РЕШЕНИЕ
№ 3489
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Цвета Ив. В.
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20225330103513 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. В. Т., ЕГН
********** от гр.********, ул.“********“№**** ет.***, ап.*** против „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Дж.Неру“№28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, с която е
предявен иск по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем
№******* от ******г., по силата на който е получила от ответника сумата
500,00 лева. Била уговорена неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение във фиксиран размер – 225,94 лева. Поддържа
се, че така уговорената клауза е недействителна, поради противоречие с
добрите нрави и със закона и поради заобикаляне на закона. Претендират се
разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
оспорва иска по същество с излагане на подробни съображения. Моли се за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски, включително и разноски
във връзка с извършеното частично оттегляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност, намира за установено следното:
Страните не спорят, че на ********г. са сключили договор за паричен
заем, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата 500,00
лева. Не се спори и относно съдържанието на атакуваната клауза за
1
неустойка, намерила израз в чл.4, ал.2 от договора. Видно от съдържанието на
представения по делото договор, Т. е поела задължение, в случай на
неизпълнение на задължението да осигури обезпечение съгласно чл.4, ал.1, да
заплати неустойка в размер на 225,94 лева, която ще заплаща разсрочено на
равни части към всяка от погасителните вноски.
В исковата молба на първо място ищецът е посочил като основание за
недействителност на клаузата за неустойка противоречие с добрите нрави.
Съгласно нормата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД договорите, които
накърняват добрите нрави са нищожни. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие на неустойката с добрите нрави, се
съдържат в ТР №**** от ****** г. по т. д. №****** г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойката, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този
смисъл е постановено решение № ******* г. на ВКС по т. д. № ****** г., II т.
о.
В настоящия случай страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен
срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на
редица конкретно посочени в договора условия /чл.4, ал.1/ и при
неизпълнение да заплати неустойка във фиксиран размер. Или предвидено е
неустойката да санкционира заемателя за виновното неизпълнение на
договорно задължение. Изискванията към обезпечението, което ищцата е
следвало да предостави от гледна точка на неговия вид и срокове, са в
състояние да създадат значителни затруднения и на практика да
възпрепятстват изцяло изпълнението на това задължение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен
заем. Грижата за осигуряване на обезпечение, което да гарантира интересите
му при неизпълнение на насрещните задължения по договора за кредит, е за
заемодателя, който при всеки индивидуален случай следва да прецени
възможностите на заемателя и да поеме риска от предоставяването на заем.
Прехвърлянето на отговорността за осигуряване на гаранции върху
заемополучателя и обвързването на тази отговорност с парична санкция води
единствено до скрито оскъпяване на кредита. Ето защо съдът счита, че
предвидената неустойка по съществото си представлява част от
възнаградителната лихва, която увеличава стойността на договора и в крайна
сметка води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата.
2
В този смисъл неустойката излиза извън рамките на присъщата й
обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. При сключване на договора тази клауза не е произвела целените
правни последици, тъй като е недействителна.
Не се спори, че ищцата е заплатила на ответника неустойката в
уговорения размер. При липса на основание за това плащане, ответникът се е
обогатил неоснователно с тази сума, поради което искът е основателен и
следва да се уважи само на основание противоречие с добрите нрави, без да
се разглеждат останалите основания, посочени в исковата молба. Сумата
225,94 лева ще се присъди ведно със законна лихва, считано от подаване на
исковата молба – ******г. до окончателното изплащане.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва
да се присъдят направените по делото разноски. Същите се констатират в
размер на 50,00 лева – внесена държавна такса. В сключения между ищцата и
Адвокатско дружество „******“ рамков договор за правна защита и
съдействие е уговорено, че адвокатът ще представлява клиента по делото
безплатно, на основание чл.38, ал.1 от ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на
адвокатското дружество следва да се определи възнаграждение в размер не
по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо и на основание чл.7, ал.2, т.1 и пар.2а
от Наредбата, ответникът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение в
размер на 360 лева.
В полза на ответника не следва да се присъждат разноски. Частичното
оттегляне на единия от предявените искове от страна на ищцата е
осъществено преди връчване на исковата молба и приложенията към нея за
отговор в срока по чл.131 от ГПК, поради което не е имало необходимост от
отговор по отношение на оттегления иск, съответно не са направени разноски
за защита по него. В този смисъл искането на ответника ще се остави без
уважение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Дж.Неру“№28, Силвър център, ет.2,
офис 40-46 да заплати на А. В. Т., ЕГН ********** от гр.******,
ул.“*****“№*** ет.**, ап.*** сумите: 225,94 лева, представляваща платена
без основание въз основа на нищожна клауза по договор за паричен заем
№****** от *******г. неустойка, ведно със законна лихва, считано от
******г. до окончателното изплащане; 50,00 лева, представляващи разноски
по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Дж.Неру“№28, Силвър център, ет.2,
офис 40-46 да заплати на Адвокатско дружество „******“, БУЛСТАТ ******
с адрес: гр.*******, ул.“******“№**** сумата 360,00 лева – адвокатско
3
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
за присъждане на разноски във връзка с частичното оттегляне на
претенциите.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4