№ 10371
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110102962 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба, подадена от К. И. М., ЕГН **********,
малолетните деца М. М. М., ЕГН ********** и М. М. М., ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител К. И. М., ЕГН
**********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие
срещу М. М. М., ЕГН **********.
В молбата са изложени са твърдения, че страните са във втори брак от
13.03.2021г., като от двата си брака имат родени две деца – М. и М.. На
05.01.2024г. ответникът взел децата в 18.00 часа и майката не успяла да чуе
децата повече за деня и вечерта. На сутринта на 06.01.2024г. майката се чула с
детето М. и, говорейки, ответникът й изтръгнал телефона от ръцете и
започнал да обижда молителката пред детето. Когато се върнали, били видимо
уплашени, притеснени и М. искала да говори и да сподели нещо на майка си.
М. споделила, че изживяла голям ужас и страх, а именно: били в гр. Пловдив,
били в едно помещение всички. М. спала на двуетажно легло, от което не
можела да слиза и вече била паднала веднъж и има рана на дупето. Помолила
баща си да я свали, но той се развикал и отказал. М. разказала, че тя слязла и
седнала на един стол със желание да се обади на майка си, но в този момент
1
баща й влязъл и изтръгнал телефона от ръцете й, започнал да крещи и с едната
си ръка я стиснал силно от дясната страна при врата и ключичната кост, а с
другата за левия крак и я пренесъл в другата стая. След което я заплашил да не
си и помисля да сподели на някого. М. помолила баща си да я заведе до
тоалетна, но той отказал, след което се разплакала и той тръгнал след нея, но
не влязъл с нея да изчака пред вратата. Вратата нещо била заяла и детето не
можело да излезе повече. Изплашила се много плакала, никой не я потърсил.
Имало дупка – вратата не била до земята и влачейки се излязла. Разказвайки
на баща си, той й се подигравал и казал да мълчи. М. казала: мамо, той уж се
беше променил, но си е същия. В неделя в 16.30 часа ответникът върнал
децата, като М. бил с висока температура.
В уточнителна молба от 18.01.2024г. са изложени твърдения, че на
06.01.2024г. сутринта, когато молителката се чула с детето М. по телефона и,
говорейки, ответникът изтръгнал телефона от ръцете й и казал „Ти простачко
такава, ще видиш ти, ще видиш, ще те съсипя, сега те записва и видиш какво
ще стане с теб“.
С уточнителна молба от 23.01.2024г. молителката излага твърдения, че
актът на домашно насилие спрямо детето М. се изразява в това, че бил
изключително лошо ощипан по крака от баща си.
На 19.01.2024г. срещу ответника е издадена заповед за незабавна защита
по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с която му е наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т.
1 мярка за защита.
В съдебно заседание молителите чрез процесуалния си представител
поддържат молбата и молят същата да бъде уважена. Претендират разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител моли
молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Не претендира
разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Молителката К. М. и ответникът са съпрузи, като от брака си имат родени
две малолетни деца – М. и М.. Видно от постъпилата справка от СРС, 80
състав, между същите е налице висящо производство за прекратяване на брака
2
им, в хода на което са постановени привременни мерки. Според последните,
упражняването на родителските права спрямо децата е предоставено на
майката, при която е определено местоживеенето им, на бащата е определен
режим на лични отношения и същият е задължен да заплаща на всяко от
децата си месечна издръжка.
Отношенията между съпрузите са силно влошени, за което са подавани
жалби, сигнали и молби в различни институции, в подкрепа на който извод са
приобщените множество преписки, част от които приключили с
постановление на СРП за отказ да се образува досъдебно производство.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът не
кредитира като годно доказателство, тъй като в същата не е описан по време,
място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие от
06.01.2024г. по отношение на молителката К. М., от една страна, а от друга, е
недопустимо декларирането на обстоятелства от чуждо име – в настоящия
случай такива се декларират от майката като законен представител на двете
деца.
Видно от представеното и прието по делото съдебномедицинско
удостоверение № 27/2024г., изготвено на 09.01.2024г. от д-р М. Ангелов –
съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, при прегледа на М. М. М. се установява охлузвания в
областта на проекцията на дясна ключична кост. Тези травматични
увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, по механизма на удари с или върху такива, както и от
косото им действие, и могат да се получат по време и начин, както съобщава
прегледаната. Причинили са й болка и страдание.
На основание чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 от ЗЗДт, по делото е изготвен
социален доклад от ДСП – Красно село. Видно от проведеното социално
проучване, при проведената среща относно процесния акт детето М. споделя,
че в един от случаите, когато били с баща си, той я ощипал, защото не искала
да прекъсне разговора с майка си по телефона, взел й телефона и я завел в
хола. След този случай баща й я завел на английски език, отишли в дома му и
след това на футбол. М. го попитала дали няма да й се извини за това, което е
направил, а той й казал, че нищо не е направил. М. иска мама и тате да не се
карат, да си говорят нормално и тате да не удря повече мама. Знае, че са
3
разделени. М. споделя също, че не знае дали обича баща си, но си изкарват
хубаво, когато са заедно. По време на срещата детето М. споделя за баща си,
че е щипал майка му и него. Веднъж искал да удари майка му с лаптоп, а в
друг случай я ритал в корема, защото тряснала телефона му в земята. По думи
на М., баща му биел майка му и кака му се разплакала. Когато родителите му
се карат, крещят един на друг. Когато са при баща си, изкарват добре, ядат,
разхождат се, играят си и си лягат. Баща им пуска приказки на колонката,
гушка ги, пожелава им „лека нощ“ и отива да спи. Основни грижи по
отглеждането и възпитанието на децата се полагат от майката с помощта на
бабата по м.л. и наета от майката детегледачка. Базовите потребности на
децата се задоволяват от родителите. Децата са записани при ОПЛ, посещават
подходящи учебни заведения. В училище и личният лекар нямат наблюдения
за насилие над децата. Контактите между децата и бащата се осъществяват по
график, постановен от съда. При проведените срещи – разговори между
социални работници и малолетните прави впечатление, че децата предоставят
заучен по смисъл и структура текст. Децата са спокойни, усмихнати и
възпитани. От тяхното поведение и твърдения може да бъде изведено
заключението, че М. и М. не са подложени на психическо и физическо насилие
и желаят да общуват с баща си. От проведеното допълнително социално
проучване е видно, че с детето М. не се е налагало да работи психолог. Поради
факта, че няма проблеми в цялостното развитие на детето, не са предприемани
конкретни действия, свързани с неговото психо – емоционално състояние.
Детето М. не е споделяла в училище смущаваща информация относно личния
си живот и отношенията в семейството. Не е ползвала услугите на
педагогическия съветник и не е посещавала училищния психолог. Няма
прояви на агресия или конфликти. Родителите на М. са разделени, но тя не е
споделяла за проблеми в семейството. В училищната среда не издава признаци
на тревожност или емоционални затруднения. Запазва позитивно настроение,
проявява добро самочувствие и увереност. Тя е с висок успех, позитивна
нагласа и стабилни социални умения.
Съдът не кредитира показанията на св. Илияна Цанкова Каменова, като
счита, че предвид приятелските отношения с молителката, същата се явява
заинтересована от изхода на делото, от една страна, а от друга страна,
показанията й са изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по
делото и най – вече не кореспондират с твърденията в сезиращата молба. В
4
последната не са изложени твърдения за това да е присъствал свидетел по
време на споделеното от детето М.. Според показанията на св. Каменова, след
като децата се прибрали следобед, М. споделила за инцидента по – късно
около 19.00 – 20.00 часа, докато в сезиращата молба се твърди, че децата се
върнали видимо изплашени, притеснени и М. искала да говори с майка си и да
сподели нещо. Предвид това, че свидетелката заявява обстоятелства, за които
липсват твърдения в сезиращата и уточнителната молби, възпроизвежда
такива, които са й споделени и за които няма лични впечатления, и като се
съобрази приятелската й връзка с молителката К. М., съдът намира, че
показанията й са необективни, изолирани и неподкрепени от останалите
доказателства.
Видно от показанията на св. М. Добрев Добрев, на 06.01.2024г.
ответникът и децата били в гр. Пловдив. Обядвали в „Хепи“ на центъра, след
което отишли да карат кънки, пак в центъра на гр. Пловдив. Прекарали там
около два часа. И двете деца се пързаляли. Направили кратка разходка. Детето
М. казало, че започва да го боли гърлото. Ответникът тръгнал заедно с децата
към апартамента, който били взели под наем. Поръчали храна за вкъщи.
Децата си играли известно време. М. си легнал по – рано, тъй като не се
чувствал добре. След вечерята М. също си легнала. В помещението, в което
спели децата, имало легло на два етажа. М. бил на долното легло, а М. на
горното. На ледената пързалка ответникът и децата били от около 17.00 часа
до около 19.00 часа, като всички падали на пързалката, но нямало инциденти.
Преди пързалката дълго време търсили тоалетна, защото на М. й се ходело до
тоалетна. Намерили такава в хотел Тримонциум. Ответникът и децата се
прибрали в апартамента приблизително около 20.00 часа. Ответникът пил
бира. Децата и ответникът стояли при баща си на масата в хола. М. си легнал,
защото не му било добре. Даже не искал да яде. М. показвала рисунки,
говорили си и тя си легнала около 22.00 часа. В тоалетната в хотела М. се била
заключила в тоалетната. Не е плакала. В този ден ответникът бил заедно и с
Елизабета, която е негова приятелка, заедно с нейния син.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от
5
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирани за това лица.
Молителите твърдят извършен акт на домашно насилие на 06.01.2024г.,
молбата е депозирана в съда на 17.01.2024г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и същата се явява процесуално
допустима.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 1 и т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правна легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установи, че молителката К. М. и
ответникът са съпрузи, като последният е баща на малолетните деца М. и М..
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.”. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
ЗЗДН, „За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие“.
След анализ на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира, че заявените от молителките актове на
домашно насилие са недоказани, респ. молбата за защита е неоснователна. Не
се доказа твърдяният акт на домашно насилие от 06.01.2024г. спрямо
молителката К. М.. В подкрепа на това е представена единствено декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът не кредитира като годно доказателство
поради гореизложените съображения.
Не се доказаха при условията на пълно и главно доказване извършени
актове на домашно насилие спрямо малолетните деца на страните – М. й М..
По делото се установи, че на детето М. са причинени следните травматични
увреждания: охлузвания в областта на проекцията на дясна ключична кост.
Описаните травматични увреждания са установени след извършен преглед на
09.01.2024г. Не се доказа обаче ответникът да е извършил спрямо дъщеря си
сочените в молбата действия, в резултат на което да са настъпили
уврежданията. Действително при проведената среща със социален работник
6
М. споделя, че в един от случаите, когато били с баща си, той я ощипал,
защото не искала да прекъсне разговора с майка си по телефона, но
същевременно прави впечатление, че двете деца предоставят заучен по смисъл
и структура текст. В подкрепа на изложеното е изготвения от ДСП – Красно
село социален доклад, което от своя страна създава съмнения относно
действително случилото се. Не са констатирани и промени в поведението на
М. в училищната среда, детето не е споделяло тревожни обстоятелства, както
и не се е налагало да посещава и ползва помощта на училищния психолог и
предагогическия съветник. Напротив, детето е с висок успех, позитивна
нагласа и стабилни социални умения, което сочи на липса на случили се
негативни емоции и събития. Изложеният извод се отнася и по отношение на
детето М.. Не се доказа твърдението, че ответникът на 06.01.2024г. го ощипал
изключително лошо по крака. В подкрепа на това твърдение е представено
съдебномедицинско удостоверение, издадено на 09.06.2023г., т.е. преди датата
на процесния акт, респ. същото не е относимо към предмета на доказване.
Пред социалните работници М. споделил, че баща му щипал майка му и него.
Съдът не дава вяра на споделеното от двете деца, тъй като, както се установи,
същите заявяват заучен текст. След анализ на доказателствата по делото съдът
намира, че децата са въвлечени в силно влошените и конфликтни отношения
на своите родители и са налице данни за конфликт на лоялност спрямо
отглеждащия ги родител, в настоящия случай майката. Не се установи по
никакъв начин същите да са пострадали от действия на ответника,
осъществяващи признаците на чл. 2 от ЗЗДН.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че не са
налице предпоставките, при които законът предвижда налагане на мерки за
закрила срещу домашно насилие. Не се установи акт на домашно насилие, от
който молителите да са пострадали, респ. молбата за защита от домашно
насилие се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
7
дължимата държавна такса в размер от 25,00 лева следва да се възложи на
молителката, която следва да бъде осъдена да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
пострадалото лице. Малолетните деца не дължат държавна такса на основание
чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Претенция за присъждане на сторените в хода на производството
разноски е направена от молителката по делото. Предвид изхода на спора,
искането й следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 91 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от К. И. М., ЕГН **********,
малолетните деца М. М. М., ЕГН ********** и М. М. М., ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител К. И. М., ЕГН
**********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие
срещу М. М. М., ЕГН **********, поради осъществени от страна на
последния акт на домашно насилие на 06.01.2024г. и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да
бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА К. И. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/
лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. И. М., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8