№ 3609
гр. Варна, 31.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501155 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 14990/18.02.2025г. по регистратурата на ВРС
подадена от А. С., чрез процесуалния му представител, уточнена с молба от 16.07.2025г.
срещу Решение № 271/23.01.2025г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №
1375/22.04.2025г. и двете постановени по гр.д. № 10704/2023г. по описа на ВРС, В
ЧАСТТА, с която съдът Е ОТХВЪРЛИЛ предявените от жалбоподателя против „Н...“
ЕООД, ЕИК ... искове за осъждане на ответника:
* да заплати на ищеца възнаграждение за извънреден труд за периода от 29.07.2020г.
до края на м.01.2022г. в размер на 6632,40 лева, ведно със законната лихва, считано от
01.02.2022г. до окончателното плащане;
* да заплати командировъчни пари в размер на 11994,96 лева, представляваща
разлика над присъдената сума от 5 708,73 лева до пълно претендирания размер от 17703,69
лева;
* да заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за период от
29.07.2020г. до края на месец януари 2022г. за сумата от 1965,68 лева, представляваща
разлика над присъдената сума от 824,32 лева до пълно претендирания размер от 2790 лева;
* да заплати обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия
договор за сумата от 1368 лева, представляваща разлика над присъдената сума от 585 лева
до пълно претендирания размер от 1953 лева.
Възззивникът – А. С., чрез процесуалния си представител оспорва решението с
обжалваните му части като твърди, че съдът е достигнал до неправилни крайни изводи
позовавайки се само на курсовете извършени от ищеца с автобуси регистрирани в България.
1
Излага, че ползването на автобуси на чуждестранния турски партньор „Нишикли туризъм
сан.тидж. ЛТД“ за извършване на превози от ответника е било обичайна практика, като
шофьорите са били в трудово правоотношение с ответника, но не и с чуждестранния
партньор. Оспорва се решението, с което е отхвърлен поради недоказаност иска за
присъждане на възнаграждение за положения извънреден труд. Посочва, че въпреки липсата
на ангажирани от ответника доказателства съдът е приел, че ищецът не е полагал
извънреден труд, тъй като превозите са извършвани от двама шофьори. Счита, че макар
заключението на проведената съдебна експертиза да е установило, че в 19 от общо 125 курса
с автобуси с българска регистрация са били с втори шофьор, то е необосновано, поради
липса на доказателства, че така в било за всички 125 курса. Отделно от това посочва, че
дори да се приеме, че е имало курсове, които са се извършвали с втори водач, т.е при двойна
езда, отново е налице положен извънреден труд, тъй като в рамките на работното време се
включва не само времето, в което автобусът е в движение, но и времето на товарене,
разтоварване, почистване и техническа поддръжка на превозното средство, както и всяко
време, през което водачът не разполага с времето за свои лични нужди. По аналогични
съображения счита, че са неправилни изводите на съда за двойна езда при изчисляване на
командировъчните суми само за автобуси с българска регистрация, както и касателно
исковете за присъждане на претендираните обезщетения. Поддържа се също, че съдът
неправилно не е начислил брутните размери на претендираните възнаграждения и
обезщетения. Моли първоинстанционното решение в обжалваните отхвърлителни части да
бъде отменено и исковете да бъдат уважени в цялост. Претендира и за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Прави доказателствено искане за назначаване на повторна или тройна експертиза със
задачите поставени в първоинстанционното производство поради необоснованост и
необективност на същата.
С молба от 16.07.2025г. въззивникът е направил искане за назначаване на ССчЕ със
задачи касаещи изпълнението на задълженията на ответника-работодател за начисляване,
деклариране на дължимите на ищеца брутни размери на възнаграждения и обезщетения и за
заплащане на дължимите за тях осигурителни вноски и данъци.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – „Н...“ ЕООД, чрез процесуалния й представител. Заявява становище за
правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Оспорва възраженията на
въззивника за необоснованост на изводите на съда основани само на извършваните от
ответника превози с автобуси регистрирани в България, като посочва, че са останали
недоказани твърденията, че ответното дружество е извършвало курсове с автобуси с турска
регистрация собственост на фирмата – партньор.
Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице полагане на
извънреден труд от ищеца, поради това, че водачите с автобусите винаги са били двама на
курс с цел не надвишаване над определеното с нормативна уредба време за управление на
МПС. Оспорват се и твърденията на ищеца, че продължителността на извършваните
2
международни автобусни превози в едната посока е бил 12 часа, като посочва, че в
зависимост от престоя на границата, курсовете са били с продължителност около 8-9 часа.
Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно ведно с присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Възразява срещу доказателственото искане на въззивника, като счита че проведената
в първоинстанционното производство Съдебно-счетоводна експертиза е правилна и
обоснована от ангажираните по делото доказателства.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението от процесуалния
представител на ищеца, съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията
по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Страните се представляват от пълномощници с
права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо и следва да бъде насрочено
разглеждането му в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По доказателствените искания на въззивника съдът намира следното: Искането,
формулирано във въззивната жалба, за провеждане на повторна или тройна експертиза със
задачите поставени в първоинстанционното производство е неконкретизирано,
необосновано и за допускането му не са налице предпоставките на чл.266, ал.2 и ал.3 от
ГПК. Не става ясно какво точно е искането на въззивника във връзка с вида и състава на
експертизата, която се иска. Не са наведени твърдения за обстоятелствата, поради които се
твърди, че същата е необоснована или необективна. В случай, че основанието да се иска
нова експертиза е липсата на отговор на допълнително допуснатите въпроси към нея по т.2.7
от молбата на ищеца от 26.03.2024г., то поставената именно от ищеца задача е била вещото
лице да извърши справка в счетоводството на ответника, каквато е направена, но данни по
поставените въпроси не са открити, доколкото се касае за извършвани автобусни превози от
друго юридическо лице, а именно „Нишикли туризъм сан.тидж.лтд.Сти“, а не от ответника
„Н...“ ЕООД. Отделно от това, в съдебното заседание проведено на 15.11.2024г., в което е
изслушано и прието заключението на проведената СТЕ не е направено оспорване на същото
и не е поискано провеждането на допълнителна, повторна или тройна СТЕ. При това
положение, искането направено едва с въззивната жалба се явява преклудирано по смисъла
на чл.266, ал.1 от ГПК. На същото основание, поради това, че се прави за първи път дори не
с въззивната жалба, а с последващата молба от 16.07.2025г., като преклудирано следва да
бъде оставено без уважение искането за провеждане на нова ССчЕ с поставените задачи.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 14990/18.02.2025г. по
регистратурата на ВРС подадена от А. С., чрез процесуалния му представител, уточнена с
молба от 16.07.2025г. срещу Решение № 271/23.01.2025г., поправено по реда на чл.247 от
ГПК с решение № 1375/22.04.2025г. и двете постановени по гр.д. № 10704/2023г. по описа на
ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1155/2025г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 24.09.2025г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се
изпрати копие от депозирания писмен отговор на въззивната жалба, а на въззиваемия –
копие от молбата от 16.07.2025г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника във въззивната жалба за
провеждане на повторна или тройна СТЕ със задачи идентични на проведената в
първоинстанционното производство ССчЕ, както и за провеждане на нова ССчЕ със задачи
формулирани в молбата от 16.07.2025г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4