РЕШЕНИЕ
№ 3233
Стара Загора, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - , в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | МАРИАНА ШОТЕВА |
При секретар ИВА АТАНАСОВА и с участието на прокурора АНДРЕАН ГЕОРГИЕВ СУТРОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20247240700424 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по исковата молба на И. Г. П., [ЕГН] с адрес Затвора – Стара Загора, с която срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, са предявени искове за вреди от допуснати от служители на ГДИН нарушения на правото на Европейския съюз и по-конкретно чл. 7 и чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), както и чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както следва:
1) за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 000 лева, изразяващи се в пропуснати ползи, тъй като е възпрепятстван да допише и довърши своите две авторски книги в периода от 30.07.2022 г. до 14.07.2023 г. и да реализира съответната справедлива печалба от авторските права при отпечатването на книгите;
2) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева в периода от 30.07.2022 г. до 14.07.2023 г., изразяващи се в психологически неудобства и негативни емоции, сериозно засягане личността и достойнството на човека, а именно: страдания, възмущение, унижение и неудобство, чувство на гняв, огорчение и силно негодувание, душевни болки, преживян стрес, притеснения, емоционален шок и чувство на безпомощност, нервно напрежение, безсъние, неспокойство и тревожност, настъпили на 12.05.2023 г. вследствие нарушението от страна на служители на ГДИН на неприкосновеността и тайната на неговата кореспонденция.
Претендираните суми, вредите и периодите на тяхното търпене, първоначално са заявени в исковата молба, впоследствие уточнени със становища вх. № 4268/21.07.2023 г. и вх. № 4494/07.08.2023 г. (л. 25 и л. 31 от адм. дело № 369/2023 г.), молба с вх. № 7198/18.12.2023 г. по описа на съда (л. 121 от адм. дело № 369/2023 г.), становище с вх. № 4241/30.08.2024 г. (л. 45), както и в о.с.з., проведено на 27.09.2024 г., в което е допуснато и изменение на иска.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени твърдения, че на 12.05.2023 г. ищецът е получил писмо, като при получаването му, същото е било отворено (разпечатано) от служители на ГДИН, които са прочели съдържанието му и са иззели три листа, съдържащи техническа информация, необходима му за авторска книга, която пише, които са му били върнати на 05.06.2023 г., като по този начин е бил лишен от възможността да се ползва от собствеността си за период от 24 дни.
Претендират се и сторените по делото разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юриск. С., оспорва исковите претенции по основание и размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени, както в отговора на исковата молба, така и в депозирана по делото писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на исковата молба.
Административен съд – Стара Загора, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
По отношение на допустимостта на иска съдът не констатира предпоставки, които да изключват неговата допустимост пред настоящия съд. Предявеният иск е с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ. Делото е подсъдно на Административен съд – Стара Загора, тъй съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, искът се разглежда от съдилищата по реда на АПК. Съгласно чл. 203, ал. 3 от АПК по реда на глава единадесета от АПК се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, каквото в случая се твърди. Искът е предявен от лице с правен интерес, което твърди, че е претърпяло вреди от действия на ответника при достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Искът е предявен и срещу процесуално легитимиран ответник, разполагащ с правосубектност като юридическо лице по смисъла на чл. 205, ал. 1 от АПК.
Редът за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС) е уреден в чл. 2в от ЗОДОВ. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът (в този смисъл Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и др., C-6/90 и C-9/90, R., стр. I-5357, точка 35, Решение от 5 март 1996 г. по дело „Brasserie du pêcheur“ и „Factortame и др.“, C-46/93 и C-48/93, R., стр. I-1029, точка 31 и Решение от 24 март 2009 г. по дело D. Slagterier, C-445/06). При предявяването на иск за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие нарушаване на правото на ЕС, същите имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1) предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; 2) нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010 г. по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от решението). Условията следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води до отпадане на отговорността на ответника. При предявяване на иск по чл. 2в от ЗОДОВ ищецът е този, който следва да индивидуализира предмета на иска/исковете, като посочи правопораждащите юридически факти, формулира петитум и страни. Основанието на иска, т.е. обстоятелствата, на които се основава искът, следва да обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. За ищеца е налице задължение ясно и точно да посочи фактите (т.е. конкретните обстоятелства) от които произтича претендираното материално субективно право. Съответно на доказване от страна на ищеца подлежат всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават, както и връзките между тях. Преценката за наличието на тези обстоятелства, за наличието или не на причинна връзка на същите със съответните вреди, които се претендират и тяхното обезщетяване, е преценка по основателността на иска. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването, в т.ч. че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Съобразно установената фактическа обстановка и събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на отговорността на ответника по чл. 2в от ЗОДОВ.
За да е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 2в от ЗОДОВ, то следва да е налице нарушена правна норма на Съюза и тя да е свързана с предоставянето на права на частноправните субекти.
В случая ищецът твърди, че на въпросната дата 12.05.2023 г. служители на ГДИН на първо място са прочели съдържанието на полученото от него писмо, с което са нарушили принципа на неприкосновеност и тайна на кореспонденцията, като се позовава на разпоредбите на чл. 7 от ХОПЕС (Зачитане на личния и семейния живот - Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения) и на чл. 8 от ЕКЗПЧОС (Право на зачитане на личния и семейния живот 1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията. 2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите) и на второ място – същите служители са задържали част от съдържанието на полученото писмо, представляваща три листа техническа информация от Интернет и Уикипедия, с което са нарушили правото му на собственост, като тук се позовава на разпоредбата на чл. 17 от ХОПЕС (Право на собственост - Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес).
По отношение на първото, наведено нарушение, е необходимо да се посочи, че в редица свои дела Европейският съд по правата на човека е имал случай нееднократно да посочи, че дори и в условията на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, правата на лишените от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ (или по чл. 7 от ХОПЕС) не могат да бъдат ограничавани на други основания и намесата от страна на властите в упражняването на тези права не може да бъде оправдана с други причини, освен тези по чл. 8, § 2 от ЕКПЧ. Дори при прилагане на изключенията по § 2 на чл. 8 от ЕКПЧ се изисква прилагане на принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи, т.е. намесата следва да отговаря на изискването за необходимост в едно демократично общество. В случая, намесата в правото на неприкосновеност на кореспонденцията, е предвидена в закона и се приема, че преследва легитимна цел, а именно защита на обществения ред. Това е така, защото в чл. 86, ал. 3 от ЗИНЗС е предвидено, че кореспонденцията на лишените от свобода не подлежи на контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления. Правилото е доразвито в чл. 75, ал. 2 от ППЗИНЗС, определящ, че получаваната и изпращана кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества.
От събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че на въпросната дата при извършена проверка на съдържанието на получена от ищеца кореспонденция от страна на З. Д. – инспектор „СДВР“ в Затвора - Стара Загора са установени три снимки на оръжия – една картечница и два пистолета (така докладна записка на л. 60 от адм. дело № 369/2023 г. на АССЗ) и текст на чужд език, който ИСДВР не е владеел, поради което и като е приел, че притежанието на такива материали може да застраши сигурността в затвора, същият ги е задържал за извършването на проверка. Така задържаните листове са били върнати на лицето на 05.06.2023 г., съгласно приемо-предавателен протокол от същата дата (л. 61 от адм. дело № 369/2023 г. на АССЗ).
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице изключението на § 2 на чл. 8 от ЕКПЧ, доколкото между страните не е спорно, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за извършени престъпления по чл. 116, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК (убийство на медицински специалист при изпълнение на службата му) и по чл. 339, ал. 1 от НК (придобиване и държане на боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да е имал за това надлежно разрешение). Ето защо и доколкото се установява, че задържаните три листа - част от кореспонденцията на лицето, са съдържали снимки на огнестрелни оръжия и информация на чужд език, който чужд език служителят, извършващ проверката, не е владеел, именно в интерес на сигурността и с цел предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества и при съобразяване на посоченото по-горе обстоятелство, че на ищеца е наложено наказание за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, е било наложително извършването на проверка, след която проверка се установи, че същите са му били върнати. Казано по друг начин, намесата на държавните власти в упражняването на правото на тайната на кореспонденцията в случая не се явява недопустима.
От събраните по делото доказателства не се установяват и твърденията на ищеца, че съдържанието на писмото му е било прочетено от служителите на ГДИН, извършващи проверка на получената кореспонденция. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел С., които съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени негови впечатления и спомени, доколкото същият в нито един момент не навежда твърдения в тази насока, а именно, че освен, че на ищеца му е била иззета част от кореспонденцията, по време на извършване на проверката, служители са прочели съдържанието на писмото в останалата му част - различна от въпросните три листа информация от интернет. Тук е мястото да бъде съобразено още и че в спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства, а се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Казано по друг начин, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Ето защо и именно с оглед доказателствената тежест в процеса следва да се приеме, че тези твърдения на ищеца, са недоказани, тъй като от негова страна не са ангажирани доказателства в тази насока.
По отношение на следващото, наведено твърдение, за извършено нарушение на чл. 17 от ХОПЕС, който предвижда, че всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава, съответно никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба, съответно, ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес.В конкретния случай от една страна не се установява да е било ограничено правото на собственост на ищеца, доколкото въпросните три листа не са били в негово фактическо владение. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че самият ищец твърди, че писмото е било изпратено (без да се посочва кой е подателят) чрез „Български пощи“ ЕАД. Видно от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД, достъпен на интернет страницата на пощенския оператор, подателят има право до момента на доставяне на пратката или изплащане на паричния превод при заплащане на определена цена да поиска с писмено заявление до ПС подадена от него пощенска пратка или паричен превод, платим в брой да му бъдат върнати обратно (така чл. 24, б. „а“), т.е. до момента на доставяне на пратката на получателя, подателят е неин собственик и/или владелец и може да се разпорежда с нея. Ето защо и с оглед на това, че няма данни, а и не се твърди пощенската пратка да е била получена от ищеца, т.е. той вече да е станал неин собственик и/или владелец, след което да му е била иззета, следва да се приеме, че по никакъв начин не са били ограничени правата му на собственост.
Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че в случая не се установява нарушение на чл. 17 от ХОПЕС.
Друг е въпросът и че така посочените от ищеца разпоредби на чл. 7 и чл. 17 от ХОПЕС, както и чл. 8 от ЕКЗПЧОС са общи и очертават в най-общ порядък основните положения за зачитане на личния и семейния живот и правото на собственост. Ищецът не сочи по-конкретни разпоредби от правото на ЕС, които да са били нарушени, а още по-малко пък – съществено. Достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, според практиката на СЕС е установено, когато е налице явно и значително неспазване от държавата членка на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните власти. Следователно правото на преценка на държавата членка представлява важен критерий за установяване на наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза (Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2007 г. по дело C-278/05, т. 3 от решението). В конкретния случай нормите на ХОПЕС и ЕКЗПОС са достатъчно ясни, те са основни правни принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза. Всеки орган на държавна власт е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му функции. В случая в предявения иск не се сочи, каквото и да е несъответствие на националната правна уредба с право на Европейския съюз, както и противоречие с правни стандарти, изведени от практиката на СЕС.
В производството по настоящото дело, с писмената си защита ищецът заявява бланкетно, че относно тълкуването и прилагането на нормативен акт, съдът може да отправи преюдициално запитване, без обаче да го формулира или да уточнява какво несъответствие на националното право с европейското такова претендира и в тази връзка в какво се изразява тълкуването, което се иска от СЕС. Отделно от това, ищецът навежда и различни твърдения за извършени нарушения, които не са предмет на разглеждане в настоящото производство, поради което и по тях съдът не дължи произнасяне.
Или, не се установяват първите две кумулативни предпоставки на чл. 2в от ЗОДОВ, а именно: предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти и нарушението на тази норма да е достатъчно съществено. С оглед гореизложеното и при липсата на не един, а два от елементите на отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване приложението, а оттам – и нарушението на норми на общностното право, е налице самостоятелно основание исковите претенции да бъдат отхвърлени, без да се обсъждат останалите предпоставки.
Независимо от гореизложеното и за пълнота е необходимо да се посочи още и че не се установява да са настъпили и претендираните имуществени вреди в размер на 15 000 лева, изразяващи се в пропуснати ползи. В случая за да е налице вреда, изразяваща се в пропусната полза, то следва резултатът, който ищецът е целял да постигне, да е сигурен. Пропуснатата полза е налице, ако има неосъществено увеличение на имуществото на засегнатото лице, което е щяло да настъпи със сигурност и това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако не е било налице твърдяното достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Исковата претенция в случая, както по-горе се посочи, е за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се във възпрепятстване ищецът да допише и довърши своите две авторски книги в периода от 30.07.2022 г. до 14.07.2023 г. и да реализира съответната справедлива печалба от авторските права при отпечатването на книгите. Следва да се отбележи, че наличието на пропусната полза се предпоставя от съществуването на сигурност или поне висока степен на вероятност за увеличение на имуществото на кредитора, която не се предполага. В същия смисъл е и Решение № 35 от 22.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1916/2013 г., както и приетото в ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Доказателства обаче в тази насока не са ангажирани от ищеца, комуто е доказателствената тежест, поради което и следва да се приеме, че тези му твърдения останаха недоказани в настоящото производство.
По гореизложените съображения съдът приема, че исковете с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода от спора, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Според настоящия съдебен състав юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, Административен съд – Стара Загора,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявените искове от И. Г. П., [ЕГН], с адрес Затвора - Стара Загора срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на: обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 000 лева, изразяващи се в пропуснати ползи, тъй като е възпрепятстван да допише и довърши своите две авторски книги в периода от 30.07.2022 г. до 14.07.2023 г. и да реализира съответната справедлива печалба от авторските права при отпечатването на книгите и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева в периода от 30.07.2022 г. до 14.07.2023 г., изразяващи се в психологически неудобства и негативни емоции, сериозно засягане личността и достойнството на човека, а именно: страдания, възмущение, унижение и неудобство, чувство на гняв, огорчение и силно негодувание, душевни болки, преживян стрес, притеснения, емоционален шок и чувство на безпомощност, нервно напрежение, безсъние, неспокойство и тревожност, настъпили на 12.05.2023 г. вследствие нарушението от страна на служители на ГДИН на неприкосновеността и тайната на неговата кореспонденция, вследствие на допуснати от служители на ГДИН нарушения на правото на Европейския съюз и по-конкретно чл. 7 и чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
ОСЪЖДА И. Г. П., [ЕГН], с адрес Затвора - Стара Загора да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица], сумата в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Върховния административен съд.
Съдия: | |