Определение по дело №670/2023 на Административен съд - Плевен

като разгледа докладваното от съдията, командирован със заповед №РД-08-372/04.10.2023г. на Председател на Върховен административен съд за разглеждане на административно дело № 670 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Образувано по искова молба на М.С.С. с вх.№20559/01.06.2023г. на АССГ. Ищецът твърди, че изтърпява наказанието си в затвора в Плевен. Със заявление от 09.01.2023г. до началника на затвора поискал последния да направи предложение до ГД“Изпълнение на наказанията“ за преместване на С. *** в затвора в Ловеч, тъй като не се чувствал в безопасност в мястото, в което изтърпява наказанието си. Към заявлението ищецът приложил и декларация, в която декларирал, че изпитва основателно чувство на страх за живота и здравето си, чувство на незащитеност, малоценност и унижение, причина за които са неназовани служители на затвора и затворническата администрация. С оглед подаденото заявление е изготвен писмен доклад №В561/18.01.2023г. от инспектор-психолог в затвора гр.Плевен, в който, след анализ на психологичния статус на С., е препоръчано спрямо него като уязвимо лице, да бъде приложен чл.60 от ЗИНЗС. Изготвен е и писмен доклад от ИСДВР №В560/18.01.2023г., в който също се съдържа предложение за настаняване на лицето в обособено самостоятелно помещение по реда на чл.60 от ЗИНЗС, като уязвимо лице. В резултат на изготвените доклади и във връзка с подаденото заявление, със заповед №Л-169/18.01.2023г. на началника на затвора гр.Плевен, М.С. е настанен в обособено самостоятелно отделение, като уязвимо лице с оглед неговата собствена безопасност. Заповедта е обжалвана от С. и с окончателна заповед №Л-717/14.02.2023г. на Главен директор на ГД“ИН“ е потвърдена.

Със заповед №Л-1075/18.04.2023г. на началника на затвора гр.Плевен е наредено продължение на настаняването на М.С. в обособено самостоятелно отделение, като уязвимо лице с оглед неговата собствена безопасност.

С подадената искова молба С. иска:

1.Съдът да разпореди на длъжностното лице Началник на затвора гр.Плевен да направи предложение до Главен директор на ГД“Изпълнение на наказанията“ за преместване на ищеца в затвора в гр.Ловеч и

2.Съдът да разпореди на длъжностното лице Началник на затвора гр.Плевен да прекрати издаването на заповеди на основание чл.60 от ЗИНЗС.

Към исковата молба са приложени и молби за освобождаване от внасяне на такси и разноски и за предоставяне на правна помощ, както и декларация, установяваща липса на доходи на ищеца.

В писмено становище ответникът, чрез юрисконсулт Попова, навежда доводи за недопустимост на производството, в условията на евентуалност – за неоснователност на претенциите. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази представените писмени доказателства и изложените от страните доводи, прави следните изводи:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване на ищеца от държавна такса за производството следва да се извърши въз основа на представени доказателства, относно доходите на същия, семейното, здравословното и имущественото му състояние. Данните по делото сочат, че жалбоподателят не притежава доходи и имущество, поради което следва да бъде освободен от дължимата за производството държавна такса в размер на 10. 00/десет/ лева.

Съгласно чл. 276 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3., като липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3 от същия закон. Анализът на разпоредбата сочи на допустимост на производството само при кумулативно наличие на 1. искане, изхождащо от лишен от свобода или задържан под стража; 2.твърдения за извършвани фактически действия/фактически бездействия, които 3.нарушават забраната по чл.3 от ЗИНЗС.

В конкретни казус не е спорно, че С. е лице, лишено от свобода.

По отношение на посочените от ищеца действия/бездействия, извършвани в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Твърдят се бездействия, изразяващи се в невнасяне на предложение за преместване на С. от един затвор в друг, както и действия, изразяващи се в издаване на заповеди за настаняване на ищеца в обособено самостоятелно отделение, като уязвимо лице. Съдът намира, че и едните, и другите имат правен, а не фактически характер. В случая бездействията, прекратяване на които се иска, съставляват внасяне на предложение с определено съдържание до Главен директор на ГД“Изпълнение на наказанията“. Правната регламентация на преместването на лишени от свобода от един затвор в друг е уредена в чл.62 от ЗИНЗС, като в зависимост от фактическото основание за преместване е различен и субекта, който може да започне процедурата. При преместване с оглед безопасността на лицето, лишено от свобода, процедурата започва с предложение на началника на затвора. Той, след изясняване на всички относими факти, извършва преценка за наличие на обстоятелствата по чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и едва тогава прави предложение за преместване на лишения от свобода. В този смисъл предложението не е предпоставено от желанието на лишения от свобода, а е правно мотивирано волеизявление. Следователно началникът на затвора не е посредник на волята на изтърпяващия наказанието, а неподаването на предложение не е фактическо бездействие, поради което съдът няма правомощие да го задължи да подаде такова. Липсата на фактическо бездействие сочи на недопустимост на производството в тази част.

Недопустимо е производството и по отношение търсената защита от действия, изразяващи се в издаване на заповеди за настаняване на ищеца в обособено самостоятелно отделение, като уязвимо лице. Тук не се касае до действия, с които се нарушава забраната по чл.3 от ЗИНЗС, а до издаване на индивидуални административни актове. В правомощията на началника на затвора е да издава заповеди с такова съдържание и съдът не може да го задължи да се въздържа от изпълнение на вменените му със закон функции. Ако впоследствие бъдат издадени такива административни актове, с които се засягат права на С., той би могъл да ги оспори по реда на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, което очевидно е известно на ищеца, предвид данните по делото за вече провеждано такова производство.

С оглед на изложеното, и двете претенции на М.С.С. са недопустими за разглеждане, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Съгласно чл. 24, т.2 от Закона за правната помощ, правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Предвид изводите на съда за недопустимост на производството, правна помощ на ищеца не следва да бъде предоставена.

Мотивиран така и на основание чл.159, т.1 АПК и чл.144 от АПК вр. чл.95, ал.5 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА М.С.С.,***, от заплащане на дължимата за производството държавна такса в размер на 10. 00/десет/ лева.

ОТКАЗВА предоставяне на правна помощ на М.С.С..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М.С.С.,***, искова молба, с която иска съдът да разпореди на длъжностното лице Началник на затвора гр.Плевен да направи предложение до Главен директор на ГД“Изпълнение на наказанията“ за преместване на ищеца в затвора в гр.Ловеч и да прекрати издаването на заповеди на основание чл.60 от ЗИНЗС, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело номер 670/2023 г. по описа на Административен съд Плевен.

Определението може да се обжалва с частна жалба в може да се обжалва в 7-дневен срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд Плевен.

	Съдия:	/П/