Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 37
гр.
Русе, 20.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Русе,
четвърти състав, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: Галена Дякова
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
Административно дело № 287 по описа за 2021 година докладвано от
съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по
реда на чл. 144 във връзка с чл. 197, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на „Антерп“ ООД с ЕИК ********* с адрес гр.Русе, ул.“Хан Кубрат“ №1,
ет.4, ап.4, представлявано от управителя А.-К.Л., чрез адв.В.М. *** срещу
Решение № 58 от 29.03.2021г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) на
Националната агенция за приходите (НАП) – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни
/ПНОМ/ с изх. № С200018-022-0016575 от 11.03.2021г. на главен публичен изпълнител при ТД на АП
Варна, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити , вложени вещи в трезора,
включително съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление, находящи се в Уникредит Булбанк АД за сумата от 62 156,84лв.
В
жалбата се излагат съображения, че издаденият акт е незаконосъобразен поради
нарушение на процесуалния закон. Посочват, че съгласно чл. 14, параграф 4 /т.4/
oт Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16.03.210г. обезпечителни мерки могат да
се налагат по искане на запитващия орган или ако по друга причина се счете за
необходимо от запитвания орган. В процесния случая полските власти не са
направили искане за налагане на обезпечителни мерки. Те са наложени по
инициатива на българските власти, като в постановлението не е посочена „ друга причина"'
за налагането им, т. е. липсва фактическо основание за налагане на
обезпечителните мерки, което ги прави незаконосъобразни.
Твърди
се, че дружеството не е длъжник на полските и българските данъчни власти,
поради което правната квалификация, посочена в постановлението - по чл.202, ал. 1 от ДОПК е неправилна.
Жалбоподателят счита, че е налице разлика между предварителни обезпечителни
мерки и обезпечителни мерки. Твърди, че обезпечителните мерки се налагат само
за ликвидни и изискуеми задължения, каквито в случая не са налице. Според
жалбоподателя прилагането на чл.14, параграф 4 /т.4/ от Директива 2010/24/ЕС на
Съвета от 16.03.2010г. не може да засяга разпоредбите на чл. 16 от директивата
и обезпечението не е допустимо по националното законодателство, тъй като липсва
влязъл в сила акт, липсва изпълнително основание за налагане на обезпечителни
мерки. Счита, че съгласно чл. 17 от директивата, за да влязат в действие
разпоредбите на чл. 16, следните членове се прилагат mutatis mutandis : чл. 10, параграф 2, чл.
13, параграфи 1 и 2. членове 14 и 15. Съгласно чл.14, параграф 4 от директивата
запитаният орган спира процедурата по изпълнение относно обжалваната част от
вземането в очакване на решение от страна на органа. НАП - Варна не са изпълнили тази процедура, поради което
е налице процесуално нарушение, тъй като дружеството е подало възражение с
характер на жалба на 09.03.21г. и процедурата е следвало да бъде спряна.
В
съдебно заседание, жарбоподателят се представлява от адв.В.М. Представя допълнителни
писмени доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
за които представя списък.
Ответникът
– Директорът на ТД на НАП - Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ,
след като взе предвид наведените в жалбата доводи, становището на ответника и
се запозна с приетите по делото писмени доказателства, приема:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, при
наличие на правен интерес от участник в административното производство, срещу
акт, с който неблагоприятно се засягат неговите права и законни интереси, в преклузивния
срок по чл. 197, ал.2 от ДОПК . Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Установени
факти:
В
ТД на НАП-Варна, ИРМ Русе е образувано изпълнително дело № ********* / 2021г.
против жалбоподателя „Антерп“ ООД, по което му е връчено съобщение за
доброволно изпълнение/л.27 дело/. С
писмо от 09.03.2021г. /л.18 преписка/ жалбоподателят уведомява ТД НАП Варна
Офис Русе, че отказват да платят исканите суми поради факта, че нямат ДДС
задължение към „Пластик Системс“ ООД, регистрирано в Полша.
Изпълнителното
дело е образувано въз основа на единния инструмент за предприемане на
изпълнителни мерки за събиране на вземания /ЕИПИМСВ/- /л.16 от преписката/,
издаден на 11.02.2021г. от Република Полша. От същата дата е издадено Искане за събиране на вземане и/или
обезпечителни мерки/л.9 пр./ с държава
на запитващия орган – Полша и държава на запитан орган България. Искането
е за събиране на вземане – публични
задължения в размер на 62156,84лв. от „Пластик Системс“ ООД, регистрирано в
Полша. По делото е приложен Единен инструмент за
предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата
на Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 11.02.2021 г., вид на вземането – ДДС,
период - 01.10.2015r.-31.12.2015г., размер на вземането: 59246.56 лв. и Единен
инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания,
попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 11.02.2021 г., вид на
вземането - ДДС, период - 01.10.2016г.-31.12.2016г., размер на вземането:
2159.64 лв. В искането се посочва, че жалбоподателят „Антерп“ ООД е лице, което
държи активи, които принадлежат на лицето, за което се отнася искането.
В тази връзка, за обезпечаване на посочените
вземания от жалбоподателя, е наложена обезпечителна мярка с обжалваното Постановление
за налагане на обезпечителни мерки / ПНОМ/ с изх.С210018-022-0016575 от
11.03.2021г. /л.5пр./ С Постановлението е наложен запор спрямо жалбоподателя, в
качеството му на трето задължено лице, върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити , вложени
вещи в трезора, включително съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в Уникредит Булбанк АД за
сумата от 62 156,84лв. На същата дата е изпратено и запорно съобщение/л.7 пр./
до жалбоподателя за посочената сума. Постановлението
и запорното съобщение са изпратени по
електронен път/л.6 и л.8 пр./. С жалба от 18.03.2021г. в срока по чл. 197, ал.1 от ДОПК жалбоподателят оспорил издаденото
Постановление на публичиния изпълнител пред ТД НАП Варна. В нея той изложил
аналогични мотиви на тези в сезиращата съда жалба, описани по-горе.
Последвало
е издаването на оспореното в настоящото производство Решение № 58/29.03.2021г.
от директора на ТД на НАП-Варна. С него е потвърдено Постановление за налагане
на обезпечителна мярка изх. № С210018-022-0016575 от 11.03.2021г.
Изложени са всички
възражения на жалбоподателя и правните аргументи на органа. Решението е връчено
на законния представител на дружеството на 21.04.2021г. по пощата, за което по приложеното АД
245/2021г. по описа на Административен съд Русе , е приложена обратна разписка/
л.15 АД 245/2021/.Жалбата срещу
решението е подадена на 27.04.2021г.
Правни
изводи:
Съгласно
чл. 168 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от жалбоподателя, а е длъжен въз
основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При
така описаната фактическа обстановка съдът намира предявената жалба за
процесуално допустима, подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 197, ал. 2
от ДОПК от легитимирана страна, адресат на акта и при наличие на правен интерес
от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Обжалваното
решение е акт, подлежащ на съдебен контрол и при преценката законосъобразността
му съдът следва да провери издадено ли е от компетентен орган и в предписаната
от закона форма, спазени ли са процесуално- правните и материално-правните
разпоредби на закона при издаването му и съответства ли на целта на
закона. Атакуваното Решение Решение № 58
от 29.03.2021г. е издадено от компетентен орган – директора на ТД на НАП-Варна,
на когото изрично по силата на чл. 197 от ДОПК е предоставено правомощието да
разглежда жалби срещу постановленията на публичен изпълнител по налагане на
обезпечителни мерки. Решението е издадено в писмена форма с означение на
фактическото и правното основание за издавеното му. При издаването му са
спазени процесуалните правила.
При
осъществяване на процедурата по взаимна помощ с държавите-членки на ЕС при
събиране на публични вземания са приложими разпоредбите на глава 27
"а" от ДОПК и Директива 2010/24/ЕС . Процедурата за взаимопомощ между
държавите – членки на ЕС предвижда събиране на публични вземания на една
държава и предприемане на изпълнителни мерки срещу лица, намиращи се на
територията на друга държава, въз основа на единен инструмент за предприемане
на изпълнителни мерки. Задължителното съдържание на единния инструмент и
неговото правно значение са уредени в чл. 269к от ДОПК. В единния инструмент се
отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и той
представлява единственото и достатъчно основание за предприемане на действия по
принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан
орган. Единният инструмент подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за
признаване, допълване или заместване. Видно от съдържанието па
административната преписка, по преписката са налични както Искането за събиране
па вземане и/или обезпечителни мерки, така и Единният инструмент за
предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата
на Директива 2010/24/ ЕС на Съвета. В този смисъл, неоснователни се явяват
изложените от жалбоподателя доводи, че липсва годно изпълнително основание за
посочените суми по изпълнителното дело, тъй като по преписката са представени
2бр. Единен инструмент за предприемане на изпълнителни действия. По делото не са представени доказателства, но
не се спори за това, че жалбоподателят е запознат с Единният инструмент за
предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата
на директива 2010/24/ ЕС на Съвета. Това становище е застъпено и в Решение на
Съда/първи състав/ от 20.01.2021г. по дело С-420/19 - /Macsu-ja Tolliamet срещу Heavyinstall OU/ -
„…44 Всъщност тълкуване на член 16 от Директива 2010/24, което би позволило на
юрисдикциите на запитаната държава членка повторно да разгледат условията за
налагане на обезпечителни мерки от гледна точка на националното си право, по-специално
когато преценката на тези условия е изложена в документа, предвиден в член 16,
параграф 1, втора алинея от тази директива, би било в разрез както с принципа
на взаимно доверие, на който почива споменатата директива, така и с
изискванията, свързани с гладкото функциониране и ефикасността на системата за
взаимна помощ, създадена със споменатата директива.
45
Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 55 от заключението си,
такова повторно разглеждане би било в разрез и с изискванията за бързина,
характеризиращи производството по налагане на обезпечителни мерки, и с
изискването в рамките на процедурата за оказване на помощ да се избягват
противоречиви преценки от съдебните инстанции на съответните две държави членки
относно едни и същи фактически обстоятелства.
46
Така от граматическото тълкуване на член 16 от Директива 2010/24, от контекста
на тази разпоредба и от целите, преследвани с посочената директива, става ясно,
че юрисдикциите на запитаната държава членка поначало са обвързани от
преценката на властите на запитващата държава членка относно спазването на
условията за налагане на обезпечителни мерки, по-специално когато тази преценка
е изложена в предвидения в член 16, параграф 1, втора алинея от Директива
2010/24 документ, приложен към искането за помощ.“
Правилно е посочено в атакуваното решение, че
публичният изпълнител, който е получил искането за събиране на публично вземане
не може да извършва проверка относно актуалното наличие на такова задължение в
друга държава членка и неговия размер към момента на образуване на
изпълнителното производство. Когато получи искане, отговарящо на изискванията
на Директива 210/24/ЕС на Съвета, придружено от съответния единен инструмент,
органът в запитаната държава може да извърши проверка дали правилно е определен
компетентния в съответната държава - членка орган и дали се касае за публично
вземане, попадащо в обхвата изрично и изчерпателно очертан в чл. 269а. ал. 1 от ДОПК. Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на
вземания, попадащи в обхвата па Директива 2010/24/ЕС на Съвета е годно
изпълнително основание и подлежи на принудително изпълнение по реда на ДОПК.
Относно
възражението на жалбоподателя за неправилната квалификация по чл. 202, ал.1 ДОПК съдът намира, че правилно е посочено правното основание за налагане на
запора върху банковата сметка на дружеството - чл. 202, ал. 1 от ДОПК, тъй като
се касае за запор върху вземания на длъжника от банки. В случая се касае за
наложени същински обезпечителни мерки по ликвидни и изискуеми вземания,
посочени в 2 бр. Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за
събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета.
Относно
искането за спиране, съдът намира, че в случая не е налице основание за спиране
на изпълнението, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 269м. ал. 3 oт
ДОПK. Както беше посочено органът, който е получил искане за събиране на
публично вземане не може да извършва проверка относно актуалното наличие на
такова задължение в друга държава членка и неговия размер. Само в правомощията
на запитващата държава е да се произнесе по изпратеното искане за събиране на
публично вземане до българските данъчни власти и съответно изпълнителното
производство да бъде спряно или прекратено. Жалбоподателят разполага с
единствената възможност предвидена в глава 27 а ДОПК. В цитираното горе решение на Съда на ЕС се
посочва, че чл.14, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/24/ЕС на
Съвета предвижда:Споровете относно вземането, първоначалния инструмент за
предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава членка или единния
инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава членка и
споровете относно валидността на уведомяване, извършено от компетентен орган на
запитващата държава членка, са в компетентността на компетентните инстанции на
запитващата държава членка. Ако по време на процедурата по събиране на
вземането, първоначалният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в
запитващата държава членка или единният инструмент за предприемане на
изпълнителни мерки в запитаната държава членка е обжалван от заинтересована
страна, запитаният орган информира страната, че тя трябва да отнесе спора до
компетентния орган на запитващата държава членка в съответствие с действащото в
нея законодателство.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд Русе приема, че
обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като са
спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и не
страда от пороци обуславящи неговата отмяна.
Разноски:
При
този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, ще следва
жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение (каквото
искане е своевременно направено), определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Антерп“ ООД с ЕИК ********* с адрес гр.Русе, ул.“Хан Кубрат“ №1,
ет.4, ап.4, представлявано от управителя А.-К.Л., чрез адв.В.М. *** срещу Решение
№ 58 от 29.03.2021г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) на Националната
агенция за приходите (НАП) – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни
/ПНОМ/ с изх. № С200018-022-0016575 от 11.03.2021г. на главен публичен изпълнител при ТД на АП
Варна.
ОСЪЖДА
Антерп“ ООД с ЕИК ********* с адрес гр.Русе, ул.“Хан Кубрат“ №1, ет.4, ап.4,
представлявано от управителя А.-К.Л., да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: