Р Е Ш
Е Н И Е
***, 14.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, търговско отделение VІ- 19 състав, в открито заседание на пети
април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛКА ПЕНЧЕВА
При
участие на секретаря Боряна Е. Попова като разгледа докладваното от съдия
Пенчева т.д. № 3565 по описа за 2012г. за да се произнесе взе предвид:
Производството
е образувано по реда на глава ХХХІІ от ГПК и по основателно възражение по
чл.369 от ГПК се разглежда по общия ред.
Производството е образувано по искова
молба на „Д.“ ЕООД гр. С., с ЕИК*********. срещу „К.У.П.“АД ***, с ЕИК*********.
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.170
и чл.171 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Производството по иска
по чл.171 от ЗООС е оставено без движение и искът в тази му част не се поддържа
от ищеца.
В исковата си молба ищецът твърди, че е
придобил с инвестиционна цел на 04.08.2006 г. недвижим имот в землището на
с.Българево, Община К., който е бил отреден по действащ тогава
териториално-устройствен план (ТУП) за вилно селище „Зеленка“. Целта на
придобиване била за изграждане на екологично селище за здравни и курортни
нужди. Реализацията на проекта е провалена от замърсяването на околната среда
от ответника, който през 2008 г. е
изградил и въвел в експлотация в непосредствена близост до отредения за
курортни нужди имот, ветроенергиен парк. Паркът бил изграден в нарушение на
подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба правила на
екологичното законодателство и ЗУТ и наличието му изключва ползването на имота
по предназначението му за здравни и курортни нужди, в резултат на което той е
обезценен. Имотът представлява, към момента на предявяване на иска, поземлени
имоти с №№07257.33.551; 07257.33.553; 07257.33.555; 07257.33.557; 07257.33.559
и 07257.33.561 по одобрената кадастралната карта на землището на с. Българево,
Община К.. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените вреди в размер на
лишаване от възможността да се ползва от имота сопред предназначението му и
настъпилата обезценка на имота на стойност 1 866 114 лв., присъждане на
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба и съдебни разноски по
реда на чл.80 от ГПК.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва допустимостта,
основанието и размера на предявените искове, като прави възражение за
недопустимост на исковете поради: неразбираемост на исковата молба,
разрешаването на спорните въпроси по
реда на АПК с участието на ищеца и наличие на процесуалните пречки по чл.17 и
чл.302 от ГПК, недопустимост на иск за унищожаване на договори за учредяване на
право на строеж, отсъствие на нарушения при процедурата по екологична оценка,
одобряване на проектите и въвеждане в експлоатация на съоръжението и липса на
вреди.
Производството се развива при
участието на Община К. в качеството на трето лице – помагач на страната на
ответника.
Страните представят подробни писмени
бележки, които съдът обсъди при постановяване на решението си. В писмените бележки ответникът и
третото лице – помагач за първи път правят възражение за липса на причинна
връзка между поведението на ответника и причинените вреди и обосновават нови
възражения за недопустимост.
По допустимостта на иска.
Съдът приема, че доводите за
недопустимост на исковете изложени в писмените бележки на ответника и третото
лице – помагач не могат да бъдат споделени. В определението си по чл.130 от ГПК
той е отхвърлил част от възраженията,
които се поддържат и в писмените бележки. Възражението за липса на правен
интерес от прогласяване на нищожността на учреденото право на строеж, направено
по т.VІІ на бележките на ответника и на стр.3 от бележките на третото
лице-помагач, няма основание и цитираната съдебна практика не е релевантна за
процесния случай. На нищожността на определена сделка като преюдициален въпрос
в едно съдебно производство може да се позове всеки, а съдът е длъжен да
приложи императивни правни норми и без позоваване от страната.
Съдът, като обсъди доводите и
твърденията на страните, заедно със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, от фактическа страна намира за установено следното:
Ищецът
е придобил на 04.08.2006 г. недвижим имот, който към момента на разглеждане на
делото, е разделен на пет поземлени имота с идентификатори имоти с
№№07257.33.551; 07257.33.553; 07257.33.555; 07257.33.557; 07257.33.559 и
07257.33.561 по одобрената кадастралната карта на землището на с. Българево, Община К.. От
заключенията на съдебните експертизи и представените по делото доказателства се
установява, че по действащия ОУП на землището на с.Българево само за този имот е
било отредено предназначение на курортна
структура за изграждане на вилно селище
„Зеленка“. Имотът е разположен на територията на „Натура 2000“. Той е елемент от
рядък за България специфичен степен ландшафт и е част от защитена зона „Калиакра“,
за която Република България е осъдена от ЕС по иск на Европейската комисия
срещу РБългария за неизпълнение на задължения по Директива 2009/147/ЕО и
Директива 92/43/ЕИО като нарушител на екологичните норми по отношение на
естествените местообитания на птиците в специална защитета зона „Калиакра“. Цената
на придобиване на имота съответства на действащите към момента на придобиване
справедливи пазарни цени на земеделски земи за неселскоспотански цели, съгласно
заключението на съдебно – оценителната експертиза и превишава справедливата
пазарна стойност на имотите за земеделски нужди многократно. Към момента на
придобиването на имота ветрогенераторният
парк не е бил изграден, а процедурата по неговата екологична оценка,
проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация не е била завършена. Ищецът
е променил предназначението на имота, получил е регулационен статут на подробни
устройствени планове (ПУП) и виза за проектиране. Ищецът не участвал в
процедурата по изменение на ПУП, направено от ответника през м. август на 2006
г. и одобрено от РИОСВ през м.март 2007 г., нито по изменението на ПУП, което е
направено по искане на ответника за одобряване на ПУП-ПЗ от 10.04.2007 г.
Ответникът е страна по три договора за
учредяване на право на строеж, сключени на 20.07.2004 г. между учредител Община
К. и „И.“, праводател на ответника, като суперфициар. По силата на тези
договори на „И.“ се учредява право на строеж върху поземлени имоти с номера по
КВС 386, 387 и 388, всеки от които с площ от 900 дка, а учреденото право на
строеж е за 6500 кв.м. върху всеки имот, без посочване на граници или други
индивидуализиращи белези. Общата площ на учреденото право на строеж за трите поземлени
имота общинска собственост е 19.5 дка, а местоположението на имотите, обект на
право на строеж не е установено вътре в границите на 900 дка. Въпреки
придобитото право на строеж само за площ 19.5 дка, ответникът е поискал и
получил на 05.08.2004 г. разрешение от кмета на Община К. за изработване,
процедиране и одобряване на комплексен план за инвестицонна инициатива за трите
поземлени имота с кадастрални номера по
КВС 386, 387 и 388 с обща площ от 2700 дка. Въз основа на това разрешение е
издадена виза за проектиране от 27.01.2005 г. и пет визи за проектиране от
20.01.2006 г. за пет проектирани УПИ, обхващащи четири редици, от които една с
допълнително разклонение. Въз основа на тези документи ответникът е поискал на
14.02.2005 г. от РИОСВ – Варна преценка за необходимостта от оценка на въздействието на околната среда (ОВОС)
на инвестиционното предложение за изграждане на ветроенергиен парк върху
територията от 2 700 дка - обща площ на имоти с №№ 386, 387 и 388. С
решение № 15-ПР/2005 г. от 15.02.2005 г. на РИОСВ-Варна, е дадено предписание
за извършване на ОВОС, защото: „инвестиционното предложение ще се реализира на
един от двата миграциинни маршрута за птиците в Европа“Виа Понтика“, в район с
висока концентрация на птици; инвестиционното предложение ще засегне
орнитологично важни места и компактни местообитания на редки и защитени
растителни видове, включени в приложение № 1 на Закона за биологичното
разнообразие и Резолюция № 96 на ПК на Бернската конвенция; с реализацията на
предложението се очаква кумулативно въздействие върху околната среда, избраната
площадка граничи с буферната зона на резерват „Калиакра“ и охранителна зона на
археологически резерват „Калиакра“; част от избраната територия попада в
концесионната площ за добив на природен
газ от находище „Калиакра“; срещу реализацията на инвестиционното предложение
има изразено възражение....“. С издадена на 18.03.2005 г. заповед № 226 на
кмета на Община К. е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и
застрояване (ПУП-ПРЗ) „за изменение на плана за земеразделяне на землището на
с.Българево в частта му за ПИ №№ 386, 387, 388 на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ.
Към момента на издадане на заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ екологичната
оценка и процедурата по ОВОС не са извършени, няма изменение на ТУП като
предпоставка за допускане и одобряване на ПУП- чл.127, ал.6 от ЗУТ, в
редакцията му към м.март на 2005 г., не е променено предназначението на земята
по ЗОЗЗ, съществува забрана за създаване на планове за проектиране и
застрояване на производствено предприятие по чл.7 от Наредба № 2/1995 г. за
правила и нормативи за теротирално устройствено планиране на Черноморското
крайбрежие на МТРС /отм./ (Наредба № 2/1995), липсва одобрено задание за
проектиране на ПУП за електропроизводствено предприятие. С решение по оценка на
въздействието върху околната среда № 2-2(101)2005 г. от 23.06.2005 г. РИОСВ
одобрява осъществяването на инвестиционното предложение: Изграждане на
„Ветроенергиен парк „Калиакра“ в имоти №№ 386, 387 и 388, находящи се в
землището на с.Б., общ. К., с инвеститор „И.“ ООД-гр.С.. В решението имотът на
ищеца е описан като предвиждане в ТУП на Община К. за изграждане на ваканционно
селище „Зеленка“, за което е посочено, че се намира на около 480 м., вместо на
установените от съдебно – геодезическата експертиза 330 м., отстояние от
вятърния парк. Специалното курортно предназначение на имота е отчетено при
съставяне на заданието за ОВОС, при съставянето на доклада по ОВОС и в
решението на РИОСВ за одобряване на инвестиционното предложение, съдържащо мерки
за намаляване на отрицателните последици от въздействието върху околната среда
на проекта. Предвидена е процедура за измерване на шума и лъченията и на
територията на ваканционно селище „Зеленка“- т.т.23-28 от решението на РИОСВ. С писмо от 28.11.2005 г. до кмета на
Община К., праводателят на ищеца „И.“, като отчита правото си на строеж само
върху 19.5 дка, иска от кмета да предизвика
решение на Общинския съвет, което
да инициира процедура по смяна на предназначението на земя с обща площ от
48 844 дка, които да покрият площта на стъпките на генератори,
електроинсталации, обслужваща сграда и
обслужващи пътища за общо 5 УПИ бр., които са одобрени. С решение от 06.12.2005 г. МЗГ- ОД „Земеделие
и гори“ гр. Добрич променя предназначението на 49,099 дка земеделска земя,
собственост на Община К., за нуждите на „И.“ООД за изграждане на обект
„Ветроенергиен парк“, отреден в имоти: №
000423 с площ от 8 687 кв.м.(част от имот 386), № 000485 с площ от
12 087 кв.м.(част от имот 387), № 000487 с площ от 8 789 кв.м.(част
от имот № 388), № 000589 с площ от 15 471 кв.м.(част от имот 388) и №
000492 с площ от 4 065 кв.м.(част от имот 386). Скици и визи за
проектиране в тези 5 (пет) ПУП-ПЗ са издадени на 05.01.2006 г., а разрешение за
строеж за всички новосъздадени имоти е издадено на 15.05.2006 г. от главния
архитект на Община К.. В т. 14 от решението на РИОСВ е предвидено задължение
инвестиционният проект да бъде внесен преди одобряването му по ЗУТ за да се
съгласува с РИОСВ и РИОКОЗ относно спазване на условията на решението. С писмо
№ 3047/06.07.2006 г. РИОСВ съобщава на Кмета на Община К. и на гл. архитект на
общината, че не съгласува плановете по
Окончателния проект на План за регулация и застрояване (актуализация). За да се
коригират недостатъците на отхвърленото предложение за Окончателен проект за
ПУП-ПРЗ е изработен през м. август на 2006 г. нов Окончателен проект на
ПУП-ПРЗ, наречен „актуализация“, който засяга регулацията като променя броя,
разположението, границите и площта на новосъздадените УПИ, както и тяхното
местоположение. В централната част от територията на ПИ № 000386 е отреден нов
УПИ № І423, 424, 492, отреден за вятаърни генетароти и обслужващ път с площ от
16 258 кв.м., в центаралната част на на
ПИ № 000387 е отреден нов УПИ № ІІ -485, 486, 487, 488 с площ от 13 348 кв.м.,
отреден за вятърни генератори и обслужващ път и в югоизточната част от
територията на ПИ № 000388 е отреден нов УПИ с № ІІІ-489, 490, 491, отреден за
вятърни генератори и обслужващ път и с площ от 11 243 кв.м. Замяната на ПУП-ПРЗ от 18.03.2005 г. с новия Окончателен
план за ПУП-ПРЗ (актуализация) от м.август на 2006 г. е направено в нарушение
на изискванията на чл.136, ал.1 от ЗУТ във връзка с изискванията за съгласуване
на изменението по реда на Раздел ІІІ, Глава Седма на ЗУТ. Проектът за
Окончателен план за ПУП-ПРЗ от м.август 2006 г. не е съобщаван на
заинтересованите лица, заданието за него не е съгласувано по реда на чл.125,
ал.6 от ЗУТ и чл.90 от ЗООС и Наредбата за условията и реда за извършване на
екологична оценка на планове и програми
от 2004 г.(НУРИЕОПП/2004). С молба от 10.04.2007 г. на „И.“ до кмета на
гр.Община К. е поискано одобряването на ПУП-ПЗ
на Ветроенергиен парк „Калиакра и с искане от същата дата се претендира
одобряване на инвестиционни проекти във фаза работен проект и издаване на
разрешение за строеж на обект „Ветроенергиен парк“Калиакра“. „Актуализацията“
на ПУП-ПРЗ е реализирана на 10.04.2007 г. чрез ръкописен запис на гл.архитект и
печат върху подписа му. Гл.архитект не е компетентен да одобрява изменение на
ПУП-ПРЗ. Проектът за изменение на ПУП-ПРЗ от 10.04.2007 г. е реализиран в
нарушение на правилата за изработване, съгласуване, обявяване, одобряване и
влизане в сила. Актуализацията е извършила съществени изменения в ПУП-ПРЗ от
18.03.2005 г. Ветроенергийният парк е построен
и въведен в експлоатация по „актуализирания“ ПУП-ПРЗ от 10.04.2007 г.
Въведеният в експлоатация ветроенергиен парк е промишлено съоръжение за добив
на електроенергия и има качеството на обект на производствена дейност по
смисъла на чл.7 от Наредба № 2/1995г. Част от съоръженията се намират на
отстояние 330 м.от границите на ищцовия имот и причиняват шумово замърсяване на средата с по-високи стойности от допустимите
по закон за курортно селище. С изграждането на ветрогенераторния парк е
причинено необратимо увреждане на
ландшафта, изразяващо се в промяната му от степен в техногенен при отсъствие на
технически възможности за ограничаване на вредното въздействие. С решение на
Съда на ЕС от 14.01.2016 г. е прието, че територията на която се намират ищцовия имот и ветрогенераторния
парк е следвало да бъдат обявени за
специализирана защитена зона и държавата не е изпълнила задължението си по чл.6,
параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО. В т.
59 от мотивите съдът приема, че „предвид голямата гъстота на вятърните
генератори ..., конкретно по проекта „К.у.п.„, дейността им би могла да доведе
до значително обезпокояване и влошаване на местообитанията на защитените видове
птици.
По доказателствата
Описаната
горе фактическа обстановка е установена от събраните по делото доказателства. Към
исковата молба, отговорите на ответника и следващи изявления на страните са
приложени и приети като неоспорени писмени доказателства следните документи: 1.
Решение решение на Съда на ЕС от 14.01.2016; 2. Удостоверения за актуално състояние
на ищеца, ответника и възложителя за изготвяне на ПУП; 3.Нотариални актове за собственост
на ищеца; 4. Визи за проектиране; 5. Заповеди за одобряване на ПУП, удостоверения
за влизане в сила на същите ПУП; 6.Решението за одобрение на
инвестиционно предложение № 2573/23.06.2005 г. на РИОСВ-Варна; 7.Протокол №
2/17.06.2005 г. на ЕЕС при РИОСВ – Варна; 8.Договори за предоставяне на право
на строеж върху имоти частна общинска собственост вх. № 3615, 3616,
3617/20.07.2004 г. между Община К. и „И.-1” ООД;9. Споразумителен протокол от
26.07.2005 г. ; 10.Заповед № 226/18.03.2005 г. за одобряване на ПУП на Кмета на
Община К., за установяване на съдържанието й;11. Решение № 88.24.57.2005,
Протокол № 24/25.03.2005 г. на ОС К.;12. Разрешение за строеж № 89/15.05.2006
г.на гл. архитект на Община К.; 13.План-скица
за актуализация към ПУП съгласно заповед № 226/18.03.2005 г.; 14. Писмо изх. №
3047/06.07.2006 г. на РИОСВ; 15. Становище на Отдел „Биологично разнообразие и
защитени територии” при РИОСВ – Варна от 30.06.2006 г.; 16. Писмо на ДНСК – С.
до РДНСК – Добрич и РИОСВ 17. Писмо на МЗ изх.№ 47-22-ПСК-00399/01.06.2005 г.;
18. Писмо изх.№ 2578/24.06.2005 г. на РИОСВ- Варна; 19. протокол
за контрол на шум в околна среда № 1233/21.06.2012 г.; 20. Протокол
за контрол на електромагнитни полета № ФФ-72/11.06.2012 г., от РЗИ-Пловдив;21. Определение №
8700/06.20.2011 г. на ВАС, III отд. по адм. д. № 5154/2011 г.; 22. Определение по адм. д.
№ 42/2011 на Административен съд – Добрич,
както и документите, удостоверяващи изводите на вещите лица по техните
заключения.
По делото
са назначени и изслушани четири съдебни експертизи, които са неоспорени от
страните в преобладаващата тяхна част и приети от съда. Съдебно – оценителната
експертиза е достигнала до заключението,
че имотът на ищеца е придобит при пазарна стойност, съответстваща на средните
пазарни стойности за земеделски земи за неземеделски нужди и поради
невъзможност да се реализира по предназначението си за курортни нужди е загубил
от стойността в размер на разликата между земеделски имот за земеделски нужди и
такъв за неземеделски нужди. Оценила е тази разлика на стойност 1 866 114 лв.
Комплексната техническа и териториалноустройствена експертиза дава заключение,
според което при одобряването на
заданието, проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на
ветрогенераторния парк не са били спазени изискванията на закона за екологична
оценка на проекта. Съоръжението е
изградено по ПУП-ПРЗ, одобрен на 10.04.2007 г. от некомпетентен орган –
гл.архитект, а не по ПУП-ПРЗ от 18.03.2005 г.. За този ПУП-ПРЗ не са спазени
изискванията на закона по изработване, съгласуване, обявяване, одобряване и
влизане в сила на ПУП и предвижданията му не са преминали съгласувателните
процедури за екологична съобразност на проекта, а той представлява съществено
изменение на първоначалния ПУП-ПРЗ. Според заключението на съдебно –
техническата експертизата за спазване на допустимите норми на шум, вибрации и лъчения, в решението на
РИОСВ и доклада на ОВОС погрешно се приема, че нормите за шум
следва да се преценяват според предназначението на имота като курортна
структура и те превишават допустимите законови стойности за вечер и нощ, както
по Наредба № 6/2006 г., така и по предшестващите ги Хигиенни норми 0-64 /1972
г.Отклонения от допустимите норми на вибрация и електромагнитни полете не са
констатирани. Последната експертиза е съдебно – ландшафтната, заключението на
която е, че околната среда е трайно и непоправимо увредена в резултат на
увреждане на ландшафта, който е трансформиран от степен в техногенен в резултат
на изграденото съоръжение.
Съдът
приема заключенията на вещите лица като компетентно и обективно дадени,
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа
на гореописаната фактическа обстановка от провна страна, съдът приема за
установено следното:
Искът с
правно основание чл.170 от ЗООС е основателен. Отговорността по чл.170 от ЗООС
е специален състав на отговорността за непозволено увреждане и се подчинява на
общите правила на чл.45 и сл. от ЗЗД. Тя възниква като задължение на дееца на
основание извършеното от него виновно
увреждане и/или замърсяване на околната среда, да обезщети увреденото
лице. Предпоставките за реализирането и са идентични с тези по чл.45 и сл. от ЗЗД. В процесния случай е налице предпоставката противоправност на поведението
на ответника при осъществяване на процедурата
по изработване, съгласуване, обявяване, одобряване и влизане в сила на
ПУП-ПРЗ, изграждане, въвеждане в експлоатация и експлоатиране на съоръжението Ветрогенераторен парк. В
нарушение на чл.7 от Наредба № 2/1995 г.(отм.) е поискано и допуснато
изработването и одобряването на ПУП-ПРЗ за строителство на производствено
предприятие вън от съществуващите производствени зони-чл.7, т.1, б.“а“ във
втора зона. Нарушени са изискванията на ЗООС, НУРИЕОПП/2004 и ЗУТ по отношение
на провеждане на процедурата по иницииране, оповестяване и провеждане на
екологичната оценка на инвестиционния проект .Ответникът съзнателно се е
ползвал от субективни материални права, които няма. Преди всичко дружеството –
ответник е упражнявало права на инвеститор, които не притежава. То не е
придобило правото на строеж по трите договора за учредяване на право на строеж
от Община К., защото договорите за учредяване противоречат на ЗУТ и са нищожни
като лишени от предмет-липсва индивидуализация на имота, върху който е учредено
правото на строеж. В договорите за учредяване на право на стреж фигурира само
площ, но имотите не са индивидуализирани според установените от Правилника за
вписвания основни белези. Площта е само
второстепенен белег и не служи за
индивидуализиране на имота, както е прието в задължителните на осн.290
от ГПК решения на ВКС по гр.д.№ 364/2009 г. на І – во г.о. на ВКС и и в решенията
на ВКС по гр.д.№ 661/96 г., петчленен състав и решение по т.д.№ 385/2005 г. на ВКС, І т.о. Община
К. не е учредявала право на строеж за сгради, пътища, съоръжения от проекта. Ответникът
е имал формална легитимация като носител
на вещно право на строеж 19.5 дка, а е поискал, изработил и получил одобрение
на ПУП-ПРЗ, съответно последваща екологична оценка с доклад на ОВОС за имоти с
площ от 2 700 дка. Ответникът съзнателно е ползвал ПУП-ПРЗ от 18.03.2005 г.
пред компетентните административни органи, вкл. РИОСВ, РИОКОЗ, Община К., МОСВ
и различните контролни органи при знанието, че е одобрен преди да е приключила процедурата по
екологична оценка, без съгласуване по реда
на чл.84 и сл. от ЗООС и съответните правила на НУРИЕОПП/2004, без да е спазено
изискването на чл.20а, ал.2 от ЗОЗЗ и без да е определена площадка или трасе по
смисъла на чл.21 от ЗОЗЗ. В нарушение на правилата за екологична оценка и ЗУТ
са последващите действия по провеждане на процедурата по изменение на ПУП-ПРЗ. Управляващите
органи на ответника са „спестили“ наложителното изменение на ПУП-ПРЗ и в
нарушение на чл.136, ал.1 от ЗУТ не са поискали надлежно изменение на ПУП от
18.03.2005 г., а са се възползвали от акт на некомпетентен орган –
„актуализация“ чрез резолюция на гл.архитект от 10.04.2007 г. В резултат на
актуализацията е пропусната цялата
процедура по повторна екологична оценка, оповестяването на проекта за
актуализацията, възможността той да бъде оспорен, вкл. от ищеца, който вече е
бил собственик на имота с курортно предназначение. Съоръжението е реализирано,
прието и въведено в експлоатация по незакноносъобразно „актуализирания“ ПУП-ПРЗ
от 10.04.2007 г. Поддържането му в експлоатация причинява вреди на цялото землище поради трансформирането на степния ландшафт в
техногенен, съответно на намиращите се в
рамките на хигиенно – охранителната зона имоти, между които този на ищеца,
които са подложени на недопустими норми
на шумово замърсяване през нощните и вечерни периоди. Вредите са причинени от
експлоатирането на неправомерно проектираното и изградено съоръжение. За ищеца
те се изразяват в негодността му да служи по предназначението, за което е
придобит- за играждане и експлоатация на екологично курортно селище „Зеленка“ и
последвалата от това обезценка на имота до стойността на обикновена земеделска
земя от съответната категория. Обезценяването на земята в резултат на изменение
на пазарните условия не е пропусната полза, както неправилно го е квалифицирал
ищецът, а пряка и предвидима вреда. В този смисъл е трайната практика на ВКС по
чл.290 от ГПК- Решение по гр.д.№ 48/2013
г. на ВКС, ІV г.о. В този смисъл съдът
приема, че обезщетението за причинените вреди следва да се равнява на
обезценката на имота и определя размер на обезщетението от стойност 1 866 114
лв. по заключението на вещите лица по съдебно – оценителната експертиза.
Налице са
и останалите предпоставки за реализиране на отговорността – виновното
поведениена управителните органи и работниците и служителите на ответника в
хода на процедурите по проектиране, изграждане и експлоатация на съоръжението.
Налице е и причинната връзка между ползването на незаконосъобразно одобреното и
въведено в експлоатация съоръжение и
причинените вреди. Възражението за отсъствие на причинна връзка не е
своевременно направено и не е спорен въпрос,
поради което съдът не го е отразил в доклада си по чл.146 от ГПК и не е
давал указания на ищеца за доказване на
факта на причинната връзка. Независимо от това е очевидна. За защитата на
птиците и хората от вредното въздействие на това съоръжение са въведени
специални ограничения. Увреждането на
околната среда в резултат на недопустимите нива на шум препятства осъществяване
на инвестиционен проект за курортни нужди
в границите на санитарно – хигиенната зона, покриваща по-голямата част
от имота. Трайното и необратимо увреждане на ландшафта ликвидира възможността
това да се случи и върху останалата част от имота, който е вън от
санитарно-хигиенната зона.
По
категоричен начин се установи, че ответникът с противоправните си действията е
увредил околната среда и виновно е причинил вреда на ищеца изразяваща се в
обезценяване на собствения му имот до цени на земеделска земя и в невъзможността
да го ползва за целите, за които го е придобил. Искът е основателен и доказан
по размер за сумата от 1 866 114 лева и следва да бъде уважен изцяло. Върху
сумата се дължи законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 28.05.2012
г.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото
съдебни разноски, които са в размер на 145 704.66 лв., съобразно представените
документи и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Възраженията за прекомерност
на адвокатското възнаграждение са неоснователни, защото размерът му е в
границите на минималните размери по
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл.170 от ЗООС „К.У.П.“
АД ***, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Д.“ЕООД ***, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, обезщетение за причинени вреди в
разултат на увреждане и замърсяване на околната среда в размер на 1 866 114 лв.(един милион осемстотин
шестдесет и шест хиляди и сто и четиринадесет лева), ведно със законната лихва
върху същата сума, считано от 28.05.2012 г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА „К.У.П.“ АД ***, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „Д.“ЕООД ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
разноски в размер на 145 704.66 лв.
Решението
е постановено при участието на Община К.
като трето лице - помагач на страната на „К.У.П.“ АД ***.
Решението
може да се обжалва пред САпС, с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване
на съобщение.
СЪДИЯ: