О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 15.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХІІ въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети април през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
2. СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдията Кехайова
НЧД № 1410 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба на М.И.В. срещу определение на СРС, 99 състав от 08.12.2020г.
по НЧД № 14389/2020 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на М.И.В. срещу
постановление на СРП от 22.07.2020г., с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 2305/2019 г. по описа на 05 РУ СДВР, пр. пр. № 41826/2019
г. по описа на СРП, образувано за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното
определение, тъй като жалбоподателят има правен интерес от обжалване на
прокурорския акт, както и че в случая се касае за извършено престъпление против
собствеността и такова по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Иска се
произнасяне по същество с оглед направените оплаквания и доказателствата,
съдържащи се в преписката.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М.И.В.
срещу постановление на СРП от 22.07.2020г., с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 2305/2019 г. по описа на 05 РУ СДВР, пр. пр. № 41826/2019 г.
по описа на СРП, образувано за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. С
атакуваното определение СРС е оставил жалбата без разглеждане, приемайки, че лицето,
подало жалбата няма качеството пострадал и за него липсва правен интерес да
обжалва прекратителното постановление.
След запознаване с материалите по приложеното досъдебно производство, съдът
намира следното:
Наказателното производство по ДП № 2305/2019 г. по описа на 05 РУ СДВР, пр.
пр. № 41826/2019 г. по описа на СРП е било образувано за престъпление по чл. 323,
ал. 1 от НК. С постановление от 22.07.2020г. СРП е прекратила наказателното
производство поради липса на обективна и субективна съставомерност на деянието.
С определение на СРС, 99 състав от 08.12.2020г. по НЧД № 14389/2020 г., СРС е
оставил жалбата без разглеждане, приемайки, че жалбоподателят няма качеството
пострадал и за него липсва правен интерес да обжалва прекратителното
постановление.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата срещу определението на СРС е неоснователна.
Производството по чл. 243, ал. 4 НПК има за предмет проверката на
обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство. Лицата, процесуално легитимирани да
обжалват това постановление, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК, са
обвиняемият и пострадалият или неговите наследници, на които се изпраща и
препис от постановения прокурорски акт. Този съдебен състав е категоричен в
разбирането си, че при престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК няма пострадал,
тъй като с него се засягат обществените
отношения, свързани с реда и общественото спокойствие, а не в частност тези,
свързани с личността или собствеността на отделни физически и/или юридически
лица.
Систематичното място на
цитираната разпоредба е в глава Х – „Престъпления против реда и общественото
спокойствие“ и кръгът от обществени отношения, които се засягат с осъществяване
на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК е свързан с тези, касаещи
функционирането и безпрепятственото развитие на реда и управлението като не е
предвидена съставомерна вреда. Укоримо е самоволното осъществяване (не по
установения от закона ред) на право, а не това, че с него може да се засегне
чужда лична правна сфера или се засяга такава. Аргумент в подкрепа на тази теза
е, че осъщественото право може да е действително за дееца, в който случай
деянието дефинитивно не засяга чужда правна сфера, но то и тогава е престъпно,
защото правото е било осъществено не по предвидения ред, а самоволно. Тоест, с
инкриминирането на такова деяние законът цели не защита на нарушени в тесния
смисъл права и на личността на отделни граждани, а защита на реда и
общественото спокойствие. Самоволното осъществяване на предполагаемото право
също не предпоставя еднозначен, а още по-малко категоричен извод за нарушена от
страна на дееца чужда правна сфера заради реалната възможност същото да
принадлежи на дееца. Чие е предполагаемото право се решава чрез способите на
гражданския процес като в хипотезата на осъществено деяние, субусумиращо се под
състава на чл. 323, ал. 1 НК, въпросът не се изяснява в рамките на наказателния
процес. Ето защо и в този случай (на осъществяване на предполагаемо право) не
може да се приеме причиняването на вреди от престъплението по чл. 323 НК. Следователно
няма и не може да има „пострадал“ по смисъла на НПК от престъплението по чл.
323, ал. 1 НК.
Престъплението по чл.
323, ал. 1 НК не е нито срещу личността, нито срещу собствеността на отделните
гражданите. В този аспект следва да се обсъди и несъстоятелността на
евентуалната теза за по-широко тълкуване на понятието за вреди. Съгласно
легалната дефиниция (чл. 74 НПК) пострадал е лицето, което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Престъплението по чл.
323, ал. 1 НК изключва възможността за претърпяване на неимуществени вреди като
пряка последица от деянието, защото същото не е насочено срещу личността на
правния субект. Имуществените вреди (независимо дали съставомерни или не), с
оглед посочената дефиниция, също трябва да са в пряка причинна връзка с
престъплението и да са реално настъпили. В наказателния процес не може да се
решава възникналия между субектите имущественоправен спор, изходът от който
предпоставя заключението кому е принадлежало правото, респективно на кого са
причинени вреди. Така, логично, чрез нормата на чл. 323, ал. 1 НК наказателният
закон брани единствено обществените отношения, накърнени чрез самоволното
осъществяване на действителното или предполагаемото право, укорявайки
нарушаването на законоустановения ред, а не самото право - предмет на спор
между отделните правни субекти.
Следва да се отбележи, че вредите, които биха обусловили легитимацията на
едно лице като пострадал, трябва да са
пряко и непосредствено следствие на конкретното престъпление, а не на деянието
в широк смисъл, тъй като причинната връзка между деянието и престъпния резултат
е иманентен обективен елемент на конкретното престъпление. В случая липсва
причинно следствена връзка, която да направи жалбоподателите пострадали по
смисъла на НПК и лице със законно признат интерес да атакува акта на прокурора,
отнасящ се до престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК. Поради тези съображения
като процесуално недопустима жалбата срещу постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство в тази част правилно е била оставена
без разглеждане.
Противно на доводите, застъпени в жалбата пред контролираната инстанция,
този състав прие, че съдът не може да коригира обхвата на обвинението и да го
разшири, като проследи възможните причинени вреди от друг вид престъпна
деятелност, за която компетентните органи са приели, че няма данни да се
образува наказателно производство. Противното би довело до недопустима намеса
във функциите на прокурора - dominus
litis на досъдебното производство, пълновластен господар на предсъдебната
фаза и орган, който според Конституцията и процесуалния закон образува
наказателното производство, повдига и поддържа обвинението за престъпленията от
общ характер. (арг. чл. 23, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 от НПК) Ако съдът изведе
активна легитимация на жалбоподателя като пострадал от всяко възможно престъпно
посегателство (без значение дали за него е образувано наказателно производство
или е повдигнато обвинение срещу конкретно лице), би неглижирал правомощията на
прокуратурата, която разполага с абсолютната власт да посочи кои лица и за
какви обвинения следва да понесат наказателна отговорност.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че определението на
СРС следва да бъде потвърдено.
За процесуална прецизност следва да се посочи, че жалбоподателят не е лишен
от възможността да защити правата, които претендира да са били накърнени, тъй
като по реда на чл. 200 от НПК има възможност да обжалва пред по-горестоящата
прокуратура постановлението на СРП, което според въззивната инстанция, не
подлежи на съдебен контрол.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК, СГС, НО, ХІІ въззивен
състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.12.2020г. по
НЧД № 14389/2020 г. на СРС, НО, 99 състав, с което е оставена без разглеждане
жалбата на М.И.В. срещу постановление на СРП от 22.07.2020г., с което е
прекратено наказателното производство по ДП № 2305/2019 г. по описа на 05 РУ
СДВР, пр. пр. № 41826/2019 г. по описа на СРП, образувано за извършено престъпление
по чл. 323, ал. 1 НК.
УКАЗВА на жалбоподателя, че разполага
с възможност да обжалва постановлението на прокурора пред по-горестоящия
прокурор (от СГП).
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.