№ 8323
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110100437 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Предявени са от „М.Б.“ ЕООД срещу „Г.“ ЕООД обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 612,00 лева, представляваща наемна
цена за ползване на съоръжение SX-105ХС, ser. SX105D-317, R за периода от 12.09.2020 г.
до 14.09.2020 г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 74,63 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 18.09.2020 г. до 01.12.2021 г.
Ищецът твърди, че на 01.09.2020 г. между него, в качеството му на наемодател и
ответника, в качеството му на наемател, е сключен рамков договор за наем на съоръжение
№ ccBG2219, с който били уредени общите условия на правата и задълженията на страните
при наемане на вишки, промишлени и строителни машини и оборудване, като
специфичните условия се договаряли с последващи писмени индивидуални договори,
наричани поръчки за наем. Сочи, че на 01.09.2020 г. страните сключили индивидуален
договор за наем № cdaBG290, по силата на който наемодателят предоставил за ползване на
наемателя съоръжение X-105ХС, ser. SX105D-317, R с уговорен наемен период от 08.09.2020
г. до 11.09.2020 г. и дневен наем в размер на 170,00 лв. без ДДС, при среднодневно
използване от максимум 10 работни часа. На 08.09.2020 г. ищецът предал на ответника
съоръжението на определеното от страните място за ползване, за което бил подписан и
Протокол за предаване. Поддържа, че след изтичане на наемния период, страните подписали
Анекс cdaBG290.1/11.09.2020 г., с който удължили наемния период с 3 дни за периода от
12.09.2020 г. до 14.09.2020 г. при запазване на наемната цена. Излага, че за дължимия наем
била издадена Фактура **********/11.09.2020 г. за сумата от 612,00 лв. с ДДС, която
фактура била осчетоводена от ищцовото дружество. Падежът на фактурата бил изрично
уговорен между страните и твърди, че е настъпил на 18.09.2020 г. Сочи, че ответникът е
върнал съоръжението на 17.09.2020 г., за което бил съставен Протокол. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Ответникът признава, че между страните е сключен
1
договор на 01.09.2020 г., както и че на същата дата е изпратена поръчка за Вишка под наем
за периода 08.09.2020 г. – 11.09.2020 г. – 4 дни. Сочи, че на 01.09.2020 г. ищецът е издал 2
броя фактури – № 15155/01.09.2020 г. на стойност 816 лв, и № 15156/01.09.2020 г. на
стойност 552 лв., като едната била за дължимия наем, а другата за транспорта на вишка от
склад на ищеца до обекта и обратно. Твърди, че на 08.09.2020 г. вишката е доставена.
Излага, че не е изпращана поръчка за удължаване на срока на наема, както и че протоколът
за връщане на вишката не е подписан от представител на дружеството. Сочи, че ищецът е
следвало да вземе съоръжението обратно на 12.09.2020 г., като в тази връзка твърди, че
транспортът от обект на ответника до склад на ищеца е задължение на последния. Сочи още,
че за целия наемен период Вишката е работила 10 часа. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По чл. 232, ал.2, пр. I от ЗЗД.
Основателността на иска произтича от кумулативното наличие на следните
предпоставки: установяване на сключен наемен договор, при съдържанието посочено от
ищцата в исковата молба и размера на уговорената в наемния договор наемна цена. Тежест
да ги установи носи ищецът, чиято изискуемост е настъпила .
За безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са обявени следните
обстоятелства: че, на 01.09.2020 г. между страните е сключен рамков договор за наем на
съоръжение № ccBG2219; че на 01.09.2020 г. страните са сключили индивидуален договор за
наем № cdaBG290, по силата на който наемодателят е предоставил за ползване на наемателя
съоръжение X-105ХС, ser. SX105D-317, R с уговорен наемен период от 08.09.2020 г. до
11.09.2020 г. и дневен наем в размер на 170,00 лв. без ДДС, при среднодневно използване от
максимум 10 работни часа; че на 08.09.2020 г. ищецът е предал на ответника съоръжението
на определеното място за ползване.
Спорен по делото е въпросът дали от страна на ответното дружество е направено
искане за продължаване на договора за наем. Доколкото по делото този факт изрично е
оспорен в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване това
обстоятелство. По делото е представен анекс на л.16 от делото на английски език, който не
носи подпис на ответното дружество. Ищецът изрично е заявил, че не може да представи
същите в точен превод на български език, поради което съдът счита, че следва да го
изключи от доказателствата по делото.
По делото е прието заключение по основна и допълнителна ССЕ от която се
установява, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на „М.Б.“ЕООД и е
включена в справка-дкларация по ЗДДС. Посочено е че не е налице извършено плащане на
фактурата и вземането по нея възлиза на 612лв. При проверката в счетоводството на
ответника е установено, че процесната фактура не е осчетоводена по сметка доставчици за
месец септември 2020г,. както и не е включвана в дневника за покупки за периода
01.09.2020г. -30.09.2020г.
Изискана е данъчно-осигрителна информация от НАП за дневник за покупки на
ответното дружество за периода 01.09.2020г.-30.09.2021г., като въз основа на предоставената
информация вещото лице е посочило, че процесната фактура не е осчетоводена и в
следващи периоди от ответното дружество.
С оглед обявените за безспорни обстоятелства съдът приема, че между страните е бил
сключен договор за наем по силата на който ищецът се е задължил да предостави на
ответника между страните е сключен индивидуален договор за наем № cdaBG290, по силата
на който наемодателят предоставил за ползване на наемателя съоръжение X-105ХС, ser.
SX105D-317, R с уговорен наемен период от 08.09.2020 г. до 11.09.2020 г. и дневен наем в
размер на 170,00 лв. без ДДС, при среднодневно използване от максимум 10 работни часа.
Договорът е сключен за фиксиран период срок от 08.09.2020 г. до 11.09.2020 г. При така
постигнатата договорка между страните и предвид липсата на доказателства по делото да е
2
налице писмено съгласие между тях за продължаване срока на договора, съдът приема, че
същият е прекратен с изтичането на срока. Ищецът, чиято е доказателствената тежест в
процеса за установяване наличието на наемно правоотношение между страните за периода
от 12.09.2020г.-14.09.2020г., за които се претендира заплащане на наемна цена не е
ангажирал доказателства в тази насока. Представеният Анекс е на чужд език е изключен от
доказателствата по делото. Същевременно от приетата по делото ССЕ не се установява
осчетоводяване на процесната фактура в счетоводството на ответника, както и за нея не е
ползван данъчен кредит. При горната констатация съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид извода за неоснователност на иска с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и
предвид акцесорния характер на иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, последният
също се явява неоснователен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу „Г.“ЕООД, с ЕИК ***, с адрес: *** искове с правно
основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за 612,00 лева, представляваща наемна
цена за ползване на съоръжение SX-105ХС, ser. SX105D-317, R за периода от 12.09.2020 г.
до 14.09.2020 г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 74,63 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 18.09.2020 г. до 01.12.2021 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3