РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 14046
гр. София, 15.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Наказателно дело
частен характер № 20241110210700 по описа за 2024 година
след като се запознах с материалите по делото и с депозираната от О. П.
В. тъжба срещу адв. И. Н. от САК с твърдения за извършени от последния
престъпления от частен характер и след извършване на проверката по чл.247б,
ал.2, т.1 от НПК, намирам следното:
Делото е подсъдно на СРС като първоинстанционен съд, но съдията-
докладчик счита, че са налице основания за прекратяване на наказателното
производство поради това, че e изтекъл 6-месечният срок по чл.81, ал.3 от
НПК, за част от деянията тъжбата е подадена от лице без процесуална
легитимация по смисъла на чл.80 от НПК и деянията, описани в тъжбата, не
съставляват престъпление.
След връщането на делото от СГС и съобразно дадените от въззивната
инстанция указания, съдията-докладчик е дал указания за отстраняване на
нередовностите на тъжбата, като служебният повереник адв. Г. И. от САК е
заявила, че не може да изпълни указанията на съда, тъй като описаното в
тъжбата не сочело на престъпление от частен характер и в интервюто на адв.
Н. не се съдържали клевети или обиди по адрес на тъжителя. Самият тъжител
обаче е направил уточнения и допълнения, но въпреки това настоящият състав
счита, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство.
Клеветата е престъпление, при което деецът довежда до знанието на
поне едно трето лице извън себе си обстоятелства, които са позорни за
другиго. За обективната съставомерност на деянието е необходимо
разгласените обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на
този, за когото се отнасят (недостойни от гледище на общоприетите морални
разбирания и предизвикващи еднозначната негативна оценка на обществото),
както и да бъдат неистинни. Правната теория и съдебната практика трайно
приемат, че позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването
на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала
поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в
обществото, като приписването на престъпление (втората форма на
изпълнително деяние) представлява всъщност частен случай на разгласяване
1
на позорно обстоятелство. Следва да се посочи, че извън обхвата на клеветата
остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка,
извод, съждение или изразява свое становище.
Освен това, пострадал от престъплението може да бъде само лице, по
чиито адрес са били разгласени позорящите обстоятелства, тъй като това е
престъпление против личността. Следователно обект на престъплението може
да бъде само конкретно физическо лице (не група от хора), по адрес на което
са били изречени думите.
Първият инкриминиран с тъжбата цитат е от интервю в предаването „На
фокус“ по Нова телевизия от 12.11.2023 г. (съгласно тъжбата) или (11.12.2023
г., съгласно посоченото в уточнението към тъжбата), в което адв. Н. заявил:
„Взетата мярка за неотклонение парична гаранция спрямо бащата на
тъжителя О. В. била несправедлива, защото бащата е бил в това
здравословно състояние като е следял Е., за да търсят мотив, че тя има
паралелна връзка“. Тъжителят се чувствал оклеветен от твърдението, че Е.
била следена от баща му. На първо място и по твърдения на тъжителя това
интервю е било излъчено на 12.11.2023 г. или 11.12.2023 г., поради което и до
предявяването на тъжбата по пощата на 26.07.2024 г. е изтекъл предвиденият
в чл.81, ал.3 от НПК 6-месечен срок. Освен това в случая пострадал може да е
само бащата на тъжителя, по чиито адрес са разгласени твърдените
обстоятелства (че е следял Евгения), но не и неговият син – тъжителят О. В..
Няма как тъжителят О. В. да предяви тъжба като лично засегнат за думи,
казани по адрес на негов възходящ роднина, тъй като отново следва да бъде
подчертано, че пострадал от това престъпление може да е само конкретно
физическо лице адресат на думите. Противното становище би означавало
всеки един роднина на бащата на тъжителя да може да предяви тъжба срещу
адв. Н. като лично засегнат от извършеното, а кръгът може да бъде разширен
и с други близки, които също може да са се почувствали засегнати от
казаното. Именно поради това законът предвижда, че пострадал при тези
престъпления и съответно лице, което е процесуално легитимирано да подаде
тъжба, е само конкретното пострадало лице, по адрес на което са били
изречени обидните думи или клеветническите твърдения. На следващо място
адв. Н. в това интервю изказва едно свое лично мнение, че Евгения е била
следена от бащата, за да търсят мотив, че тя има паралелна връзка, като извън
обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя
субективна оценка, извод, съждение или изразява свое становище. Също така
лично негово мнение представляват и думите, че „взетата мярка за
неотклонение парична гаранция спрямо бащата на тъжителя О. В. била
несправедлива“, а и в тези думи няма никакви позорни обстоятелства за
тъжителя или неговия баща.
Вторият инкриминиран с тъжбата цитат отново е от интервю в
предаването „На фокус“ по Нова телевизия от 12.11.2023 г. (съгласно тъжбата)
или (11.12.2023 г., съгласно посоченото в уточнението към тъжбата), в което
адв. Н. заявил: „Бащата на тъжителя О. В. отишъл на мястото
предварително и телефоните не били с тях“. На първо място и по твърдения
на тъжителя това интервю е било излъчено на 12.11.2023 г. или 11.12.2023 г.,
поради което и до предявяването на тъжбата по пощата на 26.07.2024 г. е
изтекъл предвиденият в чл.81, ал.3 от НПК 6-месечен срок. Освен това в
случая пострадал може да е само бащата на тъжителя, по чиито адрес са
разгласени твърдените обстоятелства (че е отишъл на мястото предварително),
но не и неговият син – тъжителят О. В.. Няма как тъжителят О. В. да предяви
2
тъжба като лично засегнат за думи, казани по адрес на негов възходящ
роднина, тъй като отново следва да бъде подчертано, че пострадал от това
престъпление може да е само конкретно физическо лице адресат на думите.
Противното становище би означавало всеки един роднина на бащата на
тъжителя да може да предяви тъжба срещу адв. Н. като лично засегнат от
извършеното, а кръгът може да бъде разширен и с други близки, които също
може да са се почувствали засегнати от казаното. Именно поради това законът
предвижда, че пострадал при тези престъпления и съответно лице, което е
процесуално легитимирано да подаде тъжба, е само конкретното пострадало
лице, по адрес на което са били изречени обидните думи или клеветническите
твърдения. На следващо място в цитираните думи няма никакви позорни
обстоятелства за тъжителя или неговия баща, тъй като не е позорно да отидеш
предварително на някакво място и да не си носиш телефона.
Третият инкриминиран с тъжбата цитат пак е от интервю в предаването
„На фокус“ по Нова телевизия от 12.11.2023 г. (съгласно тъжбата) или
(11.12.2023 г., съгласно посоченото в уточнението към тъжбата), в което адв.
Н. заявил: „За мен вината е по-висока на Пламен (бащата) – знаел е и не го е
спрял“. На първо място и по твърдения на тъжителя това интервю е било
излъчено на 12.11.2023 г. или 11.12.2023 г., поради което и до предявяването на
тъжбата по пощата на 26.07.2024 г. е изтекъл предвиденият в чл.81, ал.3 от
НПК 6-месечен срок. Освен това в случая пострадал може да е само бащата на
тъжителя, по чиито адрес са разгласени твърдените обстоятелства (че неговата
вина била по-висока, тъй като знаел и не спрял тъжителя), но не и неговият
син – тъжителят О. В.. Няма как тъжителят О. В. да предяви тъжба като лично
засегнат за думи, казани по адрес на негов възходящ роднина, тъй като отново
следва да бъде подчертано, че пострадал от това престъпление може да е само
конкретно физическо лице адресат на думите. Противното становище би
означавало всеки един роднина на бащата на тъжителя да може да предяви
тъжба срещу адв. Н. като лично засегнат от извършеното, а кръгът може да
бъде разширен и с други близки, които също може да са се почувствали
засегнати от казаното. Именно поради това законът предвижда, че пострадал
при тези престъпления и съответно лице, което е процесуално легитимирано
да подаде тъжба, е само конкретното пострадало лице, по адрес на което са
били изречени обидните думи или клеветническите твърдения. На следващо
място адв. Н. изказва едно свое лично мнение, че вината на бащата била по-
висока, тъй като знаел и не спрял тъжителя, а не твърди конкретни факти, като
извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва
мнение, своя субективна оценка, извод, съждение или изразява свое
становище.
Следващият инкриминиран вече с допълнението към тъжбата цитат е от
интервю пред „24 часа“ от 09.10.2023 г., в което адв. Н. заявил: „Сутринта
преди убийството Пламен В. е водил О. да оглеждат къде ще бъде
изхвърлено тялото на Евгения“. На първо място и по твърдения на тъжителя
това интервю е от 09.10.2023 г., поради което и до предявяването на тъжбата
по пощата на 26.07.2024 г. е изтекъл предвиденият в чл.81, ал.3 от НПК 6-
месечен срок. Освен това в случая пострадал може да е само бащата на
тъжителя, по чиито адрес са разгласени твърдените обстоятелства (че е завел
тъжителя О. да оглеждат къде ще бъде изхвърлено тялото на Евгения), но не и
неговият син – тъжителят О. В.. Няма как тъжителят О. В. да предяви тъжба
като лично засегнат за думи, казани по адрес на негов възходящ роднина, тъй
като отново следва да бъде подчертано, че пострадал от това престъпление
3
може да е само конкретно физическо лице адресат на думите. Противното
становище би означавало всеки един роднина на бащата на тъжителя да може
да предяви тъжба срещу адв. Н. като лично засегнат от извършеното, а кръгът
може да бъде разширен и с други близки, които също може да са се
почувствали засегнати от казаното. Именно поради това законът предвижда,
че пострадал при тези престъпления и съответно лице, което е процесуално
легитимирано да подаде тъжба, е само конкретното пострадало лице, по адрес
на което са били изречени обидните думи или клеветническите твърдения.
Освен това с допълнението към тъжбата е недопустимо да се вменяват нови
цитати, които не са били инкриминирани със самата тъжба, тоест с
допълнението може да се уточнява и разяснява тъжбата, но е недопустимо с
него да се внасят нови обвинения.
Поредният инкриминиран вече с допълнението към тъжбата цитат е от
интервю пред „24 часа“ от 09.10.2023 г., в което адв. Н. на въпрос на
журналиста „Кога си отива любовта между О. и Евгения?“ заявил: „Според
мен през 2021 г. когато той не я подкрепя в един труден за нея момент.
Евгения е имала съмнения за здравословното си състояние. Направили са й
биопсия, а О. не е бил с нея в болницата“. На първо място и по твърдения на
тъжителя това интервю е от 09.10.2023 г., поради което и до предявяването на
тъжбата по пощата на 26.07.2024 г. е изтекъл предвиденият в чл.81, ал.3 от
НПК 6-месечен срок. Освен това с допълнението към тъжбата е недопустимо
да се вменяват нови цитати, които не са били инкриминирани със самата
тъжба, тоест с допълнението може да се уточнява и разяснява тъжбата, но е
недопустимо с него да се внасят нови обвинения. Тук отново става дума за
изказване на лично мнение на адв. Н. за това, кога е приключила любовта
между тъжителя и съпругата му, което се вижда от началото на цитата в
думите: „според мен“. Също така няма нищо позорно в това, че тъжителят не е
бил със съпругата си в болницата или че не я е подкрепил в конкретен труден
момент, защото това са обичайни неща, които могат да се случат в съвместния
семеен живот при охладнели отношения между съпрузите.
Следващият инкриминиран вече с допълнението към тъжбата цитат
отново е от интервю пред „24 часа“ от 09.10.2023 г., в което адв. Н. заявил:
„Защо един много успешен млад човек, който е мениджър в чужда IT
компания, се превръща в убиец? Винаги съм се опитвал да си обясня кое кара
човек да бъде воден от толкова първичен нагон и да смята, че единственият
начин да се разрешат проблемите е като убие партньора си. Притеснявал се
е, че ако се разведат, трябва да разделят апартамента. Има го и този
момент, който не присъства в обвинителния акт, а именно користната цел.
Да убиеш, за да не изгубиш голямото имане, някакъв апартамент, който са
капарирали“. На първо място и по твърдения на тъжителя това интервю е от
09.10.2023 г., поради което и до предявяването на тъжбата по пощата на
26.07.2024 г. е изтекъл предвиденият в чл.81, ал.3 от НПК 6-месечен срок.
Освен това с допълнението към тъжбата е недопустимо да се вменяват нови
цитати, които не са били инкриминирани със самата тъжба, тоест с
допълнението може да се уточнява и разяснява тъжбата, но е недопустимо с
него да се внасят нови обвинения. Тук с първото изречение се задава въпрос,
тоест това не е твърдение за конкретни факти и обстоятелства. Нататък
цитатът продължава с разсъждения на адв. Н. за евентуалния мотив на
убийството, което отново не представлява твърдение за конкретни позорни
факти и обстоятелства, а изказване на съждение и изразявана на становище.
Последният инкриминиран с допълнението към тъжбата цитат отново е
4
от интервю пред „24 часа“ от 09.10.2023 г., в което адв. Н. заявил: „И има
нещо, което е абсолютно неестествено и го казвам отговорно и като баща.
Обикновено бащата ще стане и ще каже, че той е извършил
престъплението. Ще каже: „Аз съм авторитет пред него, той изпълняваше
моите напътствия“. Може да си изгради и собствена версия, че е дошъл,
защото са се скарали, как е видял, че му е изневерявала и т.н. и щяха да го
осъдят. Изключително съм впечатлен от позицията да жертваш детето“.
На първо място и по твърдения на тъжителя това интервю е от 09.10.2023 г.,
поради което и до предявяването на тъжбата по пощата на 26.07.2024 г. е
изтекъл предвиденият в чл.81, ал.3 от НПК 6-месечен срок. Освен това с
допълнението към тъжбата е недопустимо да се вменяват нови цитати, които
не са били инкриминирани със самата тъжба, тоест с допълнението може да се
уточнява и разяснява тъжбата, но е недопустимо с него да се внасят нови
обвинения. Освен това в случая пострадал може да е само бащата на
тъжителя, по чиито адрес са разгласени твърдените обстоятелства, но не и
неговият син – тъжителят О. В.. Няма как тъжителят О. В. да предяви тъжба
като лично засегнат за думи, казани по адрес на негов възходящ роднина, тъй
като отново следва да бъде подчертано, че пострадал от това престъпление
може да е само конкретно физическо лице адресат на думите. Противното
становище би означавало всеки един роднина на бащата на тъжителя да може
да предяви тъжба срещу адв. Н. като лично засегнат от извършеното, а кръгът
може да бъде разширен и с други близки, които също може да са се
почувствали засегнати от казаното. Именно поради това законът предвижда,
че пострадал при тези престъпления и съответно лице, което е процесуално
легитимирано да подаде тъжба, е само конкретното пострадало лице, по адрес
на което са били изречени обидните думи или клеветническите твърдения. Тук
отново става дума за разсъждения и впечатления на адв. Н. от случилото се,
което не представлява твърдения за конкретни позорни факти и обстоятелства,
а анализ, впечатления и изводи на адвоката относно казуса с убийството на
Евгения.
Цитираното в началото на тъжбата интервю от вестник „Труд“,
публикувано на 25.06.2024 г. е ирелевантно и 6-месечният срок не следва да се
преценява от тази дата, тъй като не се твърди в това интервю да са били
изречени инкриминираните изрази. В това интервю адв. Н. коментирал, че ще
бъде по-обран в думите си, тъй като срещу него вече имало заведено дело за
клевета от О. В., защото казал как бащата на О. В. бил болен преди носенето
на куфара и захвърлянето му, и от това О. В. се чувствал оклеветен.
Тъжителят заявява, че не това била клеветата, а твърденията на Н. за следене
на Евгения, посочени в интервюто в предаването „На фокус“ по Нова
телевизия. От там нататък започват да се цитират и инкриминираните изрази в
тъжбата, като в началото на тъжбата О. В. изказва предположение, че адв. Н.
се опитвал да манипулира обществото относно обстоятелството, за което е
било заведено делото за клевета срещу него.
С оглед изложеното до тук и въз основа твърденията в тъжбата и
допълнението към нея, съдът намира, че деянията, описани в тъжбата, не
съставляват престъпление, изтекъл е 6 месечният срок по чл.81, ал.3 от НПК и
за част от деянията същата е подадена от лице без процесуална легитимация
по смисъла на чл.80 от НПК.
Необходимо е да се посочи, че описаното в тъжбата не осъществява
състава и на престъплението „обида“. На първо място инкриминираните
изрази категорично не съдържат обидни квалификации, поради което съдът
5
намира, че в тъжбата не са изложени твърдения за осъществен състав на
престъплението „обида“. По своята същност обидата представлява отправяне
към едно лице на изрази и епитети, които накърняват честта и достойнството
му и са приети в обществото като неприемливи, вулгарни и цинични.
Инкриминираните изрази обективно не са от естество да накърнят честта и
доброто име на тъжителя О. В.. Тук в пълна сила важи и казаното по-горе, че
за част от изразите тъжителят не е пострадало лице по смисъла на чл.80, изр. 1
от НПК, тъй като обидата също е престъпление против личността на
конкретно физическо лице.
Предвид на изложеното съдът намира, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, понеже e изтекъл 6-месечният срок по
чл.81, ал.3 от НПК, за част от деянията същата е подадена от лице без
процесуална легитимация по смисъла на чл.80 от НПК и деянията, описани в
тъжбата, не съставляват престъпление. Недостатъците й са непреодолими и
това е достатъчно основание образуваното наказателно производство да бъде
прекратено на основание чл.247б, ал.2, т.1, вр. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5,
т.2 и чл.250, ал.1, т.2 от НПК.
Мотивиран от горното
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ на основание чл.247б, ал.2, т.1, вр. чл.250, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.5, т.2 и чл.250, ал.1, т.2 от НПК наказателното производство по
НЧХД № 10700/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99 състав.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от разпореждането само на частния тъжител
О. П. В. и на служебния повереник адв. Г. И. от САК, на основание чл.250, ал.3
от НПК.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването
на преписа пред Софийски градски съд по реда на глава 22 от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6