№ 3498
гр. с, 16.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 202...10162776 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна и чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ -
за възстановяване на предишната заемана длъжност.
Ищцата ЕВ. ИВ. П. с ЕГН **********, от гр. ..., ж.к. "..." ..., чрез адв.
С.О. от САК, със съдебен адрес гр. ..., ул. "..." № 15, твърди в
исковата си молба, че на 27.06.2018 г. сключила трудов договор с
ответника, по силата на който била назначена на длъжността "специалист
логистика, авточасти", с място на работа гр. с, бул. "..." № ..., сграда А. След
като работадателят променил мястото на работа и преместил ищцата в друг
офис на фирмата – отново в гр. с, но на ул. "..." № 40, ищцата със заявление
уведомила ответното дружество, че прекратява едностранно трудовото
правотношение, считано от 01.09.2021 г., поради промяна на мастото на
работа. На 02.09.2021 г. и била връчена процесната Заповед № Б-06 от
01.09.2021 г., на изпълнителния директор на ответника, с която трудовото
правотношение било прекратено на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ. Считайки, че
уволнението и следвало да бъде на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, а не на
осн. чл. 326, ал. 1 от КТ, моли да бъде постановено решение, с което да бъде
1
признато уволнението за незаконно и да бъде отмени процесната заповед,
както и да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност
"специалист логистика, авточасти" в ответното дружество. В съдебно
заседание исковете се поддържат, претендират се напарвените по делото
съдебни и деловодни разноски.
Ответникът "фирма" АД, с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. с, бул. "..." № ..., представлявано от
изпълнителния директор К Г чрез адв. Л.С. от САК, със съдебен
адрес гр. с, ул. "..." ..., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
подал писмен отговор, в който частично признава за
основателен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и оспорва
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като моли съдът да
отхвърли исковете с решението по делото, претендират се
направените съдебни и деловодни разноски.
Като взе предвид направените по делото искания и възражения,
както и представените доказателства, от фактическа страна съдът
приема за установено следното:
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 27.06.2018 г. бил сключен трудов договор
между ищцата и ответника, по силата на който била назначена на длъжността
"специалист логистика, авточасти". Не се спори между страните, че в
трудовия договор било определено място на работа гр. с, бул. "..." № ...,
сграда А.
Именно смяната на мястото на работа – от определеното място на работа
в гр. с, бул. "..." № ..., сграда А ищцата била преместена в друг офис на
фирмата – отново в гр. с, но на ул. "..." № 40, станало мотив за едностранното
прекратяване на трудовото правотношение от страна на ищцата на осн. чл.
327, ал. 1, т. 3 от КТ. На първо място намира възражението на ищцата за
незаконосъобразност на уволнението поради това, че с нейно волеизявление в
по-ранен момент е прекратено трудовото правоотношение, за основателно. В
практиката на ВКС /например решение №.89/18.11.2014г. по гр.д.
№1289/2014г. на ВКС, IV г.о./ е разяснено, че когато работникът или
служителят упражни добросъвестно потестативното си право да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие,
2
трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението
до работодателя. В този случай е без правно значение дали работникът е
притежавал това потестативно право, или не го е притежавал, защото не са
налице съответните предпоставки на чл. 327 КТ. Трудовият договор е
прекратен, а работникът отговаря за вредите, които е причинил на
работодателя. В такъв случай работодателят не може да прекрати вече
прекратеното трудово правоотношение, и не е налице нужда дори от издаване
на заповед, още повече такава на различно правно основание. В процесния
случай е безспорно, че работодателят е получил уведомление на ищцата от
01.09.2021 г., съдържащо изявление по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, респективно на
тази дата съобразно чл.335, ал.2, т.3 КТ трудовият договор е бил прекратен,
още повече в заповедта е вписано «заявление за напускане вх. № Б-
05/01.09.2021 г.». С оглед горното трудовото правоотношение следва да се
счита автоматически прекратено на 01.09.2021 г., което обуславя
незаконосъобразност на оспорената заповед за дисциплинарно уволнение.
Въпреки изхода на спора по предявения главен иск за отмяна на
уволнението, настоящият съдебен състав намира, че с оглед установените по
делото факти, искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност не би могъл да бъде уважен. До
този извод съдът достига по аргумент от указанията, дадени с ТР
2/23.10.2012г. по т.д. 2/2012г. ОСГК на ВКС. В посочения тълкувателен акт е
дадено разяснение, че след отмяната на дисциплинарното уволнение, при
констатиране в хода на съдебния процес, че срокът на предизвестието по
чл.326, ал.1 КТ е изтекъл, възстановяване на работа на работника или
служителя не може да бъде постановено, тъй като то предпоставя трудово
правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение
и предявеният иск по чл.344, ал.2 КТ е неоснователен. Към момента на
постановяване на решението не съществува материалното субективно
преобразуващо право на възстановяване, поради което този иск следва да
бъде отхъврлен.
С оглед изхода на спора /уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и
отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ/, право на разноски по делото
имат както ищшеца, така и ответника, на основание чл.78, ал. 1 и 3 от ГПК,
всеки от тях на половината от направените разноски. Ищцата е представила
списък на разноските, за сумата в размер на 860 лева, адвокатско
3
възнаграждение за един адвокат в размер на 710 лева за иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ и 150 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ/, српещу които е
възразил ответника. Ответника е представил списък на разноските, за сумата
в размер на 710 лева. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждания по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от
размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента
на сключване на договора за правна помощ или към момента на
определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Договора за правна помощ
на ищцовата страна с адв. С.О. е сключен на 04.03.2022 г., а на ответната
страна с адв. Л.С. е сключен на 06.01.2022 г. Съгласно ПМС № 331 от
26.11.2020 г. размера на МРЗ за периода 01.01.2021 г. – 31.03.2022 г. е 650
лева, от което следва, че и двете страни имат право на разноски в размер на
650 лева. Следователно, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 325 лева, същата сума следва да заплати и ищеца на
ответника. Доколкото обаче двете вземания са еднородни, за разноски и са в
еднакъв размер, то следва да се извърши прихващане между тях и не следва
нито една от страните да бъде осъждана за разноски.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС сумата в размер на 30 лева – държавна такса върху
уважения неоценяем иск по чл.344, ал.1, т. 1 КТ.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на ЕВ. ИВ. П. с ЕГН
**********, от гр. ..., ж.к. "..." ..., чрез адв. С.О. от САК, със съдебен адрес
гр. ..., ул. "..." № 15, и ОТМЕНЯ Заповед № Б-06 от 01.09.2021 г. на
Изпълнителния директор на "фирма" АД К Г с която на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правотношение, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОТХЪВРЛЯ предявеният от ЕВ. ИВ. П. с ЕГН **********, от гр. ...,
4
ж.к. "..." ..., против "фирма" АД, с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. с, бул. "..." № ..., представлявано от
изпълнителния директор К Г иск с правно основание по чл.344, ал.1,
т. 2 КТ за възсатновяване на заеманата преди незаконното уволнение
длъжност "специалист логистика, авточасти" в ответното дружество.
ОСЪЖДА "фирма" АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр. с, бул. "..." № ..., представлявано от
изпълнителния директор К Г да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
по сметка на Софийският Районен съд сумата в размер на 30 /тридесет/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения неоценяем иск по чл.344,
ал.1, т. 1 КТ, като УКАЗВА на ответника, че при доброволно заплащане на
определената от съда държавна такса следва да представи доказателства по
делото, за да не бъде издаван изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5