№ 46
гр. Варна , 01.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500147 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от Д. В. Д. с ЕГН ********** срещу определение №
438/02.02.2021 год по гр.д. № 173/2021 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е допуснато
обезпечение на искове с правно осн. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Ц. Р. Д. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответника чрез възбрана
върху недвижим имот.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съда, че исковете са
допустими и вероятно основателни в предявения размер. Счита, че интересът на ищцата е
защитен чрез възможността за привличане на застрахователя, който при осъдително
решение ще заплати присъдените суми. Наред с това възразява, че възбраненият имот е
придобит в условия на СИО и обезпечителната мярка засяга права на трето лице, което не е
страна в процеса. Представя като доказателства нотариален акт и удостоверение за сключен
граждански брак.
По изложените доводи частният жалбоподател моли за отмяна на определението, с
което е допуснато обезпечение и постановяване на друго, с което искането бъде оставено
без уважение, евентуално – ако бъде потвърдено, ищецът да бъде задължен да внесе парична
гаранция.
В постъпилия отговор от Ц. Р. Д. чрез адв. П.Г. В. от АК Варна е изразено становище
за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на определението.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
1
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Съгласно чл. 391 ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за
ищеца ще бъде невъзможно, или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.
Затова първата предпоставка за основателност на искането за обезпечение е предявеният иск
да е процесуално допустим. Такъв е безспорно искът за обезщетяване на вредите от
непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД.
Втората предпоставка, а именно – вероятната основателност на иска е налице, когато
искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. От приложената присъда №
297/11.12.2019 год по НОХД № 738/2019 год на Районен съд Варна, потвърдена с
необжалваемото решение по НОХД № 444/2020 год на Окръжен съд Варна се установява, че
ответникът по иска е признат за виновен в това, че на 06.01.2018 год в гр.Варна при
управление на МПС причинил на ищцата средна телесна повреда. Влязлата в сила присда е
задължителна за съда, който разглежда гражданскоправните последици от деянието относно
факта на извършването му, противоправността и виновността на дееца. При тези данни
предявеният иск е не само допустим, но и вероятно основателен, макар и да съществува все
още неизвестност относно размера на дължимото обезщетение. За нуждите на
обезпечителното производство тази вероятност е достатъчна, за да обуслови обезпечителния
интерес на ищеца от допускане на обезпечението.
Искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, поради което не се налага
внасяне на парична гаранция.
В производството по обезпечаване на иска възбраната се налага върху целия имот,
независимо от наличието на СИО, а в случай на принудително изпълнение намира
приложение глава 44 от ГПК.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното определение е
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 438/02.02.2021 год по гр.д. № 173/2021 год на Окръжен
съд Варна, г.о.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3