Р Е Ш Е Н И Е
№ 2215
гр. Русе, 27.12.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV - ти граждански състав в публично съдебно заседание на девети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен
Бойчев
при секретаря
Антоанета Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5400 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 34 ЗС. Производството за делба е във фазата по нейното
допускане.
Постъпила е искова
молба от Н.Д.Д. против Д.Д.Г. и Б.С.Г.,
в която се твърди, че тримата са наследници на своите родители С.М.Г., починал
на 12.03.**03г. и С.М.Г., починала на 28.02.**15г. и като такива към настоящия момент се явявали съсобственици на недвижим имот,
представляващ Апартамент № 4, находящ се в гр. Русе, ул. „***, бл. „***“, вх.
2, ет. 4, със застроена площ от 59.37 кв.м. Правата на страните в
съсобствеността били 6/8 ид.ч. за ищцата и по 1/8 ид.ч. за двамата ответници,
тъй като през **05г. тя е придобила от своята майка 4/6 ид.части от процесния
имот, чрез покупко-продажба. Моли се да бъде постановено съдебно решение, с
което процесният имот да бъде допуснат до съдебна делба между тримата
съделители при посочените права.
В срока по чл.131 ГПК,
ответникът Д.Д.Г. не оспорва изложените в исковата молба твърдения относно
наличието на съсобственост между страните, но оспорва правата, при които се
иска да бъде допусната съдебната делба. Прави възражение за нищожност на
Договор за покупко-продажба на идеални части от процесния недвижим имот,
извършена с Нотариален акт от 28.09.**05г. на основание чл.26, ал.2 ЗЗД вр. чл.
576 ГПК и чл. 579, ал.2 ГПК, поради липса на форма, тъй като прехвърлителката С.Г.била неграмотна, а следствие на прекарани
инсулти не можела да изписва каквито и да е знаци. Поради тази причина при
извършена продажба през **11г. предоставеното от нея пълномощно за сделката не
било подписано, а с поставен от нея отпечатък на палец, което изискване не било
спазено при сделката от **05г. С оглед на това се иска да бъде постановено
съдебно решение, с което съдебната делба на процесния имот да бъде допусната
при равни права за съделителите.
В срока по чл. 131 ГПК съделителят Б.Г. не взема становище.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Страните по делото Н.Д.Д., Д.Д.Г. и Б.С.Г. са сестра и двама братя,
законни наследници на починалите им родители С.М.Г., починал на 12.03.**03г. и С.М.Г.,
починала на 28.02.**15г.
С нотариален акт от ***г.,
№**, том. ІІІ, дело **/1974г. на нотариус Цв. Миланов, двамата наследодатели са
признати за собственици (въз основа на договор със СД „Изграждане на населените
места“ Русе) на процесния апартамент №4, на четвърти етаж, със застроена площ
59.37кв.м. в бл. „***“ в гр. Русе.
С нотариален акт №**,
том. **, рег. №**, дело №**от 28.09.**05г. на нотариус Георги Георгиев,
наследодателката на страните С.М.Г. е продала на дъщеря си Н.Д. Д.притежаваните
от нея 5/8 ид.ч. от процесния имот.
Според представеното
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, нали Д. Г.в различни
документи фигурира и с имената Нахиде Самиева Г.и Н.Д. Д..
Свидетелят В.И.С.установява,
че е приятел на Д.Г. от около ** г. и за това знаел, че той живее на ул. „***“
заедно със своята майка до смъртта й. Последната преживяла един инфаркт, но
свидетелят не си спомня кога е било това. Свидетелят знаел от своя приятел, че
майка му е неграмотна и „малко по-слабо интелигентна“ и за това той подписвал
всички документи. Когато се налагало на свидетелят да общува с майката на своя
приятел това ставало на български език, с по-прости изречения.
Свидетелката З.Ю.К.установява,
че от 1997г. до **11г. е живяла на семейни начала със съделителя Д.Г., в
процесното жилище, заедно с наследодателката С.Г.. Последната в този период
била адекватна, говорела български, общувала с комшии, сама получавала пенсията
си и се подписвала за това, гледала българска телевизия. Свидетелката не я била
виждала да чете.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Няма спор по делото, а
и се установява от представените писмени доказателства, че наследодателите на страните
са придобили процесния имот в режим на СИО. След смъртта на С.М.Г. на 12.03.**03г.,
на осн. чл. 9 ЗН, имотът е останал съсобствен между съпругата му и трите им
деца, при права 5/8 ид.ч. за първата и по 1/8ид.ч. за всяко дете. С нотариалния
акт от 28.09.**05г., С.Г.е продала на ищцата своята част от делбения имот,
който след това е останал съсобствен между страните по делото при права 6/8
ид.ч. за ищцата и по 1/8 ид.ч. за двамата ответници.
Ответникът Д.Г. е
навел възражение за нищожност на нотариалния акт за извършената
покупко-продажба, основано на чл.26, ал.2 ЗЗД вр. чл. 576 ГПК и чл. 579, ал.2 ГПК - поради липса на форма, несъобразена с обстоятелството, че прехвърлителката
С.Г.е била неграмотна, т.е. не е можела да подпише акта.
Според чл. 2, ал. 1 ЗННД, нотариусът е лице, на което държавата е делегирала извършването на
нотариални удостоверявания, с оглед на което надлежно съставеният нотариален
акт е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, с обвързваща
доказателствена сила относно отразените в него действия и изявления, извършени
от и пред нотариуса, включително, че нотариусът е прочел акта на участниците и те
са го одобрили, както и че актът е подписан от нотариуса и участниците. За тези
факти е налице задължение на съда да ги приеме за установени, без да преценява
тяхната достоверност по свободно вътрешно убеждение, освен ако те не се опровергават от други официални
документи. Ако нотариалният акт е нищожен на някое от основанията, посочени в
чл. 576 ГПК, той няма обвързваща доказателствена сила. Едно от посочените
основания за нищожност на нотариалния акт и това на което се е позовал
ответника е това по чл. 579, ал.2 ГПК - когато някое от участващите лица не може
да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189 ГПК (полагане на отпечатък от десния палец), като актът не се приподписва
от свидетели.
Поначало ниската степен
на грамотност не е равнозначна на неграмотност. Последната следва да е в такава
степен, че да не позволява на лицето да се подпише. Следва да се подчертае, че в случая не се
поставя въпроса за това дали наследодателят е можел да прочете самостоятелно
изцяло съдържанието на договора / същият е бил изчетен от нотариус и одобрен от
ищеца/, а дали е бил достатъчно грамотен, за да може да се подпише.
Според български тълковен речник подпис е
"собственоръчно написано име или знак за името, който обикновено съдържа
инициалните букви", а неграмотен е този, който "не умее да чете и
пише". Степените на това неумение могат да бъдат различни и всеки
конкретен случай би могъл да изисква различна степен на грамотност. В случая на
чл. 579, ал.2 ГПК неграмотен е този,
който не може да положи подпис, за да може да се индивидуализира като издател
на документа. Смисълът на подписа е идентификация на издателя на документа,
поради което ако такъв не може да бъде положен, следва да се постави пръстов
отпечатък /също достатъчно индивидуализиращ признак/. В конкретния случай
нотариалният акт за сделката е подписан от наследодателката на страните пред
нотариус и авторството на този подпис не е оспорено. По делото не са събрани
доказателства в подкрепа на направеното от ответника възражение за
невъзможността тя да се подписва. Свидетелските показания на В.С.за това
обстоятелство са производни, пресъздава извънсъдебни твърдения на ответника и в
тази връзка не биха могли да бъдат ценени от съда. Неотносими към спорния
предмет са и наведените от ответника доказателства относно състоянието на
наследодателката през **11г., когато върху издадено пълномощно вместо подпис е
поставила отпечатък от палец. За изминалия период от шест години (оспорената
сделка е от 28.09.**05г.) биха могли да настъпят много промени в здравословното
й състояние и физическата активност, още повече с оглед възрастта й и
множеството й заболявания, които да възпрепятстват възможността й да полага
собственоръчно подпис. Също така преценката на нотариус през **11г. за
обстоятелство по чл. 579, ал.2 ГПК не обосновава автоматично извод, че
преценката на друг нотариус за това обстоятелство шест години по-рано е
неправилна. За да бъде прието последното, следва по делото да са събрани
категорични доказателства, че именно по време на оспорената сделка са били
налице тези особени изисквания на закона за формата на нотариалното
удостоверевяне. Доказателства за това обаче не са налице, а точно обратното.
Свидетелката З.К., която е съжителствала с ответника и майка му установява, че
лично я е виждала когато се подписва и под други документи.
По изложените
съображения възражението на ответника Д.Г. за нищожност на извършената през **05г.
покупко-продажба на идеални части от процесния имот не биха могли да бъдат
споделени. При това положение предявеният иск следва да бъде изцяло уважен и
процесният имот да бъде допуснат до съдебна делба при права 6/8 ид.ч. за ищцата
и по 1/8 ид.ч. за двамата ответници.
Така мотивиран и на основание чл.344, ал.1 ГПК, районният съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА до съдебна делба
между Н.Д.Д. ЕГН********** ***,
партер, офис №8, Д.Д.Г. ЕГН**********
и Б.С.Г. ЕГН********** ***, следния недвижим имот:
Апартамент с идентификатор
***с площ от 59,37кв.м., намиращ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, заедно с изба №28 и 0,716% ид.ч. от общите части на сградата
и отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти: ***.2.11, ***.2.33,
***.2.29, ***.2.35, с административен адрес гр. Русе, ул. „***“ №5, бл. „***“,
вх.2, ет.4, ап.4 кв.м.,
При права : 6/8
ид.ч. за Н.Д.Д. и по 1/8 ид.ч. за Д.Д.Г. и Б.С.Г..
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизането му в
сила, делото да се докладва с оглед продължаване на делбата във втората фаза.
Районен съдия: