О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                        

град Ловеч, 22.05.2019 година

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:   

              

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                                             КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

при секретаря ……………………………………………… и с участието на прокурора……………………………………………………………… изслуша докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр.дело № 260 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.396 от ГПК.

Постъпила е частна жалба Частна жалба от „ОСЪМ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Ловеч, Северна индустриална зона, представлявано от М.С.С., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв.Ф.Ф. *** против Определение № 176/11.02.2019г. на Ловешкия районен съд, постановено по ч.гр.д. № 319/2019г. по описа на съда, в което посочва, че определението неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Изтъква, че съдът не е изследвал предпоставките и липсват мотиви в тази насока, поради което атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен. Счита, че не е налице обезпечителна нужда, тъй като не е доказано, че без исканото обезпечение за ищеца да е навъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение. Посочва, че в тази насока първоинстанционният съд също не е изложил мотиви. Моли да бъде отменено допуснатото обезпечение, чрез налагане на запори на банковите сметки на дружектвото.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Т.С.Й., чрез адв.К.Д.Т. ***. Счита, че атакуваното определение е правилно и че са налице предпоставките за допускане на обезпечението. Излага подробни съображения за допустимостта и основателността на исковата претенция, както относно наличие на обезпечителна нужда и съответност на наложената обезпечителна мярка..

Съдът като съобрази изложеното в жалбата и данните по делото, счита, че жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Съдът приема, че подадената жалба е допустима, като подадена в срок – съобщението за допуснатата обезпечителна мярка е получено на 13.03.2019 година, а жалбата е подадена на 20.03.2019 година от легитимирана страна, поради което следва да бъде разгледана по същество.

 РС-Ловеч е сезиран с молба за обезпечаване на бъдещ иск в полза на Т.С.Й.,***41, с посочено правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на сумата от 10 000 лева, частична претенция от общата сума от 50 000 лева, представляваща разликата м,гзу претърпените неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт при „трудова злопулука” на Венцислав Гетов Вълков, и изплатеното застрахователно обезщетение във връзка с нея по застрахователна полица № 360717050000031, на ЗД „Булстрат Виена Иншурънс Груп” по застраховка „Трудова злополука”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, чрез налагане на запор на всички настоящи и бъдещи вземания до общ размер на 10 000 лева на ответоното дружество върху банковите сметки в конкретно посочени банки.

Направеното искане е обосновано с невъзможността за доброволно уреждане на спора, а дружеството длъжник е вписало особен залог върху цялото предприятие в полза на „Сибанк” ЕАД – София, видно от справка в ТР. Допълнително посочва наличие на опасност за бъдещо реализиране на правата му, тъй стойността на получения банков заем е в размер на 1 338 000 евро. Посочва, че уставният капитал на дуржеството в размер на 199 126 лева, не може да изключи обезпечителната нужда, тоя като тези средства може да не са налични.

С Определение № 176/ 11.02.2019г., постановено по гр.д. № 319/ 2019 година, РС-Ловеч е допуснал на основание чл.390 от ГПК исканото обезпечение, поради наличие на обезпечителна нужда, допустимост на претенцията и  представените писмени доказателства в подкрепа на претенцията.

От данните по делото е видно, че молителят обосновава вземането си с претърпяна от съпруга й трудова злополука, вследствие на което настъпила смъртта на същия. В подкрепа на твърдението си представя удостоверение за сключен граждански брак №5/ 09.02.2018 година, издадено от Община – Ловеч; удостоверение за наследнии изх. № 3025/ 01.11.2018 година издадено от Община Ловеч, препис-излечение от акт за смърт от 13.02.2018 година от Община град Плевен; разпореждане № 51041011/ 22.03.2018 година на НОИ-ТП-Ловеч; протокол № 5103-10-2/ 26.02.2018 година на НОИ-ТП-Ловеч за резултат от извършено разследване на длополука. В молбата е посочено, че е получила сума по договор за застраховка. Представени са доказателства за извършено плащане от страна на застрахователя в размер на 34 434.29 лева – извлечение по сметка от 19.07.2018 г. до 17.08.2018 година. Приложено е извлечение от ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството, с което молителят обосновава обезпечителната си нужда. От извлечението и при извършена справка в регистъра се установява, че е вписан залог на търговско предприятие за обезпечаване на задължение в общ размер на 4 318 000 евро.

При така установеното настоящият състав счита, че искането за допускане на обезпечение на предедявения иск, чрез налагане на запор на банковите сметки на дружеството длъжник до размера на исковата сума е основателно. Искът е допустим, предявен е от активно легитимирана страна, в законовоопределения срок и са представени писмени доказателства, от които може да бъде направен извод за вероятната му основателност. Относно наличието на обезпечителна нужда, настоящият състав съобразява, че се установява наличието на вписан залог на търговско предприятие в полза на други кредитори, видно от справка по реда на чл. 23 от ЗТРРЮЛСНЦ в Търговския регистър по партидата на дружеството. Всичко това в съвкупност обосновава наличието на обезпечителна нужда.

При така изложените съображения въззивната инстанция счита, че атакуваното Определение № 176/ 11.02.2019 година, постановено по гр.д. № 319/ 2016 година по описа на ЛРС е правилно и следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 176/ 11.02.2019 година, постановено по гр.д. № 319/ 2019 година по описа на ЛРС като правилно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване,по аргумент от чл.396,ал.2,изр.ІІІ-то от ГПК.

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.