Р Е Ш Е Н И
Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. София, 15.10.2025г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО,
9-ти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември
две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗАПРЯНОВА
При секретаря Илияна
Коцева, като разгледа гр.дело №6897 по описа на съда
за 2020 година, взе предвид следното:
Страни в производството са ищецът „С.Б.“ ООД с ЕИК *********, гр. София,
бул. Проф. Цветан Лазаров №13, и ответниците Ц.И.Б. с ЕГН **********,***, както и И.П.П. с ЕГН **********,*** и Г.П.К. с ЕГН **********,***
/като наследници на П.И.П. с ЕГН **********, починал в хода на процеса
на 28.05.2021г./.
Ищецът „С.Б.“ ООД твърди, че е собственик на подробно описан поземлен
имот с идентификатор 68134.706.115 по КККР на гр. София, одобрени със заповед
РД – 18-138/24.07.2017г. на изп. директор на
АГКК, находящ
се на адрес гр. София, район Слатина, с площ 1741 кв.м., с № по предходен
план 795, при граници ПИ с ид. № 68134.706.236, 68134.706.347, 68134.706.1492, 68134.706.1862.
Основава правото си на собственост на правоприемство
от държавно предприятие, на което е предоставен за управление имот държавна
собственост, в който е отредено да се реализира благоустройствено мероприятие.
Твърди, че е имало пречки за реституцията на имота поради осъществяване на мероприятието и иска
от съда да осъществи косвен съдебен контрол на решението на ПК. Твърди, че се е
осъществил фактическият състав на чл.17а ЗППДОбП
поради включване на имота в капитала на негов праводател.
Евентуално твърди, че е придобил имота по давност.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали
отговор на исковата молба, с който оспорват иска. Ответниците
твърдят, че са собственици на част от имота въз основа на решение на ПК за
възстановяване на собственост на земеделска земя в стари реални граници по
чл.18ж ЗСПЗЗ, наследство и делба.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа и правна страна:
С приетия за окончателен договор съдът е указал на страните, че му е служебно известно, поради което не се
нуждае от доказване, че другите съсобственици на поземлен имот с идентификатор
68134.706.115 Б.Б.З., Ц.Б.М. и С.А.Б. /с предишно
фамилно име Н./ са предявили отрицателен установителен
иск срещу „С.Б.“ ООД за признаване за установено, че „С.Б.“ ООД не е собственик
на описания имот. Производството по този иск е приключило със съдебно решение
по в.гр.д. №2426/2022г на САС, влязло в сила на 03.04.2024г., с което
отрицателните установителни искове са уважени, като в
решението съдът е приел, че релевираните от ответника
„С.Б.“ ООД основания, че е собственик, а именно, че в имота е осъществено
благоустройствено мероприятие, че е осъществен фактическият състав на чл.17а ЗППДОбП, че е изтекла кратка/ респ. дълга придобивна давност, не са осъществили, респ. „С.Б.“ ООД не
е собственик на имота.
След дадени от съда указания „С.Б.“ ООД е заявил, че поддържа предявените
искове срещу Ц.И.Б., И.П.П. и Г.П.К..
От приетите писмени доказателства се установява, че отрицателният
установителен иск е предявен от ищците П.С.Н., Б.Б.З., Ц.Б.М. и С.А.Б. /с предишно фамилно име Н./ срещу „С.Б.“
ООД по отношение на същия поземлен имот с идентификатор 68134.706.115, като е
образувано гр.д. №3230/2020г. по описа на СГС, 11 състав. По настоящото дело
освен посочените лица, ответници са и Ц.И.Б. и
наследниците на П.П. - Г.П.К. и И.П.П.. Настоящият иск е предявен и срещу тях, тъй като те са
наследници на К.Г.Х. и съответно са придобили права върху имота въз основа на решение №51 от 31.01.1997г. на ПК Слатина, чиято
валидност и законосъобразност е предмет на преценка, както по гр.д.
№3230/2020г. по описа на СГС, 11 състав, така и по настоящото дело. С решението по гр.д. №3230/2020г. по описа на
СГС, 11 състав, отрицателните установителни искове са
отхвърлени. С решение по в.гр.д. №2426/2022г на САС, влязло в сила на
03.04.2024г., съдът е приел следното: решение №51 от 31.01.1997г. на ПК Слатина
не подлежи на косвен съдебен контрол, тъй като „С.Б.“ ООД е правоприемник на
държавата, като правоприемството е осъществено след
упражняването на съдебен контрол върху решението на поземлената комисия;
неоснователно е позоваването на §6 на ЗППДОП /отм./, както и във връзка с
изградените в имота подземни съоръжения; ответникът не е собственик на
основание преобразуване и приватизация, тоест не е налице хипотезата на чл.17а ЗППДОбП; не е осъществен фактическият състав на кратката придобивна давност; не е осъществен фактическият състав и
на дългата придобивна давност. С това влязло в сила решение е признато за установено
по отношение на Б.З., Ц.М. и С.Б., по предявения от тях иск отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1, предл. трето ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗС, че ответникът "Слатина - Булгарплод"
ООД, не е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.706.115 по КККР на
гр. София, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. София,
район София, с площ от 1741 кв. м. с трайно предназначение: урбанизирана; с
номер по предходен план: 795, при граници, поземлени имоти
с идентификатори: 68134.706.236, 68134.706.347, 68134.706.1492, 68134.706.1862.
В настоящото производство, съгласно заключението към
съдебно-счетоводната експертиза, имотът, находящ се
на ул. Момина чешма №13 /преименуван на бул. Проф. Цветан Лазаров №13/,
представляващ терен от 376 286 кв.м. е включен в цялост в капитала на „С.Б.“ ЕАД
към датата на приватизационната продажба – 15.12.2007г.
Съгласно заключението към първата съдебно-техническа
експертиза недвижим имот вън от регулация в м. Слатина е бил отреден на ДСО Булгарплод с регулационен план, одобрен през
1971г. Стар ПИ с ид. № 68134.706.347, идентичен с
имот с кад. №347 попада в терена, отреден за ДСО Булгарплод, като през годините има отразени промени в
площта му. Същият е застроен като комплексен обект за зеленчукова база, за
каквато е бил отреден. Поземлен имот със стар идентификатор 68134.706.115 е
разположен в югозападната част на имот с пл. №5220, който частично попада в
границите на имота, отреден за нуждите на ДСО Булгарплод
и в него са разположени подземни проводи и съоръжения. С АДС от 27.08.1987г. и
АЧОС от 15.09.1999г. имотът, находящ се на ул. Момина
чешма №13, е записан като терен с площ 376 286 кв.м., в последствие към 2001г.
след реституция на отделни части площта му е намалена до 241 611кв.м. Части от
Поземлен имот със стар идентификатор 68134.706.115 попадат върху ПИ-347 от кв.4
по РП на м. РПЗ Слатина – юг. В този имот няма построени сгради.
Съгласно заключението към повторната
съдебно-техническа експертиза при попълване на неодобрен КП през 1984г. за
терена на ДСО Булгарплод е нанесен имот с пл. №347 с
площ 270850кв.м., като в разписната книга срещу имот пл. №347 е записано База
на плод-зеленчук. Във връзка с реституция по ЗСПЗЗ за части от имот пл. №347 са
образувани голям брой нови имоти и площта му намалява значително. Със заповед
на кмета на район Слатина от 15.01.1998г. е одобрено попълване в кадастралната
основа на действащия към онзи момент РП на ДСО Булгарплод
с имот с пл. №795 с площ 1770кв.м., възстановен на наследниците на Г.Х., който
е образуван изцяло за сметка на имот пл. №347. Двата имота са нанесени като
съседни и самостоятелни в кадастралната основа на кв.4 от ЗРКП на м. СПЗ
„Слатина-юг“, одобрен с решение от 19.03.2001г. на СОС. Попълването на нови
имот в кадастралната основа, образувани от части от имот пл. №347 продължава и
след одобряване на ЗРКП на м. СПЗ „Слатина-юг“, в резултат на което към момента
на приватизацията на „С.Б.“ ЕАД, съгласно договор от 15.12.2007г. имот пл. №347
е с площ от 221 105 кв.м. Вещото лице е посочило, че имот с пл. №795 не попада
в кадастралните граници, определящи имот имот пл.
№347 нито към момента на приватизацията към 2007г., нито преди това - имот с
пл. №795 е одобрен през 1998г., а имот пл. №347 – през 2001г. Следователно
между двата имота липсва идентичност.
През 2021г. по искане на „С.Б.“ ЕАД от имот с идентификатор
68134.706.347 са образувани два нови имота 68134.706.2608 с площ 194 780 кв.м.
и 68134.706.2609 с площ 20439 кв.м. Със заповед от 22.11.2024г. е одобрено
изменение на КККР за имот с ид. 68134.706.115, в
резултат на което са образувани два нови имота с ид. 68134.706.2665
и 68134.706.2666, всеки по 885кв.м.
От показанията на св. Р., който сочи, че работи в
системата на Булгарплод от 1980г., се установява, че
спорният имот се намира в северната част на двора, ограден с бетонна ограда,
между кантара и изхода. В имота се намира асфалтова площадка и тревна площ.
Първоначално бил използван за склад, след това за паркинг, впоследствие за автошкола. Бил ползван само от Булгарплод
и никой не е имал претенции за него. Режимът за влизане в двора бил
контролиран. По отношение на оградата свидетелят сочи, че до 2009г. я е имало, а
след това не може да каже какво се е случило.
От показанията на св. В.се установява, че през
2011г. С. го извикала да огледа имота, който се намирал на гърба на Булгарплод, за да направи ограда. Имало представител на Булгарплод, на когото обяснили, че ще поставят колчета, ще
режат платното, ще правят портал. Сложили ограда, забили колчета и опънали
мрежа. От съществуващата ограда отрязали едното платно и заварили планки за
катинар и верига, за да може да се заключва. По-късно, когато минал оттам,
видял, че оградата я няма.
От събраните писмени доказателства се установява, че
е образувана пр. пр. № 24260/2021
г. на Софийска районна прокуратура, за това, че на 13.04.2021 г. в гр. София, местност "Слатина", са отнети чужди
вещи - телена оградна мрежа и метални колчета, от владението на
Б.З., без
нейно съгласие и с намерение противозаконно да се присвоят.
Съдът кредитира заключението към
повторната съдебно-техническа експертиза, тъй като същото съответства в
най-висока степен на събрания доказателствен
материал, както и показанията на свидетелите, които не са противоречиви, а се
допълват, доколкото се отнасят за различни периоди.
При така установените факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е иск по чл.124 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че е придобил право
на собственост върху спорния имот на основание чл.17а ЗППДОбП,
евентуално, че имотът е бил отреден за благоустройствено мероприятие, което е
реализирано, евентуално, че е владял непрекъснато, трайно и необезпокоявано
имота с намерение да го свои в продължение на 5г. /в който случай трябва да
докаже, че е придобил имота на основание, годно да го направи собственик, без
да знае, че праводателят му не е собственик или че
предвидената форма е била опорочена/, евентуално на 10 години.
В тежест на ответниците е
да докажат, че са придобили право на собственост върху имота на основание
валидно и законосъобразно решение на ПК, наследство и делба.
Както е посочено и в решение
по в.гр.д. №2426/2022г на САС, влязло в сила на
03.04.2024г., предмет на спора по отрицателния установителен
иск е било правото на собственост на ответника, тоест на „С.Б.“ ООД. Той следва
да докаже съществуването на претендираното от него
право като изчерпи всички основания, въз основа на които то е могло да се
породи, до постановяване на решението. Като последица от това силата на пресъдено нещо /СПН/ при отрицателния установителен
иск има по-широки обективни предели от СПН по положителния установителен
иск. Когато е уважен отрицателен установителен иск,
правото, което е било негов предмет, се отрича без оглед на конкретно
определено правопораждащо основание, а с оглед на
всички възможни негови основания, осъществени до приключване на устните
състезания.
Съгласно Тълкувателно
решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК идентичност в
предмета на влезлите в сила съдебни решения, е налице не само при пълен
обективен и субективен идентитет по отношение на
предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин
правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.
В случая решението по
в.гр.д. №2426/2022г на САС със сила на пресъдено нещо
е установило, че „С.Б.“ ЕАД не е собственик на процесния
имот на всички, поддържани и в настоящото производство основания. С решението
са разрешени правни въпроси, по начин, който обвързва и настоящата инстанция –
относно това, че решение №51 от 31.01.1997г. на ПК Слатина не подлежи на косвен
съдебен контрол, тъй като „С.Б.“ ООД е правоприемник на държавата, като правоприемството е осъществено след упражняването на
съдебен контрол върху решението на поземлената комисия; относно
неоснователността на позоваването на §6 на ЗППДОП /отм./, както и във връзка с
изградените в имота подземни съоръжения, както и относно това, че ответникът не
е собственик на основание преобразуване и приватизация, тоест не е налице
хипотезата на чл.17а ЗППДОбП. Решението обвързва
настоящата инстанция и относно изводите на САС, че в полза на „С.Б.“ ЕАД не е
изтекла придобивна давност до влизане на решението в
сила на 03.04.2024г. По отношение на ответниците в
настоящото производство не се установяват факти относно владението на имота,
различни от тези, установени по решението по в.гр.д. №2426/2022г на САС, които
да предположат различни изводи относно изтичането на давността. Ищецът не
доказва да е установил свое владение върху имота след 1998г., когато същият е
бил нанесен като самостоятелен въз основа на решението на поземлената комисия,
а след влизането в сила на решение по в.гр.д. №2426/2022г на САС очевидно не е
изтекла нито кратката, нито дългата придобивна
давност.
С оглед на
гореизложеното, исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Относно разноските:
Предявените искове са с цена 67 432,40 лева,
които съдът е намерил за неоснователни.
Ответниците претендират разноски съгласно списък: адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.1,т.3, предл.1 ЗА и депозити за вещи лица
от 1400 лева
Съгласно чл.7, ал.2, т.4
НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение е 6044,59 лева, като процесуалният представител на ответниците претендира сумата 5086 лева.
Съдът, като отчита решението
от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., както и фактическата и правна
сложност на делото, обема на събраните доказателства и извършени процесуални
действия, цената на исковете,
приключването на производството в 6 съдебни заседания, намира, че следва да определи
адвокатското възнаграждение в претендирания размер
5086 лева, който е под ориентировъчния по НВАР.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.Б.“ ООД с ЕИК *********, гр. София, бул. Проф. Цветан Лазаров №13,
срещу ответниците Ц.И.Б. с ЕГН **********,***, както
и И.П.П. с ЕГН **********,*** и Г.П.К. с ЕГН **********,***
/като наследници на П.И.П. с ЕГН **********, починал в хода на процеса на
28.05.2021г./, искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
подробно описан поземлен имот с идентификатор 68134.706.115 по КККР на гр.
София, одобрени със заповед РД – 18-138/24.07.2017г. на изп.
директор на АГКК, находящ
се на адрес гр. София, район Слатина, с площ 1741 кв.м., с № по предходен
план 795, при граници ПИ с ид. № 68134.706.236, 68134.706.347, 68134.706.1492,
68134.706.1862
ОСЪЖДА „С.Б.“ ООД с ЕИК *********, гр. София, бул.
Проф. Цветан Лазаров №13, да плати на ответниците Ц.И.Б.
с ЕГН **********,***, И.П.П. с ЕГН **********,*** и Г.П.К.
с ЕГН **********,***, сумата 1400 лева.
ОСЪЖДА
„С.Б.“ ООД с ЕИК *********, гр. София,
бул. Проф. Цветан Лазаров №13, да плати на адв. С.А.Б.
с ЕГН **********,***, сумата 5086 лева адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.1,т.3, предл.1 ЗА
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: