№ 36955
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110121218 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена исковата молба от Д. И. З. срещу „Ю***
Б***“ АД, която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът е
направил искане за присъединяване към настоящото дело на гр.д. 13713/2024 г. по описа на
СРС, 156-ти състав, което следва да се остави без уважение, доколкото след извършена
служебна справка се установи, че двете дела се намират на различен етап по гр.д. 13713/2024
г. е проведено първо о.с.з., а настоящото производство е на етап насрочване.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Ответникът е направил искане за допускане на компютърно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, които искания следва да се уважат.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 213 ГПК за
присъединяване към настоящото дело на гр.д. 13713/2024 г. по описа на СРС, 156-ти състав.
ДОПУСКА представените от ищеца и ответника писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 63286/2023 г., по описа на СРС, 178-ми
състав.
1
ДОПУСКА изслушване на компютърно-техническа експертиза със задачи, посочени
от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по компютърно-техническа
експертиза в размер на 400 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице Н*** Н*** Х***
София, п.к. 1680, ж.к.”Бели брези”, бл.31, ет.2, ап.3
0899 133 662.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени от
ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 300 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице А*** Т*** Б***
София-1836, ж.к. Левски –В, бл.9А, вх.В, ет.2, ап.42
851 70 91, 986 58 99, 0888 454 903.
Вещите лица да се уведомят за след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.01.2025 г. от
10,15 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по подадена от Д. И. З. срещу „Ю*** Б***“
АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 1 489,47 лева, представляваща стойността на неразрешена
транзакция от 22.11.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 17.11.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението и сумата от 290,34 лева, представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 21.02.2022 г. до 15.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.01.2024 г. по ч.гр.д. 63286/2023 г. по описа на
СРС, 178-ми състав.
В исковата молба се твърди, че Иван Атанасов З. е клиент на ответника, при когото
2
имал разкрита банкова сметка IBAN BG53BPBI99201001010110, а към последната била
асоциирана платежна кредитна карта Mastercard Standard № 5411968324949015. Твърди, че
на 22.11.2021 г. с посочената кредитна карта са извършени неразрешени транзакции от
неизвестно лице, както следва:
29 041,80 TRY /с левова равностойност 4 661,63 лева/ от 14:05 ч. при търговец
PARAM.*TRENDYО;
16 991,04 TRY /с левова равностойност 2727,31 лева/ от 14:11 ч. при търговец
PARAM.*TRENDYО;
Сочи, че незабавно след получаване на СМС известяване за неразрешените транзакции
клиентът се обадил в кол-центъра на ответника към 14:17 ч. на 22.11.2021 г. за да съобщи за
неправомерното използване на картата. Твърди, че поради бездействие от страна на
ответника, била извършена още една неразрешена транзакция в размер на 27 838,08 TRY /с
левова равностойност от 4 468,42 лева/ на 22.11.2021 г. в 14:27 ч. при търговец
PARAM.*TRENDYО. Сочи, че за извършената транзакция Иван З. не е използвал картата, не
е разрешавал ползването й от трето лице, нито е получил сумата или услугата/стоката, за
която било направено плащането, в това число и че картата била през цялото време в Иван
З., който бил на територията на Република Б*** и в нито един момент не е предоставял
картата на други лица, нито е споделял идентификационните или авторизационни данни за
използването й на когото и да било. Поддържа, че независимо от незабавната реакция на
Иван З., ответникът не блокирал сумата по банковата сметка, както и че осчетоводил
транзакцията, направена след като банката била известена за неразрешеното ползване на
картата. Сочи се, че Иван Атанасов З. е починал на 22.10.2022 г., а настоящият ищец бил
негов наследник по закон, който наследил 1/3 от имуществото. В настоящото производство
претендира 1/3 от сумата в размер на 4 468,42 лева – стойност на неразрешена
транзакция, извършена след уведомяване на ответника по чл. 75, т. 2 ЗПУПС. Твърди,
че е проведено помирително производство в рамките на което помирителната комисия за
платежни спорове към комисия за защита на потребителите потвърдила, че втората
неразрешена операция, направена след уведомлението на картодържателя за злоупотреба,
следва да бъде изцяло възстановена. Формулирано е искане да се постанови решение, с което
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че
ищецът е наследник на Иван Атанасов З., който е бил клиент на банката и е ползвал
кредитна карта Mastercard Standart с № 5411 96ХХХХХХ9015, издадена му въз основа на
заявление-договор за издаване на кредитна карта от „Ю*** Б***“ АД. Твърди, че Иван З. е
ползвал и услугата интернет банкиране, чрез която дистанционно е достъпвал продукти и
услуги, предоставени от ответника. Сочи, че процесът по създаване на профил в интернет
банкирането е започнал при лично посещение на клиента в обслужващия го център, като
след надлежна идентификация на самоличността на Иван З., му бил предаден код за
3
активация. Лично от клиента пред ответника били заявени персонален телефонен номер
********** и ел. поща ****@*********.***. След получаване на активационния код, от
потребителя били реализирани следните стъпки, в резултат на което разполагал с достъп до
интернет банкиране: влизане в сайта на банката и подаване на заявка за активиране, чрез
въвеждане на предоставения код за активация; на предоставените ел. поща и мобилен
номер били изпратени потребителско име и парола; потребителят въвел получените
потребителско име и парола в съответните полета за вход в банкирането, след което била
изискана смяна на паролата. Твърди, че Иван З. е бил длъжен да не разкрива на никого
потребителското име и паролата. Излага, че пластиката на кредитната карта с изписани
върху нея данни, също били връчени на Иван З. в машинно запечатан плик с ПИН код. Сочи,
че на 22.11.2021 г. през електронното банкиране „e-Postbank“ е заявено активиране на
софтуерен токън „m-token Postbank“ – софтуерно приложение, което може да бъде
инсталирано само на едно устройство. Обръща внимание, че работата на приложението не
зависи от телефонния номер на СИМ картата, вложена в смартфона. При осъществяването
на входа в банкирането, на Иван З. било изпратено съобщение от банката /на 22.11.2021 г. в
13:29 ч./ за осъществения вход в системата на интернет банкирането му и в този момент
клиентът не сигнализирал за неправомерен достъп. За да завърши процесът по активиране
на софтуерния токън, банката изпратила два независими един от друг уникални и
еднократни активационни кода – един чрез SMS/Viber съобщение до телефонен номер и
втори чрез имейл. В изпратеното до Иван З. съобщение ясно било посочено, че полученият
код е именно за активиране на „m-token Postbank“, като изрично било отправено и
предупреждение да не се въвеждат кодовете в онлайн форми, интернет страници или други
приложения, или в отговор на получени имейли или други съобщения, дори ако изглеждат
такива изпратени от „Пощенска банка“. Твърди, че кодовете за инсталиране на софтуерен
токън са изпратени на тел. ********** и имейл ****@*********.***, във връзка с което не
бил подаван сигнал за извършвани неправомерни действия. Подробно аргументира, че
промяната на телефонен номер и имейл, може да се извърши само присъствено в център на
банката. Излага, че след активирането на софтуерния токън, на 22.11.2021 г. с кредитната
карта били извършени сочените от ищеца 3 транзакции. Операциите били осъществени в
интернет на търговски сайт и протекли посредством въвеждане на персонализираните
защитни характеристики на кредитната карта, както и с метод на задълбочено установяване
на идентичността на платеца. Последното било извършено чрез въпросния софтуерен токън,
на който били изпратени „push“ нотификации за потвърждение на транзакциите. Твърди, че
едва след реализирането на първите две транзакции, Иван З. се свързал с банката и обяснил,
че е получил съобщение за инсталиране на m-token, като въвел съответните данни и тези на
картата. Още в хода на разговора, се твърди, че е блокирано банкирането на Иван З., както и
процесната кредитна карта. Аргументира, че третата операция е извършена от лице, което е
имало едновременен достъп до: потребителско име и парола за влизане в профила на Иван
З., физически достъп до телефонен номер **********, на който бил получен първият код за
софтуерен токън, както и съобщения за вход от нов IP адрес, достъп до ел. поща
****@*********.***, на която бил изпратен вторият код, включително знание за парола на
4
пощата, достъп до данните, изписани върху пластиката на картата и знание за пин код на
токъна. С оглед изложеното счита, че операциите са извършени от наследодателя на ищеца
или от лице, на което същият при проявена груба небрежност е разкрил описаните по-горе
данни. Оспорва Иван З. да се е свързал своевременно с банката, като развива и подробни
съображения в тази насока. Оспорва и да е налице забавяне от страна на банката при
блокирането на платежния инструмент, като аргументира, че е необходимо технологично
време и обръща внимание, че оспорената транзакция е осъществена секунди преди
деактивирането на платежния инструмент. Отделно от изложеното сочи, че е бил налице
усвоен кредитен лимит по кредитна карта, т.е. процесната транзакция била осъществена със
средства на банката, а не със сума внесена от клиента по дебитна сметка. Доколкото
транзакцията е била осъществена с персонализираните защитни характеристики на Иван З.,
се сочи, че същата е неотменима по смисъла на чл. 85 ЗПУПС. Подробно аргументира, че е
положил всички усилия за разясняване на клиентите колко е важно да не разкриват
персонализираните си защитни характеристики на ползваната от тях услуга. В заключение
сочи, че не следва да се ангажира отговорността му, като се позовава на чл. 81, ал. 1 ЗЗД и
чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗПУПС е да докаже 1) наличието на валидно облигационно отношение по договор за
издаване и ползване на кредитна карта; 2) предоставяне на кредитен лимит по револвиращия
кредит; 3) използването на кредитния лимит; 4) извършването на неразрешена платежна
операция, която да не е по вина или по причина на ползвателя на платежния инструмент; 5)
платежната операция да не е извършена при извършването на престъпление, измама или
груба небрежност.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи първата материална предпоставка,
с оглед правилото на чл. 78 ЗПУПС ответникът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно останалите материални предпоставки, като установи и фактите на които
основава твърденията си за груба небрежност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 от ГПК факти:
1) Иван З. е бил клиент на ответника, при когото е имал разкрита банкова сметка и e
ползвал кредитна карта;
2) че на 22.11.2021 г. са били извършени транзакции за сумите както следва: 4661,63
лева; 2727,31 лева и 4468,42 лева;
3) че ищецът е наследник по закон на Иван З..
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
5
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6