РЕШЕНИЕ
№ 2553
гр. Пловдив, ……….. 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1779 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 215, ал.1 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/.
2. Образувано е по жалба на „Айпет“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с. Марково, област Пловдив, ул. „Чучулига“ № 9,
представлявано от управителя – И. С. И. , срещу отказ за издаване на разрешение
за строеж, обективиран в писмо изх. № 9412-292#1/01.06.2021г. на зам. – кмет на община
Родопи.
В
жалбата са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорения отказ и
се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на сторените в съдебното
производство разноски.
3. Ответникът – зам. – кмет на община Родопи, чрез процесуалния
си представител – адв. Н., поддържа становище за недопустимост на оспорването,
тъй като е насочено към писмо, което няма характеристиките на административен
акт. По същество се твърди, че жалбата е неоснователна. Претендира са
присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на
другата страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. С оспореното писмо изх. №
9412-292#1/01.06.2021г. на зам. – кмет на община Родопи, във връзка със
заявление вх. № 9412-292/29.04.2021г., дружеството - жалбоподател е уведомено,
че разрешение за строеж за обект: „Фотоволтаична централа до 150 kW върху
покрив на съществуваща сграда ид 03304.2.1305.1, в УПИ I-2.1305, търговия и произв.
Дейности, м-в 2, местността „Бялата воденица“, ПИ 03304.2.1305 по КК на с.
Беласица, община Родопи – Пловдив“, не може да бъде издадено, тъй като не са
удовлетворени изискванията на чл. 148, ал. 16 (нова - ДВ бр. 16 от 2021г.) от ЗУТ във вр. чл. 16,
ал. 1 от ЗУТ.
На обжалване
по реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове, общите
административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории актове
е характерно, че съдържа властническо
волеизявление, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи
или законни интереси.
Нормата на
чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен
ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект,
освен изрично посочените със закон.
Съгласно решение
№ 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18 от 1995 г. гражданите и
юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни
актове, включително вътрешнослужебните, които нарушават или застрашават техни
права или законни интереси и не са изключени изрично със закон. В решението си Конституционния
съд изрично е посочил, че за да подлежат тези актове на съдебен контрол с тях
следва да бъдат застрашени или нарушени права или законни интереси.
Тоест
функционалното значение на един административен акт не може да бъде определящ
критерий за включването или изключването му от кръга на съдебно обжалваемите
актове. Такъв критерий е обстоятелството дали се установява пряка и
непосредствена способност на акта да засегне права и законни интереси на
съответния правен субект, за да е налице правен интерес от неговото оспорване
по съдебен ред /така Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д.
№ 2/2013 г./.
В случая
отказът за издаване на заявеното разрешение за строеж без съмнение засяга пряко
права и законни интереси на дружеството – жалбоподател. Обстоятелството, че
волеизявлението на административния орган е облечено във формата на
уведомление, не променя целената правна последица, а именно заявеният документ
да не бъде издаден. Според правилото на чл. 21, ал. 3 от АПК, индивидуален
административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът
да се издаде такъв документ.
По тези
съображения настоящата инстанция намира, че оспореното писмо обективира изричен
отказа за издаване на документ, поради което разкрива белезите на индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
След първото
по делото заседание от страна на ответника бе отправено изявление, че в
последствие на жалбоподателя е издадено разрешение за строеж от главния архитект на община Родопи,
но същото не било влязло в сила.
Жалбоподателят потвърждава това обстоятелство, но чрез процесуалния си
представител – адвоката И., заявява, че издаденото разрешение за строеж не
удовлетворява заявената категория на строежа, поради което не дава съгласие за
прекратяване на производството. Предвид изричното изявление на процесуалния
представител на жалбоподателя, въпреки наличието на издаден административен акт,
съдът намира, че не са налице предпоставките
производството по делото да бъде прекратено, доколкото според правилото
на чл. 156, ал. 2 от АПК за такова процесуално действие се изисква съгласие на
оспорващия, което се дължи с оглед етапа на съдебното производство. Отделно,
предвид липсата на идентичност между органа издал оспорения отказ и органа
издал разрешението за строеж, съдът намира, че в случая не е налице и
хипотезата на оттегляне на оспорения административен акт. Най – сетне, жалбоподателя запазва и правният си интерес да търси отмяна, респ. прогласяване
на нищожност на оспорения административен акт, с оглед възможността за компенсиране
на вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Жалбата е
подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. От страна на
„Айпет“ ЕООД било подадено заявление вх. № 9412-292/29.04.2021г. до главния
архитект на община Родопи за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж за обект: Фотоволтаична
централа до 150 kW върху покрив на съществуваща сграда ид 03304.2.1305.1, в УПИ
I-2.1305, търговия и произв. Дейности, м-в 2, местността „Бялата воденица“, ПИ
03304.2.1305 по КК на с. Беласица, община Родопи – Пловдив, не може да бъде му
издадено, тъй като не са удовлетворени изискванията на чл. 148, ал. 16 (нова
- ДВ бр. 16 от 2021г.) от ЗУТ във вр.
чл. 16, ал. 1 от ЗУТ.
7. Във връзка със
заявление вх. № 9412-292/29.04.2021г. зам. – кмет на община Родопи отправил
писмо до дружеството – жалбоподател, с което го уведомил, че заявлението било
частично изпълнено като представените инвестиционни проекти бил одобрени на
10.05.2021г., но разрешение за строеж за обект: Фотоволтаична централа до 150
kW върху покрив на съществуваща сграда ид 03304.2.1305.1, в УПИ I-2.1305,
търговия и произв. Дейности, м-в 2, местността „Бялата воденица“, ПИ
03304.2.1305 по КК на с. Беласица, община Родопи – Пловдив, не може да бъде
издадено, тъй като не са удовлетворени изискванията на чл. 148, ал. 16 (нова
- ДВ бр. 16 от 2021г.) от ЗУТ във вр.
чл. 16, ал. 1 от ЗУТ.
8. На „Айпет“ ЕООД
било издадено разрешение за строеж № 563/22.11.2021г. от главния архитект на
община Родопи за обект III – та категория:
Фотоволтаична централа до 150 kW върху покрив на съществуваща сграда ид
03304.2.1305.1. Разрешението не съдържа данни по кое заявление е издадено.
Доказателства в тази насока не се представят и от ответника в настоящото
производство.
IV. От правна
страна:
9. Според правилото на чл. 148, ал. 2 вр. ал. 4 от ЗУТ,
разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината на възложителя въз основа на одобрен
технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква.
Разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото
заявление, когато има одобрен инвестиционен проект.
Правилото на
§ 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ допуска главният архитект на общината да предостави
свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската
администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат
необходимия стаж за придобиването й.
Въпреки
изрично указната на ответника доказателствена тежест да установи фактическите основания посочени в акта и
изпълнението на законовите изисквания при издавеното му (наличието на
компетентността, спазването на административно-производствените правила и
правилното приложение на материалния закон), по делото не бяха ангажирани
доказателства, които да обосновават наличието на делегиране на правомощия в
посочената по – горе хипотеза.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният в настоящото
производство административен акт е издаден от административен орган без
материална компетентност. Допуснатия порок винаги води като последица нищожност
на формираното волеизявление, която по правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК следва
да бъде обявена от съда. Преписката не следва да бъде изпращана на съответния
компетентен административен орган за произнасяне, тъй като към настоящия момент
същият вече е издал разрешение за строеж за процесния обект, което подлежи на
самостоятелен съдебен контрол.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените съдебни разноски. Същите се доказват в размер на 1250 лева, от които
1200 лева за адвокатска защита и 50 лева за държавна такса.Ответникът е
направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския
хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка
с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента;
размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.2, т.1 от
Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес по Закона за устройство
на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър минималното
възнаграждение е в размер на 900 лв.
След отмяната на §2, ал. 2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. /ДВ, бр. 10 от
05.02.2016 г./, съдът може на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случаите когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Настоящият
състав на съда намира, че посочената хипотеза е налице, тъй като действителната
правна и фактическа сложност на делото не е такава, че да бъде оправдано
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Съдът приема, че
е справедливо на жалбоподателя да бъде присъден по-нисък размер на разноски за
адвокатско възнаграждение, а именно 900 лв., равняващ се на минимално
установеното възнаграждение.
По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на отказ за издаване на разрешение
за строеж по заявление вх. № 9412-292/29.04.2021г. от „Айпет“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. Марково, област Пловдив, ул. „Чучулига“
№ 9, представлявано от управителя – И. С. И. , обективиран в писмо изх. №
9412-292#1/01.06.2021г. на зам. – кмет на община Родопи
ОСЪЖДА община Родопи да заплати на „Айпет“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. Марково, област Пловдив, ул. „Чучулига“
№ 9, представлявано от управителя – И. С. И. , сумата от 950 (деветстотин и
петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: