№ 2650
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Анна Ненова Въззивно гражданско дело №
20221100510167 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 78755/17.08.2022г. на „С.В.“ АД, длъжник по
изпълнително дело № 20228510402020 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу
постановление за разноски от 01.08.2022г. на съдебния изпълнител, съдържащо отказ за
отмяна на разноските за адвокатски хонорар на взискателите „Г.С.М.П.“ ЕООД и „Б.С.М.“
ЕООД в изпълнителното производство, евентуално разноските да бъдат намалени до размер,
съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на извършените действия по
изпълнителното производство, с преизчисляване на пропорционалната такса.
Оплакванията на „С.В.“ АД са, че потвърденият от частния съдебен изпълнител
хонорар за адвокат на взискателите от 400 лева е недължим. Налице е злоупотреба с право
от страна на взискателите и частния съдебен изпълнител, тъй като същите дружества са
образували множество други дела за незначителни суми. Адвокатското възнаграждение не е
било платено. Не е ясно също как взискателите са придобили вземането по изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. Същевременно
определянето на възнаграждение по реда на чл. 10 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в случая не би довело до постигането на
легитимна цел. Налице е Решение от 23.11.2017г. на съда на ЕС, постановено по съединени
1
дела С-427/16 и С-428/2016г. Решението е задължително съгласно чл. 633 от ГПК за всички
съдилища и учреждения в Република България. Следва да бъде съобразено, че задължението
по изпълнителния лист е платено в срока за доброволно изпълнение, за което частният
съдебен изпълнител е бил уведомен.
Взискателите „Г.С.М.П.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД оспорват жалбата като
неоснователна. Излагат, че размер от 400 лева на адвокатското възнаграждение не е
прекомерен, а възможността да се оспорва пропорционалната такса е преклудирана.
Претендират се разноски за адвокат в частното въззивно производство в размер на
200 лева.
Частният съдебен изпълнител в изложени мотиви също намира жалбата
неоснователна. Сочат се подробно извършените в изпълнителното производство действия.
Съображенията са сходни с тези на взискателите. Потвърждават се присъдените разноски за
адвокат в изпълнителното производство като минимални.
По постъпилата жалба
Производството по изпълнително дело № 20228510402020 по описа на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 на КЧСИ, е било образувано по молба вх. № 65992/14.07.2022г. на „Г.С.М.П.“
ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД, чрез адвокат В.Ф.С., като пълномощник, срещу „С.В.“ АД, въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 19.11.2021г. от Софийския районен съд, 28 състав,
по гражданско дело № 8165/2021г.
Съгласно изпълнителния лист дружеството – жалбоподател е било осъдено да
заплати сумата от 360 лева разноски за адвокатско възнаграждение в исково производство.
Правата по изпълнителния лист са били прехвърлени на взискателите от адв. К.И.Б.,
съгласно Договор за цесия от 30.11.2021г., за което длъжникът „С.В.“ АД е бил уведомен
със съобщение по телепоща от 01.12.2021г.
С молбата от 14.07.2022г. на „Г.С.М.П.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД е било поискано
още събирането на 5.91 лева разноски за издаването на изпълнителния лист, 3 лева такса,
платена на частния съдебен изпълнител, както и 800 лева разноски за адвокат по приложено
споразумение за адвокатско възнаграждение от 14.07.2022г. с уговорени 800 лева за
образуване и водене на изпълнителното дело, платими по банков път. Приложено е било и
преводно нареждане за кредитен превод от 14.07.2022г. за сумата от 800 лева с основание за
плащане - възнаграждение по ½ от дължимите суми, дължимо от двамата взискатели.
От взискателите било поискано също налагането на запор и възбрана върху
имущество на длъжника. В последствие е била подадена нова молба за извършване на
изпълнителни действия.
2
С покана за доброволно изпълнение изх. № 40504/15.07.2022г., изпратена до
длъжника, е било поискано заплащане на сумата от 360 лева с 808. 91 лева разноски по
изпълнителното дело, както и заплащането на такси по ТТРЗЧСИ, от които пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 136. 22 лева с ДДС върху общата събирана сума от 1 168. 91
лева (360 лева плюс 808. 91 лева).
С отговор на поканата за доброволно изпълнение от 22.07.2022г., макар да е платил
задълженията в срока за доброволно изпълнение, жалбоподателят - длъжник е оспорил
разноските от 808. 91 лева, като е поискал намаляване до размер, съответстващ на
действителната фактическа и правна сложност на извършените действия по изпълнителното
производство, като се преизчисли също пропорционалната такса.
Със становище от 27.07.2021г. взискателите не са възразили възнаграждението за
адвокат да бъде намалено до размер от 400 лева.
С оспореното постановление от 01.08.2022г. разноските за адвокатско
възнаграждение са били намалени до този размер, съответно пропорционалната такса – до
размер от 92. 27 лева с ДДС върху интерес 360 лева плюс 408. 91 лева, общо 768. 91 лева.
При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме
допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК,
в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените
от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа
страна по-горе, съдът намира жалбата на „С.В.“ АД частично основателна.
В изпълнителното производство взискателите са направили разноски за адвокат по
сключен договор за правна защита и съдействие.
Сключването на договора и уговарянето на адвокатско възнаграждение е в
съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземане в полза на
взискателите – прехвърлено вземане за адвокатско възнаграждение, присъдено в съдебно
производство, приключило с издаване на изпълнителен лист, за което прехвърляне
длъжникът е бил уведомен. Възнаграждението по договора, съответно на волята на
страните, е било за образуване на изпълнително дело и воденето му – общо 800 лева,
съответно на броя на взискателите. Съгласно представеното платежно нареждане
възнаграждението е било и платено от името на взискателите.
За същите уговорени в договора процесуални действия - образуване на изпълнително
дело и воденето му, са предвидени размери на възнагражденията по Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
3
При редакцията на Наредбата към датата на сключване на договора за правна защита
и съдействие, минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е било в
размер на 200 лева - по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – за водене на изпълнително дело и
за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лева – 200
лева.
В случая жалбоподателят възразява за прекомерност на възнаграждението.
Съдът намира, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
взискателите не е било дължимо.
Имало е образуване на изпълнително производство от името на взискателите, но не и
водене на такова. За събиране на дължимите суми от процесуалния представител на
взискателите единствено е била подадена молба за образуване на изпълнително
производство с допълнително посочен начин на изпълнение, но това е част от молбата за
образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК). Задължението е платено в
срока за доброволно изпълнение, за което частният съдебен изпълнител е бил уведомен.
Съображенията на жалбоподателя относно това плащане и подлежащото на възстановяване
адвокатско възнаграждение са основателни.
На взискателите е дължимо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело –
200 лева, в минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението е за един
взискател, така както е било предявено за събиране вземането - като едно вземане от 360
лева, съгласно посоченото в изпълнителния лист. Както се посочи процесуални действия за
образуване на делото са извършени.
Не би могло да се приеме, че сумата на възнаграждението в този размер ограничава
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, § 1 от ДФЕС, каквато
преценка трябва да направи националният съд, съгласно решението на СЕС, на което се
позовава жалбоподателят. Оплакванията на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни.
Минималните адвокатски възнаграждения по ЗА и Наредба № 1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения са, за да се осигури надлежното упражняване на
адвокатската професия, осъществявана в съответствие с принципите, освен другото, на
независимост и самоиздръжка (чл. 2 от ЗА). Това е и легитимната цел на разпоредбите. С
формирането на минимален размер на адвокатските възнаграждения, задължителен за
адвокатите и за съда при произнасяне по разноските, се гарантира поне такова
възнаграждение като източник на средства, необходимо за техническа обезпеченост на
дейността на адвокатите, адекватна правна подготовка и достойно професионално
съществуване, при стандарта на живот в страната.
На правилата на конкуренцията би противоречала правна уредба относно размер на
възнаграждение, което е необосновано високо и несъответно на извършените фактически и
4
правни действия от адвоката и защитавания интерес, имащо за последица затруднен достъп
на физическите и юридическите лица до адвокатски услуги. В този смисъл е и тълкуването
на СЕС по посоченото от жалбоподателя решение - да се съобразяват конкретните условия
на всеки отделен случай. В случая сума от 200 лева за възнаграждение за адвокат за
образуване на изпълнително дело, състоящо се в подаване на писмена молба със
съдържанието по чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, но и при отделна преценка и отговорност на
адвоката кой съдебен изпълнител да се сезира, в кой момент, на какво основание, какви
изпълнителни действия да се инициират, в рамките на какви разходи за взискателя, би ли
имало основание за спиране и прекратяване на производството и др., независимо от
материалния интерес, не може да се приеме необосновано висока и нарушаваща правилата
на конкуренцията сума при стандарта на живот в страната.
Не е налице злоупотреба с право от страна на взискателите, независимо дали са им
били цедирани и други вземания по други изпълнителни листове срещу „С.В.“ АД, въз
основа на които са образувани изпълнителни производства. Взискателите не са дължали
предявяването на вземанията за събиране в едно изпълнително производство и обратното
не е упражняване на право в противоречие със социалната му функция.
Както се възприе от фактическа страна, налице е плащане на адвокатското
възнаграждение от името на взискателите и оплакването на жалбоподателя, че такова
плащане липсва, е неоснователно. Има яснота относно това как взискателите са придобили
вземането по изпълнителния лист и това оплакване по жалбата по делото също е
неоснователно.
Или оспореното постановление за разноските на частния съдебен изпълнител в частта
на определената сума за разноски за адвокат над размера от 200 лева следва да бъде
отменено, а в останалата част – потвърдено.
При намаляване на размера на разноските за адвокат следва да бъде намален и
размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като съответно на материалния интерес от 360
лева плюс 200 лева плюс 8. 91 лева – 68. 27 лева с ДДС (56. 89 лева без ДДС). От
жалбоподателя по делото не са оспорвани вземанията на взискателите, върху които се
определя таксата извън адвокатското възнаграждение – сумата по изпълнителния лист (360
лева) и първоначално предявените за събиране такси за издаване на изпълнителен лист и
такса, платена на частния съдебен изпълнител (8.91 лева).
По разноските
Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски и съдът не се произнася по чл.
78, ал. 1 от ГПК с присъждане на такива разноски.
Разноски са поискали взискателите – ответници. Дължими са 100 лева от
установените разноски от общо 200 лева адвокатско възнаграждение по представения
договор за правна защита и съдействие (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК), които са
5
минимални по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – на основание половината от оспорваното по делото адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, което е потвърдено като дължимо от
жалбоподателя (200 лева от 400 лева).
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба вх. № 78755/17.08.2022г. на „С.В.“ АД, с ЕИК **** и със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“****, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, постановление за разноски от 01.08.2022г. по изпълнително дело № 20228510402020
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, в частта на отказа да бъдат намалени
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите „Г.С.М.П.“ ЕООД и „Б.С.М.“
ЕООД над размера от 200 лева (двеста лева) - за образуване на изпълнителното
производство, при пълни приети като дължими от частния съдебен изпълнител 400 лева,
както и определената за плащане такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители над размера от 68. 27 лева с ДДС (шестдесет и осем
лева и двадесет и седем стотинки), при приети за дължими от частния съдебен изпълнител
92. 27 лева с ДДС, като ОТХВЪРЛЯ подадената жалба в останалата част.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“****, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, да заплати на „Г.С.М.П.“ ЕООД, с ЕИК
****, и „Б.С.М.“ ЕООД, с ЕИК ****, двете с посочен адрес гр. София, ул.“****, сумата от
100 лева (сто лева) разноски в настоящото дело на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7