Решение по дело №347/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 216
Дата: 15 октомври 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Дарина Стоянова Маркова Василева
Дело: 20193001000347
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  216

 

Гр.Варна, 15.10.2019г.  

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: Д. МАРКОВА

М. Х.А

         

При участието на секретаря Д. Чипева

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 347 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.240 ал.1 б.А и б.Б от ГПК, образувано по молба на Д.В.С., гражданин на Руската федерация, за отмяна на неприсъствено решение № 1024 от 20.12.2018г. по търг.дело № 1101/17г.

Молбата съдържа следните твърдения за обстоятелства, че е била лишен от възможност да участва в делото: Твърди че има издадена лична карта на чужденец с право на продължително пребиваване в Република България и адрес в страната, на който не са му връчвани призовки и съобщения. Твърди че не е получавал никакви призовки и съобщения, както на адреса в България, така и на адреса в Русия. Излага, че има пълномощник в страната, известен на банката, но съдът не се е опитал да го намери. Твърди че съдът не е изчерпал всички възможности да намери него или неговият пълномощник в страната Е. Х. К., поради което и той не е бил в състояние да извърши дължимите процесуални действия. Сочи че искът е разгледан от местно некомпетентен съд, което е довело и до невъзможност за участие.

Моли съда да отмени постановеното неприсъствено решение. В съдебно заседание, лично, поддържа молбата и моли съда да я уважи.

Насрещната страна по молбата „Алианц Банк България“ АД със седалище гр.София, в депозиран писмен отговор изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна, като подадена извън преклузивния срок от един месец от датата постановяване на решенето. В отношение на евентуалност твърди че същата е неоснователна и моли съда да я отхвърли. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да отхвърли молбата за отмяна на неприсъствено решение.

Въззивният съд намира, че твърденията в молбата за отмяна следва да се квалифицират по чл.240 ал.1 б.а и б.б от ГПК - ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовките за съдебно заседание, както и невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба и призовките за съдебно заседание, поради особени непредвидени обстоятелства.

Молбата на С. е допустима, подадена в срока по чл.240 ал.1 от ГПК, като мотиви за това са изложени от съда в определение от 02.07.2019г..

Разгледана по същество молбата на С. е основателна по следните съображения:

Производството по търг.дело № 1101/17г. по описа на ВОС е образувано по предявен от „Алианц Банк България“ АД осъдителен иск срещу Д.В.С. за суми, претендирани по сключен между страните договор за кредит.

Не е било спорно пред първата инстанция, че ответникът Д.С. към момента на предявяване на иска е бил гражданин на Руската Федерация с право на продължително пребиваване в страната и с настоящ адрес ***, съобразно приложеното по делото /л.60/ удостоверение от МВР. След посочване по делото на адрес на ответника в страната съдът е разпоредил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се връчат на ответника, на посочения от МВР адрес на ответника в гр.Бургас. Съобщението, съдържащо препис от исковата молба е върнато в цялост, с отбелязване, че лицето не пребивава на адреса и няма лице, на което да бъдат връчени. На 17.10.2017г. на адреса е залепено уведомление. След изтичане на срока за получаване на съобщението съдът е разпоредил ответникът да бъде призован чрез съдебна поръчка, на посочения в исковата молба адрес в Руската Федерация в гр.Сергиев Посад. Съдебната поръчка е върната като неизпълнена поради неявяването на С. в съда за получаване на документите, въпреки предприетите мерки и събраната служебно информация за адреса на С. и повторното му призоваване.

С определение № 3953 от 07.11.2018г. по реда на чл.374 от ГПК макар и да липсват мотиви, съдът е проверил редовността на разменените книжа, като е приел същата за редовни, предявеният иск за допустим, произнесъл се е по доказателствените искания на ищеца, изготвил е проект за доклад и насрочил съдебно заседание на 11.12.2018г. Разпоредил е призовката до ответника да се приложи към делото на основание чл.40 ал.2 от ГПК. В съдебното заседание е приел ответника С. за редовно призован на основание чл.40 ал.2 от ГПК и след направено искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение е приел, че са налице предпоставките по чл.239 от ГПК и е прекратил съдебното дирене. Постановил е неприсъствено решение № 1024 та 20.12.2018г., чиято отменя се иска в настоящето производство.

При така установените по делото действия на съда по връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея въззивният съд намира, че препис от исковата молба и доказателствата към нея и призовката за съдебно заседание на 01.12.2018г. са ненадлежно връчени на ответника С.. При наличието на доказателства от МВР за настоящ адрес на чуждестранния гражданин в Република България, правилно първоинстнационния съд е разпоредил връчване на исковата молба на този адрес. При неоткриването му на адреса, правилно е пристъпено към връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК /в редакцията му към момента на извършване на процесуалното действие/. Съдът е следвало да извърши проверката по реда на чл.47 ал.3 и ал.4 от ГПК и съответно да приложи нормата на чл.47 ал.5 и ал.6 от ГПК, като назначи особен представител на ответника на разноски на ищеца и да разгледа спора.

При наличието на доказателства за настоящ адрес на ответника в страната, въззивният съд намира, че връчването на препис от исковата молба и доказателствата към нея е следвало да се извърши по реда на чл.47 от ГПК, което не е завършено докрай. Порокът, изразяващ се в недовършването на процедурата по чл.47 ал.6 от ГПК действително би могъл да бъде отстранен чрез предприетото от съда ново връчване на исковата молба в Руската Федерация чрез съдебна поръчка в хипотеза на връчване на съобщението на адресата С.. Но видно от върнатите документи от делегирания съд, съдебната поръчка не е изпълнена, препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с приложимите разпоредби от процесуалния закон, не са връчени на ответника, поради което и в случая нормата на чл.40 ал.2 от ГПК не може да бъде приложена.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че са налице предпоставките на чл.240 ал.1 т.1 от ГПК за отмяна на постановеното неприсъствено решение. След отмяната му делото следва да бъде върнато на Окръжен съд – Варна за разглеждането на спора и решаването му по същество при участието и на двете страни в състезателното производство.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯВА неприсъствено решение № 1024 от 20.12.2018г. по търг.дело № 1101/17г. по описа на Варненски ОС.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за разглеждане на спора и решаването му по същество при участието и на двете страни в състезателно производство от стадия на размяна на книжата.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: