РЕШЕНИЕ
№ 2501
гр. Бургас, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20232120102985 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България” ЕАД,
ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление: ........................................,
представлявано от М. С. и Д. К., с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът К. Р. И., ЕГН **********, адрес: .............................. дължи на ищеца сумата от
общо 170,94 лева, представляваща стойността на незаплатени месечни абонаментни такси за
периода от 05.09.2020 г. до 04.12.2020 г., от които 80,97 лева по договор за мобилен номер
............................. от 23.12.2018 г. и 89,97 лева по допълнително споразумение към договор
за мобилен номер ............................. от 27.12.2019 г. , сумата от общо 69,10 лева,
представляваща стойността на допълнителни такси за потребление на мобилни услуги за
периода от 05.09.2020 г. до 04.10.2020 г. по договор за мобилен номер ............................. от
23.12.2018 г. и по допълнително споразумение към договор за мобилен номер
............................. от 27.12.2019 г. и за периода от 05.10.2020 г. до 04.11.2020 г. по договор за
мобилен номер ............................. от 23.12.2018 г. и по допълнително споразумение към
договор за мобилен номер ............................. от 27.12.2019 г., сумата от общо 143,97 лева,
представляваща стойността на незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
23.12.2018 г. за устройство ............................... за периода от 05.09.2020 г. до 04.11.2020 г.,
сумата от общо 104,94 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
............................. от 27.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 15.11.2022г., до окончателното изплащане, за които суми е
1
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7364/2022 г. по описа на БРС.
Посочено е, че между страните са били налице облигационни отношения,
като общата дължима сума от И. е 488,95 лева, сбор от задължения по издадени фактури №
**********/05.10.2020 г., № **********/05.11.2020 г. и фактура № **********/05.12.2020
г., обединени във фактура № **********/05.02.2021 г. за клиентски номер ........................
Моли съда да уважи исковете и присъди на ищеца съдебно-деловодни
разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответната страна чрез особен представител е оспорил претенциите.
Изложени са съображения, че не е установено ищцовото дружество да е изправна страна по
договорите и да е предоставило уговорените мобилни услуги.
Оспорени са исковете за неустойка, като е посочено, че не е установено
ищецът да е упражнил правото си да прекрати договорите.
Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Приложен е договор за мобилни услуги от 23.12.2018 г. Съгласно договора
за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер .............................,
като за срока на договора е предвидена месечна абонаментна такса в размер на 26,99 лева с
ДДС. Уговорен е срок на договора 2 години. С договор за лизинг от 23.12.2018 г. на
ответника е предоставен мобилен телефонен апарат ................................ Съгласно договора за
лизинг общата цена на лизинговата вещ е 1103.77 лева с ДДС, като за ползването й, на
основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се е задължил да извърши
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 47,99 лева с ДДС всяка, както и сума
в размер на 47,99 лева за придобиване на вещта.
Представено е допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
от 27.12.2019 г. за мобилен номер .............................. Съгласно допълнителното споразумение
за срока на договора (24 месеца) е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в
размер на 29,99 лева с ДДС.
По делото е представена фактура № **********/05.10.2020 г. за отчетен
период 05.09.2020 г. – 04.10.2020 г. Същата включва следните задължения: за мобилен
номер ........................ месечна абонаментна такса и услуги, лизингова вноска за мобилен
телефонен апарат, за мобилен номер ...................... месечна абонаментна такса и услуги.
Общата сума, начислена във фактурата, е 162,77 лева.
Представена е фактура № **********/05.11.2020 г. за отчетен период
05.10.2020 г. – 04.11.2020 г., включваща следните задължения: за мобилен номер
........................ месечна абонаментна такса и услуги, лизингова вноска за мобилен телефонен
апарат, за мобилен номер ...................... месечна абонаментна такса и услуги. Общата сума,
начислена във фактурата, е 291.90, като включва и сумата 162.77 лева – задължения за
2
предходен период.
Представена е фактура № **********/05.12.2020 г. за отчетен период
05.11.2020 г. – 04.12.2020 г., включваща следните задължения: за мобилен номер
........................ месечна абонаментна такса и услуги, лизингова вноска за мобилен телефонен
апарат, за мобилен номер ...................... месечна абонаментна такса и услуги. В нея е
включена и сумата, дължима за предходния период. Общата сума, начислена във фактурата,
е 396,87 лева.
Представена е фактура № **********/05.02.2021 г., в която са включени
задължения от предходен период в размер на 384,01 лева и неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за услуги в размер на 104,94 лева.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр.
с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявените искове за частично основателни.
За да бъдат уважени предявените главни искове, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по
силата на сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договор за
лизинг, че е изправна страна по същите и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи
от договорите, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на ответника да
заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за
заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото
договори за мобилни услуги, подписани от страните, установяват наличието на
облигационни правоотношения между страните, цитирани в исковата молба, и техния
предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. След като са налице
валидно сключени между „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор“
ЕАД) и ответника договори за предоставяне на телекомуникационни услуги и договор за
лизинг, посочени в исковата молба като основание за заплащане на търсените суми, по
които са издадени и фактурите, представени по делото, то И. дължи уговореното между
страните в тях възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за
ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е настъпил падежът
за плащане, за които не са представени доказателства за плащане, въпреки разпределената
доказателствена тежест.
В месечните извлечения към фактурите от 05.10.2020 г., 05.11.2020 г.,
05.12.2020 г. са включени месечни абонаментни такси за двата предпочетени номера,
уговорени с договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение, ползвани от И.,
както и лизингови вноски за телефон, както и задължения от предходен период.
Фактурираните месечни такси съвпадат с посочените и уговорени между страните в
3
договорите месечни абонаменти. Съдът намира, че тези такси в посочения в извлечението
размер са дължими от ответника, доколкото са уговорени между страните с договорите.
Ищецът претендира заплащане на сума в общ размер 384.01 лева по трите фактури, в които
са включени абонаментни такси, услуги, допълнителни услуги и лизингови вноски.
В месечното извлечение към фактура от 05.02.2021 г. са включени само
задълженията от предходен период и неустойки за предсрочно прекратяване на договори.
Съдът намира, че искът за плащане на главница за месечни абонаментни
такси и услуги, както и други такси към оператора в размер на общо 240,04 лева, е
основателен съобразно посочените във фактурите суми, посочени по-горе, доколкото
същите отговарят на уговорените с договорите между страните суми. Сумата, претендирана
като задължение по договор за лизинг на мобилен телефон, също са дължими от И.,
доколкото страните са се уговорили на ответника да бъде предоставен за временно и
възмездно ползване мобилен телефон, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 1103,77 лева на 23 броя лизингови вноски, всяка една в размер
на 47,99 лева, както и сума за придобиване на телефона в размер на 47,99 лева, освен ако
лизингополучателят не уведоми писмено лизингодателя в срок от 1 месец от изтичане срока
на договора, че желае да върне устройството. С договора е налице признание от страна на
ответника, че е получил държането на лизинговата вещ и може да я ползва в срока на
договора. Няма данни по делото И. да е върнал апарата на лизингодателя. Следователно и
дължи плащане на лизинговите вноски, за които няма данни да са погасени, като същите са
отбелязани в приложените по делото фактури и са дължими за периода 05.09.2020 г. до
04.11.2020 г. (т. е. до прекратяване на договора в срока, уговорен в него) съобразно
погасителния план. Същите са три вноски в размер на общо 143,97 лева, включващи и
вноска за придобиване на вещта, като те са с настъпил към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение падеж. Няма доказателства по делото
ответникът да е платил сумата. Ищецът претендира плащане на 3 вноски, включени в
задълженията по трите фактури. Ето защо и искът се явява основателен за посочената сума.
По отношение на искането за осъждане на ответника да заплати неустойка
за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ............................. от 27.12.2019 г. в размер на общо 104,94 лева, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В
случая ищецът се позовава на неустоечна клауза в договора, съгласно която в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти до края на този срок, но не повече от трикратния
размер на месечните абонаменти.
Съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като от събраните
доказателства не може да се направи извод, че операторът валидно е упражнил правото си да
4
прекрати договорите за мобилни услуги. В определението на съда по чл. 146 ГПК съдът
изрично е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи кога и как са
прекратени договорите за мобилни услуги, но доказателства в тази насока не са ангажирани.
По делото липсват доказателства ответникът да е бил уведомен писмено за упражнено от
страна на оператора прекратяване на договорите, съответно не става ясно как е уведомен
ответникът и от кой момент се прекратява действието на договорите. Ето защо съдът
намира, че не е настъпила предвидената в договора предпоставка, а именно надлежно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, за да се претендира неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите. Поради това искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се отбележи, че клаузата за плащане на неустойка е нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя и задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в настоящото
и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете в размер на общо
934,60 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Р. И., ЕГН **********,
адрес: .............................., че дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ...................., със
седалище и адрес на управление: ........................................, представлявано от М. С. и Д. К.,
сумата от общо 170,94 лева, представляваща стойността на незаплатени месечни
абонаментни такси за периода от 05.09.2020 г. до 04.12.2020 г., от които 80,97 лева по
договор за мобилен номер ............................. от 23.12.2018 г. и 89,97 лева по допълнително
споразумение към договор за мобилен номер ............................. от 27.12.2019 г. , сумата от
общо 69,10 лева, представляваща стойността на допълнителни такси за потребление на
мобилни услуги за периода от 05.09.2020 г. до 04.11.2020 г. по договор за мобилен номер
............................. от 23.12.2018 г. и по допълнително споразумение към договор за мобилен
номер ............................. от 27.12.2019 г., сумата от общо 143,97 лева, представляваща
стойността на незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 23.12.2018 г. за
устройство ............................... за периода от 05.09.2020 г. до 04.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 15.11.2022
г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 7364/2022 г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено по отношение на К. Р. И., ЕГН
**********, адрес: .............................., че дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК
...................., със седалище и адрес на управление: ........................................, представлявано от
5
М. С. и Д. К., сума в размер на 104,94 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ............................. от 27.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 15.11.2022 г., до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7364/2022 г. по
описа на БРС.
ОСЪЖДА К. Р. И., ЕГН **********, адрес: .............................. да заплати на
„Йеттел България” ЕАД, ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление:
........................................, представлявано от М. С. и Д. К., сума в размер на 934,60 лева
(деветстотин тридесет и четири лева и шестдесет стотинки) съдебно-деловодни разноски в
настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6