№ 124
гр. Пазарджик , 09.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500450 по описа за 2021 година
Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК - за въззивен контрол по отношение
определение на районния съд .
І. Развитие на съдебното производство.
С Определение № 2601119/26. 02. 2021г. на районен съд Велинград,постановено по гр. д. № 1031/ 2020г. по
описа на същия съд е прекратено производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК, поради процесуална
недопустимост на иска.
Против определението на районния съд е постъпила частна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство М. Г. СТ., от гр. С. , ул. „К. „№ 12,,подадена чрез пълномощника на страната .В частната жалба се
излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт . Искането е да се
отмени прекратителното определение и делото да се върне на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действшия.
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна.
ІІ. Правни изводи .
Частната жалба е процесуално допустима.
Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ищец в исковото
производство ) .
Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Частната жалба е насочена против съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол ( чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК и
чл.130 от ГПК ).
Разгледана по същество частната жалба е основателна .
За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото районния съд е приел,че предявения иск е
процесуално недопустим поради липсата на правен интерес от предявяването му . Липсата на правен интерес
1
районния съд е мотивирал с обстоятелството ,че в исковата молба ищеца не е посочил правното значение на
неистинския документ за висящи или бъдещи спорни правоотношения между страните,чието възникване ,
съществуване или прекратяване е обусловено от неистинския документ.
Този извод на районния съд е неправилен и незаконосъобразен ,тъй като не се подкрепя от
доказателствата по делото.
Видът на търсената съдебна защита и правното основание на предявения иск са дадени в Определение №
260141/ 09. 12. 2020г. на Апелативен съд Пловдив. Определението на въззивната инстанция е задължително за по-
долустоящия съд, на основание чл. 278 ал.3 от ГПК . В цитираното определение е посочено,че районния съд е
сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 4 от ГПК за установяване неистинността на
документ- нотариално заверена декларация по чл. 63 ал. 4 от ЗМИП във вр.с параграф 2 от ДР на ЗМИП.
В първоначалната искова молба и двете допълнителни молби към исковата молба вх. № 260035/05. 01. 2021г. и
вх. № 260406/25. 01. 2021г.във връзка с оставяне на исковата молба“без движение“ от съда, ищеца е посочил,че
ответното дружество „Налекс груп „ ООД е подало заявление образец Б7 в ТРРЮЛНЦ за вписване на
декларацията . Посочил е ,че в декларацията ,като действителен собственик на дружеството по смисъла на
параграф 2 от ДР на ЗМИП е посочен ищеца М. Г. СТ.. Посочил е ,че това обстоятелство е невярно, тъй като
видно от вписването в ТР , като съдружници са вписани А.Д.К. и „Утро- С“ АД. В допълнителните молби към
първоначалната искова молба ищеца е посочил ,че подадената декларация е неистинска, тъй като не отразява
обективно съществуващ факт от действителността. Твърдението на ищеца е, че той не е действителен
собственик на дружеството , тъй като не са налице нито една от хипотезите на параграф2 от ДР на ЗМИП.
Искането , което е направено е да се установи по съдебен ред ,че ищеца не е „действителен собственик „ на
ответното дружество по смисъла на параграф 2 от ДР към ЗМИП, тъй като подадената декларация по чл. 63
ал. 4 от ЗМИП е неверен документ.
При това изложение на обстоятелствата,на които се основава иска и направеното искане съдътъ прави следните
изводи :
1/ Исковата молба отговаря на редовност от външна страна по смисъла на чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ГПК .
Страната е изложила обстоятелства , на които се основава иска. Направено е и валидно искане.
2/ В исковата молба и допълнителните молби ищеца е обосновал правния си интерес от търсената съдебна
защита . Ищеца е посочил ,че иска от съда да се установи по съдебен ред неистинността на документа , тъй като
документа не отразява обективно факта относно действителния собственик на дружеството . Обстоятелствата ,
които са удостоверени в документа са неистински.
Следва да се отбележи също така ,че позоваването в мотивите на обжалвания съдебен акт на указанията ,дадени в
ТР № 5/ 14. 11. 2012г. на ОСГТК на ВКС е неправилно, тъй като ТР разглежда хипотези, които са различни от
настоящата. В ТР са разгледани хипотезите за допустимостта на иска по чл. 124 ал. 4 от ГПК , за установяване
неистинност на документ , когато документа е бил представен в предходно или висящо съдебно производство и
неговата истинност не е оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. В конкретния казус приложение следва да намери
разрешението,дадено в мотивите на особеното мнение към това ТР ,където е прието ,че иск за установяване
неистинност на документ може да се реализира предварително,преди разрешаване на спора за материалното
право, към който е относим оспорения документ или иска да бъде проведен при висящ процес относно спорното
материално право.
В заключение следва да се отбележи,че съгласно съдебната практика на ВКС ( виж Определение № 359/18. 06. 2014г.
по т. д. № 4268/2013г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС и Решение № 504/ 12. 07. 2011г. по гр. д. № 603/2010г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС)
интерес от отрицателен установителен иск съществува, когато се смущава нормалното упражняване правата на
ищеца и съответно се поражда нужда от съдебна защита.Само при установено защитимо право , което е
накърнено и се нуждае от защита чрез отрицателния установителен иск ,ищеца ще има правен интерес да
установи несъществуването на спорното право. Настоящият казус е точно такъв ,тъй като заявяването за вписване
2
в ТР на декларацията по чл. 63 ал. 4 от ЗМИП накърнява защитими субективни материални права на ищеца
относно действителния собственик на ответното дружество .
Следва да се отбележи също така,че според цитираната съдебна практика правния интерес при
установителния иск по чл. 124 ал.1 от ГПК може да бъде „пряк“ или „косвен „ . Това означава ,че правен
интерес от предявяване на иска ще имат не само лицата , които са носители на спорното материално
право,засегнато от правния спор ,но и лица, които не са субекти на спорното правоотношение,но са носители
на права , които зависят от спорното правоотношение.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 2601119/26. 02. 2021г. на районен съд Велинград,постановено по гр. д. № 1031/
2020г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК,
поради процесуална недопустимост на иска.
ВРЪЩА гр. д. № 1031/ 2020г. на районен съд Велинград за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3