№ 15703
гр. С., 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110150365 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 271280/26.08.2024 г., с
която от името на А. С. Д. против М. А. Д., Н. А. Д. и Б. Х. Ц. – Д., са предявени
искове за делба на съсобствени недвижимо и движимо имущество.
В исковата молба се сочи, че ищцата е наследник А. А. Д., ЕГН **********,
бивш жител на гр. С., починал на 27.05.2023 г., за което е съставен акт за смърт №
18 от 29.05.2023 г. от ***** община, район ****.
С разпореждане № 140684/03.10.2024 г., постановено в настоящото
производство, съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на
ищеца: 1/ да посочи и надлежно индивидуализира движимите вещи, находящи се
във вилна сграда, находяща се в с. В. – *****, община Б., област П., представляващ
сграда с идентификатор 10548.502.91.1, подробно описана в исковата молба, за
които твърди, че приживе са принадлежали на наследодателя А. А. Д. и които
желае да бъдат включени в делбената маса; 2/ да изложи твърдеН. за факти и
обстоятелства, обуславящи правН. интерес от предявяване на иск за делба на
дружествени дялове; 3/ да изложи твърдеН. за факти и обстоятелства, обуславящи
правН. интерес от предявяване на иск за делба на недвижимо имущество,
находящо се в чуждестранна държава, както и твърдеН. за факти и обстоятелства,
обуславящи подведомственост на българските съдилища за разглеждане и
произнасяне по иск за делба на недвижимо имущество, находящо се в
чуждестранна държава.
С молба вх. № 401277/10.12.2024 г., подадена от името ищеца А. С. Д.,
указаН.та са частично изпълнени.
С разпореждане № 50747/13.12.2024 г., постановено в настоящото
производство, съдът е продължил срока за изпълнение на указаН.та, дадени на
ищеца с разпореждане № 140684 /03.10.2024 г., постановено по гр.д. № 50365/2024
1
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, с два месеца, считано от изтичане на
първоначално определеН. срок и е дал указаН. на ищеца А. С. Д., че в така
продължеН. срок за изпълнение на указаН.та, следва надлежно да
индивидуализира движимите вещи, находящи се във вилна сграда, находяща се в с.
В. – *****, община Б., област П., представляващ сграда с идентификатор
10548.502.91.1, подробно описана в исковата молба, за които твърди, че приживе са
принадлежали на наследодателя А. А. Д. и които желае да бъдат включени в
делбената маса /с конкретно посочване на марка, модел, вид, цвят, размери, сериен
номер и т.н./, като в тази връзка й указва, че посочването в т.2 от молба вх. №
401277/10.12.2024 г., подадена от името ищеца А. С. Д., не представлява надлежно
индивидуализиране на вещите.
С молба 43062/07.02.2025 г., подадена от името ищеца А. С. Д., се сочи, че
ищцата няма достъп до вилна сграда, находяща се в с. В., община Б., област П. и не
може да индивидуализира в по-голяма степен движимите вещи, чието допускане
до делба се иска в настоящото производство.
Доколкото указаН.та на съда, дадени с разпореждане № 140684/03.10.2024 г.,
постановено в настоящото производство и разпореждане № 50747/13.12.2024 г.,
постановено в настоящото производство, не са изпълнени надлежно от ищцата и
движимите вещи, чието допускане до делба в производството не са
индивидуализирани и към настоящия момент, производството по делото, следва да
бъде прекратено по отношение същите.
По отношение искането за допускане и извършване на делба на недвижим
имот, находящ се на територията на Република *****, настоящият съдебен състав
намира следното:
В чл.12, ал.1 от КЧМП е уредена изключителната компетентност на
българския съд да се произнася по делата по чл.109 от ГПК, включително и делата
за делба, отнасящи се за недвижими имоти, намиращи се на територията на
Република България. Не е посочено обаче, кой съд е компетентен да разгледа
такива дела, когато се отнасят до имоти, намиращи се на територията на чужда
държава. Затова, следва да се издири приложимата правна норма, която урежда
този въпрос. Доколкото и Република България, и Република ***** са членове на
Европейския съюз, те са обвързани от Регламент /ЕО/ №44/2001г. на Съвета от
22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решеН. по граждански и търговски дела. ПравН.т спор, по който е образувано
настоящото исково производство е граждански – за делба на недвижимо и
движимо наследствено имущество, принадлежало, приживе, на наследодателя на
страните по делото. Този спор не е изключен от обхвата на посочеН. Регламент.
Изключението на чл.1, т.2, б.”а” е само по отношение на делата за имуществени
права, произтичащи от брачни правоотношеН. – т.е. исковете по чл.21, ал.4 от СК,
чл.24, ал.4 от СК, чл.29, ал.3 от СК, чл.30 от СК. Искът за делба на недвижимо
2
имущество не е сред изброените и за него се отнасят правилата на Регламент /ЕО/
№44/2001г. Съгласно чл.22, т.1 от този Регламент, по дела, които имат за предмет
вещни права върху недвижим имот, компетентни са съдилищата на държавата-
членка, в която е разположен имотът. В чл.25 от същия Регламент е посочено, че
когато съд на държава-членка е сезиран с иск, който основно засяга дело, по
отношение на което съдилищата в друга държава-членка имат изключителна
компетентност по силата на чл.22, той служебно прогласява, че не е компетентен.
Съдебно решение, което противоречи на правилото на чл.22, т.1, не се признава от
държавата-членка, чиито съдилища са били компетентни да разгледат спора –
чл.35, т.1 от посочеН. Регламент. И на последно място – Регламентът се прилага
пряко от държавите-членки, съгласно чл.76 от него. /в този смисъл Определение №
27 от 21.01.2012 г., постановено по гр.д. № 603/2011 г. на I г.о. на ВКС.
От изложеното следва, че българският съд не е компетентен да се произнесе
по иск за делба на недвижим имот, който се намира на територията на Република
*****.
Предвид горното и доколкото не е налице една от изискуемите положителни
процесуални предпоставки за възникването и съществуването на правото на иск,
то производството по делото, следва да бъде прекратено в частта, с която се иска
допускането и извършването на делба по отношение на имот, находяш се в
чуждестранна държава.
По отношение искането за допускане и извършване на делба на за делба на
дружествени дялове, настоящият съдебен състав намира следното:
Съдебната практика е константна и безпротиворечива по въпроса, че е
допустима съдебна делба само на вещи и на вещни права, които не са изключени от
гражданския оборот. Делбата на права, които не са вещни, е недопустима и
делбеното производство не съдържа правила за поделяне на права различни от
вещните. Въпросът относно правата на наследниците на починал съдружник в
дружество с ограничена отговорност е обсъждан в практиката на ВКС – решение
№ 20 от 12.07.2019 г. по т. д. № 1055/2018 г., 1, т. о., решение № 161 от 11.01.2011 г.
по т. д. № 28/2010 г., 1, т. о., решение № 111 от 13.11.2020 г. по т. д. № 1687/2019 г.,
1, т. о., определение № 168 от 26.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1292/2022 г., I г. о.,
ГК и др. В тях се приема, че при смърт на съдружник в дружество с ограничена
отговорност се наследява, на основание чл. 129, ал. 1 ТЗ, дружествеН.т дял като
имуществено право, съгласно чл. 127 ТЗ, но не и правото на членство.
Наследяването на дружествен дял не води до преминаване на членственото
правоотношение с дружеството върху наследника на съдружника, а наследникът
може да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на
общото събрание. Притежаването на дялове в дружество с ограничена отговорност
обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на
чл. 125, ал. 3 ТЗ, в случай че не заяви желание да бъде приет за съдружник или
3
общото събрание не го приеме за съдружник. При все това, в практиката е прието
за допустимо сключването на договор за доброволна делба на дялове, придобити
по наследство, но този договор не е същинска делба на вещно право и не
представлява делба на дружествен дял по смисъла на чл. 131 ТЗ. С него
наследниците взаимно си прехвърлят притежаваните от тях идеални части от
имуществените права по наследствените дялове и преодоляват необходимостта от
съвместно упражняване на правата по чл. 132 ТЗ. От разяснеН.та, дадени в
цитираните решеН. на ВКС, както и от редакцията на разпоредбите на чл. 132 ТЗ
(допускаща възможността един дружествен дял да принадлежи на няколко лица,
които могат да упражняват правата по него само съвместно) и чл. 131 ТЗ (според
която разделянето на един дружествен дял, притежаван от няколко съдружници, се
допуска само със съгласието на съдружниците освен ако не е уговорено друго)
следва, че законът не допуска принудително ликвидиране, чрез съдебна делба, на
съсобственост върху дружествен дял, включително и когато съсобствеността е
възникнала в резултат на наследяване. Изисква се изразяване на воля и съгласие на
наследниците за ликвидиране на съсобствеността върху наследените дялове или за
взаимно прехвърляне на идеалните части от имуществените права по
дружествените дялове.
Принципните разбираН., изнесени по-горе, дават основание на този съдебен
състав да приеме, че е недопустимо дружествените дялове да се делят по реда на
съдебната делба. Изводът се обуславя от същността на правото и предвидените в
закона способи за делба. Както се посочи, притежаването на дялове в дружество с
ограничена отговорност обуславя правото на наследника да получи
равностойността на дяловете, т.е. правото има имуществен характер и се свежда до
получаването на парично вземане. В този смисъл и съгласно константната съдебна
практика, вземаН.та не подлежат на съдебна делба.
Недопустимостта на производството в тази му част се обуславя и от
предвидените в закона способи за извършване на делба, в който смисъл по
аналогия съдът намира за приложима съдебната практика за недопустимост на
съдебна делба за безналични акции. Институтът на съдебната делба има за цел
прекратяване на съсобственост върху вещи и вещни права. Това следва пряко както
от разпоредбите на материалното право - чл. 34 от ЗС, чл. 69 от ЗН, така и от
текстовете на ГПК за съдебната делба. Способите, по които се извършва делбата
във втората и фаза са съобразени с предмета на делбата - т. е. с обстоятелството, че
се делят вещи или вещни права. Като се изхожда от спецификата на вещта, при
определени условия тя може да бъде възложена на един от съделителите за
задоволяване на жилищните му нужди. Ако вещите са повече, делбата им може да
бъде извършена чрез теглене на жребий или разпределение по чл. 292 от ГПК
(отм.), сега чл. 353 от ГПК. Ако имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в
един от дяловете, той се изнася на публична продан. Тези правила не могат да
бъдат прилагани по аналогия към дружествеН. дял, който не е вещ нито вещно
право. Невъзможността за прилагане на чл. 288 от ГПК (отм.), сега чл. 349 от ГПК
по отношение на дружествеН. дял е очевидна и не се нуждае от обосновка.
4
Ликвидирането на съсобствеността чрез жребий или по реда на чл. 292 от ГПК
(отм.), сега чл. 353 от ГПК, не би могло да се извърши във всички случаи -
например когато наличието на дружествени дялове в няколко дружества не може
да бъде поделен без остатък между съделителите, съобразно квотите им на
съсобственост /при делба на нечетен брой дялове между четен брой съделители с
равни дялове и др./. В тези случаи съдът не може да постави в някой от дяловете
по-голям дружествен дял, отколкото в другия дял, тъй като липсват правила за
уравнение на дяловете. От друга страна следва да се има предвид, че дружествеН.т
дял е неделим, съгласно чл. 132 ТЗ. И на последно място - публичната продан като
начин за прекратяване на съсобствеността върху вещи е създадена с оглед
обстоятелството, че неделимата вещ не може да бъде ползвана от всички
съсобственици - т.е. това е една крайна мярка, която се прилага от съда само когато
делбата не може да се извърши по друг начин. Тази мярка ще бъде неудачна по
отношение на дружествеН. дял, тъй като съдът ще лиши съсобствениците от
възможността по чл. 132 ТЗ, както и би могла да доведе до принудително
прекратяване на дружеството в ущърб на останалите съдружници. В обобщение -
липсата на правила за поделяне на акциите по съдебен ред не е основание да се
прилагат по аналогия правилата на института на съдебната делба, който е създаден
само за делба на вещи.
Изложените мотиви дават основание на този състав да прекрати делбеното
производство в тази му част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 50365/2024 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, в частта, както следва:
1/ в частта, с която се иска допускане до делба на движими вещи,
находящи се във вилна сграда, находяща се в с. В. – *****, община Б., област
П., представляващ сграда с идентификатор 10548.502.91.1, подробно описана в
исковата молба, за които твърди, че приживе са принадлежали на
наследодателя А. А. Д.;
2/ в частта, с която се иска допускане на делба на недвижим имот, който
се намира на територията на Република *****, а именно: вилна сграда,
находяща се в с. *****, остров Л., Република *****;
3/ в частта, с която се иска допускане на делба на дружествени дялове в
търговски дружества, в които наследодателят на страните А. Д. е участвал
приживе като акционер/съдружник /***** АД, ЕИК *****; ***** ***** АД,
5
ЕИК *****; ***** ООД, ЕИК *****; както и на неиндивидуализирани от
ищеца дружества, регистрирани в Република *****, Великото херцогство
***** и Република *****/.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Препис от определението да се връчи на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6