РЕШЕНИЕ № 260107
гр.
Перник, 20.11.2020 г.
Пернишкият окръжен съд, I-ви въззивен граждански
състав, в закрито
съдебно заседание
на двадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени
Ковачка
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Тодорова
мл. съдия Мариета Динева-Палазова
като разгледа
докладваното от мл. съдия Динева-Палазова в.гр.д. № 00292 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247
и чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 261457/03.11.2020
г. от С.П.П., подадена чрез адв. Б.В., с която се иска поправка по реда на чл.
247 ГПК на постановеното по настоящото дело Решение № 260094 от 23.10.2020 г., като в диспозитива на същото бъде отразено изложеното в
мотивите, че Решение № 1882/19.12.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК и
допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение №348/12.02.2020 г., постановено по
гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия районен съд, е влязло с сила като
необжалвано в частта, с която е уважен искът на С.П.П. по чл. 124 ГПК и е признато за установено по
отношение на ответника
Г.С.М., че
ищцата е
собственик на 1/ 2 идеална част от процесния
УПИ, заедно с част от сградата с
идентификатор 55871.507.110.1, построена в УПИ, обозначена като едноетажен
обект, североизточна самостоятелна
част от масивен строеж, изграден на югозападна половина и североизточна
половина, който самостоятелен обект се състои от едно помещение със
застроена площ от 16 кв.м.
На следващо
място в молбата се иска с оглед уважаване на подадената от молителя частна
жалба с вх. 3120/29.01.2020 г. диспозитивът на Решение
№ 260094 от 23.10.2020
г. да бъде допълнен, като ПОС отмени решение № 397 от 17.02.2020 г., постановено по гр.дело
№ 09339/2018 г. на ПРС, имащо характер на определение, с което по реда на чл.
248 ГПК е изменено постановеното по делото решение № 1882/19.12.2019 г. в
частта за разноските, и осъди Г.С.М. да заплати на С.П.П. сторените в първата инстанция разноски
в размер 1159.14 лева.
В молбата е инкорпорирано и искане за изменение на постановеното
по настоящото дело Решение №
260094 от 23.10.2020 г. по реда на чл. 248 ГПК, като на С.П.П. бъдат присъдени разноски за производството по частна
жалба с вх. 3120/29.01.2020 г.
Ответната по молбите страна- Г.С.М., чрез адв. В.Б., в
писмен отговор/наименован „молба-становище“/, подаден в законоустановения срок
по чл. 247, ал. 2 и чл. 248, ал. 2 ГПК, оспорва молбите като неоснователни и
иска същите да бъдат оставени без уважение.
Пернишкият окръжен съд намира подадените молби по чл.
247, ал. 1 и чл. 248, ал. 1 ГПК за редовни и допустими като подадени в
законоустановения срок от легитимирана страна. Разгледани по същество, съдът
намира молбите за неоснователни по следните съображения:
По
молбите
с правно основание чл. 247, ал. 1 ГПК
В мотивите на постановеното по
настоящото дело Решение №
260094 от 23.10.2020 г. е посочено, че предмет на въззивно обжалване е Решение
№348/12.02.2020 г. в частта му, с която по реда на чл. 250 ГПК е допълнено
постановеното по гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия районен съд Решение №
1882/19.12.2019 г., като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, нот.дело №
202/26.09.2006 г. на нотариус В. Я., с район на
действие ПРС. Районният съд е
уважил молбата на ищцата С.П.П. за допълване на решението по чл. 250 ГПК, без
да е изложил мотиви защо я намира за основателна.
С молбата с вх.
№ 261457/03.11.2020 г.,
подадена от С.П.П., чрез адв. Б.В., се иска да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК очевидна
фактическа грешка във въззивното решение, като в диспозитива на същото бъде
отразено изложеното в мотивите, че постановеното по гр.дело № 09339/2018 г. на
Пернишкия районен съд първоначално Решение № 1882/19.12.2019 г., поправено по
реда на чл. 247 ГПК и допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение
№348/12.02.2020 г., е влязло с сила като необжалвано в частта, с която е уважен
искът на С.П.П. по чл. 124 ГПК и е признато за
установено по отношение на ответника Г.С.М., че ищцата е собственик на 1/ 2 идеална част от процесния УПИ, заедно
с част от сградата с идентификатор 55871.507.110.1, построена в УПИ, обозначена
като едноетажен обект, североизточна самостоятелна
част от масивен строеж, изграден на югозападна половина и североизточна
половина, който самостоятелен обект се състои от едно помещение със
застроена площ от 16 кв.м.
Очевидна
фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната в мотивите към
решението действителна воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива
на решението, включително и пропускането да се изрази в диспозитива част от
формираната в мотивите воля, като последната хипотеза се различава съществено
от хипотезата на непълно решение, при което липсва формирана воля по един от
предявените искове. Доводите за това в кои части първоинстанционното решение е
влязло в сила се излагат в мотивите на решението на въззивния съд, но доколкото
тази част не е предмет на разглеждане от въззивния съд по същество, липсата на
диспозитив не представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК /в този смисъл- решение № 323 от 29.04.2004 г. на ВКС по гр.
д. № 793/2003 г., I г. о/.
След като в постановеното по настоящото дело решение № 260094 от 23.10.2020 г. изрично
е посочено, че предмет на въззивно
обжалване е само Решение №348/12.02.2020 г. в частта му, с която по реда на чл.
250 ГПК е допълнено постановеното по гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия
районен съд Решение № 1882/19.12.2019 г., което съответства на диспозитива
на въззивното решение, то волята на
въззивния съд
относно предмета на разглеждане е била ясно изразена и съответно точно отразена
в диспозитива на решението. Поради това молбата с правно основание чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на
очевидна фактическа грешка, като бъде отразено в диспозитива на въззивното
решение в коя част първоинстанционното решение е влязло в сила, следва да се
остави без уважение като неоснователна.
Неоснователно
се явява и обективираното в молба с вх. №
261457/03.11.2020 г. искане диспозитивът
на Решение № 260094 от 23.10.2020 г. да бъде допълнен, като ПОС отмени решение № 397 от 17.02.2020 г., постановено по гр.дело
№ 09339/2018 г. на ПРС, имащо характер на определение, с което по реда на чл.
248 ГПК е изменено постановеното по делото решение № 1882/19.12.2019 г. в
частта за разноските, и осъди Г.С.М. да заплати на С.П.П. сторените в първата инстанция разноски
в размер 1159.14 лева.
С
постановеното по настоящото дело Решение № 260094 от 23.10.2020 г., имащо характер на определение в тази част, Пернишкият
окръжен съд се е произнесъл по подадената от С.П.П., чрез адв. В., частна жалба
с вх. 3120/29.01.2020 г., като е намерил същата за основателна и е отменил решение № 397 от 17.02.2020 г., постановено по гр.дело
№ 09339/2018 г. на ПРС, имащо характер на определение, с което по реда на чл.
248 ГПК е изменено постановеното от първата инстанция решение № 1882/19.12.2019
г. в частта за разноските, като вместо това е оставил без уважение молбата с вх. № 2886/28.01.2020 г. по
чл. 248 ГПК на Г.С.М., подадена чрез адв. Б., за изменение в частта за
разноските на същото Решение № 1882/19.12.2019 г., постановено по гр.дело №
09339/2018 г. на Пернишкия районен съд.
С решение №
1882/19.12.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК и допълнено по реда на чл.
250 ГПК с Решение №348/12.02.2020 г., постановено по гр.дело № 09339/2018 г. на
Пернишкия районен съд, Г.С.М. е осъден да
заплати на С.П.П. сторените
в първата инстанция разноски в
размер 1159.14 лева. След като въззивният съд е отменил постановеното
по реда на чл. 248 ГПК решение
№ 397 от 17.02.2020 г., постановено по гр.дело № 09339/2018 г. на ПРС, имащо характер на определение, и вместо това е оставил
без уважение молбата на ответника по чл. 248 ГПК за изменение на това
първоинстанционно решение в частта за разноските, то диспозитивът на решение
№ 1882/19.12.2019 г. в тази част запазва своето
действие, поради което въззивният съд не следва отново да осъжда ответника да
заплати на ищцата дължимите за първоинстанционното производство разноски. Ето
защо липсата на повторно осъждане на Г.С.М. да заплати на С.П.П. сторените
в първата инстанция разноски в
размер 1159.14 лева с постановеното по настоящото дело
Решение № 260094 от 23.10.2020
г. не представлява очевидна фактическа грешка.
По
молбата
с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК
Както е посочено и в постановеното по настоящото дело Решение
№ 260094 от 23.10.2020
г., съгласно установената практика на
Върховния касационен съд в производството относно дължимостта и размера на разноските
не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което
разпоредбата на чл.
81 ГПК не намира приложение /
в
този смисъл - определение № 393 от 17.09.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 2845/2018
г., IV г. о. на ВКС, определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на
ІV г. о. на ВКС и др./. Поради това, молбата на С.П.П., подадена чрез
адв. Б.В., с
която се
иска изменение по реда на чл. 248 ГПК на Решение № 260094 от 23.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 00292/2020 г. по
описа на Пернишкия
окръжен съд, като на С.П.П. бъдат присъдени разноски за производството по частна
жалба с вх. 3120/29.01.2020 г., следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
с вх. № 261457/03.11.2020 г. от С.П.П., подадена чрез адв. Б.В., в частта ѝ, с
която по реда на чл. 247 ГПК се иска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№ 260094 от 23.10.2020
г., постановено по в.гр.д. № 00292/2020 г. по
описа на Пернишкия
окръжен съд, като в диспозитива
на същото бъде отразено изложеното в мотивите, че Решение № 1882/19.12.2019 г.,
поправено по реда на чл. 247 ГПК и допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение
№348/12.02.2020 г., постановено по гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия районен
съд, е влязло с сила като необжалвано в частта, с която е уважен искът на С.П.П.
по чл. 124 ГПК и е признато за установено по
отношение на ответника
Г.С.М., че
ищцата е
собственик на 1/ 2 идеална част от процесния
УПИ, заедно с част от сградата с
идентификатор 55871.507.110.1, построена в УПИ, обозначена като едноетажен
обект, североизточна самостоятелна
част от масивен строеж, изграден на югозападна половина и североизточна
половина, който самостоятелен обект се състои от едно помещение със
застроена площ от 16 кв.м.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
с вх. № 261457/03.11.2020 г. от С.П.П., подадена чрез адв. Б.В., в частта ѝ, с
която се иска поправка
на очевидна фактическа грешка в
Решение № 260094 от 23.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 00292/2020 г. по
описа на Пернишкия
окръжен съд, като диспозитивът
на същото бъде допълнен, като се отмени решение № 397 от 17.02.2020 г., постановено по гр.дело
№ 09339/2018 г. на ПРС, имащо характер на определение, с което по реда на чл.
248 ГПК е изменено постановеното по делото решение № 1882/19.12.2019 г. в
частта за разноските, и се осъди Г.С.М. да заплати на С.П.П. сторените в първата инстанция разноски
в размер 1159.14 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
с вх. № 261457/03.11.2020 г. от С.П.П., подадена чрез адв. Б.В., в частта ѝ, с която се иска изменение
по реда на чл. 248 ГПК на Решение № 260094 от 23.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 00292/2020 г. по
описа на Пернишкия
окръжен съд, като на С.П.П. бъдат присъдени разноски за производството по частна
жалба с вх. 3120/29.01.2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.