Р Е Ш Е Н И Е №260004
гр. Пазарджик, 12.01.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на четиринадесети декември, две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря Ана Ненчева, разгледа докладваното от съдия
Димитрова т. д. N 45 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.79 във вр. с чл. 232, ал.2 ЗЗД - за изпълнение на задължение за заплащане на наем с цена 64 692 лв. и
чл.92 ЗЗД - за неустойка поради забавено
изпълнение на задължението за заплащане на наем с цена 5 391 лв.
Обстоятелствата,
на които се основават исковете са следните:
На
17.10.2017 г. страните сключили договор за наем на медицинска техника, „с опция
за придобиване“. Ищецът твърди, че изпълнили задължението си и съгласно
условията на договора предоставил за временно безвъзмездно ползване на
наемателя за срок от 12 месеца медицинска техника с характеристики, подробно
описани в Приложение № 1. Предаването
станало в деня на подписване на договора, а предаденото оборудване, компонентите
от което се описват подробно в исковата молба, съответствало напълно на
предмета на договора, индивидуализиран в споменатото приложение, което било
подписано от двете страни. Предаването на обекта и пускането му в експлоатация
в ответната болница се установявало с Приемно-предавателен протокол №
0081/17.10.2017 г. Протоколът установявал приемането на оборудването без
констатирани липси и недостатъци, в него не били отразени възражения и
рекламации. Съгласно чл. 8 от договора ответникът следвало да заплати на ищеца
наемна цена в размер на 64 692 лв. за ползването на обекта на договора за
срок от една година. В чл. 9 и 10 бил уреден начина и сроковете на плащане в
течение на срока на договора, а именно:
до 5-то число на месеца следвало да се заплаща 1/12 от годишната наемна
цена или по 5 391 лв., дължима за ползването на оборудването през
предходния месец.
Уговорена
била и неустойка за забава с повече от 5 дни, която се дължала в размер на 1/30
от минималния месечен наем за всеки просрочен ден, но не повече от 30 дни.
С
изтичане на срока на действие на договора същият бил прекратен, а описаната
по-горе техника била предадена обратно на наемодателя на 08.02.2019 г., което
било удостоверено с приемно-предавателен протокол от същата дата.
Ответникът
не бил заплатил нищо за целия период на действие на договора, поради което се
предявява главния иск за заплащане на цялата дължима наемна цена в размер на
64 692 лв.
Във
връзка със забава, която е повече от 5 дни за всеки месец, в който се е дължала
съответната 1/12 част от общата наемна цена, се претендира договорна неустойка
за забава, която ищецът определя в размер на 5 391 лв., позовавайки се на
чл. 11 от договора за наем.
След
оставяне на исковата молба без движение в частта за предявяване на иска за
неустойка, ищецът уточни, че дължимата неустойка се изчислява в размер на
179,70 лв. на ден и доколкото се дължи такава за не повече от 30 дни просрочие,
то размера й е 5 391 лв. / 179,70
лв. умножено по 5/ и е станала дължима след просрочие с повече от 5 дни на
първия месечен наем.С определението за насрочване на делото съдът даде указания
за допълнителния уточнения на акцесорната претенция и в доклада си прие, че е
сезиран с иск за заплащане на една обща неустойка за закъснелите плащания на
наема за целия срок на договора.
В
законния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се правят следните възражения:
Че
описаната в договора /приложение № 1/ конфигурация е непълна и без два
допълнителни инструмента,– метална канюла /за пробиване на тъканите/ и артоскоп
/4 мм оптика/ с дължима 180 мм и ъгъл на пречупване 30 градуса, не можела да се
използва по предназначението, за което е наета
Че
поради изписването на предмета на договора на чужд език представителят на ответника
не могъл да установи тази непълнота и да разбере за какво изделие договаря.
Тези факти пълномощникът на ищеца квалифицира като основание за нищожност на
договора, считайки, че се касае за липса на съгласие или за унищожаемост поради
грешка или евентуално, поради измама.
Прави
се и второ възражение за нищожност, поради противоречие на закона, тъй като
договор на стойност над 30 000 лв. е следвало да бъде сключен след
събиране на оферти с обява или покана до определени лица. Това задължение за
ответното лечебно заведение произтичало от чл. 20, ал.4,т.3 от ЗОП.
И
последното възражение, направено под условие, че не бъдат уважени предходните,
е за неизпълнение на договора от страна на наемодателя, който не бил изпълнил
задължението си да предостави договорените медицински изделия съгласно
предназначението, за което са били наети. Не бил изпълнил и задължението да ги
предостави с цялата съпътстваща документация, нито да инструктира персонала на
болницата-наемател.
Това
възражение се основава на фактическите твърдения, че приемно-предавателния
протокол, както и протокола за проведено обучение, не били подписани от
законния представител на ответника по онова време – д-р Т., а от д-р К., който не бил упълномощен за
това. В деня на съставянето им управителят на болницата отказал да ги подпише,
именно заради необходимостта да се доставят и другите два инструмента, като
страните се уговори, когато това стане, да се извърши изпробване, въвеждане в
експлоатация и удостоверяване с протокол на приемането на цялата апаратура. Макар
инструментите, описани в приложението, да останали в болницата, били заключение
в шкаф и не били използвани, поради невъзможността това да става без споменатите
канюла и артроскоп, които така и не били доставени. А ответникът не заплащал
наем, считайки, че договорът е останал неизпълнен.
Оспорва
се верността на съдържанието на протокола, с твърдението, че вещите не били
предадени за ползване, както и достоверността на посочената в него дата, с
твърдение, че е „антидатиран“. Отразените в този частен свидетелстващ документ
обстоятелства могат да бъдат опровергавани от оспорващата верността му страна,
съответно – да се доказва, че са се осъществили от желаещата да се ползва от
него. Това оспорване не се подчинява на
специалните правила на чл. 193-194 ГПК.Този извод следва от прогласената в чл.144 ГПК формална доказателствена сила на частните документи.
Що
се отнася до оспорване на датата на такъв документ, по аргумент на противното
от разпоредбата на чл. 181 ГПК, посочената в него дата обвързва винаги страните,
участвали в съставянето му, защитата чрез оспорване на достоверността й е
предоставена единствено на трети лица / и то такива, които биха могли да бъдат
увредени от антидатирането/.
Следователно
възражение за недостоверност на датата не може да бъде правено от ответното
дружество, посочено като получател на вещите в приемно-предавателния протокол,
а обстоятелствата кой го е подписал и ангажирал ли е дружеството, ще бъдат обсъждани
по повод да другите възражения на ответника, описани по-горе.
Ищецът
се е възползвал от правото си на допълнителна искова молба, в която се твърди
от фактическа страна, че страните са се договорили за представяне под наем на
медицинската техника с характеристики, описани в Приложение 1, а в него
фигурирали 7 артикула, които били доставени. Тъй като, както договора, така и
приложението, били подписани от управителя на болницата, то тези 7 артикула
съставлявали и уговорения предмет на договора за наем. С това се доказвало от
фактическа страна доставянето на вещите и самото изпълнение на задължението на
наемодателя.
Вещите,
които ответникът без основание твърдял, че също трябвало да бъдат доставени, не
били индивидуализирани при подписване на договора и не били негов предмет , а ищецът
оспорва фактическите твърдения за някаави устни уговорки за допълнителното им
доставяне, както и за това, че били оставени „за пазене“ в болницата. Твърди,
че били предадени за ползване, в изпълнение на договора за наем, което се
установяло от приемно-предавателния протокол, подписан от д-р К., в качеството
му на представител на ответника. Това му качество следвало от обстоятелствата,
че работил по онова време по трудов договор при ответника-наемодател и като
такъв можел да направи валидно изявлението за приемане на вещ, предмет на
договор /а не за сключването на самата сделка/.
Отделно
от това, по отношение на подписването на протокола от д-р К., ищецът се
позовава на чл. 301 от ТЗ, като твърди, че търговецът-ответник не се е противопоставил
на твърдянато извършване на действие без представителна власт, веднага след
като е узнал за него. Под „веднага“ в практиката на ВКС се разбирало „при първа
възможност“, а в случая след получаване на препис от исковата молба първо била
подадена молба, в която се възразявало по редовността на исковата, а едва
по-късно – отговора, в който се противопоставя на това действие.
От
правна страна се оспорват възраженията за нищожност.Поради липса на съгласие -
тъй като договорът и приложението, индивидуализиращо предмета му са подписани
от законния представител на ответника. И това за противоречие на закона - тъй
като не било доказано качеството на ответника на „възложител“ по смисъла на чл.
5 от ЗОП, за което аргументи се черпят от специалните разпоредби на този закон,
предвиждащи кои субекти, в частност- лечебни заведения са адресати на спомената
в отговора правна норма, при какви услуги може да се възлага директно
обществена поръчка с прогнозна стойност под 70 000 лв.
Отделно
от това се твърди,че дори да е налице нарушение на чл. 20, това не влечало след
себе си нищожност на договора, а само административно наказателна отговорност
на ответника.
Също
така се твърди, че от поведението на ответника – наемател, можело да се заключи,
че не оспорва действителността на изявлението в договора /чл. 293,ал.3 ТЗ/, тъй
като апаратурата останала при него и били ползвани повече от една година.
Оспорват
се възраженията за унищожаемост поради грешка в предмета или измама, като
ищецът се позовава на подписаните няколко документа, във всеки от които били
описани едни и същи инструменти и липсата на доказателства, които да обуславят
извода, че ответникът е искал да сключи договор с друг предмет. Не ставало ясно
и от твърденията му, по какъв начин е бил въведен в заблуждение, за да можел
ищецът да изрази по-подробно становище.
Ответникът
е подал отговор на допълнителната искова молба, в който допълва своите
твърдения, относно вече направените възражения, а именно:
Въпросът
дали противопоставянето на действията без представителна власт било извършено
своевременно, бил въпрос по съществото на спора.
Неоснователна
била репликата на ищеца, че ответинкът не може да се позовава на нищожност на
договора за наем във вр. с чл. 293,ал.3 ТЗ, защото по изложените в отговора
причини дружеството не се е считало обвързано с този договор.
Правоизключващото
възражение за нищожност на договора поради противоречие със ЗОП се обуславяло
именно от факта, че повече от 50/ 100 от приходите на ответника били за сметка
на постъпленията от НЗОК и за това наемането на медицинската техника от това
лечебно заведение е следвало да се подчинява на правилата на този закон.
Неспазването на реда за сключване на този договор водело до недействителност, а
не се ограничавало само с извършване на административна простъпка.
Възражението
за унищожаемост на договора поради грешка в предмета, както и това за
неизпълнение на договора се извеждало от причините за сключване на договора и
предназначението на неговия предмет.В тази връзка се твърди, че устно страните се
били уговорили за доставка на медицинска система за извършване на „артроскопии“
и при сключване на самия договор на управителя на лечебното заведение и през ум
не му било минало, че ищецът възнамерява да му предостави просто някаква
медицинска техника, вместо онази, която ще му е необходима за осъществяване на
лечебната дейност.
В
първото съдебно заседание, по повод указания на съда, пълномощникът на ищеца
уточни твърденията на доверителя си по повод възражението за неизпълнение на
договора, като заяви, че оспорва твърденията, че е доставил непълна и негодна
за употреба конфиугурация от медицински уреди, която не е могла да служи за
извършване на артроскопии.
След
като обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и взе предвиди
доводите и възраженията на страните, съдът прие за установено следното:
На
17.10.2017 г. между двете дружества – ищец и ответник – е сключен писмен
договор за наем на движими вещи, определени най-общо в текста на договора като
„медицинска техника“ с характеристики, подробно описани в приложение № 1, което
е прието за неразделна част от договора. В самото приложение, подписано, както и
договора, от представителите на двете дружества, са описани подробно 7 отделни
уреда/устройства, като описанието на характеристиките им са в по-голямата си
част на английски език . Ищецът бе задължен да
представи документите, съдържащи текст на английски, а именно - приложение
№ 1 приемно-предавателен протокол в превод на български език. От преводът става
ясно, че се касае за монитор, камера, светлинен водач, адаптер и др., които по
твърдения и на двете страни служат за извършване на медицински изследвания –
артроскопии.
Ищецът
твърди, че всички те са били достатъчни, за да се извършват артроскопиите, а
съдът не разполага със специални знания, за да приеме, че това твърдение не
отговаря на истината.От своя страна ответникът не посочи и не представи
доказателства в подкрепа на твърденията си, че в своята съвкупност медицинската
техника, която е наел, не може да служи за извършване на артроскопии.
По
същественото обаче е, че ищецът е поел задължение да предостави ползването
именно на тези изчерпателно изброени 7 отделни устройства/уреди, поради което
не носи отговорност за неизпълнение, защото не бил доставил още и сочените в
отговора на исковата молба метална канюла и артроскоп, които се твърди, че били
също необходимо на болницата. Ако е била заявена устно нужда от тях от страна
на болницата, както се твърди в отговора, това не може да ангажира ищеца
/наемодател/, ако предметът на договора не е бил допълнен в писмен вид със
съгласието на двете страни.
Волята
на наемателя е била да получи ползването именно на тези 7 отделни вещи срещу
уговорената цена, защото никъде в подписаните от законния му представител
документи /договор и приложение № 1/ не се споменава като предмет на наемното
правоотношение цялостна и пълна конфикурация, която да може да служи за
извършване на арткроскопии, без да е необходимо да се добавят един или няколко
други елементи. Дали е било целесъобразно или не да се наемат тези отделни
уреди, е въпрос който е без значение за действителността на сделката.
Не
се установи, тя да е сключена при грешка, по смисъла на чл. 28 ЗЗД, защото
грешката в предмета, на която се позовава ответникът, трябва да засяга съществени
негови характеристики, а в случая описанието в приложението е достатъчно пълно,
за да може лице с медицинско образование, имащо на разположение общодостъпни
справочници и каталози за медицинска техника да е наясно какво се съгласява да
наеме. Освен това, нито се установи, нито пък дори е направено възражение, че
уговорената наемна цена не съответства на такава за ползването на сбора от 7-те
отделни медицински уреда/устройства, за да се възприеме от съда, че би могло да
се касае за грешка в предмета /в смисъл, че се наемателят договаря наемна цена
като за пълна апаратура за артроскопии, а
подписва договор за наем на 7 отделни уреда, с които не може да извършва тази
дейност/.
Грешка
в предмета, поради самото изписване на описанието на медицинската техника на
английски език, също не може да се приеме, че е налице. Първо защото не се
установи степента на владеене на английски език от представителя на ответника и
това той да не е разбирал съдържанието на приложение № 1. И второ, при липса на уговорка в писмения договор за предоставяне на цялостна пълна конфигурация, която да служи за
определен вид изследвания, приложението ясно и конкретно посочва 7 отделни
уреда, без да оставя съмнение, че е подписано при грешка, по смисъла на чл. 28 ЗЗД.
Още
по- малко може да се говори за унищожаемост поради измама, защото изобщо не се
установиха действия от страна на наемодателя, целящи и довели до въвеждане на
наемателя в заблуждение.
За
липса на съгласие, като основание да нищожност на договора изобщо не се
установиха фактически основания.
Не
е налице и противоречие на закона, защото не е нарушена императивна правна
норма, уреждаща неговото съдържание или начина на сключването му. Ответникът не
попада сред лечебните заведения, които са адресати на специалните правни норми
на ЗОП, на които се позовава пълномощникът му в отговора на исковата молба,
защото капиталът на дружеството не е
собственост на държавата и/или община.
Основателна
е и репликата, направена от ищеца, че дори да е било налице някое от
основанията за нищожност, то ответникът не би могъл да се позовава на нея, при
действието на чл. 293,ал.3 ЗЗД, който изключва възможността неизправната страна
по търговска сделка, приела изпълнението да се позова на нищожност, когато
изправната претендира изпълнение.
Именно
такъв е процесния случай, тъй като от поведението на ответника в срока на
действие на договора е можело да се заключи, че той не оспорва действителността
на сделката.
Вещите
са приети от наемателя с приемно-предавателен протокол още в деня на подписване
на договора и приложение № 1, с което е определен предмета му. Върнати са
наемодателя една на 08.02.2019 г., т.е. няколко месеца след изтичане на срока
на договора за наем, който е бил 1-годишен. Получаването и задържането на
медицинската апаратура за цели срок на договора следва да се тълкува като
поведение на наемателя, от което може да се заключи, че не оспорва
действителността му. Липсват доказателства за отправени изявления през този
период било то – за непълната конфигурация или за наличие на каквито и да
основания за недействителност, не са отправяне предложения за връщане на
медицинската техника, поради това, че тя е неизползваема по своето
предназначение.
Цялото
това поведение на наемателя следва са
приеме като пречка да се позове на нищожност на договора в процеса, в
която другата страна претендира изпълнение на престацията за заплащане на
наема.
Последното
обаче е без значение за крайния резултат, който ще постанови съда, доколкото не
се установи да е налице някое от основанията за нищожност на сделката, на които
ответникът се позовава.
Неоснователно
е възражението за неизпълнение на
договора от страна на наемодателя.
Както
вече стана ясно, в приемно-предавателен протокол от 17.10.2017 г. са описани
точно същите медицински уреди, които страните са се съгласили да бъдат отдадени
под наем с договора и неразделната част от него, наречена Приложение № 1.
Ответникът не оспорва фактическото им предаване и признава, че се намира в
болницата през целия срок на договора, като били „заключени в шкаф“.
Приемно-предавателния
протокол, както и протокола за проведено обучение са подписани от страна на
наемателя от д-р Д.К., който към този момент е работил в болницата като
„началник ортопедично и травматологично отделение“, видно от представените
трудов договор, допълнително споразумение и заповед за прекратяване на
трудовото му правоотношение от 14.02.2019 г.
Като
служител на търговеца-лечебно заведение и то на длъжност „началник“ на
отделението, в което очевидно е следвало да се използва медицинската техника,
той е получил същата от наемодателя. Извършването на подобно фактическо
действие от страна на началника на отделението в деня на подписване на договора
от законния представител на дружеството, не се е нуждаело от упълномощаване в
някаква специална форма. Но дори да се приеме обратното, това действие „без
представителна власт“ следва да се счита за потвърдено по смисъла на чл. 301 от ТЗ, защото законният
представител на ответника не се е противопоставил на извършването му веднага
след узнаването. Няма данни за това, че приемането е станало „тайно“, без
знанието на управителя на болницата, поради което е логично да се приеме, че
още тогава е следвала да се отправи някакво изявление до наемодателя в смисъл,
че законния представител не е съгласен и се противопоставя на извършеното фактически
приемане. Такова обаче липса, а вещите
остават в болницата в продължение на повече от една година, като през целия
този срок управителят продължава да не се противопоставя не приемането или да
иска да ги върне.
Но
дори да се приеме, че през цялото това време законният представител на
дружеството не е знаел за приемането на медицинската апаратура от д-К. /нещо
което е нелогично и абсурдно по вътрешно убеждение на настоящия състав на
съда/, то противопоставянето по смисъла на чл.310 ТЗ е следвало да се извърши,
както твърди ищеца незабавно след запознаване с исковата молба и приложенията към нея, но това не е сторено –
нито с изявление до другата страна по договора, нито – до съда, пред който е
депозирано най-напред становище с формални възражения за нередовности, които са
приети за неоснователни в по-голямата си част. Едва на 21.03.2019 г. е подаден
същинския отговор на исковата молба, в който се съдържа възражение
/противопоставяне/, че извършените от
д-р К. действия били без представителна
власт. Това противопоставяне не може да се
приеме за извършено „веднага след узнаването“ по посочените от съда
съображения.
И ако и върне, нито предлага някакво
уреждане на отношенията, по повод на твърдяната от него недействителност на
сделката. Твърденията, че не ги е ползвал, а само да стояли на съхранение, не е
доказано, а и в звучи нелогично, като се имам предвид, че става въпрос за
специализирана и скъпоструваща медицинска техника.
Ето
защо с представеният приемно-предавателен протокол и протоколът за извършен
инструктаж се установява пълно и точно
изпълнение на задължението за предаване на вещите, предмет на договора за наем.
След
като наемателят е получил медицинската техника, предмет на договора и я е
задържал през целия срок на действието му, той е бил длъжен да заплаща
уговорената наемна цена, а по негово признание – не го е правил. Ето защо
следва да бъде осъден да изпълни това свое парично задължение, което съгласно
чл. 8 от договора е в размер на 64 692 лв. за целия срок от 12 месеца, с
изтичането на който договорът се счита прекратен /чл.14/
В
чл.9 от договора е уговорено плащане на месечни вноски в размер на 1/12 от
общата наемна цена или – 5 391 лв. от 1-во до 5-то число на следващия
месец, а при забава повече от 5 дни дължи неустойка, чийто размер се определя
съгласно чл. 11.
Безспорно
е налице забава повече от 5 дни на всяка една от дължимите месечни вноски, а
начинът, по който ищецът изчислява претендираната от него договорна неустойка
за забава съответства на уговореното в чл. 11 от договора.За всеки просрочен
ден се дължи 1/30 от размера на месечния наем или дневната неустойка е 179,70
лв., но при поставения лимит, че неустойка се начислява за „не повече от 30
дни“ , наемодателят се е съгласил да получи максимална такава в размер на
5 391 лв. /колкото претендира/, независимо от периода на забавата.
Не много ясно от текста на чл.11 дали
това е максималната неустойка, която следва да се заплати за забава на всяко
една месечна наемна вноска или – максималната неустойка за забава изобщо по
този договор. След оставяне на исковата молба без движение и повторни указания
да допълване и уточнения на обстоятелствата отнасящи се до акцесорния иск,
ищецът заяви ясно и недвусмислено, че като се позовава на пълното неизпълнение на договора /което
включва в себе си и забавата на всяка една отделна месечна наемна вноска/
претендира една обща неустойка в размер на 5 391 лв., която безспорно има
право да получи, независимо кое от двете тълкувания на чл. 11 от договора ще
бъде възприето.
Ето
защо съдът приема и акцесорния иск, както и главния за доказани по основание и
размер и следва да ги уважи, като осъди ответника да заплати на ищеца и
разноските му пред тази инстанция.
По
изложението съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „МБАЛ-Ескулап“ ООД-гр. Пазарджик, ул.“Св. Архангел“ № 19А да заплати на „ДЖИ ЕС ЕВРО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД-гр.София на основание Договор за отдаване под наем на
медицинска техника № 0081/17.10.2017 г.: 64 692
лв. – наемна цена за целия срок на договора, заедно със законната лихва от
28.02.2019 г. до окончателното плащане и
5 391 лв. – договорна
неустойка за забава на всички месечни наемни вноски, заедно със законната
лихва от 28.02.2019 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото: 2 587, 68 – държавна такса по главния
иск, 215, 64 лв. – държавна такса по акцесорния иск и 2 632,49 лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване на страните на препис
от същото.
Окръжен съдия: