№ 13698
гр. С..., 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110134305 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл.и чл. 235 ГПК.
Предявени са от ищеца М. Б. Х. срещу „Ю...“ ЕООД обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо, за
прогласяване нищожността на клаузата за такса за експресно разглеждане по
чл. 6.1 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
84018/13.04.2022г., а в условията на евентуалност- прогласяване на
нищожност на горепосочената клауза на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ
ЗЗД, респективно- на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Ищецът М. Б. Х. излага, че на 13.04.2022 г. е сключил Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние, по силата на който
ответникът му е предоставил в заем сумата от 1100 лв. при срок за връщането
й- 12 месеца, ГЛП в размер на 12,28 % и ГПР в размер на 49,54 %. Била
предвидена еднократна такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричния заем в размер на 184,80 лв. съгласно чл. 6.1 от договора
в тежест на ищеца. Счита клаузата на чл. 6.1 за нищожна поради
противоречието й с императивни правни норми на ЗПК и ЗЗП. Сочи, че
същата заобикаляла закона и накърнявала добрите нрави. Била в противоречие
с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди, че таксата представлявала една
1
допълнителна печалба за кредитора, поради което следвало да е част от ГЛП и
ГПР. Предвидената такса била неекивалентна на предоставената в заем сума,
поради което клаузата по чл. 6.1 била неравноправна. Липсвало
еквивалентност и между таксата и насрещната услуга, която се предоставяла в
замяна. Размерът на таксата бил необосновано висок. Твърди, че клаузата по
чл. 6.1 водела до неоснователно обогатяване на ответника, като същата била в
разрез с принципите за добросъвестност и справедливост. Поддържа, че
действителният размер на ГПР надхвърлял пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения. Моли за прогласяване нищожността на
процесната клауза. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ю...“ ЕООД депозирал отговор
на исковата молба, чрез юрк. Л... Х.а, с който оспорва исковете като
неоснователни. Не оспорва, че между страните е възникнало облигационно
отношение по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
84018/13.04.2022 г., по силата на който е предоставил на ищеца сумата от 1100
лв. при фиксиран лихвен процент от 12,27 %, със срок на погасяване- 12
месеца. Поддържа, че искът е недопустим поради липсата на правен интерес.
Твърди, че таксата за разглеждане била включена в ГПР, като размерът на
последният не надвишавал императивно определената от законодателя
граница. Поддържа, че клаузата по чл. 6.1 била индивидуално уговорена.
Оспорва таксата за разглеждане да представлява такса по усвояване, тъй като
последното е действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита.
Поддържа, че процесната клауза, както и сключеният договор за кредит в
цялост, са действителни и отговарят на законовите изисквания. Сочи, че
таксата за разглеждане е дължима в преддоговорните отношения между
страните, когато ищецът все още няма качеството потребител. Излага
твърдения, че договорът е сключен при спазване на изискванията на ЗПФУР,
както и че таксата за експресно разглеждане е включена в ГПР, като същият не
надвишава законово предвидения максимум. Твърди, че клаузата е
индивидуално уговорена и не попада в ограничението на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В
случай че искът бъде приет за допустим, заявява съгласие за сключване на
съдебна спогодба. Моли за отхвърляне на исковете, предявени от М. Х..
Предявява насрещен иск по реда на чл. 211 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР за осъждане на М. Х. да
заплати следните суми- сумата от 381,90 лв., представляваща изискуема
2
главница по Договор за потребителски паричен кредит № 84018/13.04.2022 г.,
сумата от 8,38 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва за
периода от 13.01.2023 г. до 04.03.2023 г., сумата от 158,44 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 13.01.2023 г. до 17.10.2023 г., и сумата от
61,60 лв., представляваща такса за разглеждане, ведно със законната лихва от
17.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумите. Поддържа, че въпреки
поканите за плащане на дължимите от ищеца погасителни вноски, последният
не е заплатил вноски с падежни дати от 13.01.2023 г. до 13.04.2023 г. Посочва,
че е настъпила изискуемост на целия кредит, тъй като е изтекъл крайният срок
за погасяване на кредита- 13.04.2023 г. Моли за уважаване на насрещния иск.
Претендира присъждане на разноски.
В отговора на исковата молба, ответникът по насрещния иск счита, че
искът е допустим, но неоснователен. Поддържа, че заложеният ГПР в
договора не отговаря на действителния такъв, като при добавяне на таксата по
чл. 6.1 от договора, ГПР многократно надвишава предвидения в закона
размер. Твърди, че поради непосочване на действителния ГПР, целият
договор е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК.
Ето защо, всички плащания на ответника по насрещния иск следва да бъдат
отнесени към главницата по договора за кредит, предвид, че дължи само
чистата стойност на кредита. Прави искане да бъде отхвърлен иска,
евентуално в случай че бъде уважен да бъде постановено разсрочено плащане
на 6 вноски от влизане в сила на решението.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Между страните са отделени като безспорни обстоятелствата, че е
възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 84018/13.04.2022 г., по силата на който е
предоставена на ищеца сумата от 1100 лв. със срок на погасяване- 12 месеца.
Съгласно чл. 6.1 от договора е уговорена такса за експресно разглеждане в
размер на 184,80 лева.
Видно от съдържанието на договора за потребителски паричен кредит
№ 84018 от 13.04.2022 г. сключен между Ю... ЕООД като кредитор и М. Б. Х.
като кредитополучател, на последния е предоставен кредит в размер на 1100
3
лева за срок от 12 месеца , с краен срок за погасяване на 13.04.2023 г. при ГПР
в размер на 49,54 % и договорена съгласно чл. 6.1 от договора еднократна
такса за разглеждане в размер на 184,80 лева- еднократната такса за
разглеждане се финансира от кредитора и се възстановява от
кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план,
описан в чл. 9.1 от настоящия договор. Лихвеният процент, с който се
олихвява предоставения кредит , изразен като годишен лихвен процент е 12,27
%.
По делото е изслушано и прието заключение на ССчЕ, изготвено от
в.л. В. П., което настоящият състав приема за компетентно, обективно и
безпристрастно, от което се установява, че без включване на таксата за
експресно разглеждане, ГПР по договора е в размер на 12,98 %, а при
включването на тази такса в ГПР се установява размер на ГПР 49,65 %.
Като част от доказателствената съвкупност по делото е приобщена от
Ю... ЕООД справка за извършените плащания по процесния договор от
счетоводните му книги, видно от която процесните задължения са погасени
чрез плащания, извършени в периода от 22.12.2023 г. до 29.03.2024 г. Това
обстоятелство се признава от Ю... Б... ЕООД с молба от 02.04.2024 г., с която
заявява, че претендираните задължения по договора за кредит по насрещния
иск са погасени от М. Х..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За уважаване на исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр.
чл.26, ал. 4 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че на 13.04.2022 г. между М. Б.
Х. и „Ю...“ ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 84018, с посоченото съдържание; клаузата за
такса за експресно разглеждане по чл. 6.1 от договора е нищожна поради
противоречие с посочените в исковата молба материалноправни законови
разпоредби, поради заобикаляне на закона, поради накърняване на добрите
нрави. В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е
индивидуално уговорена.
За уважаване на насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, в тежест на ищеца по насрещния иск при
условията на пълно и главно доказване е да докаже, че е възникнало валидно
4
правоотношение по договор за заем, по силата на което на ответника е
предоставена претендираната сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, ведно с възнаградителна лихва и такси в посочените размери
в исковата молба по насрещния иск. В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
С оглед предмета на процесния договор, съдът приема, че същият е
сключен от лице, притежаващо качеството "потребител", предвид което
приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК.
Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на
евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от
едно основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност,
подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона
... заобикалянето му, към по-леките - липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала ... липса на форма.
Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца
основания, разгледани в поредността според тежестта на порока, отпада
вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите
евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци /в този см.
решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение №
156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от
30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о. и др. /
В случая се касае за т. нар. "бързи кредити", при които потребителят
разчита да получи заявената сума в кратък срок, а таксата за експресно
разглеждане на документи за отпускане на кредита, се явява задължително
условие за кредитиране. Посочената клауза съдът приема, че противоречи на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който забранява заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което означава, че в
случая чл. 10а, ал. 1 ЗПК не намира приложение, тъй като посочената такса за
експресно разглеждане е свързана именно с усвояването на кредита. От друга
страна, липсва каквато и да е еквивалентност между задължението на
заемополучателя и престацията на кредитора, дори и кредитът да бъде
предоставен незабавно. Процесната клауза следва да се прогласи за нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като същата е в
противоречие със закона / чл.10а ЗПК/.
5
Предвид горното не са налице условията за разглеждането на
евентуално релевирани от ищеца основания за нищожност на клаузата за такса
за експресно разглеждане - заобикаляне на закона и противоречие с добрите
нрави.
По отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР:
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че между страните е възникнало облигационно отношение по Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № 84018/13.04.2022 г., по
силата на който е предоставена на ищеца сумата от 1100 лв. със срок на
погасяване- 12 месеца. В процесния договор за потребителски кредит е
посочен ГПР в размер на 49, 54 %, което отговаря на действителния ГПР по
договора, т. е. изпълнено е изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Така
посоченият и действителният размер видно от ССчЕ не надвишават
максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това положение, за
потребителя е възникнало задължение за връщане на главница и лихви по
договора за кредит.
Съгласно признание на процесуалния представител на ищеца по
насрещния иск Ю... Б... ЕООД в молба от 02.04.2024 г., процесните
задължения са платени от длъжника М. Х., което се установява от справка –
извлечение от счетоводните книги на дружеството за извършените плащания
по договора. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъп... след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право, следва да бъде
съобразен като такъв факт настъпилото след завеждане на делото плащане от
ответника на исковите суми, поради което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като погасени поради плащане в ...да на процеса, осъществено
след завеждане на исковата молба в съда.
По разноските:
По главния иск за нищожност на клаузата за такса експресно
разглеждане: с оглед из...да на спора разноските се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК в размер на 80 лева. Претендирано е от адв. Г.
М. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. В този
случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
6
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необ...димо да се
провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I
т. о. на ВКС/. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка
за съществуването на конкретната хипотеза. Съгласно решението на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с
фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.
Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на
съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т.
д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид фактическа и правна
сложност на делото, исковете са типизирани предвид броя дела, заведени в
СРС с такъв предмет, срочното разглеждане на делото без участие на
процесуални представители на страните, на оказалия безплатна правна помощ
адвокат следва да бъде определено и присъдено с оглед из...да на спора
възнаграждение в размер на 400 лева.
По насрещния иск:
Предвид из...да на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради
извършено от ответника плащане в ...да на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид изявлението на
ищеца, че претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
съдът намира, че следва да бъде присъдено в полза на ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК за
исково производство и 50 лв. за държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр. С..., ул. Е... 18 срещу „Ю...“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С..., ул. С... № 21, ет. 5 иск с правна квалификация чл. 26,
7
ал. 1, предл. първо вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, НИЩОЖНОСТТА на клаузата за такса
за експресно разглеждане по чл. 6.1 от Договор за потребителски паричен
кредит, предоставен от разстояние № 84018/13.04.2022 г., сключен между
страните, предвиждаща такса за експресно разглеждане в размер на 184,80
лева, поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю... ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С..., ул. С... № 21, ет. 5 насрещен иск по реда на чл.
211 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр чл. ЗПФУР
за осъждане на М. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С..., ул. Е... 18 да
заплати сумата от 381,90 лв., представляваща изискуема главница по Договор
за потребителски паричен кредит, предоставен от разстояние №
84018/13.04.2022 г., сумата от 8,38 лв., представляваща дължима
възнаградителна лихва за периода от 13.01.2023 г. до 04.03.2023 г., сумата от
158,44 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 13.01.2023 г.
до 17.10.2023 г., и сумата от 61,60 лв., представляваща такса за разглеждане за
периода от 13.01.2023 г. до 04.03.2023 г., ведно със законната лихва от
17.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумите поради постъпило
плащане в ...да на процеса.
ОСЪЖДА Ю... ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., ул. С... № 21, ет. 5 да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на М. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С..., ул. Е... 18 сумата от 80
лева ( осемдесет лева), представляваща разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА Ю... ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., ул. С... № 21, ет. 5 да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на адвокат Г. М., член на САК, с личен № ********** на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. сумата от 400 лева (четиристотин
лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на М. Б. Х.
безплатна правна помощ в производството пред СРС.
ОСЪЖДА М. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С..., ул. Е... 18 да
заплати на основание чл. 78, ал. 1, ГПК на Ю... ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..., ул. С... № 21, ет. 5 сумата от 100
лева (сто лева), представляваща разноски по насрещните искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9