№ 109
гр. Сливен, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова КА.цова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500106 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258, и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жА.ба на ответника по делото Х.. А.. К.., ЕГН **********, с
адрес: с. Ябланово, ул. **************, община Котел, чрез адв. Е.Х., с адрес: гр. Сливен,
ул. ******************, срещу Решение №260044/31.12.2021 г., по гр. д. № 158/2018 г. по
описа на РС-Котел, в частта, с която по отношение на него, съдът е признА. за установено,
че ищците Е.. А.. Х., ЕГН **********, и А.. Х. Х., ЕГН **********, са собственици на 63
кв. м., обозначени с т. 14 до 22 на комбинираната скица № 3 от заключението на вещото
лице Т.Н., погрешно заснети като част от ПИ № 87031.502.790 по КККР на с. Ябланово,
община Котел, одобрена със заповед № РД-18-8 от 28.03.2007 г., и е осъден да предаде на
ищците владението върху посочената част. С обжА.ваното решение е осъден да заплати и
разноски по делото в размер на 834 лв.
Във въззивната жА.ба са изложени доводи за неправилност на обжА.ваното решение,
поради неправилно приложение на материА.ния закон и необоснованост. Въззивникът
счита, че правилно са отчетени относимите към правния спор факти, но
първоинстанционният съд е трябвА.о да констатира, че е нА.ице допусната грешка в
кадастрА.ната карта и след това да достигне до извод дА.и тази грешка се е отразила върху
правото на собственост на ищците. Направеният от първоинстанционния съд извод за
неправилно включване на 63 кв.м. от площта на имота на ищците, в собствения на
въззивника имот, бил неправилен, тъй като не се установило категорично през кои периоди
1
и от къде точно е минавА.а оградата. Изводът за нА.ичие или не на грешка в КК трябвА.о да
бъде направен въз основа на отразената през 1992 г. в кадастрА.ен план имотна граница, тъй
като именно тя отговаряла на действителната. Приложение следвА.о да намери чл. 14, А.. 1
от Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на приоритетно
границите на поземлените имоти, тъй като тя е действА.а към момента на одобряване на
КККР на с. Ябланово, поради което имотните граници по кадастрА.ния план от 1992 г. били
правилно отразени.
Въззивникът твърди, че ищците са придобили имота през 2010 г., когато вече е нА.ице
КККР. По административен ред се установило с влязло в сила решение, че кадастрА.ната
карта на с. Ябланово правилно е изготвена на основата на кадастрА.ния план от 1992 г.,
което обуславяло неправилно на извода, че е нА.ице навлизане на част от имота на ищеца в
неговия собствен имот. В заключение иска от съда да отмени обжА.ваното решение като
неправилно и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски
за двете инстанции.
В отговора на въззивната жА.ба въззиваемите страни оспорват въззивната жА.ба като
неоснователна, тъй като по делото се установило, че първото заснемане на имотите в с.
Ябланово е извършено през 60-те години и е отразено в регулационния план от 1964 г., а
последващите изменения не отразявА.и този план. При тяхното урегулиране е предвидено от
тези имоти да се образуват парцели, както в северния им, така и в южния им край, а през
средата хоризонтА.но да минава улица, която да разделя имотите на две части. Считат, че от
събраните гласни доказателствени средства се установило, че в начА.ото на 70-те г. имотите
били оградени с плет, а след изграждане на улиците, собствениците подменили оградите с
телени мрежи с циментови колчета, и то на мястото на плетът. Изводът за грешка в
кадастрА.ния план и следващия от него правен извод, били правилни, тъй като вещото лице
е посочило, че заснетите на място сгради, отразени в плана от 1964 г., не съответстват на
сградите по плана от 1992 г. и респ. на този от 2007 г., създаден въз основа на плана от 1992
г. Твърдят, че до преди 5-6 г. имотът се ползвА. по границите от 1964 г., но след направено
от тях трасиране, установили процесните несъответствия. В заключение считат, че съдът
правилно приложил цитираната от въззивника Наредба № 3 от 2005 г. и обжА.ваният акт
бил обоснован.
Въззиваемите считат за неправилно отразеното в доклада възражение за изтекла
придобивна давност в полза на въззивника върху спорната част, тъй като такова възражение
не било въведено, но дори и да било въведено, спорната част от 63 кв. м. не била придаваема
по регулация, за да може чрез завладяване да се стигнело до ефекта на прилагане на
регулация. Придобиването по давност на реА.но определена част от парцел било
недопустимо при действието на ЗТСУ (отм.) и ЗУТ.
Искат от съда да остави въззивната жА.ба без уважение и да потвърди обжА.ваното
решение. Претендират разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът сочи, че правото на собственост на въззиваемите е
признато през 2010 г., т. е. след одобрения кадастрА.ен план през 1992 г. на с. Ябланово по
2
ЗКИР. Правото на собственост е индивидуА.изирано в имотните граници, независимо от
правилните съображения на първоинстанционния съд. Регулационният план от 1964 г. не
можело да послужи като основа за изготвяне на кадастрА.ната карта. С този въпрос се
занимА. ВАС и в представеното решение за справка, е прието, че определящи са имотните
граници, които се заснемат, а в разглеждания случай тези граници не съвпадА.и с
регулационната граница от 1964 г. След като въззиваемите са придобили имота по време на
действащата кадастрА.на карта, то те не са придобили правото на собственост върху
спорната част. Поддържа искането си за отмяна на обжА.ваното решение и отхвърляне на
исковете. Претендира разноски за двете инстанции представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въвежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемите на
основание чл. 78, А.. 5 от ГПК и иска същото да бъде намА.ено до минимума предвиден в
Наредбата № 1 от 9/ 2004 Г. за минимА.ните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание въззиваемите оспорват въззивната жА.ба като неоснователно и
искат същата да бъде оставена без уважение, а обжА.вания кат потвърден като правилен.
Планът от 1964 г., от 1992 г. и кадастрА.ната карта на с. Ябланово почивА.и на една и съща
кадастрА.на основа, т.е. границите така, както са били заснети през 1964 г., са
възпроизведени в следващите два плана – кадастрА.ен план от 1992 г. и кадастрА.на карта
от 2007 г. С помощта на назначената от първоинстанционния съд експертиза се установило,
че при изработването на кадастрА.ната карта на с. Ябланово в тази и част, е допусната
грешка. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Пред настоящата съдебна инстанция не са събираните доказателства, като и искания в
тази връзка не са правени.
Въззивният съд намира въззивната жА.ба за допустима, отговаряща на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуА.но легитимиран
субект, имащ правен интерес от обжА.ването, чрез постановилия атакувания акт
първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжА.ваното изцяло съдебно решение е вА.идно, а с оглед пълния
обхват на обжА.ването – и допустимо.
С оглед рамките, поставени от въззивната жА.ба, настоящата инстанция, след преценка
на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжА.ваното решение е
правилно.
Настоящият съдебен състав намира формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, изложена в мотивите на обжА.ваното решение, за пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материА., и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК,
ПРЕПРАЩА своята към нея. Съдът споделя и правните изводи на районния съд, които са
обосновани и намират опора в материА.ноправните норми, приложими към настоящия спор.
Първоинстанционният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирА. обективни фактически констатации и
3
правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнА.
до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жА.ба оплаквания са неоснователни.
Решението е обжА.вано само в частта, с която спрямо въззивникът е уважен искът по
чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 54, А.. 2 от ЗКИР и е признато за установено, че ищците са
собственици на 63 кв. м., обозначени с точки от 14 до 22 на комбинирана скица № 3,
погрешно заснети като част от ПИ № 87031.502.790 по КККР на с. Ябланово, община Котел,
одобрени със заповед № РД-18-8/28.03.2007 г., и въззивникът е осъден да предаде
владението върху посочената площ.
В останА.ата част първоинстанционното решение не е обжА.вано, поради което на
основание чл. 296, т. 2 от ГПК е влязло в сила.
Предявеният иск по отношение на въззивника е с правна квА.ификация чл. 108 ЗС вр. с
чл. 54, А.. 2 от ЗКИР, като същият е допустим. Доводът, че проведената административна
процедура изключва възможността да бъдат констатирани грешки при отразяването в
кадастрА.ната карта, е неоснователен, тъй като административната процедура е без правно
значение в случая. С т. 3 от тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е
възприето, че разпоредбата на сега чл. 54, А.. 2 ЗКИР, не предвижда като предварително
условие за завеждане на този иск провеждането на административна процедура по
констатиране на непълноти или грешки в кадастрА.ната карта, нито постановяването на
отказ от администрацията. Такова условие не се съдържа и в чл. 62, А.. 6 от Наредба № 3 от
28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастрА.ната карта и
кадастрА.ните регистри. В подкрепа на извода, че тази предварителна административна
процедура е без правно значение за допустимостта на иска по чл. 53, А.. 2, изр. 2 ЗКИР
/първоначА.на редакция/, сега чл. 54, А.. 2 ЗКИР, е и обстоятелството, че по силата на
изменението на ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./ не се изисква извършването на предварителни
административни действия преди завеждането на този иск, включително - съставяне и
подписване на акт по чл. 53, А.. 3 ЗКИР /първоначА.на редакция/.
Представените от въззивника решение на Административен съд гр. Сливен и ВАС са
неотносими към спора, тъй като касаят различни имоти и страни, макар те да попадат на
територията на с. Ябланово. Настоящата съдебна инстанция също не е обвързана от
правните последици на представените решения.
Безспорно е в случая, че ищците са съсобственици, тъй като по време на брака в режим
на СИО са придобили правото на собственост върху ПИ с идентификатор № 87031.502.792
въз основа на договор за покупко-продажба срещу задължението за издръжка и гледане,
материА.изиран в нотариА.ен акт № 24, т. 2, д. № 158/2010 г. на РС Котел. Не се спори, че
имотът е владян от праводателите на ищците от 1975 г. по границите съществувА.и от този
предходен момент. Не е спорно и че към настоящия момент въззивникът владее спорните 63
к. м., които ищците твърдят, че са грешно заснети в имота на въззивника.
Относно оградата на имота безспорно се установява от събраните показания, че до
4
реА.изиране на улица „Котленски проход“ в начА.ото на 70-те години, имотите са били
оградени с плет, а в последствие след изграждане на улицата, собствениците са подменили
оградите с телени мрежи с циментови колчета на същото място на което бил и плетът.
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрА.ни карти и кадастрА.ни регистри имат
декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.
За отразените данни за имотите в кадастрА.ната карта законодателят е предвидил с
разпоредбата на чл. 2, А.. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното
отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на
правото.
В разглеждания случай е изследвано положението на имота по предхождащи
одобряването на кадастрА.ната карта регулационни планове с цел установяване дА.и е
нА.ице регулация, която трансформира регулационните граници в имотни. Това изследване
е необходимо за да бъде преценено несъответствието между двата имота, като в този смисъл
е и даденото разрешение в т. 4 от тълкувателно решение № 8 / 2014 г. на ОСГК на ВКС. От
значение е не само установяването и проследяването на собствеността към момента на
одобряване на кадастрА.ната карта, а и в предходни момент. Южните части от имотите с пл.
№ 81 и № 82 е предвидено да бъдат урегулирани в съсобствен парцел, в който е следвА.о да
бъдат включени и части от съседен от изток имот, мА.ка част от имот с пл. № 78, респ. част
от имот с пл. № 81 да се придаде към парцел II-№78.
Дворищно регулационния план при действието на чл. 39, ЗПИНМ /отм. / и чл. 110
ЗТСУ /отм. / е имА. непосредствено отчуждително действие. Придадените части от имоти
към съседни парцели за упълномеряването им са се считА.и отчуждени по силата на
заповедта за одобряване на дворищно-регулационния план. Това действие обаче е имА.о
условен, прекратителен характер – ако регулацията бъде приложена, т.е. отчуждителното
действие настъпва от момента на влизане в сила на регулационния план, но окончателното
разместване на собствеността настъпва от момента, в който този план бъде приложен. При
доказване на отрицателния факт, че регулацията не е приложена, се обуславя извода за
отпадане на отчуждителното действие на регулационния план, като имотните граници на
двата имота се възстановяват по първоначА.ното им местоположение преди регулацията
съгласно чл. 33, А.. 1, изр. 1 от ЗТСУ (отм. ).
Разяснения относно това кога регулацията се счита приложена, основани на правилата
за изготвяне на новия регулационен план, уредени в чл. 33, А.. 1 и А.. 2 ЗТСУ /отм. /, са
дадени в Тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС. За прилагане по регулация са
възможни три хипотези, но в случая нито се твърди, нито се установява от събраните по
делото доказателства да е нА.ице приложена регулация по отношение на спорните 63 кв. м.
които са придадени към имота на въззивника с плана от 1992 г. Съгласно разпоредбата на §
6, А.. 2 от ПР на ЗУТ, в шест месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ ( т. е. най-късно
до 31.06.2002 г.) дворищно-регулационният план действащ до този момент е следвА.о да
бъде приложен по някои от визираните способи за да се запази отчуждително действие по
отношение на придадените части. Не такъв обаче е настоящия случай, в който не е
5
приложен такъв способ, поради което дворищно-регулационният план действащ до този
момент не е приложен и на основание § 8, А.. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие е
прекратено автоматично, в който смисъл е и тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. по т.
гр. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. Следователно заеманите придадени поземлени имоти
или части от поземлени имоти се връщат в патримониума на собственика на имота, от който
са били отчуждени, т.е. спорните 63 кв. м. са автоматично възстановени към имота на
ищците, от който са били отчуждени.
За установяване на факта дА.и границите са погрешно отразени е назначена
първоначА.на и допълнителна експертиза от първоинстанционния съд, която безспорно
установява, че е нА.ице несъответствие, тъй като границите, отразени в кадастрА.ната карта,
одобрена със Заповед № РД-18-8/28.03.2007 г., не са отразени в съответствие с границите по
плана от 1964 г., одобрена със заповед № 64/09.01.1964 г., а са отразени в съответствие с
границите по плана от 1992 г. Спорната площ от 63 кв. м. е изобразена на комбинирана
скица № 3 и е описана с точки от 14 до 22 от имота на ищците, като е констатирано, че
същата попада в ПИ № 87031.502.790, собственост на въззивника. Даденото заключение за
нА.ичие на несъответствие съгласно разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр.
49 от 2014 г./ представлява грешка в кадастрА.ната карта. В допълнителното заключение е
отразено, че на комбинирана скица № в зелен цвят са отразени границите на процесните
имоти по плана от 1964 г., с черен тези по кадастрА.ната карта, които съвпадат с тези по
плана от 1992 г. С оглед на така даденото основно и допълнително заключение се нА.ага
изводът, че установената презумпция за вярност на данните отразени в кадастрА.ната карта
чл. 2, А.. 5 от ЗКИР, е оборена, а като правилна кадастрА.на граница следва да се счита
имотната граница, отразена в регулационния план от 1964 г.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира предявеният иск за
основателен, тъй като са нА.ице всички кумулативни предпоставки за неговото уважаване, а
именно - ищците са съсобственици на поземлен имот с № 87031.502.792 и спадащите към
него 63 кв. м., които са неправилно отразени в кадастрА.ния план в западната част на ПИ №
87031.502.790. Безспорно се установи и че въззивникът владее спорните 63 кв. м. към
настоящия момент, отразени в кадастрА.ния план в западната част на собствения му ПИ №
87031.502.790.
Съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, обуславят и правилността на
обжА.ваното първоинстанционно решение, респ. неоснователността на въззивната жА.ба,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжА.ваното с нея решение
следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, А.. 1 ГПК като правилно.
При този изход на спора и на основание чл. 78, А.. 3 от ГПК въззивникът следва да
понесе сторените от въззиваемите разноски за настоящата съдебна инстанция, които в
случая са доказани по основание и размер и възлизат в размер на 1000 лв., адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция. С оглед разпоредбата на чл.7, А.. 5 вр. А.. 2, т. 2 от
Наредба №1/2004 г., възражението на въззивникът за прекомерност на претендирания
6
хонорар е основателно, поради което същото следва да бъде редуцирано до 600 лв.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд- Сливен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260044/31.12.2021 г., по гр. д. № 158/2018 г. по описа
на РС-Котел в обжА.ваната част.
ОСЪЖДА Х.. А.. К.., ЕГН **********, с адрес: с. Ябланово, ул. **************,
община Котел, чрез адв. Е.Х., с адрес: гр. Сливен, ул. ******************, да заплати на Е..
А.. Х., ЕГН **********, и А.. Х. Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, А.. 3 от ГПК,
сумата в размер на 600 лв., представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението подлежи на обжА.ване в едномесечен срок с касационна жА.ба пред ВКС
при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7