Присъда по дело №1694/2023 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И
към присъда № 20 от 20.02.2024 година, по н.ч.х.дело № 1694/2023 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С частната тъжба, при съобразяване с установеното по делото,
съдът прие, че е предявено следното обвинение от частен характер от Д. Д. К.,
против М. Д. Д., роден на * година в град Стара Загора, българка, българска
гражданка, омъжена, със средно образование, пенсионер, неосъждана, ЕГН
********** за това, че на 24.03.2023 година, в град Стара Загора в сигнал до
Директора на РЗИ Стара Загора, вх.№ 96-00-25/24.03.2023 година, за който
частния тъжител и пострадал Д. Д. К. е узнала на 19.05.2023 година е изнесъл
клеветнически твърдения по отношение на пострадалата Д. Д. К., като й
преписала престъпление, изразяващо се в това че „извършва незаконна
стопанска дейност“, както и, че на същата дата в телефонен разговор с Д. Н.
Д. е заявила, че „дори и през нощта работи незаконно“, което според
обвинението представлява клеветнически твърдения, като клеветническите
твърдения са разпространени по друг начин в условието на продължавано
престъпление – престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.2,
предложение второ, във връзка с чл.147, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
В наказателното производство съдът допусна и прие за съвместно
разглеждане предявеният от Д. Д. К. против подсъдимата М. Д. Д. граждански
иск за сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъпното деяние по чл.148, ал.1, т.2, във връзка с
чл.147 ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК. На основание чл.84 и следващите
от НПК, съдът конституира в качеството на граждански ищец по делото,
частния тъжител Д. Д. К..
Повереника на частния тъжител адвокат М. С. от АК – Стара
Загора в съдебно заседание заявява, че поддържа повдигнатото с тъжбата
обвинение срещу подсъдимата, като пледира подсъдимата да бъде призната за
виновна по него и да й бъде наложено съответното наказание. Частната
тъжителка – Д. К. поддържа казаното от своя адвокат. Подробни съображения
се излагат в хода на съдебните прения. Предявеният граждански иска се
поддържа изцяло и се моли съда да го уважи в пълен размер.
Подсъдимата М. Д. Д. не се признава за виновна и моли съда да
бъде оправдана. Счита, че е изпълнила дълг, като е подала сигнал, относно
възникнал междусъседски спор, свързан с нарушаване на дневна и нощна
тишина, чрез извършване на незаконна стопанска дейност, като с това е
изразила своето мнение и не е целяла да нарани личното достойнство на
частната тъжителка, както и това да я злепостави пред близки и познати и
пред държавни институции. Защитника на подсъдимата – адвокат Г. М. от АК
– Стара Загора пледира за оправдателна присъда на своята подзащитна.
Подробни съображения за това излага в хода на съдебната прения.
По делото се събраха множество гласни и писмени доказателства.
1

Съдът, след като взе предвид и обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Въз основа на изложеното в частната тъжба и от събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Частната тъжителка и подсъдимата са съседи като живеят в една и
съща кооперация. Между тях във времето е възникнал конфликт, който е
създал напрежение, което е ескалирало през март месец 2023 година. В тази
връзка на 24.03.2023 година, подсъдимата Д. подала сигнал в РЗИ Стара
Загора, с вх.№ 96-00-25/24.03.2023 година, като в него е посочила, че в
апартамента си частната тъжителка К. извършва незаконна стопанска
дейност. Във връзка с този сигнал на частната тъжителка и е извършена
проверка на 19.05.2023 година от съответните инспектори от РЗИ Стара
Загора, която завършила с констативен протокол, от който е видно че такава
дейност в жилището на К. не е констатирана. Предвид насъбралото се
напрежение у подсъдимата Д., същата в сутрешните часове на 24.03.2023
година около 07.30 часа се обадила и на свидетелката Д. Н., за да и сподели
това което чувала от апартамента на частната тъжителка, като в телефонни
разговор употребила израза „дори и през нощта работят незаконно.“
От всичко това частната тъжителка счита че е претърпяла
неимуществени вреди, които се изразявали в душевни болки и страдания в
резултата на наранената чест и достойнство, засегнат обществен и личен
авторитет. Изпитала притеснения, как тези твърдения ще се отразят на
отношението на колегите й, съседи, познати и на обществото като цяло. Ето
защо предявява претенция в тази насока са сумата от 6 000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин по делото от обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите,
както и от приложените писмени доказателства в това число и писмото-
сигнал написано от подсъдимата и изпратено до РЗИ - Стара Загора с вх. №
96-00-25/24.03.2023г., справка от ЕЕН 112 за подаден на 24.03.2023г. сигнал,
Становища на РЗИ – Стара Загора, Кореспонденция между РЗИ – Стара
Загора, Българска асоциация на зъботехниците, НАП - Пловдив и други
подробно събрани и описани в наказателното производство доказателства,
приобщени към доказателствения материал по надлежен ред.
В разглеждания случай основния въпрос по делото е дали
изложеното от подсъдимата в изпратеното от нея писмо-сигнал, както и в
осъществения със свидетелката телефонен разговор, е от този вид, че да има
за цел да наклевети частната тъжителка, или подсъдимата се е възползвал от
конституционното си право обусловено в нормата на чл.45 от Конституцията
на Република България.
В тази връзка при съвкупната преценка на доказателствения
материал по делото съдът намира, че не се доказа по несъмнен начин
изложеното в частната тъжба обвинение, а именно, че е налице престъпление
2

по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 предложение „второ“, във връзка с
чл.147, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.303,
ал.2 от НПК, съдът признава даден подсъдим за виновен единствено и само
тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в случай на
недоказаност по несъмнен начин на обвинението, то съдът следва да оправдае
подсъдимия/подсъдимата. Нещо повече присъдата не може да почива на
предположения.
В разглеждания случай нито едно от доказателствата, само по себе
си, пряко или косвено, и преценено на базата на другите не установява по
несъмнен начин наличието на извършено престъпление от субективна и
обективна страна по посочената правна квалификация.
Съгласно правната теория и съдебната практика клеветата се
определя като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство
за другиго, или приписването му на неизвършено от него престъпление.
Непосредствен обект на престъплението „клевета” са обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в
обществото, на положителната обществена оценка за личността. От
обективна страна пострадал от клеветата може да бъде само конкретно
физическо лице. Изпълнителното деяние на клеветата е в две основни форми
– разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, или
приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването
сформира в себе си довеждане до знанието на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на
определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който факт сам
по себе си може да накърни неговото добро име в обществото. За да е
осъществен състава на клеветата е необходимо от обективна страна
позорното обстоятелство да е неистинско, деецът да знае, че това
обстоятелство е неистинско и с употребата му да цели да злепостави
наклеветения и съответно да орони доброто му име в обществото, както и да
наруши положителната оценка за личността на наклеветения. Не е ли налице
тази цел, не е ли налице знанието на дееца, че позорящото обстоятелство е
невярно, или това обстоятелство несъмнено е вярно, то не може да се приеме,
че е налице престъплението „Клевета”. Само по себе си клеветата е
резултатно престъпление. Тя се приема за довършена, когато поне едно трето
лице е узнало твърдението на дееца за съществуващо позорно за жертвата
обстоятелство. От друга страна клеветата е престъпление, което се извършва
в отсъствие на пострадалия, защото съответните твърдения се отправят пред
едно трето лице. Субектът на престъплението „Клевета” може да бъде всяко
наказателно отговорно лице – ФЛ. От субективна страна клеветата е
престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален
умисъл. Във всички случаи е налице умисъл, когато субектът съзнава
позорния характер на разгласяваното обстоятелство, както и неистинността на
това позорно обстоятелство, но въпреки това, чрез разгласяването му цели да
3

накърни доброто име на пострадалия. В разглеждания случай подсъдимата е
обвинена, че при подадения сигнал изложените в него твърдения са целяли да
наклеветят частната тъжителка, както и че в проведения телефонен разговор
също е целяло това. Съдът обаче намира, че така предявеното от страна на
частния тъжител обвинение не осъществява признаците на състава на
престъплението „Клевета” нито от неговата обективна, нито от неговата
субективна страна.
Както бе посочено по-горе във възприетата от съда фактическа
обстановка, обвинението се изразява в това, че М. Д. Д. на 24.03.2023 година,
в град Стара Загора в сигнал до Директора на РЗИ Стара Загора, вх.№ 96-00-
25/24.03.2023 година, за който частния тъжител и пострадал Д. Д. К. е узнала
на 19.05.2023 година е изнесъл клеветнически твърдения по отношение на
пострадалата Д. Д. К., като й преписала престъпление, изразяващо се в това
че „извършва незаконна стопанска дейност“, както и, че на същата дата в
телефонен разговор с Д. Н. Д. е заявила, че „дори и през нощта работи
незаконно“, което според обвинението представлява клеветнически
твърдения, като клеветническите твърдения са разпространени по друг начин
в условието на продължавано престъпление. Във връзка с така формираното
обвинение и предвид изяснената фактическа обстановка и събраните по
делото гласни доказателства съдът намира, че не следва да се спира подробно
на показанията на разпитаните свидетели, тъй като те по своята същност не
биха променили така възприетото от съда.
От друга страна в обясненията си подсъдимата не се признава за
виновна, като подържа позицията, че е изпълнила гражданския дълг и затова е
подал сигнала до съответната институция. Изказвайки своето мнение в
подадения сигнал, не е целяла да накърни достойнството и честа на
тъжителката, като това мнение е било изложено и в телефонния разговор.
Въз основа на изложеното до тук, съдът намира, че не може да се
приеме, че в случая предявеното обвинение е доказано по несъмнен начин.
Съдът намира, че с поведението си и с действията си подсъдимата не е
осъществила нито от обективна, нито от субективна страна престъпния
състав на клеветата. В случая не е налице, нито интелектуалния, нито
волевият момент, тъй като с действията си подсъдимата не е целяла да
разпространи позорни обстоятелства, които да дискредитират тъжителката,
действията й не са били насочени към опозоряване на личността на
тъжителката.
Както бе посочено по-горе, за да се приеме, че е налице
престъплението „Клевета” следва по несъмнен начин да се установи и това, че
изложените факти и обстоятелства от дадено лице са позорящи такива по
смисъла на закона и преследват цел да се орони доброто име и престижа на
дадено лице. В разглеждания случай не може да се приеме, че изразеното от
подсъдимата в сигнала и в проведения телефонен разговор, като позорящи
частната тъжителка обстоятелства. Клеветата е престъпление против честта и
4

достойнството на личността, което се изразява в разгласяване на факти и
обстоятелства, които са неистински и позорни. Несъмнено извън обхвата на
клеветата остават случаите, при които деецът подава сигнал, жалба, своя
лична субективна оценка или извод, изразява становище, или упражнява
право на искане, от които произтичат определени правни последици.
Несъмнено в тези случаи деецът упражнява права, гарантирани му от
Конституцията и законите /чл.39, ал.1 от Конституцията на Република
България/, в това число и правото му да се изказва свободно, да подава
жалби, сигнали /чл.45 от Конституцията на Република България/. Съдът
намира, че в случая подсъдимата е упражнила едно свое конституционно
право. Това право се гарантира и от чл.10 на Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи /Рим, 04.11.1950 година/.
Действително чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България
ограничава правото на мнение, включително и това в подадени сигнали, като
разяснява, че то не може да се използва за накърняване на правата и доброто
име на другиго. Съдът в разглеждания случай намира, че не е налице
злоупотреба от страна на подсъдимата на превишаване на правото им по
чл.39, ал.1 от Конституцията, тъй като това по своята същност е изразяване на
мнение и отразяване на случилото се и от друга страна с това не се целяло
оронване доброто име и престижа на частната тъжителка. В този смисъл е
Решение № 70 от 25.02.2009 година на ВКС по к.н.д. № 36/2009 година на
Първо наказателно отделение на ВКС, както и Решение № 388 от 22.10.2009
година на ВКС по к.н.д. № 389/2009 година на Второ наказателно отделение
на ВКС. Обобщено казано, на база изложеното дотук съдът приема, че нито е
налице изпълнителното деяние на престъплението „Клевета”, нито е налице
позорно обстоятелство, нито е налице разгласяване, нито е налице целта на
разгласяването на тези обстоятелства да орони доброто име и престижа на
частния тъжител. Съгласно установената съдебна практика осъждането на
дееца при упражняване на правото му на сигнал в пределите, в което
държавата няма право да го ограничи, чрез наказателно преследване е
нарушение по чл.10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
останалите свободи. В тази насока са: Р № 293/24.07.2007 година на ВКС по
н.дело № 988/2006 година І Н.О.; Р № 421/14.11.2008 година на ВКС по н.д.
№ 446/2008 година ІІІ Н.О.; Р № 582/16.12.2008 година ВКС по н.д. №
561/2008 година ІІ н.о. и други. С тези решения се приема, че държавата няма
право на наказателно преследване, когато дадената оценка от дееца за
засегнатия е израз на негово мнение, което обаче от гледна точка на
обществения морал не е укоримо.
Както бе посочено в разглеждания случай деянието е
несъставомерно от субективна и обективна страна. Не е изпълнен нито
интелектуалния, нито волевия момента на умисъла, тъй като подсъдимата не е
имала субективни причини да клевети тъжителката. Липсва и пряк и
евентуален умисъл у дееца относно това, че същата е имала за цел да
разгласява позорни обстоятелства за тъжителката. Не е налице и волевия
5

момент – желание да бъде засегната личната самооценка, честа и
достойнството на тъжителката. В случая не е налице злепоставяне, а
изразяване на мнение чрез подаване на сигнал. Действително това мнение
само по себе си може да се оприличи като обществено неприемливо, но то
само по себе си не осъществява от обективна и субективна страна
изпълнителното деяние на престъплението по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1,
т.2 предложение „второ“, във връзка с чл.147, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от
НК.
Предвид гореизложеното и с оглед на това, че съдът приема, че
обвинението, описано в тъжбата, не бе доказано и само по себе си не
съставлява престъпление по смисъла на закона, призна подсъдимата М. Д. Д.,
за невиновна в това, че на 24.03.2023 година, в град Стара Загора в сигнал до
Директора на РЗИ Стара Загора, вх.№ 96-00-25/24.03.2023 година, за който
частния тъжител и пострадал Д. Д. К. е узнала на 19.05.2023 година е изнесъл
клеветнически твърдения по отношение на пострадалата Д. Д. К., като й
преписала престъпление, изразяващо се в това че „извършва незаконна
стопанска дейност“, както и, че на същата дата в телефонен разговор с Д. Н.
Д. е заявила, че „дори и през нощта работи незаконно“, което според
обвинението представлява клеветнически твърдения, като клеветническите
твърдения са разпространени по друг начин в условието на продължавано
престъпление, и я оправдава по така повдигнатото й престъпление по чл.148,
ал.2 във връзка с ал.1, т.2 предложение „второ“, във връзка с чл.147, ал.1 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК.
С оглед постановеното по делото съдът намира, че следва да
отхвърли предявеният от Д. Д. К., против подсъдимата М. Д. Д. граждански
иск за сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.
На основание чл.190 от НПК съдът присъди в тежест на
тъжителката направените от подсъдимата по делото разноски, възлизащи
общо на 2200 /две хиляди и двеста/ лева – изплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	20
Дата:	20 февруари 2024 г. (в сила от 7 март 2024 г.)
Съдия:	Тодор Минов

Дело:	20235530201694
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	5 юни 2023 г.

Присъда по дело №1694/2023 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите