№ 14066
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110110304 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на П. Ц. П. срещу П. Г. С., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 24618/2023г. на СРС, 40-ти състав, а
именно: 8910,00лв., представляваща неплатена наемна цена за 18 месеца (по 495лв. на
месец) за периода 03.12.2021г.-03.05.2023г. по договор за наем с нотариално заверени
подписи от 03.11.2021г., рег. № 6132/03.11.2021 г., ведно със законната лихва от
09.05.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с посочения договор за наем предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване нива с площ от 3260кв. м., находяща се в землището
на с. Ч., представляваща ПИ с идентификатор № *****, срещу задължението на
ответника да му заплаща месечна наемна цена в посочения размер, което не сторил.
С оглед изложеното, моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на
исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Отрича да му е
предаден имотът за ползване. Отделно от това, било предвидено задължението да се
плаща по банков път, а не била посочена банкова сметка.
С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК е иск с правно основание чл.
232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 228 ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да плати
определена цена. Според чл. 230, ал. 1 ЗЗД, ако не е уговорено друго, наемодателят е
длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета,
а според чл. 232, ал. 1 и 2, наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в
1
договора ползване и да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на
вещта.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен договор за наем
със соченото съдържание, по силата на който е предоставил на ответника за временно
и възмездно ползване описания имот срещу месечна цена от 495лв.; че имотът е бил
предаден от ищеца в качеството на наемодател.
По делото е представен договор за наем с нотариално заверени подписи на
03.11.2021г. Съгласно договора, П. Ц. П. има качеството на наемодател, а П. Г. С.
качеството наемодател. В чл. 1.1 е предвидено, че наемодателят се задължава да
предостави на наемателя за временно и възмездно ползване нива с площ от 3260 кв. м.,
находяща се в землището на с. Ч., общ. Столична, в местността „****“, съставляваща
имот с идентификатор № *****, като наемодателят отдава имота със сонда за вода, ел.
захранване и заграден с прозирна ограда. В чл. 2 е предвидено, че наемната цена е в
размер на 495лв. месечно, платима от 10 до 15 число на месеца, вносима по банков
път. Договорът е сключен за неопределен срок, като започва да тече от датата на
подписване на договора. Според чл. 4.1, наемодателят е длъжен да предаде за ползване
на наемателя наетият имот веднага след подписване на договора и да му осигури
спокойното ползване. Чл. 10 предвижда, че наемателят няма право да преотдава имота
без писмено съгласие на наемодателя. Според чл. 12, при прекратяване на договора,
наемателят се задължава да извърши предаването на наетия имот с двустранен приемо-
предавателен протокол, подписан от представители на двете страни, с който се
констатира състоянието на имота и евентуалните претенции на страните в тази връзка.
Първото възражение на ответника е свързано с предаването на имота, като
оспорва това да е сторено. Както бе посочено, според договора имотът се предава в
деня на подписването му, като предвид нотариалното удостоверяване на подписите,
това трябва да се случи на 03.11.2021г. За изясняване на обстоятелствата, свързани с
предаване държането на имота, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на двама свидетели.
Свидетелят Иванов посочва, че ищецът го помолил през есента на 2021г. да
изчисти едно място, което представлявало заграден двор около 2,5-3 декара, намиращо
се в Ч., защото го бил дал под наем на човек, с когото си викали „адаш-адаш“.
Наставления по почистването му давал наемателя, като свидетелят му преместил и
колиби за кучета. След два месеца пак посетил мястото и закарал на наемателя П. два
хладилника. Не знае дали след това наемателят е продължил да ползва имота, тъй като
повече не го е посещавал.
Свидетелят И. посочва, че преди 3-4 години връзвал електричество на място на
ищеца, намиращо се в Ч.. Там имало кучета и трябвало да върже електричество към
един фургон. Самото място било оградено и със сигурност било по-голямо от 1 декар.
На мястото видял момче, по-младо на възраст, като с ищеца се наричали „адаш“.
Момчето заявило на ищеца, че наема мястото, като към този момент вече ползвал
имота.
При горните доказателствени източници, съдът намира, че по делото се
установява предаване на имота в държане на ответника. Видно е от свидетелските
показания, че през есента на 2021г. същите са го видели да се намира в имота, като са
съдействали за почистване на мястото и електрофициране на намиращия се фургон.
Показанията съвпадат, че имотът се намира в с. Ч., ограден е (като е посоченото в
договора за наем) и е с големина от около 2,5-3 дка. На разговорен език „адаш“
означава две лица със съвпадащи или сходни имена, каквито са страните по делото –
П. и П.. Ответникът П. е роден 1994г., което кореспондира с изнесеното от свидетеля –
2
„по-младото момче“. Ето защо, при съвкупната преценка на доказателствения
материал, съдът приема, че имотът е бил предаден за ползване на наемателя.
Както бе посочено, договорът за наем е сключен за неопределен срок, като по
делото няма доказателства за неговото прекратяване. Съгласно чл. 12 от договора, при
прекратяване на договора наемателят се задължава да върне имота, като се подписва
двустранен протокол. По делото не е представен такъв двустранен приемо-
предавателен протокол, като е в тежест на твърдящата страда да докаже факта на
прекратяване на договора и връщането на имота, а именно на ответника, каквито
доказателства не са събрани в хода на производството. Ето защо, съдът намира, че не
се установява имотът да е върнат на наемодателя, с оглед на което следва да се приеме,
че е бил предоставен за ползване и през процесния период – 03.12.2021г.-03.05.2023г.
След като имотът е предаден на наемателя в изпълнение на договора, същият
дължи заплащане на наемната цена, като от страна на ответника не са изложени
твърдения и ангажирани доказателства това да е сторено. Следва да се има предвид,
че макар в договора да е посочено плащане по банков път, а да липсва описана
банкова сметка, това обстоятелство не освобождава наемателят от задължението му да
плаща наемната цена. Паричните задължения по дефиниция (чл. 68, б. „а“ ЗЗД) са
носими. Непредоставянето на банкова сметка не освобождава наемателят от
задължението, тъй като същото възниква с ползването на имота. Евентуалното
неоказано съдействие от кредитора би могло да послужи единствено за освобождаване
на длъжника от неговата забава, като според чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД парите могат да се
оставят за пазене в банка по местоизпълнението, без да е необходимо разрешение от
съд. В случая, не се установява да е проявено подобно поведение.
Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца се е породило правото
да получи наемната цена за имота за сочения период, която не се установява да е
заплатена от ответника, и предявеният иск се явява основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 4/2013г., ОСГТК на ВКС,
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. На присъждане подлежат само
доказаните разноски.
Ето защо, на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски от 678,20лв. и доказаните в исковото производство разноски в
общ размер от 1578,20лв. (178,20лв. държавна такса, 500лв. адв. възнаграждение и
900лв. депозит за особен представител).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 233, ал. 2, пр. 1 ЗЗД от П. Ц. П., ЕГН: **********, с адрес:
******* срещу П. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: *********, че ответникът дължи на
3
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 24618/2023г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 8910,00лв., представляваща неплатена наемна цена за 18 месеца (по
495лв. на месец) за периода 03.12.2021г.-03.05.2023г. по договор за наем с нотариално
заверени подписи от 03.11.2021г., рег. № 6132/03.11.2021г., на имот с идентификатор №
*****, находящ се в землището на с. Ч., ведно със законната лихва от 09.05.2023 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: *********, да заплати на П. Ц.
П., ЕГН: **********, с адрес: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
678,20лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 1578,20лв. – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4