, с който изразяват становище за
неоснователност на същата, за което излагат конкретни и подробни
съображения. Молят настоящата инстанция да я остави без уважение като
неоснователна.
В срок е подаден отговор (с вх.№38696/15.12.2023г.) по жалбата на „ЗД
Е.“АД и от УМБАЛ „П.“ООД, с който се изразява становище за допустимост
и основателност на същата, като се поддържат изцяло доводите в същата.
Въззивна жалба против постановеното по реда на чл.250 ГПК Решение
№ 1274/23.10.2023 г. по г.д. № 20225300101562 по опис на ОС – П. е подадена
в срок и от УМБАЛ „П.“ООД (с вх.№36183/24.11.2023г.) Поддържа се, че с
процесното решение неправилно е уважено недопустимо и неоснователно
искане за изменение на иска по чл. 214 от ГПК и в този смисъл неправилно е
постановено решение по чл.250 от ГПК, като е допуснато нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Намира, че искането на ищците е било за изменение едновременно, както на
основанието, така и на петитума на иска за присъждане на лихва, поради
което е било несвоевременно направено и като такова е следвало да бъде
оставено без уважение. Счита, че като се е произнесъл по така направеното
5
несвоевременно искане и като не е дал възможност на страните да изразят
становище по искането, първоинстанционният съд е постановил едно
недопустимо решение и е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правото ни за защита в процеса и до
постановяване на решение по непредявен иск. Развива съображения, че искът
по чл. 86 от ЗЗД е самостоятелен, макар и да следва главния, поради което,
при предявяването му, трябва да отговаря на условията за предявяване на иск,
чрез посочване фактите, на които се основава и в какво се състои искането,
което означава, че следва да е посочен както периода от време, за който се
претендира вторичното вземане, така също и размера на вземането. Счита за
недопустимо, след предявяване на иска, да бъде заявена претенция за
обезщетение за забава в размер на законните лихви от датата на увреждането,
която по правната си същност е отделен иск с ново основание и петитум. В
условията на евентуалност, ако се приеме, че искането е своевременно и
допустимо, то моли да бъде отхвърлено като неоснователно, предвид това, че
законната лихва има обезщетителен характер, но не за вредите от деликта, а
за вредите от забавеното плащане на паричното задължение, което парично
задължение се определя като размер и става изискуемо и ликвидно в един по-
късен момент – този на влизане в сила на окончателния съдебен акт, а не от
датата на деликта.
Във основа на гореизложеното, жалбоподателят моли атакуваното
решение по чл.250 ГПК да бъде обезсилено като недопустимо, а
производството прекратено. В условията на евентуалност, ако се приеме, че
искането по чл. 214 от ГПК е допустимо, моли Решение №1274/23.10.2023г.
на ОС П., с което се допълва Решение №1065 от 14.07.2023г. на ОС П.
гражданско исково отделение XV състав по ГД №20225300101562/2022г. да
се отмени изцяло като неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и да се отхвърли исковата претенция като неоснователна.
В законния срок, от ищците е постъпил отговор с вх. №1605/16.01.2024
г. по подадената от УМБАЛ „П.“ ООД въззивната жалба с вх.
№36183/24.11.2023г., с който се изразява становище за неоснователност на
същата, за което излагат конкретни и подробни съображения. Моли се
настоящата инстанция да я остави без уважение като неоснователна.
6
Съдът докладва постъпилото за днешното заседание становище от „ЗД
Е.“АД. Не възразява да се даде ход, поддържа се жалбата и становище по
другата въззивна жалба. Ако бъдат представени други доказателства, моли да
им се даде срок за становище.
Съдът докладва постъпило по делото от Окръжна прокуратура - П.
писмо вх.№1556/20.02.2024г. във връзка с изискана служебно от съда
информация във връзка със статуса на ДП №128/2017 г. по описа на ОСС при
Окръжна прокуратура-П., пр.пр. 9269/2017г. по описа на Окръжна
прокуратура-П.. Съгласно предоставената с писмото информация, въпросното
ДП към настоящия момент е висящо, по него е назначена комплексна
арбитражна СМЕ по писмени данни, заключението по която още не е
изпълнено, като към момента няма лица, срещу които е повдигнато
обвинение.
Съдът докладва, че за днешното заседание, от въззиваемите е постъпила
молба, с която се представят заверен препис от Определение № 579 от
19.06.2023 г., постановено по частно наказателно дело № 1088/2023 г. на ОС
П. във връзка с това, че със същото е отменено Постановление на ОП от
29.03.2023 г. за прекратяване на ДП № 128/2017 г.
Юрк. Б.: Поддържам жалбата и отговора. Нямаме доказателствени
искания.
Адв. Ш.: Поддържаме всички отговори. Нямам доказателствени
искания.
Юрк. Б.: Да се приеме представеното постановление и писмото от ОП-
П..
Адв. Ш.: Да се приеме писмото от ОП-П..
Съдът намира, че няма пречка да се приеме като доказателство по
делото представеното с молба на въззиваемите заверено копие на
Определение от 19.06.2023 г. по ч.н.д. № 1088/2023 г. на ОС П..
Следва да се приеме и постъпилото писмо от Окръжна прокуратура - П.
писмо вх.№1556/20.02.2024г. във връзка с изискана служебно от съда
информация във връзка със статуса на ДП №128/2017 г. по описа на ОСС при
Окръжна прокуратура-П..
Водим от горното, съдът
7
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представеното с молба на въззиваемите заверено копие на
Определение от 19.06.2023 г. по ч.н.д. № 1088/2023 г. на ОС П., както и
писмото вх.№1556/20.02.2024г. от Окръжна прокуратура - П. във връзка с
изискана служебно от съда информация във връзка със статуса на ДП
№128/2017 г. по описа на ОСС при Окръжна прокуратура-П..
Съдът, като съобрази информацията от постъпилата справка от ОП П.
относно това, че ДП образувано по случая към настоящия момент е висящо и
съответно няма внесен обвинителен акт в съда, по който да е образувано
НОХД, намира, че следва да се произнесе по направеното от ЗД „Е.“ АД
искане за спиране на делото, на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Възражение
относно наличието на предпоставки за спиране на делото се съдържа и във
въззивната жалба на „П.“АД, макар и да не е направено изрично искане за
спиране на делото.
В тази връзка, съдът намира, че към настоящия момент няма основание
за спиране на настоящото производство. Според разбирането на настоящия
съдебен състав, висящото ДП не е обстоятелство по смисъла по чл. 229 ал. 1
т.5 ГПК, още повече предвид факта, че няма и към момента привлечени
обвиняеми лица. Фактите за образувано по случая със смъртта на сродника на
ищците досъдебно производство с горепосочения номер са наведени още с
ИМ, поради което и не са престъпни обстоятелства, установени от съда при
разглеждане на делото, в какъвто смисъл е нормата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
Съответно това не е обстоятелство и по чл.229, ал.1, т. 4 ГПК , тъй като към
момента няма образувано НОХД в съда.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗД „Е.“ АД за спиране на
настоящото производство до приключване на ДП № 128/2017 г. по описа на
ОСС при Окръжна прокуратура – П..
Определението подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок
от днес с частна жалба пред ВКС.
Юрк. Б.: Нямам нови искания.
8
Адв. Ш.: Нямам нови искания.
Съдът, след като още веднъж подробно се запозна с всички материали
по делото, намира, че същото не е изяснено от фактическа страна.
Ето защо, на основание чл.201, предл. 1 от ГПК, ще се назначи
допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която ще се изготви от
същите вещи лица, автори на СМЕ пред първата инстанция, а именно: д. И.
Д., д. Т. Т. и д. Д. Г., със следните задачи:
1. Вещите лица, с оглед данните от заключенията на СМЕ пред първата
инстанция, че на 13.06.17г. вечерта, след потърсена от д-р К. - дежурен лекар
в СПО на УМБАЛ „П.“ АД, консултация с кардиолог, пациентът Г. А. е
прегледан в отделението по кардиология на УМБАЛ „П.“ АД от дежурния
лекар д-р К., че в 23.30 ч на 13.06.17г. е извършена ехокардиография от д-р
Х.. - кардиолог на разположение, при която е установено е, че се касае за
пациент в терминален стадий на сърдечна недостатъчност, с много влошена
лявокамерна помпена функция, сегментна дисфункция от понесен долен
миокарден инфаркт и плеврални изливи двустранно - в ляво -100 мл., в дясно
- 2000 мл., да отговорят предвид така направените констатации за
състоянието на пациента, налице ли е причинно-следствена връзка между
неизпращането му в ОАИЛ или кардиологично отделение на УМБАЛ „П.“
АД за провеждане на наблюдение и интензивно лечение, а в отделение по
УНГ на същата болница, с последвалото влошаването на състоянието на
пациента, изразяващо се в констатираната при Г. А. от д-р В. - дежурен лекар
в отделение ОАИЛ на болница П., същата вечер, около 01.00 - 01.10 ч на
14.06.2017., остра дихателна недостатъчност и кардиогенен шок. Вещите лица
да отговорят също дали и по каква причина при приемането му в ОАИЛ на
УМБАЛ „П.“АД в нощта на 13-ти срещу 14.06.2013г., пациентът А. е
интубиран, поставен на механична вентилация и в какво се е изразявало
започнатото комплексно лечение, както и в този момент пациентът бил ли е в
съзнание и състоянието му било ли е животозастрашаващо?
2. Вещите лица да отговорят в какво се изразява отразеното в
медицинската документация по делото и приетите пред първата инстанция
заключения на СМЕ влошаване състоянието на пациента Г. А. и срив на
хемодинамиката по-късно същата вечер, в ранните часове на 14.06.2017г.,
както и какво е наложило провеждането на кардио-пулмонална ресусцитация
в пълен обем, съответно какво представлява тази процедура.
3. Като се вземат предвид данните от медицинската документация по
делото и заключенията на СМЕ пред първата инстанция, че въпреки
реанимационните мероприятия, в 5.00 часа на 14.06.2017г., при пациента Г.
А. е настъпил смъртен изход, в това число и данните от писмено становище
на д-р В., съдържащи се в доклада на ИА“Медицински одит“, а именно: „На
14.06.2017 г. около 1.00 часа бях повикан от дежурен лекар в отделение по
9
УНГ за консултация на пациент Г. А.. Консултирах пациента като се
констатира кардиогенен шок. Проведох бърза консултация с началника на
0АИЛ д. Д. и пациентът се приведе в 0АИЛ. Там той беше интубиран,
поставен на механична вентилация и контрол на хемодинамиката.
Инфузионната терапия не даде резултат и при пациентът настъпи
сърдечен арест. Беше проведена ресусцитация в пълен обем с атропин,
адреналин, сърдечен масаж в продължение на около 1 час. Ресусцитация не
повлия пациента и той завърши с екзитус леталис", вещите лица да
отговорят може ли да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка
между изпадането на пациента Г. А. в кардиогенен шок, констатирано от д-р
В. на 14.06.2017 г. около 1.00 часа, влошаването състоянието на пациента А. и
срива на хемодинамиката при него по-късно същата вечер и провеждането на
кардио-пулмонална ресусцитация, след неуспехът на която при него е
настъпил смъртен изход?
3.1. Във връзка с горния въпрос, вещите лица да обяснят какво
представлява състоянието „сърдечен арест“, да отговорят изпаднал ли е на
14.06.2013г. пациента А. в сърдечен арест, това състояние следствие ли е от
констатирания по-рано същата вечер от д-р В. кардиогенен шок при пациента
А., налице ли е причинно-следствена връзка между сърдечния арест при Г. А.
и настъпилата смърт на същия в 5.00 часа на 14.06.2017г. и в какво се
изразява?
Тъй като съдът служебно назначава експертизата, а и ищците са
освободени от държавна такса и разноски по делото, разноските за
допълнителната СМЕ ще са за сметка на бюджета на съда. Ще се определи
първоначален депозит от 600 лв. за възнаграждение на вещите лица, като
окончателния размер ще се определи след приемане на експертизата. Да са
уведомят вещите лица да работят по експертизата.
Юрк. Б.: Не възразявам да се назначи експертиза с поставените задачи.
Адв. Ш.: И аз не възразявам.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА допълнителна съдебно-медицинска експертиза в състав
д. И. Д., д. Т. Т. и д. Д. Г., която да даде заключение по въпросите посочени в
10
мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за вещите лица в размер 600 лева
вносим от бюджета на съда.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ вещите лица да работят по експертизата.
Въззиваемата С. А.: Прегледът не е извършен от д-р Х... Д-р Х.. е бил
доктор на разположение и на него никой не му се е обадил. Не е присъствал
там. Изследването е извършено от специализант.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото зад 26.04.2024 г. от 10,40 часа, за която
дата да се призоват вещите лица д. И. Д., д. Т. Т. и д. Д. Г..
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11