РЕШЕНИЕ
№2198/2.12.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На двадесет и шести ноември Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4642
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ц.И.Т.,ЕГН **********, с
адрес: ***, против Наказателно постановление №17-0819-001787, издадено на
12.05.2017г. от Началник група към ОД на МВР Варна сектор „ПП" Варна, с
което й е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 1000 /хиляда/
лв. на основание чл.177, ал.4, пр.1 вр.чл.177, ал.1,
т.2, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се
сочи, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна. Твърди се, че съобразно
чл.150А, ал.1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него превозно средство. В случая жалбоподателката
към датата на проверката е притежавала СУМПС от категорията даваща й право да
управлява автомобил от класа от който е бил управлявания от нея автомобил. Ц.Т. била правоспособен
водач на МПС, с придобито СУМПС по надлежния ред. Обстоятелството, че
свидетелството за правоуправление на едно лице е с изтекъл срок не го правело неправоспособен
водач, защото наличието на този документ само удостоверява правоспособността,
не я поражда и съответно изтичането срока на документа не лишава водача от
придобитото право да управлява МПС. С изтичането на срока на валидност на СУМПС
за водачът се пораждало единствено задължението да направи постъпки пред
съответните органи да му бъде издадено ново такова. Поради това се твърди, че неправилно жалбоподателката е санкционирана на основание чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП. На основание тази санкционна норма, можело да бъде наказано лице
което изначално не е придобило правоспособност да управлява МПС от съответната
категория или на което е отнето свидетелството за правоуправление, било то
временно на някое от основанията по чл.171, т.1 от ЗДвП, било поради отнемане
на всички контролни точки.
Това нарушение следвало да бъде санкционирано по реда
на чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД, съобразно който текст се наказва с глоба от 30 до
200 лв. лице, което използва нередовни български лични документи. Съгласно чл.1,
ал.5, т.2 от ЗБЛД, СУМПС е именно документ за самоличност. Когато се констатира
неговата нередовност, редът за налагане на санкция бил съгласно ЗБЛД. Във
връзка с гореизложеното, се сочи, че не е налице констатираната от АНО повторност на извършеното нарушение.
Възз. редовно призована не се явява, а се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не
ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 05.07.2016г.,
около 09:15 ч. в гр. Варна, на пътен възел „Вятърна мелница“- западна част, в
посока бул.“Пл.Смирненски“ , въззивницата управлявала
лек автомобил марка "Хонда ХР В", с peг. № В7351ВС. По
това време автоконтрольори-служители на Сектор
ПП-Варна- свидетелите Р.К. и К.Д., осъществявали служебните си задължения и
спрели за проверка въззивницата. В хода на проверката
било установено, че Т. управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 02.03.2016г.
Били установени и редица други нарушения на ЗДвП.
При така
установените факти, св. К. съставил на въззивницата
АУАН за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП , чл.70, ал.3 от ЗДвП , чл.137а от ЗДвП, чл.157, ал.8 от ЗДвП, като описал в него, че въззивницата
управлява собственото си МПС- л.а. " Хонда ХР
В", с peг. № В7351ВС с невалидно СУМПС№********* /валидно от 29.01.2015г. до 02.03.2016г./ за категорията
към която спада управляваното МПС.
АУАН бил предявен и връчен на въззивницата, който го подписала без възражение. Такива не
постъпили и в законоустановения 3-дневен срок.
По така
съставения АУАН била
извършена проверка ЗМ № I-37/2017г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна. Било установено, че срещу въззивницата
е издадено и НП №15-0819-000037/24.02.2015г., влязло в законна сила на
21.09.2015г., с което възз. била санкционирана на
основание чл.177, ал. т.2, пр.1 от ЗДвП. Поради това и водещият проверката
преценил, че допуснатото на 05.07.2016г. нарушение на чл.150а от ЗДвП е
извършено от Т. в едногодишния срок от наказването й с НП
№15-0819-000037/24.02.2015г., влязло в законна сила на 21.09.2015г.. Поради
това и изпратил преписката в РП-Варна с мнение за образуване на ДП срещу Т. за
престъпление по чл.343в, ал.2 от ЗДвП
По така постъпилата преписка ЗМ № I-37/2017г.
по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна във ВРП била образувана пр.пр.№1526/2017г.. По нея , с постановление от 13.02.2017г.
прокурор във ВРП образувал ДП №37/2017г. по описа на Сектор ПП-Варна, за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
След проведено разследване, с постановление от 04.05.2017г. по пр.пр.№1526/2017г. на ВРП, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК ДП под горния номер водено за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК
било прекратено, тъй като прокурорът приел, че извършеното от Т. деяние не
покрива фактическия състав на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, като а
същата следва да бъде търсена само административна отговорност. С оглед на
горното прокурорът изпратил материалите по делото на Началника на Сектор ПП-Варна
за реализиране на административно наказателната отговорност на въззивницата. Препис от прокурорския акт, в унисон с
разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК бил изпратен и на възз.
Т..
Въз основа
на изпратеното постановление на ВРП и материалите по прекратеното ДП, Началник група
към ОД на МВР-Варна , сектор ПП-Варна,
на 12.05.2017г. издал обжалваното НП.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на
свидетелите К. и Д., които съдът кредитира изцяло, писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед,
както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния
съд материали по ДП №37/2017г. по описа на Сектор ПП-Варна, пр.пр.№1526/2017г. по описа на ВРП, справка от Сектор ПП-Варна и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-748/24.06.2015г.
на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни
лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от Началника група в Сектор ПП-Варна, оправомощен
с това правомощие със Заповед № № 8121з-748/24.06.2015г на Министъра на
вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че
заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да
издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП
е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от
изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на проверката
от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ
характер- такова по чл.343в, ал.2 от НК, за което е проведено и разследване в
рамките на горепосоченото ДП. Впоследствие след прекратяване на ДП поради
преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК, но пък са налични данни за извършено административно нарушение,
наблюдаващият прокурор е упражнил правомощията и е изпратил делото на АНО за
реализиране на административната отговорност на въззивницата.
В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2
от ЗАНН съгласно която без приложен акт административнонаказателна
преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от
прокурора и е препратено на наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал НП,
предмет на настоящото дело.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение
на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са
посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената
санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Поради това,
съдът не споделя възражението на въззивника, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото му на защита.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално двата
акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които
същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, спорни и
неизяснени обстоятелства не е имало и в
хода на проведеното ДП, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва
разследване на спорни обстоятелства.
В процесното наказателно постановление е
вписано, че Ц.И.Т. е управлявала на 05.07.2016г. л.а. марка "Хонда ХР В", с peг. №
В7351ВС с невалидно СУМПС. Същото
обстоятелство е описано и в акта за установяване на административно нарушение,
като изрично в двата акта е вписано, че СУМПС е било валидно от 29.01.2015г. до
02.03.2016г. От приложената по преписката справка за нарушител/ водач, както и
от допълнително изисканата от АНО справка става ясно, че СУМПС е било със срок на
валидност до 02.03.2016г., т.е. към 05.07.2016г. е било с изтекъл срок на
валидност и то преди повече от 4 месеца.
Следващото СУМПС е било издадено едва на 24.04.2017г., т.е. след
съставяне на АУАН. Т.е. от събраните по делото доказателства, се установява по
несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 4”. Затова нарушение в чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП /в редакцията към
момента на деянието/ е предвидена следната санкция: „Наказва се с глоба от 100
до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171 т.1 или 4.
От
друга страна правната норма на чл.150а
ал.1 от ЗДвП / в редакцията и към момента на деянието/ въвежда
положителното правило за поведение на всеки шофьор: „За да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство.“. За да е валидно
свидетелството за управление на МПС
трябва да отговаря на две кумулативно дадени предпоставки: да е валидно,
както по отношение на срока, така и по отношение на категорията на
управляваното моторно превозно средство. Само при едновременното наличие на
тези две предпоставки, СУМПС би се явило „съответното
свидетелство за управление“ по смисъла на санкционната норма на чл.177 ал.1 т.2
предл.1 от ЗДвП.
В тази връзка следва да се посочи, че правното значение на СУМПС е
изяснено в чл. 3, ал. 3
от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, като тези, издадени
от българската държава на нейните граждани имат силата и на документ за
самоличност. Основното предназначение на СУМПС обаче е удостоверяване на
правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена категория. Като
страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното си законодателство
изискванията на Директива
2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива
2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива
2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от ПЗР на
ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр. 82/2009 г.) и § 35, т. 3 от
ДР на ЗДвП (ДВ. бр. 54/2010 г.). И докато ЗБЛД урежда
"условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични
документи", включително СУМПС, то ЗДвП "урежда...
изискванията за правоспособност на водачите на ППС,... както и принудителните
мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове", като целта е
"да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата,
да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от МПС". Дадено
лице ще придобие правоспособност за управление на МПС по правилата на ЗДвП, за
което има правото да получи, съответно държавата е длъжна да го снабди със
СУМПС по реда, установен в ЗБЛД,
за да може да удостовери "правоспособността за управление на МПС".
Съгласно този закон, СУМПС като български личен документ е собственост на
държавата (чл.2)
и то се предава на органа, който го е издал, при изтичане на неговата валидност
(чл. 10, ал.
1, т. 5 от с.з.), т.е. той е "индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управление на МПС" от "категорията/ите, за които е валидно" (чл.50, ал.1
и чл.53, ал.1,
т.10 от ЗБЛД), като сроковете за валидност са определени в двата
цитирани закона, съобразено с посочените директиви на ЕП и на ЕС и Комисията на
ЕС. С § 1, т.2,
б."ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано какво е "нередовен
български личен документ" - това е документ „с изтекъл срок на
валидност", а съгласно чл. 81, ал.
2, т. 6 от с.з. - притежателят му подлежи на санкция по
административен ред, ако "използва нередовни български лични
документи" (с ал. 1, т. 7
на същия член, но с изменение на закона в сила - ДВ бр.75/2012 г. е
наказуемо и неподаването в срок до 30 дни на заявление за издаване на ново
СУМПС при промяна на постоянното местоживеене на лицето от едно населено място
в друго). Изводът е, че по ЗБЛД се урежда документооборотът
и ползването на БЛД, съответно предвижда санкции при нарушаване на свързаните с
това правила. За разлика от ЗБЛД,
ЗДвП
и приетите въз основа на него други подзаконови нормативни актове предписват
правила, свързани с управлението на МПС. И докато СУМПС удостоверява
правоспособността на лицето да осъществява такава дейност, придобиването и
запазване във времето на придобитата от лицето правоспособност се свързва с
усвояването на определени знания и постигане на умения от него на основата на
определени минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на
съответните ППС, което намира своето отражение при първоначалното издаване или
при периодичното подновяване на СУМПС, което, според цитираната Директива на ЕП
и ЕС, инкорпорирана в законодателството ни, ще даде възможност за "редовен
контрол ... за съответствие" с тези минимални стандарти за постигане на
посочените цели, общи за ЕС, поради което те "следва да съвпадат с
подновяването..... и да се определят от срока на валидност на СУМПС". По
този начин, всяка държава-членка на ЕС, съобразявайки установените за общността
срокове за административна валидност на СУМПС, може да ги и намали, за
по-ефективен контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само за
дадена категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради
това следва да се приеме, че изискването за "съответно свидетелство за управление на МПС" по смисъла на чл.
177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП означава да е валидно както с оглед на срока на
неговата "административна валидност", така и за "категорията
МПС", което се управлява от водача./ В този смисъл е и съдебната
практика – например Решение по к.адм.дело №
210 по описа за 2014 година на Адм.съд-Варна, к.адм.дело № 2666 по описа за 2016 година на Адм.съд-Варн, Решение №44 от 2013
год. по н.д. № 2161/2012 год. на ВКС и много други/. Ето защо възз. правилно е била санкционирана по ЗДвП, а не по ЗБЛД.
Вярно е, че наказаното лице към датата на
проверката е притежавало свидетелство за управление, но е и безспорно, че към
същата дата, същото е било с изтекъл срок на валидност /срокът е изтекъл на 02.03.2016г./.
Следователно към тази дата свидетелството за управление на въззивницата
не удостоверява по надлежен начин наличието на правоспособност за управление на
МПС. Наказанието с НП в случая е наложено не заради това, че водача е бил
неправоспособен, а поради това че същия управлява МПС със свидетелство за
управление с изтекъл срок на валидност, което е ясно и недвусмислено
формулирано във фактическото обвинение както в АУАН, така и в НП. Както бе
посочено по-горе управлението на МПС със свидетелство за управление с изтекъл
срок на валидност е равнозначно на липса на удостоверение за правоспособност за
съответната категория МПС. Следователно след като административно-наказаното
лице като водач на МПС не е притежавало валидно СУМПС за категорията МПС което
управлява, същото е допуснало нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, поради което
правилно е ангажирана административно наказателната му отговорността по чл.
177, ал. 1, т. 2, пр.1 ЗДвП.
Правилно АНО е съобразил и че нарушението е
извършено повторно. Съгласно &6, т.33 от ДР на ЗДвП / редакцията към
момента на деянието/ „Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в
двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Когато наказанието
е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, срокът започва
да тече от неговото изтърпяване. В случая с НП №15-0819-000037/24.02.2015г.,
влязло в законна сила на 21.09.2015г., въззивницата е
наказана за нарушение на чл.177, ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП, а нарушението по
настоящото дело е извършено на 05.07.2016 год. т.е. в едногодишния срок и е
същото по вид като това предмет на горепосочното НП.
Приложената
от АНО санкционна разпоредба е тази по чл.177, ал.4 вр.
ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП / в редакцията и към момента на нарушението -05.07.2016г. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) /,
предвижда наказание глоба от 300 до 1500 лв. за този, който повторно управлява
моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление. Аналогична разпоредба се съдържа и понастоящем в чл.177, ал.5
от ЗДвП (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 60 от
2012 г., в сила от 07.08.2012 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.,
в сила от 20.05.2018 г.), където е посочено, че когато нарушението по ал. 1, т.
1, 2 и 3 и ал. 2 е извършено повторно, наказанието е глоба от 300 до 1500 лв.,
а за повторно нарушение по ал. 3 и 4 наказанието е глоба от 1000 до 5000 лв.
Следователно и понастоящем за конкретното нарушение е предвидена същата
санкция. Поради това и не се налага да се изследва кой закон е по-
благоприятен, доколкото санкциите са
еднакви.
АНО е наложил за визираното нарушение наказание, съобразно нормата на чл.177,
ал.4 вр. ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП. Определил е
същото в размер над средния предвиден в санкционната норма, а именно глоба в
размер на 1000 лв. без да изложи каквито и да било мотиви относно обществената
опасност на деянието и дееца.
В случая видно от НП, АНО явно е определил
размера на санкцията отчитайки само наличието на отегчаващи отговорността.
Безспорно по преписката са налични данни, че преди деянието предмет на
настоящото производство възз. е санкционирана с общо
5 влезли в сила НП, едното от които определя съставомерността
по настоящото деяние, и с три фиша – за различни нарушения на ЗДвП. АНО не е отчел, че до момента въззивницата
не е била наказван за такова нарушение на ЗДвП извършено повторно. От
приобщените в хода на съдебното следствие материали / приложеното прекратено
ДП/ е видно, че Т. не е осъждана, като няма данни за каквито и да било други противобществени прояви. От друга страна действително
нарушението е с висока степен на обществена опасност, но това е отчетено от
законодателя с оглед фиксирания от него сравнително висок размер на минимум на
наказанието - 300 лв., поради което не следва в случая този факт да се отчита
допълнително при определяне размера на санкцията. И като съобрази горните
обстоятелства и баланс на отегчаващите и смекчаващите адм.наказателната
отговорност обстоятелства съдът счете, че така наложеното на въззивника
наказание се явява прекомерно завишено. Счете, че в случая дори наказание
наложено в по-нисък размер под средния – 600 лв. би постигнало целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН. Поради това съдът прецени,
че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба от 1000
лв. на 600 лв.
Съдът счете, че в случая не би било
допустимо налагане на наказание в минимален размер т.к. това би означавало
определяне на наказание в нарушение на принципа регламентиран в нормата на чл.
27, ал.3 от ЗАНН, и на следващо мястото защото налагането на минимално
наказание в случая не би било съответно на извършеното нарушение. Както бе
посочено по-горе възз. има утвърдени навици да не се
съобразява с разпоредбите на ЗДвП, а нарушението е извършено при пряк умисъл.
Действително от нарушението не са настъпили вреди. Горното обаче е обяснимо
предвид това че нарушението е формално, на просто извършване и не предполага
настъпването на вреди /имуществени или неимуществени/, а вредните последици от
него настъпват с момента на довършване на деянието. Безспорно наказанието глоба
рефлектира върху финансовата сфера на нарушителя, но неговите доходи не са
определящи за размера на наказанието. Противното би означавало на лице без
доходи изобщо да не бъде налагана санкция глоба или да бъде налагана санкция в
минимален размер при наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, което
не е нито целта, нито духа на закона. Отделно от това, в случая въззивницата не е ангажирал доказателства за имотното си
състояние, такива не са събрани и от АНО.
Не са налице основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На първо място както бе споменато по-горе това
не е инцидентна проява на въззивницата.
Обстоятелствата, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не е в
състояние да квалифицират случая като маловажен по смисъла на цитираната
разпоредба. Процесното нарушение както бе спомената
по-горе е от категорията на т. нар. „формални“ нарушения,„нарушения
на просто извършване“, при които вредните последици /обществената опасност/
произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. Обстоятелството,
че нарушението от този вид, квалифицирано като повторно е извършено за първи
път, не може да обоснове извод за маловажност на същото. Ако се приеме
обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като
маловажен случай, а не това е целта на обективирания
в чл. 28 от ЗАНН правен институт.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът
прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон,
същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но
следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание глоба
от 1000 лв. на 600 лв..
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №17-0819-001787, издадено на 12.05.2017г. от Началник група към
ОД на МВР Варна сектор „ПП" Варна, с което Ц.И.Т.,ЕГН ********** е
наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лв. на
основание чл.177, ал.4, пр.1 вр.чл.177, ал.1, т.2,
пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ на 600 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: