Решение по дело №1298/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от З. К. В., [ЕГН], [населено място], [улица], срещу уведомително писмо с изх.№ 02-020-6500/7717#6 от 18.07.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която е извършено прихващане на оторизираното плащане в размер на 3028,48 лв. с наложени с предишен акт санкция от предходен период.

В жалбата се твърди, че в оспорената част административният акт е незаконосъобразен. Сочи се, че не са налице законовите предпоставки за извършване на прихващане. Навеждат се доводи за нищожност на административния акт, с който е наложена санкция, предмет на прихващането. Иска се отмяна на уведомителното писмо в обжалваната част и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, иска обжалваната част на акта да бъде отменена. Претендира разноски.

Ответникът, заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез представител по пълномощие оспорва жалбата. Представя административната преписка и изразява становище по същество с искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Факти

З. В. е земеделски производител, регистриран в Интегрираната система за административен контрол с уникален регистрационен номер 637308, като в това качество е подавала заявления за подпомагане.

С уведомително писмо с изх.№ 02-020-6500/15739 от 09.12.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020) за кампания 2019 г.“ на жалбоподателката са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 3028,48 лв. (л.5 от адм.д. № 353/2023 г. на АС Бургас). Основание за налагане на санкциите е установена разлика между декларираните площи и площите, установени след административни и/или проверки на място, надвишаваща 50 % от действително стопанисваните площи, съгласно чл.19 от Делегиран регламент 640/2014. Посочено е, че сумата подлежи на прихващане в съответствие с чл.28 от регламент (ЕС) № 908/2014. Уведомителното писмо е оспорено пред Административен съд Бургас, като жалбата е оставена без разглеждане с определение № 1072/28.04.2023 г. по адм.д. № 353/2023 г., влязло в законна сила на 17.05.2022 г.

В. подала заявление до ДФЗ и за кампания 2020 г. с УИН 02/230620/44090. С уведомително писмо с изх.№ 02-020-6500/7717 от 15.11.2022 г. (л.5 от адм.д. № 351/2023 г. на АС Бургас) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020г.“ е оторизирана сума в общ размер на 3028,48 лв. по мярка 11 „Биологично земеделие“. Неразделна част от уведомителното писмо е Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“. В колона № 24 е посочено, че общият размер на оторизираната сума е 3028,48 лв. На стр. 6 от УП е поместена таблица „Извършени плащания“, от която се установява, че от общата оторизирана сума в размер на 3028,48 лв. е прихваната сума със същата стойност. Уведомителното писмо е оспорено пред Административен съд Бургас, който с решение № 1200/28.11.2023 г., постановено по адм.д. № 351/2023 г. на АС Бургас го отменил. Решението е влязло в законна сила на 23.12.2023 г.

Оспореното в настоящото производство уведомително писмо е издадено по повод решение № 1200/28.11.2023 г., постановено по адм.д. № 351/2023 г. на АС Бургас. В изпълнение на постановения съдебен акт отново е разгледано заявлението на В. за подпомагане за кампания 2020 г. и е оторизирана сума в размер на 3028,48 лв. В таблица „Извършени плащания“, колона „Прихваната сума“, е отразено прихващане на сума в размер на 3028,48 лв. и изплатена сума 0 лв. Към таблицата са посочени мотивите и правните основания за прихващането. Органът е посочил, че оторизираното плащане в размер на 3028,48 лева на З. К. В. е прихваното със сумата 3028,48 лева, представляваща наложена санкция от предходен период, която е установена по основание и размер с влязъл в сила административен акт УП изх.№ 02-020-6500/15739 от 09.12.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г. на заместник Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което е отказана изцяло субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 3 028,48 лв. На основание чл.28 от регламент (ЕС) № 908/2014 и чл.103, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е прието, че спрямо бенифициера В. ДФЗ има изискуемо и ликвидно вземане, установено по основание и размер.

Уведомителното писмо е получено от жалбоподателя на 25.07.2024 г., а жалбата срещу него е подадена на 05.08.2024 г.

Правни изводи

Жалбата срещу оспорения акт е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат, поради което е допустима за разглеждане.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган.

Съгласно чл.20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и я представлява. Според ал.4 на същия член изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2, както и на основание чл.84, ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В процесния случай оспореното писмо е издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, на който са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане съгласно заповед № 03-РД-1969/10.05.2024 г. (л.22).

Уведомителното писмо е в изискуемата писмена форма. Мотивирано е, като освен в табличен вид, са вписани пояснения (след таблиците), в които са изложени мотивите на ответника за издаване на акта.

Оспореният акт е издаден в изпълнение на решение № 1200/28.11.2023 г. по адм.д. № 351/2023 г. на Административен съд Бургас. В случаите като настоящия, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен оспорен индивидуален административен акт, заради липса на фактически и правни основания, не е налице процесуална пречка за издаване на нов административен акт, но това следва да стане при съобразяване с мотивите в отменителното съдебно решение.

Съдът намира, че при издаването на уведомителното писмо не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Актът съответства и на материалния закон.

Настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяната липса на мотиви досежно извършеното прихващане. В оспореното писмо изрично е записано, че прихващането на средства от наложените санкции се извършва в съответствие с чл.28 от Регламент (ЕС) № 908/2014 на ЕК, съгласно който без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга.

Регламентация относно характера и реда за реализиране на вземанията, които възникват въз основа на индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП, се извлича от разпоредбите на чл.27, ал.5 от ЗПЗП, съгласно която вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК публични са държавните и общински вземания: за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, а според чл.165 от ДОПК събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.

От анализа на тези разпоредби и при липсата на друга конкретна законова регламентация е видно, че прихващане по реда на чл.28 от Регламент (ЕС) №908/2014г. е възможно само ако сумите, с които се извършва прихващането са установени с влязъл в сила акт. Казано по друг начин следва да са налице при условие на кумулация две предпоставки:

- установено с влязъл в сила акт задължение на бенефициера – земеделски производител към ДФЗ-РА, неизплатено към момента на прихващане

- оторизирана с ИАА по ЗПЗП от ДФЗ РА сума, представляваща финансово подпомагане по конкретно заявена схема/мярка от ЗП, по която предстои плащане към земеделския производител.

С УП с изх.№ 02-020-6500/15739 от 09.12.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г. на заместник Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на жалбоподателя е наложена санкция за бъдещ период в размер на 3028,48 лв. Това уведомително писмо е влязъл в сила административен акт, който подлежи на изпълнение, т.е. налично е неизплатено задължение на З. В., установено в съответствие с националното законодателство. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че това УП е нищожно, доколкото липсват данни това да е обявено с надлежен съдебен акт, а в настоящото производство е недопустимо разглеждането на този въпрос. Не следва да се обсъжда и въпросът относно правилността на наложените санкции.

Налице е и неизплатена помощ за 2020 г., оторизирана с оспореното в настоящото производство уведомително писмо, което доколкото е в полза на жалбоподателя е влязло в законна сила в тази част.

За прецизност следва да се обсъди и въпроса за давностните срокове на извършеното прихващане. Съгласно чл.3, ал.1 от Регламент /ЕО/ №2988/95 на Съвета от 18.12.1995 година относно защита на финансовите интереси на Европейските общности срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. В следващия абзац от същия член на Регламента е посочено, че давността се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с правните действия, нотифицирано на лицето. Посочено е, че срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В следваща алинея е уреден и абсолютния срок на давността, който е двукратен - тоест 8 години. Тези давностни срокове обаче, касаят производството по издаване на акта, с който се налагат санкции за бъдещ период /а именно УП за кампания 2019 г./ - тоест същите са спазени. В чл.3, ал.2 от Регламент /ЕО/ №2988/95 на Съвета от 18.12.1995 година относно защита на финансовите интереси на Европейските общности е посочено, че срокът за изпълнение на решението, налагащо административната санкция, е тригодишен. Срокът започва да тече от деня, в който решението става окончателно. Случаите на прекъсване и спиране се уреждат от съответните разпоредби на националното право. Тоест от влизане в сила на съдебното решение, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу УП с изх.№ 02-020-6500/15739 от 09.12.2021г. - 17.05.2023 г. има тригодишен срок за издаване на акт за прихващане за наложените с това УП санкции за бъдещ период, който към датата на издаване на оспореното УП - 18.07.2024 г. не е бил изтекъл. Следователно сроковете по Регламент /ЕО/ №2988/95 на Съвета от 18.12.1995 година относно защита на финансовите интереси на Европейските общности са спазени.

Предвид изложеното, се налага извода, че оспореният акт е законосъобразен, като не са налице основанията за отмяна визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и подлежаща на отхвърляне, ведно с произтичащите от това последици.

При този изход от спора разноски за юрисконсулстско възнаграждение следва да се присъдят в полза на ответника. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че такова възнаграждение не се дължи на административния орган, доколкото юрисконсултът изпълнява трудовите си задължения за които получава възнаграждение.

Съгласно чл.143, ал.2 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. Ето защо, на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. К. В., [ЕГН], [населено място], [улица], срещу уведомително писмо с изх.№ 02-020-6500#6/7717 от 18.07.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която е извършено прихващане на сума в размер на 3028,48 лв.

ОСЪЖДА З. К. В., [ЕГН], [населено място], [улица]да плати на Държавен фонд „Земеделие“ [населено място], разноски по делото в размер на 240 лв.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.