Решение по дело №966/2018 на Районен съд - Сливен

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1220

 

гр.Сливен, 23.10.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА Т., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 966 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,  която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по чл.131 ГПК.

Правното основание на предявените искове е чл.422, вр.чл.415 ГПК и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.  

В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД депозирало заявление по чл.410  ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. 1541/2017 г. на Районен съд  Нова Загора и съдът издал заповед за изпълнение, като  осъдил  ответницата З.Й.И., ЕГН: ********** *** да заплати на ВиК Сливен следните суми:  751,40 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.02.2015 г. до 21.12.2016 г.; 90,72 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 11.09.2017 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответницата З.Й.И. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило правния интерес от водене на исково производство за установяване на вземането.

Сочи се, че ищеца предоставял на ответницата, в качеството й на потребител ВиК услуги в периода от 01.02.2015 г. до 21.12.2016 г. на обект с адрес: гр. Нова Загора, ул. „Кирил и Методий”, № 104, за което били издавани фактури За този обект, ответницата по делото имала открита партида в регистрите на ВиК Сливен. Доставената и консумираната вода се била отчитала по тази партида от представител на ищцовото дружество и стойността на изразходваното количество се била фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на партидата било възникнало задължение в 30 дневен срок да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители. При неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва. В този смисъл цитира чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от „Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор- В и К Сливен ”, които били одобрени от ДКЕВР .

От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно сума в размер на :  751,40 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.02.2015 г. до 21.12.2016 г.; 90,72 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 11.09.2017 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в заповедното производство. Претендират се разноски за исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адв.  Р.Т. за особен представител на ответницата. Оспорва основателността и на иска, тъй като ответницата не било установено, че е потребител на В и К услуги, тъй като не била нито собственик, нито ползвател на имота съгласно чл. 2 от ОУ на В и К, гр. Сливен. От представените от ищцовото дружество извлечения не се установявало, че ответницата имала качеството потребител, нито че била живеела през процесния период на посочения адрес и било видно от направените от съда справки че има друг постоянен адрес. Не било доказано твърдението за наличието на облигационно правоотношение между страните. Цитира чл. 63 и чл. 64 от ОУ на В и К, гр. Сливен. Прави възражение за изтичане на тригодишна погасителна давност. Посочва, че водомерът бил неизправен, тъй като било невъзможно да бъдат потребени посочените кубици питейна вода за посочения период.  

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон. Представлява се от пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

 Ответната страна, редовно призована се представлява от адв. Р.Т., назначена за особен представител, която моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен депозирало на 23.10.2017 г. пред  РС-Нова Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответницата З.Й.И., ЕГН: ********** *** за дължими суми за доставена питейна вода и ВиК услуги за периода от 01.02.2015 г. до 21.12.2016 г. на обект с адрес: гр. Нова Загора, ул. „Кирил и Методий”, № 104. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 1541/2017г. по описа на РС-Нова Загора, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 1129/26.10.2017 г. против длъжника и настоящ ответник за следните суми: 751,40 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.02.2015 г. до 21.12.2016 г.; 90,72 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 11.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане,  както и разноски в размер на 25,00 лв.

Заповедта за изпълнение на паричното задължение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в едномесечния срок от съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД  предявил настоящия положителен установителен иск – на 28.02.2018 г.

Между страните е спорно, че недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, ул. „Кирил и Методий”, № 104  е собственост на ответницата, както и  че този обект е свързан с водопреносната мрежа на града.  Спорно е и обстоятелството, че в обекта ищцовото дружество е предоставяло ВиК услуги / доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за исковия период от 01.02.2015 г. до 21.12.2016 г. , както и изправността на монтирания водомер в имота. Видно от представените от ищцовото дружеството карнети ответницата е клиент на водоснабдителното дружество, като е извършвано отбелязване на показанията на водомера на абоната-ответник, макар и отчитането им да не е било осъществявано редовно в присъствието на абоната срещу негов подпис. Не е била констатирана неизправност на водомера по време на неговото отчитане.

За исковия период  ищцовото дружество издавало фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект /приложени по делото/.

Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.

         Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, т. 2, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да  установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК .

Разгледани по същество исковете са  основателни.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената  тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот  на ответника –абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност.

Тези обстоятелства  са спорни между страните. Особеният представител на ответника с отговора на исковата молба е възразил, че  сумите били неправилно изчислени, както и че ответницата е собственик на имота или ползвател на услугите на водоснабдителното дружество. Това възражение на ответника се опровергава от представените по делото карнети от ищеца.

Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД. Възражението на особения представител на ответницата, че претендираните главница и мораторна лихва са погасени по давност не е основателно, тъй като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-23.10.2017 г. не е изтекла кратката тригодишна давност за погасяване на тези суми.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.  чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан в предявения размера от 751,40 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.02.2015 г. до 21.12.2016 г. в процесния обект.

От  основателността на главния иск за установяване съществуването на начислени суми за доставена и консумирана питейна вода, следва и  основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата. Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед дължимостта на горепосочената главница от 751,40 лв. за периода от 01.02.2015 г. до 21.12.2016 г. върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизащо на сумата от  90,72 лв. към 11.09.2017 г.

Върху посочената като дължима главница в размер на 751,40 лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2017 г., до окончателното плащане съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1  ГПК.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника дължи сторените разноски от ищеца в исковото производство в размер на 685 лв. и сторените разноски в заповедното производство в размер на 25 лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че  З.Й.И., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, сума в размер на 751,40 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.02.2015 г. до 21.12.2016 г. за обект находящ се в гр. Нова Загора, ул. ул. „Кирил и Методий”, № 104; 90,72 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 11.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане,  както и разноски в размер на 25,00 лв. по ч.гр.д.№ 1541/2017г. на РС-Нова Загора, по което е издадена Заповед за изпълнение № 1129/26.10.2017 г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК З.Й.И., ЕГН: ********** ***   ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, сума в размер на  685 лв., представляваща сторени в настоящото исково производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 1541/2017г. на РС – Нова Загора и същото да се върне в гражданско деловодство на РС- Нова Загора.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

                                                                                             

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: