№ 1762
гр. Плевен, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20234430100430 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 2000/23.01.2023 г. на „Застрахователно
еднолично акционерно дружество ***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Р. Г. А., ЕГН
**********, за признаване на установено, че последният дължи на ищеца сумата от
2696,28 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна
преписка – щета № 470420202045153, за нанесени имуществени вреди на влекач марка
***, вследствие на застрахователно събитие-ПТП, настъпило на 25.09.2020 г. в 16.00ч в
Република Италия, на автомагистрала А-21, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
4805 по описа на РС Плевен.
Ищецът твърди, че на 05.05.2020 г. е сключена застраховка „***“ с ТД „***“
ЕООД, по силата на която застраховали всички рискове по клауза „Пълно Каско“ за
влекач марка ***, със срок на действие 00.00ч на 06.05.2020 г. до 00.00ч на 20.03.2022
г., за което е издадена застрахователна полица № 4704205203001305. На 25.09.2020 г. в
16.00ч в Република Италия, на автомагистрала А-21, ответникът, управлявайки товарен
автомобил марка ***, нарушил правилата за движение по пътищата, поради което
причинил ПТП с нанесени материални щети на застрахования от ищеца влекач.
Ищецът твърди, че към момента на настъпване на ПТП ответникът не е притежавал
валидна и активна застрахова „ГО“ на автомобилистите. Непосредствено след това
обаче ответникът сключил такава застраховка, но 16.58ч на същата дата, която обаче
влязла в сила в 17.58ч. Ищецът твърди още, че на основание подадено от застрахования
заявление, е изплатил застрахователно обезщетение на 18.01.2022 г., а именно
стойността на вредите в размер на 2748,43 лв. Счита, че поради това в негова полза е
възникнало регресно право по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ срещу ответникът и затова е
подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу него. По негово заявление твърди, че е
образувано ч. гр. д. № 4805/2022 г., по което е издадена заповед за изпълнение №
1
2686/11.09.2022 г., като препис от същата е изпратена на длъжника, но същият не е
открит по реда на чл. 47 от ГПК. Заповедният съд дал указания, които ищецът счита, че
е спазил, тъй като съобщението му била връчено на 23.01.2023 г. Иска от съда да
уважи предявения иск, като му бъдат присъдените сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител адв. М., с който счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Твърди се, че към момента на настъпване ПТП-то в на 25.09.2020г. в 16:00 часа в Р.
Италия, в Р. България е било 17:00 часа, съответно и сключената в 16.58 ч. застраховка
ГО със ЗК „***“ е била валидна и щетата следвало да бъде обезпечена от
застрахователя. Сочи се, че отложеното действие на сключения застрахователен
договор между ответника и със ЗК „***“, който влизал в сила на 25.09.2020г. в 17:58 ч.
не бил подкрепен с доказателства. Възразява, че описаните във фактура №
**********/12.01.2022г. действия по отстраняване на щети не съответстват на щетата
по претенция № 50-01600- 12975/20/28.09.2020г., както и цените им били завишени.
Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечено като трето лице помагач
ЗД „***“ АД. Иска от съда да отхвърли предявения иск.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба, като счита, че исковата претенция е
доказана по основание и размер. Претендира разноски, за които представя списък по
чл. 80 от ГПК.
В с. з. ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявения
иск, като счита, че същият би следвало да се насочи срещу работодателя, а не
работника, който е ответник по делото. Допълва, че събитието е настъпило в Италия,
която е в друга часова зона, с час назад спрямо България, и когато е настъпило
застрахователното събитие, ответникът е имал валиден застрахователен договор за
„ГО“.
В с. з. третото лице помагач не се явява, но е депозирал писмени становища, с
които въвежда твърдение, че при тях е постъпила претенция от ищцовото дружеството,
но същата е отказана, тъй като за посочения автомобил към момента на събитието, е
нямал активна застраховка „ГО“, а сключената в последствие застраховка „ГО“, е със
срок на валидност от 17.58ч. Считат претенциите за неоснователни.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК на „ЗЕАД „***“ ЕАД, срещу Р. Г. А.,
е издадена заповед за изпълнение на парично вземане с № 2686/11.09.2022 г. по ч. гр. д.
№ 4805/2022 г. по описа на РС Плевен, за следните суми: - 2748,43 лв., невъзстановени
суми по заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“ на
автомобилисти по щета № 470420202045153, ведно със законната лихва върху
главницата от 08.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 55 лв. за
деловодни разноски и 340 лв. за адвокатски хонорар.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, поради
което с Разпореждане №649/18.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4805/2022 г. по описа на РС
Плевен, са дадени указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането си
по издадената заповед.
Съобщението с препис от горното разпореждане е връчен на заявителя на
23.01.2023 г., като на същия ден заявителят е представил доказателства за входирана
на същия ден искова молба.
От застрахователна полица № 4704205203001305 се установява, че е сключен
договор за застраховка „***“ между ищеца като застраховател и „***“ ЕООД като
2
застрахован, със застрахователни данни на МПС – марка ***, със срок на действие от
00.00ч на 06.05.2020 г. до 23.59ч до 05.05.2021 г., и застрахователно покритие: пълно
каско, помощ на пътя и официален сервиз.
От двустранния констативен протокол за ПТП, съставен на 25.09.2020 г. в 16.00ч
в Италия, А-21, гр. Кремона, се установява, че превозните средства участвали в ПТП-то
са, марка ***, с притежател на застрахователна полица „***“, и марка ***, с
притежател на застрахователна полица „Транспорт Транс“. Двамата участници
описали и притежаваните от тях застраховки. Установява се още, че видимите щети на
МПС марка ***, са на страничен капак кабина, подала кабина над капак. Не са
посочени щети на управляваното от втория участник МПС.
Притежателят на застрахователна полица „***“ ЕООД, подал заявление на
28.09.2020 г. за изплащане на обезщетение по застраховка „КАСКО“ и „Гражданска
отговорност“, до ищеца. От заявлението се установява, че събитието настъпило на
25.09.2020 г. в Италия, магистрала А21 гр. Кремона, като при паркирано състояние на
паркинг до магистралата, друг камион извършващ маневра при паркиране закачил
капака до странична шофьорска врата.
Видно от представения опис на претенция от 28.09.2020 г. на МПС марка ***, е
че претенциите включват поправка на капак сандък инстР.ти ляв, панел стр. з. л. на
кабина и спойлер страничен ляв вертикален полиране, лайсна под панел кабина ляв и
панта капак кутия инстР.ти, на обща стойност 2748,43 лв., за която е издадена фактура
№ **********.
С възлагателно писмо от 28.09.2020 г. извършването на ремонта е възложено на
автосервиз „***“ ООД.
На 05.01.2022 г. с приемо-предавателен протокол изпълнителят предал на
„***“ЕООД, МПС марка ***.
Ищцовото дръжество е съставило доклад по щета № 470420202045153, на МПС
марка ***, собственост на „***“ ЕООД, и е предложило да се изплати на „***“ ЕООД,
сумата от 2748,43 лв.
На 18.01.2022 г. е наредено плащане по сметка на „***“ ЕООД, на стойност от
2748,43 лв.
Във връзка с регресна претенция, изпратена в ЗК „***“ АД, по щета с вх. №
470420202045153, третото лице помагач е заявило с писмо от 30.03.2022 г., че не може
да изплати застрахователно обезщетение, тъй като към момента на настъпване на
застрахователното събитие-25.09.2020 г. в 16.00ч., МПС с рег. № *** няма
действащата полица по застраховка „Гражданско отговорност“ в ЗК „***“ АД.
От представената застрахователна полица № BG/22/120002723220/25.09.2020 г.,
издадена от ЗК „***“ АД, на застраховащ „*** ЕООД“, с място на издаване гр.
Пловдив, дата на издаване 25.09.2020 г., се установява, че е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между същите, с начало от 17.58ч на 25.09.2020
г. до 23.59ч на 25.09.2021 г., за МПС марка „МАН“, категория: влекач, с рег. № ***, с
основна премия 2778,86 лв., разсрочена на четири вноски. Видно от представените
сметки, издадени от третото лице помагач, е че полицата е платена от 25.09.2021 г.,
като за първата вноска е издадена сметка № A010250887
От представеното на 25.10.2023 г. платежно нареждане се установява, че първата
вноска от 723,04 лв. е платена на 28.09.2020 г. в 10.23ч на ЗК „***“, от *** ООД, на
основание BG/22/120002723220 A010250887, с пояснение ВЕ372617 ***.
Установява се от изисканата справка от гаранционен фонд с изх. № 10-00-
607/16.11.2023 г., че полица BG/22/120002723220, е с начало на действие 17.58ч на
25.09.2020 г. и край 23.59ч на 25.09.2021 г., за МПС с рег. № ***, със собственик
3
К.К.В-ТРАНСПОРТ ТРАНС ЕООД.
От показанията на свид. Д., се установява, че помни случая, но не точна дата на
събитието. Пътувал от Испания в посока България и спрял на бензиностанция с
колегата си за да сменят тахографските карти и да направят почивка между карането.
Паркирали на паркоместа, които били шест-седем на брой, от които две били
свободни. Свидетелят паркирал на най-крайно дясно паркомясто, като между него и
колегата му имало едно свободно паркомясто. В същият момент водача, който
извършил ПТП-то, пристигнал и попитал свидетеля дали може да му даде въздух, тъй
като гумата на ремаркето му спаднала. Той му отвърнал, че ще му даде, след като
смени тахографските карти. След като сменил картите, свидетелят слязъл, но
шофьорската врата останала отворена, отворил сандъка, в който се съхранявали
инстР.тите. Свидетелят не видял, че водачът на другото МПС е спрял встрани от
паркинга, като така той не влизал директно в паркинга, а направил маневра назад за да
влезе в паркинга. При тази маневра със задната част на ремаркето закачил сандъка,
който е на кабината. Свидетелят не успял да затвори сандъка, но затворил
шофьорската врата. Когато ремаркето закачил сандъка се получило изкривяване на
капака му, който е отворен и леко поддала кабината зад шофьорската страна. Водачът
на другото МПС бил българин. Съставили констативен протокол за щетата. Щетите не
създали пречки и свидетелят управлявал влекача повреден. Свидетелят присъствал с
шефа на фирмата, когато е заведена щетата, но не помни дата.
От приетото заключение на допуснатата САТЕ се установява, че водачът В.Б. на
товарен автомобил Волов ФХ с рег. № ***, паркирал на паркинг с 6-7 места в близост
до магистрала А-21 в Република Италия, като до него вляво имало свободно паркинг
място. На паркинга пристигнал товарен автомобил марка МАН модел ТЕХ с рег. №
***, управляван от Р. А., който поискал маркуч и въздух от Б. за да напомпи гума на
полуремаркето, което тегли. Б. слязъл от кабината на своя автомобил и отворил покана
на сандъка, който се намирал в лявата страна на кабината, под лявата страница, за да
извади маркуч за въздух. В този момент водачът на на т. а. марка „МАН“ с рег. № ***,
предприел маневра движение на заден ход за да паркира вляво от т. а. ***, но той не
извършил правилно маневрата и със заден десен край на своето полуремарке ударил
левия ъгъл на отворения капак на сандъка за багаж и автомобилни принадлежности на
т. а. ***. При ударът капакът се деформирал, като силата на удара се предал на лявата
на панта на същия. Пантата също се деформирала, като деформира и лявата страница
на кабината, която се огънала навътре. При това съприкосновение на задния ляв край
на полуремаркето теглено от т.а. „МАН“ със капака на сандъка и кабината на т. а.
„Волво“, се уврежда и лаковото покритие на лайсна, намираща се под лявата страница
на кабината, както и на ляв вертикален страничен спойлер на кабината. Възникването
на тези щети съответствал напълно на описания механизъм. Вещото лице е установило
още, че размерът на щетата върху товарния автомобил е в размер на 2696,28 лв., тъй
като т. а. ***, към момента на настъпване на ПТП е в първата година на
експлоатацията му, а до третата година се заплащат 100% от стойността на новите
части. За т. а. се полага и оторизиран сервиз, но и авточастите за марката „Волво“ са
скъпи.
Вещото лице е заключило, че в двустранния констативен протокол не е
установено кой капак на сандъка за инстР.ти е повреден и от коя страна е деформирана
кабината на т. а. „Волво“ с рег. № ***. В заявлението е посочено капак на десен шкаф.
Стойността за ремонт на капак на сандък ляв, е в размер на 1167,38 лв.
В с. з. вещото лице поддържа заключението и допълва, че при определяне
стойността на щетата, е установил от фотоалбума, че пантата не е боядисана, а
сервизът е начислил материали за боядисване – 50 лв., което е и разликата от
4
предявения иск. От снимките се установява, че повредата е на ляв капак. Пантата не е
следвало да се боядисва, защото е метална оксидирана. При определяне на размера на
щетата, не е включено овехтяването, тъй като т. а. е нов.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени и гласни
доказателствени средства, както и заключение на САТЕ.
Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства, които са
анализирани по-нагоре, тъй като същите установяват последователно и
непротиворечиво правнорелевантните факти, и се ползват с придадената им
доказателствена сила съгласно чл. 179 и чл. 180 от ГПК. Не са налице данни, които да
внесат съмнения в тяхната достоверност. Писмените доказателствени средства, които
не са взети предвид са неотносими или излишни.
Съдът дава пълна вяра на показанията на свид. Д. в частта ,в която установява
механизма на настъпилото ПТП, тъй като същите са последователни,
вътрешнологични и непротиворечиви. В останалата част относно представения от
водача на МПС „МАН“ документ, съдът не дава вяра на показанията, тъй като
представляват съждения на свидетеля –негови мисли или предположения. Очевидно е,
че свидетелят не е запомнил този лично възприет от него факт.
Съдът дава вяра на приетото заключение на САТЕ, тъй като същото е
обективно, пълно и изготвено от компетентно затова вещо лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е допустим положителен установителен иск с правно основание чл.
422, вр. чл.415, т. 2 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД. Видно от
приложеното ч. гр. д. № 4805/2022 г. по описа на РС Плевен, е че за сумите предмет на
настоящото производство е издадена заповед за изпълнение. Налице е пълен идентитет
между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото.
Правото на застрахователя да встъпи в правата на удовлетвореното застраховано
лице, срещу причинителя на вредата, произтича от закона – чл. 410, ал. 1 от КЗ. Този
общ състав включва следните фактически елементи: имуществена застраховка;
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования за
увредената или погинала вещ; причиняване на застрахователното събитие от трето
лице, което отговаря пред застрахователя по правилата на деликтната или договорна
отговорност. С действията си третото лице трябва да реализира фактическия състав,
който поражда гражданската му отговорност - задължението да обезщети вредите,
причинени на застрахованото лице.
Елементите на застрахователното правоотношение са категорично установени и
не се оспорват. Сключена е валидна застраховка „Пълно Каско ” между ищеца -
застраховател и застрахования „***“ ЕООД, за МПС с рег. № ***. Застрахователното
правоотношение е било валидно по време на застрахователното събитие-16.00ч
25.09.2020 г., развита е процедурата по уведомяване на застрахователя, разглеждане на
претенцията и определяне на размера на обезщетението. Налице са доказателства, че
застрахователят е оценил вредите в размер на 2748,43 лв., за които е издадена фактура,
като е заплатил същата на изпълнителя. Този факт следва от представеното преводно
нареждане. Следователно в полза на застрахователя-ищец е възникнало регресно право
съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ, тъй като е изплатил застрахователно обезщетение и
същият има право да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение.
Претенцията е предявена срещу прекия причинител на вредата, който не е имал
5
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по време на застрахователното
събитие-16.00ч 25.09.2020 г., поради което деликвента отговаря по правилата на
деликтната отговорност пред застрахователя. Очевидно е в случай, че последният е
предпочел и отправил претенцията си извънсъдебно към третото лице помагач ЗК
„***“, тъй като в констативния протокол причинителят е посочил, че има валидно
сключена застраховка към третото лице помагач. Ищецът обаче избира вида и обема на
търсената защита, както и срещу кого да бъде насочен иска, като това кореспондира не
само на принципа на диспозитивно начало, уреден в чл. 6 от ГПК, а и на разпоредбата
на чл. 410, ал. 1 от КЗ. С нея е посочено, че застрахователят може да предяви
претенцията си срещу три групи правни субекти/т.1-т.3/, като законодателят е
използвал съюза „или“, т. е. предвидена е изборна алтернативност на субектите, от
които суброгиралият се застраховател може да претендира платеното обезщетение.
Съдът намира за безспорно установен факта, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие, ответникът не е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Този извод следва от еднопосочно установения по делото факт, а
именно, че полица BG/22/120002723220, е с начало 17.58ч на 25.09.2020 г. и край
23.59ч на 25.09.2021 г., рег. № ***. Доводът на ответника, че застраховката е сключена
в по-ранен момент, взимайки предвид часовата разлика, е неоснователен, тъй като
всички събрани по делото доказателства еднопосочно установяват момента от който
застрахователното правоотношение е породило действие – 17.58ч на 25.09.2020 г.,
което е близо час след настъпване на застрахователното събитие (16.58ч UTC 1 CET) .
Не се събраха други доказателствени средства, които да установят дори индиция, че
това се е случило по-рано.
Безспорно от показанията на свид. Д. и вещото лице се установява механизма на
ПТП, причинно-следствената връзка между ПТП-то и настъпилите вреди, а именно, че
в 16.00ч на 25.09.2020 г. при маневра назад на паркинг в близост до бензиностанция на
магистрала А-21 в Република Италия, ответникът управлявайки своя товарен
автомобил рег. № ***, със задния десен край на своето полуремарке ударил левия ъгъл
на отворения капак на сандъка за багаж и автомобилни принадлежности на т. а. ***.
Противоправността на поведението на ответника произтича от принципа да не се вреди
други му, като същият е нарушен с предприетата от него маневра. Безспорно се
установява вида на вредите - деформиран ляв капак, деформирана лявата на панта на
същия, деформирана лявата страница на кабината, която се огънала навътре, увредено
лаковото покритие на лайсна, намираща се под лявата страница на кабината, както и на
ляв вертикален страничен спойлер на кабината.
По отношение размера и обхвата на вредите, доколкото причинените по МПС т.
а. *** увреди не водят до заключение за наличие на „тотална щета”, то меродавна за
определяне размера на обезщетението е т. нар. „възстановителна стойност”. Това е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка (не се прилага корекционен коефициент за овехтяване). В
конкретния случай, ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
2748,43 лв., като тази сума е пределът, до който може да се разпростре регресното му
вземане срещу ответника. Съобразно заключението на вещото лице, материалните
увреди върху МПС с рег. № ***, към датата на настъпване на застрахователното
събитие, възлизат на стойност от 2696,28 лв., доколкото е предявен и установителния
иск. Посочената величина е под реално изплатената от ищеца на изпълнителя сума, за
поправка на застрахования т. а., поради което искът следва да бъде уважен в пълния
претендиран размер от 2696,28 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
6
да понесе отговорността за платените от ищеца в заповедното и исково производство
разноски, които са доказани по основание и размер. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати 55 лв. държавна такса и 340 лв. за адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, а за исковото производство: 55 лв. държавна такса, 575 лв.
възнаграждение за особен представител, 400 лв. възнаграждение за
съдебноавтотехническа експертиза и 100 лв. за призоваване на свидетел.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Г. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ДЪЛЖИ на „Застрахователно еднолично
акционерно дружество ***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, представлявано от Н.Д.Ч. и Т. И. И., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410,
ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата от 2696,28 лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № 470420202045153, на
основание договор за застраховка „Пълно каско“, обективиран в застрахователна
полица № 4704205203001305, със срок на действие 00.00ч на 06.05.2020 г. до 23.59ч до
05.05.2021 г., за нанесени имуществени вреди на влекач марка ***, вследствие на
настъпило застрахователно събитие-ПТП, на 25.09.2020 г. в 16.00ч в Република
Италия, на автомагистрала А-21, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -08.09.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение с №
2686/11.09.2022 г. по ч. гр. д. № 4805 по описа на РС Плевен.
Сумата може да бъде платена по банков път в „Банка ДСК“ ЕАД, IBAN: BG 60
STSA 9300 0004 7471 60.
ОСЪЖДА Р. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Застрахователно еднолично акционерно дружество ***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Н.Д.Ч. и Т. И. И., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 395,00 лева, представляваща сторените в
заповедното производство разноски, и сумата от 1130 лв., представляваща сторените в
исковото производство разноски
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – ЗК „***“ АД.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7