Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на пети октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 726 по описа за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от К.С.К.,***, с която предявен осъдителен иск против ППЗК „ЗОРА“, седалище с. Езерово, обл. Варна за сумата от 30 826.34 лева, остатък от дължима главница по договор за заем от 10.11.2015 година, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът К. твърди, че с ответната кооперация са встъпили във валидно правоотношение по договор за паричен заем от 10.11.2015 година, по силата на който ищецът заемодател е предоставил на ППЗК „ЗОРА“ сума в размер на 83 000 лева чрез банков превод в посочена в договора за заем банкова сметка. ***, че произходът на средствата е отпуснат на ищеца кредит по договор със „Сосиете Женерал Експресбанк“ от 06.11.2015 г. Ищецът сочи, че заемателят ППЗК се е задължил за връщане на сумата в сроковете и при същите условия на договора за кредит.
Заявява, че към 20.12.2018 г., когато е подписано тристранно споразумение обективиращо и изявления за прихващане на насрещни вземания, по което страни са и тези в настоящия спор, остатъчната сума, дължима от ППЗК към ищеца е в размер на 32 457.16 лева. До м.04.2019 г. ответникът е заплащал месечни вноски по погасителен план с последно плащане на 12.04.2019 г., след което е преустановил изпълнение на задължението, обусловило отправяне на покана към него за прекратяване на договора на осн. чл. 9 ал.1 т.3 и изискване заплащане на остатъка от 30 826.34 лева, съставляващ само главница с оглед погасителния план, съгласно който след вноска № 86 дължимите суми са без начислени лихви и застрахователни премии. Моли за уважаване на претенцията, ведно със законната лихва от сезиране на съда.
Правна квалификация на правата: чл. 240 ал.1 ЗЗД.
Ответникът е процесуално пасивен като не депозира
отговор.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена.
В съдебно заседание ответната кооперация, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на иска. Твърди на първо място нищожност на процесния договор за паричен заем като сключен при накърняване на добрите нрави. В тази връзка изтъква и че срещу ищеца е образувано наказателно производство по описа на IV РПУ – Варна за извършени престъпления в периода 2014-2019 г. в качеството му на управител на кооперацията. Твърди и нищожност на допълнителното тристранно споразумение от 20.12.2018 г., като сключено в противоречие на чл.28, ал.2, б.в от Закона за кооперациите и предвид обстоятелството, че представляващият на третото лице по споразумението „Монимилк“ ЕООД е майка на ищеца, с което аргументира извършвана дейност в увреда на кооперацията.
Съдът, след като съобрази доводите на
страните, предметните предели на спора и след съвкупен анализ на събраните
доказателства, приема за установено следното:
1.
По фактите
По делото е представен
договор за паричен заем от 10.11.2015 година, сключен между ППЗК „ЗОРА“, с.
Езерово, чрез законен представител К.С.К. и от друга страна К.С.К., по силата
на който физическото лице К. е предоставил сума в размер на 83 000 лева на
ППЗК. Посочено е в договора, че заемната сума, към датата на сключване на
договора е предадена на заемателя чрез банков превод по разплащателна сметка на
кооперацията. Пак в чл. 2 е уточнено, че произхода на средствата е предоставен
на К., в качеството му на физическо лице, банков кредит съгласно Договора за кредит „Експресо“ от
06.11.2015 година.
Според чл. 3 от договора
връщането на сумата е по погасителен план при номинален лихвен процент 7.99% и
съответни такси по кредита. Посочена е и банковата сметка за превод на
погасителните вноски от страна на заемополучателя. Договорът съдържа и уговорки
за предсрочно връщане на заетата сума. Към договора е представен погасителен
план, съгласно който връщане на заемната сума следва да се осъществи на 107
равни вноски с падеж на първата 15.12.2015 година. От 86 вноска всички са
единствено и само за погасяване на остатък от дължимата главница.
По делото е представен и
протокол за прихващане на вземания и задължения от 20.12.2018 година, сключен
между ППЗК, представлявана от К., от друга страна самия К. като физическо лице
и от трета „Монимилк“ ЕООД, представлявано от И. М.. Констатирано е задължение
на „Монимилк“ ЕООД към ППЗК „Зора“ в размер на 33 041.96 лева както и
задължение на кооперацията към ищеца в размер на 65 499.12 лева.
Постигнато е съгласие за прихващане на насрещни вземания в резултат на което е
редуцирано вземането на К.К. към ППЗК „Зора“ до размера от 32 457.16 лева.
За безспорно е прието по
делото и ненуждаещо се от доказване, че паричната сума е получена от ППЗК по
указания в договора за заем начин и банкова сметка, ***ане към ищеца след м.
04.2019 година. Последното се установява и от представеното извлечение от
сметка на ищеца в „Експресбанк“ /ново „Банка ДСК“ ЕАД/, от което е видно че
последна вноска е наредена, респективно постъпила по разплащателната сметка на
12.04.2019 година. Извлечението установява движението по сметката до 24.09.2019
година.
2.
По правото
Възражението на
ответника, основано на твърдения за нищожност на процесния договор за заем като
сключен при противоречие с добрите нрави не се споделя от настоящия състав на
съда.
Особеност
на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват
като общи принципи или произтичат от тях. Това основание е последица от чл.
9 от ЗЗД. Един от тези принципи е на справедливостта, който в гражданските
и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Преценката дали договора противоречи на справедливостта се
прави към момента на сключване като се вземе предвид вида на поетото
задължение, държи се сметка за еквивалентност на престации, възможни вреди за
страна, произтичащи от договора и други.
В
конкретния случай е предоставен заем на юридическо лице при условия, при които
физическото лице заемодател е получило на свой ред заема от банкова институция.
Няма данни и не се твърди от ответната страна, че условията за връщане на сумата
към физическото лице са различни /по отношение на лихви, такси, застраховки/ от
тези по договора за паричен кредит между ищеца и банката, нито се твърди, че
при пряко договаряне с банката биха се постигнали по-изгодни за кооперацията
условия на кредитиране. Такива доводи се извеждат едва в писмената защита и са
преклудирани. Друг е въпроса, че договорът за банков кредит по дефиниция,
дадена в чл. 430 от ТЗ е възмезден и кредитополучателят дължи възнаградителна
лихва за ползването на средствата. Зададените от ответника, чрез процесуален
представител въпроси /вероятно риторични/ в първо по делото заседание относно
причините, поради които ищецът, в качеството на представляващ кооперацията не е
договарял директно с банковата институция за сключването на договора, не могат
да се подведат под хипотезата на чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД именно по
изложените в настоящия абзац аргументи. Не се навеждат и твърдения за
нееквивалентност на престациите по договора.
Ако
договорът е сключен във вреда на юридическото лице, то същото следва да
реализира отговорността си спрямо председателя, включително защото последният
носи такава по чл. 24 от ЗК. Вярно е, че съгласно чл. 21 ал.1 т.1 и 5 от ЗК се
изисква предварителна санкция на УС за сключване на договори за заем и кредит.
На общо основание обаче, приложима е разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, съгласно
която търговецът е обвързан от сделката, ако не се противопостави веднага след
узнаването дори и председателят да е действал без предварително разрешение на
УС. Ответникът не оспорва, че сумата е получена от кооперацията и не твърди да
е разходвана за лични на ищеца, а не на кооперацията нужди. Не се твърди и УС
да е спрял действията на председателя по реда на чл. 21 ал.4 от ЗК и да е
сезирал върховния орган на кооперацията.
В
контекста на изложеното съдът счита, че договорът за заем е действителен и е
породил насрещното задължение за кооперацията да върне заетата сума.
По
възражението за нищожност на споразумението от 20.12.2018 година.
Всъщност
следва да се отговори, че от гледна точка основателността на претенцията, в
конкретния случай действителността на това споразумение е ирелевантна. Този
извод се налага поради следното:
Съпоставката
на размера на дължимите от кооперацията вноски по погасителен план с тези,
реално преведени по сметката на заемодателя /извлечението от сметка на
„Експресбанк/ сочи, че размерът на вноските до 15.11.2022 година са еднакви по
размер – 815.41 лева, съдържащи компонентите възнаградителна лихва, застраховка
и главница, а след този период се издължава единствено главницата на равни
месечни вноски от по 1500 лева. От извлечението по сметка се установява, че
кооперацията не е превеждала повече от месечната вноска от 815.41 лева до м.
04.2019 г., след който е преустановено плащането като няма и твърдения от
ответника за предсрочно погасяване на по-голяма по размер сума. Към следващата
падежна вноска на 15.05.2019 година остатъкът от задължението към заемодателя е
в размер на 62 072.77 лева.
Дори и
да се приеме, че споразумението не обвързва валидно кооперацията предвид
отсъствието на взето решение на ОС по чл. 15 ал.4 т.9 от ЗК и по-скоро
отсъствие на решение на УС по чл. 22 ал.2 т.2 от ЗК за извънсъдебни спогодби за
признаване на задължения, въпреки че по този въпрос съдът застъпва вече
изложената досежно договора за наем, позиция за валидност, то тогава дългът на
кооперацията към ищеца би бил в посочения размер от 62 072.77 лева. В
рамките на тази сума претенцията единствено за главница в заявения размер от
30826.34 лева очевидно е дължима след като по погасителния план към 15.12.22
г., когато остава за погасяване единствено този компонент от заема,
задължението е 31500 лева.
Договорът
предвижда право на заемодателя да отправи едностранно изявление за
прекратяването му след изтичане на 7-мо дневен срок от получаване на същото.
Адресатът – ППЗК е получила уведомлението на 16.08.2019 г. /разписка л. 18 по
делото/.
В
контекста на изложеното искът е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен като се присъди и законната лихва от завеждане на иска.
3.
Разноски
Предвид
изхода от спора в полза на ищеца се присъжда сума за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 2734.95 лева по представения списък
по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършени разходи.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ППЗК „ЗОРА“, ЕИК ********* седалище с. Езерово, обл. Варна да заплати на К.С.К., ЕГН **********,*** сумата от 30 826.34 /тридесет хиляди осемстотин двадесет и шест и 0.34/ лева, остатък от дължима главница по договор за заем от 10.11.2015 година, сключен между К.С.К. и ППЗК „ЗОРА“, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 09.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2734.95 /две хиляди седемстотин тридесет и четири и 0.95/ лева разноски в производството, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: