Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 12.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав в открито заседание на 18.06.2021 година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Анета Христова, като разгледа
докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №7000 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание
чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от „Ю.“ „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от *** чрез: адв. В.Г.,
САК, със съдебен адрес: ***, В качеството си на адвокатски пълномощник на „Ю.“
ЕООД против Н.В.Т., EГH **********, Адрес:5***, в която се твърди следното :
след подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Н.В.Т. е образувано ч.гр.д.
№3860/2020г., по описа на PC - Плевен, 7 с-в. В законоустановения срок и на
основание чл.415 във вр. с чл. 422 от ГПК се предявява настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в
настоящото производство. Ищцовото дружество предявява исковата си претенция
срещу Н.В.Т., ЕГН ********** въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019
г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Труп“ ООД, ЕИК ***, което дружество, от
своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „***” ЕАД. Мобилният оператор с
търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
„Ю.“
ЕООД, ЕИК *** е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор,
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Съгласно чл. 29 от Общите условия
на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.)
Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка.
Между
кредитора „***” ЕАД, ЕИК: *** и Н.В.Т., EFH ********** е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 08.07.2014
г., с който договор абонатът е добавил за ползване мобилен номер ***, условията
за чието ползване са подновени на дата 24.07.2014 г., след което отново са
подновени на дата 19.08.2015г. чрез допълнително споразумение, като за него е
избран тарифен план ***, с месечна абонаментна такса в размер на 5.90 лв. с
ДДС, добавен е за ползване и нов мобилен номер ***, с избран тарифен план
VIVACOM Mobix 30 за 15,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
На дата 20.05.2016 г. потребителят
е добавил за ползване нов мобилен номер ***, по избран тарифен план VIVACOM Smart М с месечна абонаментна такса в
размер на 23,99 лв. с ДДС, като е добавил абонаментните услуги: Удвоени MB на
макс. скорост Smart за 1,99 лв. с ДДС и Неграничени минути за 8,00 лв с ДДС за
срок от 24 месеца.
Въз
основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер *** между ответника Н.В.Т., ЕГН ********** и .***”
ЕАД. ЕИК: *** са издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената
електронна съобщителна услуга, а именно: ***/01.05.2017 г.. ***/01.06.2017 г.. ***/01.07.2017
г., /02.08.2017 г., за периода на потребление от 01.04.2017 г. до 01.08.2017 г.
Абонатът
е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за два последователни
отчетни месеца - за месец 05/2017г„ 06/2017 г., 07/2017 г. и за месец 08/2017
г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има
следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №*** крайна фактура № ***
на дата 01.09.2017 г., с начислена обща сума за плащане.
В издадената крайна фактура е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер, от който ищцовото дружество има правен интерес да претендира
неустойка в редуцираан размер от 167,04 лв., а не заявения с подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение; фактурирана е цената, дължима
се за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди.
Датата
на деактивация на процесния абонамент е 15.08.2017 г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение
на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонаментите *** и VIVACOM Mobix 30 за мобилен номер *** и мобилен номер *** до
19.08.2017 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 19.08.2015 г., също
така не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите VIVACOM Smart М,
Удвоени MB на макс. скорост Smart и Неграничени минути за мобилен номер *** до
дата 20.05.2018 г, съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 20.05.2016г.
Неизпълнението
на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от
стр.5/6/7 „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане
или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът
дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече
от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за
които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките
от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или
предоставени на лизинг) “.
Претендираната сума в размер на
167,04 лв. е формирана като сбор от трикратния размер на всяка месечна
абонаментна такса по всеки ползван и добавен от потребителя тарифен план за
електронните съобщителни услуги към ползваните мобилни номера.
Цената
на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на
мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна
лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният
активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът
по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Представената/те
фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, които не е заплатил в
указания срок, респ. същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на
ответника е обусловило правото на „БТК” ЕАД да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
По
отношение на претендираната неустойка: Между длъжникът и „***” ЕАД, ЕИК: ***,
валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е изпълнил
задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него
услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото
на мобилния оператор „***” ЕАД, ЕИК: ***, да прекрати предсрочно гореописания
договор на дата 15.08.2017г. /като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незататени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/
и да претендира неустойка в размер на 167,04 лв. (Сто шестдесет и седем лв. и
04 ст.) лева, уговорена в т.2 от стр. 6 от договора: „ С прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него,
включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключените договори, както следва:
(Зх 5.90 лв. +3х 15,80 лв) по
договор от дата 19.08.2015 г.;
(3x23,99 лв.+3х!.99лв. +3x8,00
лв.) по договор от дата 20.05.2016 г.,
или общо 167,04 лв. (Сто
шестдесет и седем лв. и 04 ст.) лева по двата договора, за което е издадена
крайна фактура № ***/01.09.2017 г., за периода от 01.08.2017 г. до 31.08.2017
г.
Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на БТК/чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1.
Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай,
че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
Точното
изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко
облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза
предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната
страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка
обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от
неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката
изпълнява и наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да
претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са
настъпили в предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати
неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Неизпълнение на основното задължение на
потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за
ползваните услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне
достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна
абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване
ползването на услугите.
Предвид гореизложеното, абонатът
следва да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и
да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените
договори.
Като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК“ ЕАД,
абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в
срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора
и Общите условия.“. Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения:
43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;“. Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите,
или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор е него.
Неустойката
е начислена, съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен
характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е
извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето
им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите
условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за първоначално
свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно — цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените
разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през
предходния месец (или периоди). “
Съгласно чл. 35, „35. Заплащането
на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както
следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса,
определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от
Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок. “
Потребителят
отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на
месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка. “
В
конкретния случай ответникът Н.В.Т., ЕГН ********** е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилни/телефонни номера ***, *** и ***, не
е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с
това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е
заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
И
двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са породили
правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент
и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях.
Няма
законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и
платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно
за длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено относно
уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява
момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде
уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да
плати.
В
конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от два
договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в
договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите на са
конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на
множество закони.
В
чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Труп” ООД,
е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки
един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес
на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. ”
В
чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът
е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията,
описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на
Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а
именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
Относно уведомяването на длъжника
за сключените цесии: Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата
01.10.2019 г., считано от подписването му, „Ю.“ ЕООД има качеството освен на
цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците
за извършеното прехвърляне на вземания. Няма никаква законова пречка старият
кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник.
Подобно становище е застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но
и от правната доктрина- професор ***-Облигационно право изд. ***, както и ***,
които приемат,че упълномощаването на цесионера от страна на цедента за
уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна сделка, която с
нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът е
неизправен.
Към
исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на
мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на
цедент от 01.10.2019 г.
Връчването
на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето
като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в
практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,
II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., II т.о. на ВКС;
Решение № 78 от 09.07.2014г. по пид. № 2352/2013г., II т.о. на ВКС, е приета за
правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не
може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към
нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема,
че съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за
цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено
до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да
извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е
посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Груп“ ООД продължава да има
качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В
настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл.6 от
договора от 01.10.2019 г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова
пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии,
предвид факта, че Н.В.Т., ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния
оператор, нито на „С.Г. Груп“ ООД към датата на връчването на препис от
исковата молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването. Всички
изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати
добре — на носителя на вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то
има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да
бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът
не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване. Практиката е установена.
Длъжникът
би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията
само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
В
конкретния случай, длъжникът-ответник Н.В.Т., ЕГН ********** не е изпълнил задълженията
си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както
и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на
кредитора — ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Н.В.Т., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, в размер на 167,04 лв.- представляваща
неустойка по договорите, сключени между ответника и „БТК” ЕАД, съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират
се разноски.
Представят
се доказателства , които следва да се приемат.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника -
адв. В.В.,***. ***, тел. № ***, с който
искът се оспорва и се твърди следното :По делото не е представен договор
за цесия от 01.10.2019год. и не е доказано вземането спрямо длъжника да е
предмет на такъв договор,респ. ищецът да е надлежен кредитор по същото. Не
се установява на ищеца да са
предоставени услуги през процесния
период от време, цената им, неизпълнение на задълженията от негова страна,
които да обосновават претенцията на ищеца. Твърди се, че вземането, което
ищецът претендира е различно по основание от вземането, предмет на заповедното
производство, като в тази връзка са наведени подробни доводи в отговора.
В о.с.з. ищцовото дружество, не се
представлява, но е депозирано подробно
становище от страна на пълномощника адв.Г..
В о.с.з. ответницата, редзовно
призована, се представлява от особения представител адв.Х., която оспорва иска.
Съдът, като взе предвди
доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д. №3860/2020год.
по описа на ПлРС се установява, че ищцовото дружество е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата на 13.08.2020год. Издадена
е заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК за процесните суми, като с
оглед връчването на заповедта по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, е
инициирано настоящото исково производство.
Искът с правно основание чл.422 от ГПК
е предявен своевременно, поради което е процесуално допустим. Вземането в
заповедното производство и в исковото е идентично по основание и размер.
Делото е попълнено с писмени
доказателства, които не са оспорени от ответната страна и от които се
установява наличие на описаното в обстоятелствената част на исковата молба
валидно облигационно отношение между страните по делото.
С отговора е направено възражение за
погасяване претенцията на ищеца по давност, което не се явява основателно.
Деийствието на договора за предоставени мобилни услуги е прекратено, считано от
15.08.2017год., като ищецът е издал
фактура за вземането си на 18.09.2017год. Заповедното производство е
образувано на 13.08.2020год., т.е. преди изтичането на 3-годишния давностен
срок за погасяване на вземането по давност. Налице е идентичност на вземането, независимо, че в заповедта за изпълнение присъдената сума е отразена
като „обезщетение“. Видно от изложението
на заявителя в съответните точки на
заявлението е, че се описва именно вземане за претендирана неустойка,
която в настоящото производство е в размер – 3-кратен на дължимите такси по
сключените от ответника с ищеца договори, което е подробно отразено в
обстоятелствената част ан исковата молба.
Що се отнася до
извършеното прехвърляне на вземането, то съдът приема същото за произвело
действие спрямо ответната страна. По
делото са приети доказателства за това,
че „С.Г. Груп” ООД е изготвило
уведомление до длъжника за процесните две цесиите /договори от 16.10.2018год. и
от 01.10.2019год./, в качеството на пълномощник на цедента по договора от
16.10.2018, съгласно изрично пълномощно за това действие и в качеството на
цедент по договора от 01.10.2019г. Липсват доказателства това уведомление да е
достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. В случая,
това уведомително писмо, заедно с всички доказателства за извършените цесии са
връчени на ответницата в хода на делото, с връчване на препис от исковата молба
и приложенията. С оглед разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК, този факт следва да
бъде съобразен от съда при произнасянето по съществото на спора. Процесните цесии са породили действие спрямо ответницата
и тя дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесните договори в полза
на последния цесионер – ищецът „Ю.” ЕООД. Няма нито твърдения, нито доказателства
ответницата да е извършила плащане на стария кредитор. Напротив, видно от
представената разписка, същата е извършила надлежно плащане на настоящия си
кредитор.
С оглед изложеното,
съдът приема, че искът следва да бъде
уважен изцяло.
При този изход на делото на ищеца
се дължат разноски в пълен размер, съответно : за заповедното производство
25лв. държавна такса и адвокатски хонорар 180лв.; за исковото производство
25лв. държавна такса, 180лв. адвокатски хонорари 300лв. за особен представител
– общо 505лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, че Н.В.Т., EГH **********, адрес: ***, представляван по делото от особен
представител адв.В.Х. от ПлАК, ДЪЛЖИ на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***,
пълномощник адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: ***, сумата от 167,04лв., представляваща
неустойка по сключени договори, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3860/2020г. по описа на Плевенски
районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н.В.Т., EГH **********, адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, пълномощник адв. В.Г.,
САК, със съдебен адрес: ***, разноски по делото за исковото производство – в
общ размер 505лв. и разноски по ч.гр.д. №3860/2020год. по описа на ПлРС
- 25лв. държавна такса и 180лв. възнаграждение за един адвокат
Решението може да се обжалва чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: