№ 156
гр. Габрово, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Гражданско дело №
20214200100168 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на УниКредит Булбанк"против М. ИЛ.
Г..
Твърди се, че вземането на „УниКредит Булбанк" АД произтичало от договор за банков
револвиращ кредит №0064/607/13092018 от 13.09.2018 г., сключен с „В." ЕООД, в
качеството му на кредитополучател, Г.Н.К. и М. ИЛ. Г., в качеството им на солидарен
длъжник, с който бил отпуснат банков револвиращ кредит, с разрешен размер до 35 000 лева
и краен срок на издължаване - 13.09.2019 г.
С оглед изтичане на крайния срок на издължаване /13.09.2019 г./, определен съгласно
раздел 1, чл. 7.1 от договора и поради неизпълнение на задълженията по договора на
посочената дата и към настоящия момент, непогасената част от задължението станала
изцяло изискуема и дължима, както било отразено в представеното извлечение от
счетоводните книги.
Поради неизпълнение на задълженията на длъжниците „В." ЕООД, Г.Н.К. и М. ИЛ. Г.,
„УниКредит Булбанк" АД предприела действия за събиране на вземанията си по съдебен
ред, като подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
С изпълнителен лист от 31.08.2020 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от
31.08.2020 г. по ч. гр. дело № 1289/2020 г., Районен съд - гр.Габрово „В." ЕООД, Г.Н.К. и
М. ИЛ. Г. следвало да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк" АД описаните в
изпълнителния лист суми.
С молба от 23.09.2020 г. „УниКредит Булбанк" АД образувало изпълнително дело №
707/2020 г. по описа на ЧСИ Звезделина Василева, per. № 734 от Регистъра към КЧСИ, за
сумите по горепосочените изпълнителен лист и заповед за изпълнение. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 428, ал. 1 от ГПК, съдебният изпълнител е изпратил покана за
доброволно изпълнение до ответника М. ИЛ. Г., която била връчена при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК.
Иска да се признае за установено, че ответникът по делото – М. ИЛ. Г., в качеството му
на солидарен длъжник, дължи на „УниКредит Булбанк" АД, 36 623,27 лева, от които:
1
• 31 400 лева главница, представляваща задължение по договор за банков револвиращ
кредит № 0064/607/13092018 от 13.09.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 27.08.2020 г. до окончателното погасяване на задължението;
• 872,04 лева договорна лихва за период от 20.04.2019 г. до 13.09.2019г.;
• 2 251,23 лева обезщетение за забава върху просрочена главница за период от
20.04.2019 г. до 27.08.2020 г.;
• 1 884 лева наказателна лихва при просрочие, считано от 20.04.2019 г. до 27.08.2020 г.;
• 216 разходи за уведомяване;
Препендират се и разноските по делото, както следва:
• 732,47 лева държавна такса;
• 1 295,22 лева адвокатски хонорар,
Иска се да се осъди ответника в настоящето производство да заплати на ищеца всички
съдебни разноски за настоящата инстанция – доплатена държавна такса в размер на 732,47
лева, депозит за възнаграждение на вещо лице, включително и адвокатско възнаграждение в
размер на 1 954,44 лева с ДДС, за което в полза на „УниКредит Булбанк-' АД да бъде
издаден изпълнителен лист.
В срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника адв.
Ж.. С отговора се твърди, че исковата молба била нередовна, тъй като в молбата не било
посочено как е определен размера на главницата и на какво договорно основание се
претендират договорна и наказателна лихва. Прави се възражение за наличие на
неравноправи клаузи с договорните разпоредби, определящи лихвените проценти и техните
размери. Оспорва се и сумата от 216 лв., разходи за уведомяване, тъй като в исковата молба
не било посочено на какво основание се претендира.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и моли
същият да бъде уважен, а ответникът, чрез особения си представител, моли за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, като взе предвида твърденията и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства приема следните правни и фактически изводи:
Предявеният иск е с правно основание в чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Установителният иск е предявен поради връчване на заповедта за изпълнение на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК. Заповедният съд е дал указания на заявителя за
възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на
вземането си. Искът е предявен в установения от закона преклузивен едномесечен срок,
поради което е допустим.
Представен е договор №0064/607/13092018 от 13.09.2018 г., сключен от "УниКредит
Булбанк" АД с „В." ЕООД, в качеството му на кредитополучател, Г.Н.К. и М. ИЛ. Г., в
качеството им на солидарни длъжници, с който е отпуснат банков револвиращ кредит, с
разрешен размер до 35 000 лева и краен срок на издължаване - 13.09.2019 г.Страните са
обвързани от облигационно отношение по договор за кредит, по силата на който банката се
е задължила да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит до размера на 35 000
лв. с цел разплащане с доставчици, срещу задължението за връщането му на дванадесет
вноски, всяка от които по 600 лв., дължими на 20то число всеки месец.Крайният срок за
издължаване е бил 13.09.2019 г. Съгласно уговорката в чл. 4. 1.1 от договора,
кредитополучателят и солидарните длъжници са се задължили да заплащат на банката
годишен лихвен процент, начисляван върху редовната главница, представляващ сбора от
приложимия за съответния период на олихвяване променлив лихвен индекс и надбавка за
редовен дълг в размер на 5.88%, като към датата на сключване на договора, приложимия
лихвен процент за редовен дълг е 5%, както и лихвен процент, начисляван върху
2
просрочената главница, за срока на просрочието, формиран като сбор от приложения към
датата на просрочие размер на годишния лихвен процент за редовен дълг и надбавка са
просрочие 2%/ чл.4.2 от договора/. Уговорено е също кредитополучателя и солидарните
длъжници да заплащат фиксиран лихвен процент, изчислен върху наличния кредит, при
просрочие на лихва и главница, едновременно с лихвата на редовен дълг и просрочен дълг в
размер на 5%/ чл.4.3 от договора/
По делото не се спори, а и се установява от заключението на вещото лице, че банката е
изпълнила задължението си за отпускане на сумата по кредита в размер на 35 000 лева.
Същата е предоставена по сметка на кредитополучателя на 14.09.2018 г.
На основание изложеното, съдът приема, че за кредитополучателя и солидарно
задължените лица, в това число и ответника М. ИЛ. Г. е възникнало задължение за връщане
на усвоения кредит. Подписвайки договора за кредит, ответникът е встъпил в дълга като
солидарен длъжник по силата на чл. 101 от ЗЗД.
Претенцията си за дължимост на сумите /главница, лихви и такси/ е обоснована на
настъпила изискуемост, поради изтичане на крайния срок за погасяване -13.09.2019 г.
С отговора, особеният представител на ответника, е направил възражение за наличие на
неравноправна клаузи в договора, визирайки разпоредбите на чл.4.1,4.2, 4.3,11.1,11.2
относно задължението за лихви. Видно от приложения договор, към момента на слючването
му, ответникът М.Г. е бил законен представител на дружеството кредитополучател, а целта
на получения кредит е разплащане с доставчици. Това налага извода, че при сключване на
договора ответникът е действал в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие и
по-конкретно с оглед връзката от функционално естество, която е имал с дружеството
кредитополучател – негов законен представител. Изложеното изключва потребителската
закрила за ответника, като физическо лице, тъй като договорът за кредит е сключен не за
цели от частен характер, а за дружеството с оглед упражняваната от него търговска дейност.
Имайки предвид изложеното, съдът приема, че е установено съществуването на
валиден и падежирал главен дълг, за който ответникът отговаря солидарно, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ е доказан по
основание.
Основателна е и претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от
ТЗ.Възнаградителната лихва по т. 4. 1. от договора се претендира за период 20.04.2019 г. -
13.09.2019 г.- до настъпване на изискуемостта, поради изтичане на крайния срок за плащане
– 13.09.2019 г. и от 20.04.2019 г., тъй като последната шеста вноска по кредита е платена на
20.03.2019 г. и кредитополучатея е в просрочие от 20то число на следващия месец, съгласно
чл.7.1.1 от договора. Предвид безспорната установеност, че за процесния период кредитът е
бил в просрочие, са налице предпоставките за начисляване на претендираното обезщетение
за забава и неустойка за забава/ наказателна лихва/, тъй като в договора страните са
уговорили тяхната кумулативна дължимост.
За установяване на размера на дълга е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът приема заключението като компетентно и обективно, не е оспорено от страните.
Установява се, че размерът на усвоената и непогасена главница към 28.08.2020 г., датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е 31 400 лв.- главница с
наспътил падеж, размерът на договорна лихва за периода от 20.04.2019 г. – 13.09.2019 г. е
872.04 лв., лихвата върху размера на просрочената главница за периода от 20.04.2019 г. -
27.08.2020 г. – 2215.23 лв. и наказателната лихва е в размер на 1853.47 лв. за периода от
20.04.2019 г. -27.08.2020 г.
Предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за
заплащане на главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени до размера,
посочен в заключението на вещото лице.
3
Съдът намира претенцията за заплащане на сумата от 216 лв., разходи за уведомяване за
неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства такива разходи реално
да са направени.
На основание чл. 78 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати направените в заповедното и в настоящото производството разноски.
В полза на ищеца следва да се присъди сума в общ размер на 4452 лв., направени
разноски за исковото производство, съобразно уважената част на исковете /държавна такса,
адвокатско възнаграждение, депозит за особен представител и за експертиза/ и сумата
2027.69 лв., разноски за заповедното производство.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. ИЛ. Г. ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, кв.
**** № ** ет.* ап.* дължи на "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. "Света Неделя" № 7, сумата от 31 400 лв., неизплатена
главница по договор №0064/607/13092018 от 13.09.2018, заедно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението – 27.08.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от
872.04 лв., договорна лихва за периода от 20.04.2019 г. – 13.09.2019 г., 2215.23 лв.,
обезщетение за забава върху размерът на просрочената главница за периода от 20.04.2019 г.
-27.08.2020 г. и наказателната лихва в размер на 1853.47 лв. за периода от 20.04.2019 г. -
27.08.2020 г. , за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 41935 от
31.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1289/2020 г. на Районен съд Габрово., на основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В останалата част ОТХВЪРЛЯ предявените искове като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М. ИЛ. Г. ЕГН ********** с адрес гр. Габрово кв. **** № ** ет.* ап.* да
заплати на "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, пл. "Света Неделя" № 7, сумата 4452 лв., направени разноски за исковото
производство, съобразно уважената част на исковете и сумата 2027.69 лв., разноски за
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд В.Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
4