Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав, в открито
съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като изслуша докладваното от съдия Харизанова гр.д.№584 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Териториално
поделение „Държавно горско стопанство Б.“
към Югозападно държавно предприятие ДП гр.Благоевград с ЕИК ..... със седалище
и адрес на управление град Б., бул.“Ю.“№20, представлявано от директора инж.Б. И.
П. ищецът Б.П.Б. с ЕГН ********** ***2
чрез пълномощника си адв.Ц.М., твърди ,че е работил при ответника от
17.05.2016г по трудов договор№11/17.05.2016г на длъжност „техник лесничей“.
Твърди се, че със Заповед №РД-07-504/03.12.2018г. на директора на ТП ДГС-Б. на основание чл.190, ал.1,т.4 и т.7, чл.192
ал.1, чл.195, ал.1 от КТ констатирани нарушения на трудовата дисциплина по
чл.187, ал.1т.8 и т.10 от КТ и допуснато нарушение на чл.213, ал.1т.1 и т.2 от
Закона за горите в охранявания от него участък, констатирано с констативен
протокол от ИАГ№152125/28.09.2018г. и констативен протокол от РДГ Пазарджик
№150161 от 28.09.2018г и във връзка с предоставени писмени обяснения с
вх.№10-09-574/28.09.2018г. и
вх.№10-09-685/03.12.2018г. му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и на това основание му е прекратено трудовото правоотношение,
считано от датата на връчване на заповедта -03.12.2018г. Твърди, че не е извършил вменените му
дисциплинарни нарушения, а именно-неосъществен контрол съгласно т.2 „Контрол на
стопанисването, защитата и охраната на
горите“ от раздел IV на длъжностната
характеристика, както и т.1- да контролира работата в горските територии ДГФ и
предоставени за управление“ и т.3 „ проверява всички документи за сеч, паша ,
лов и други ползвания от горите. Твърди се, че процесната заповед е
немотивирана и не е оформена съгласно изискванията на Кодекса на труда,а именно
: описание на всяко конкретно нарушение с неговите обективни и субективни
признаци и по този начин се възпрепятства защитата на наказания служител.
Отразените в заповедта фактически обстоятелства не отговарят на истината.
Процесната заповед е издадена след преклузивния срок по чл.194 от КТ. Твърди се, че в нарушение на установената
процедура в КТ макар и да е отбелязано
за осъществена в самата заповед, работодателят два пъти изисква идентични
обяснения от ищеца преди налагане на дисциплинарното наказание като същите не
са обсъдени съобразно правилата на
чл.189 от КТ .Твърди се, че вследствие на незаконното уволнение ищецът е
останал без работа, поради което ответникът му дължи обезщетение в размер на
7 619.40 лв., представляващи равностойността на шест брутни трудови
възнаграждения.Моли се съда да постанови решение , с което да се признае
уволнението му за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановено на
заеманата преди уволнението длъжност и да се осъди ответника да му заплати
обезщетение в размер на 7 619.40
лв. за времето, за което е останал без работа поради незаконното уволнение за
периода от 03.12.2018г до 04.06.2019г.Претендират се сторените по делото
разноски. В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
В срока по чл.131
от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорват исковете.
Твърди се, че атакуваната уволнителна заповед е правилна и законосъобразна,
издадена при спазване на процесуалните правила , обоснована и мотивирана. Сочи
се , че с допълнително споразумение №39 от 03.09.2018г ищецът е заемал
длъжността „ лесничей“ в ТП „ДГСБ.“. Твърди се, че съобразно длъжностната му
характеристика основните му трудови задължения са да контролира работата в
горските територии на ДГФ и предоставени за управление, да следи за спазването
на правилата за сеч и други ползвания от горите,опазване на съоръжения, сгради,
гранични и други знаци и обекти, да проверява всички документи за сеч, паша,
лов и други ползвания от горите, да отговаря за организацията на заявките за
транспортиране на дървесина от временни складове и други, да осъществява
контрол върху стопанисването , защитата и охраната на горите. Твърди се, че при
извършена на 28.09.2018г от служители от
ИАГ проверка на товарен автомобил с рег.№..., марка МАН на земен път от
местност „С.“ за местност „Яденица“, движещ се в посока местност“Яденица“ се установило, че с
превозното средство се транспортират общо 45 броя секции дървесина, разкроена
на дължина от 4 метра, като челата им не са били маркирани с контролна горска
марка, производствена или общинска марка. Водачът на превозното средство не
представил превозен билет за транспортираната от него дървесина като същата
дървесина била от дървесни видове смърч и бял бор, с което са нарушени
разпоредбите на чл.213 ал.1т.1 и т.2 от ЗГ. Зад
посоченото превозно средство се е движело МПС с рег.№...ВР, управлявано
от горски стражар при ТП“ДГС-Б.“ В. В. и пасажер Б.Б. - лесничей при ТП“ДГС-Б.“.
Тези обстоятелства са обективирани в констативен протокол серия ИАГ
№152125/28.09.2018г. По данни на проверяващите В. и Б. са заявили, че лично те
са разпоредили на водача на горния товарен автомобил да превози
дървесината от временния склад до
ремаркето. Превозен билет не са издали , защото не е имало покритие. Твърди се, че на основание констативния
протокол е задържан товарния автомобил и превозваната дървесина, която не е
маркирана с контролна горска марка и не е придружена с превозен билет. С
констативен протокол серия НОО №150161/28.09.2018г е разпоредено транспортиране
на товарния автомобил и вече маркираната с червена боя дървесина от разсадник Б.
до разсадник Церово.По този случай е
било образувано Бързо производство №413/2018г по описа на РУ-Септември. С
прокурорско постановление е прекратено наказателното производство като е
прието, че действията на шофьора на камиона не са били резултат от негово
самоволно решение, а в резултат на
разпореждане на служители на ТП“ДГС Б.“.
Твърди се, че ищецът при изпълнение на трудовите се задължения не е упражнил
необходимия контрол за опазване на горските територии като е придружавал и е
позволил движение на МПС, превозващо дървесина, без същото да притежава
необходимия превозен билет и без да е поставена контролна горска марка на
експедираната дървесина, поради което е допуснато нарушение на чл.213, ал.1т.1
и 2 от ЗГ.Сочи се, че във връзка с възложената му работа ищецът е имал
възможност да издаде електронен превозен билет
от мобилно устройство с операционна система „Андроид“ от всички
отдели в границите на ТП“ДГС Б.“. Ответникът заявява, че е спазен преклузивният
срок по чл.194 ,ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като
от момента на откриване на нарушението- 28.09.2018г до 03.12.2018 / датата на
дисциплинарното наказване/ ищецът е бил
в платен годишен отпуск и в отпуск поради временна неработоспособност, през
който период съгласно чл.194, ал.3 от КТ
срокове не текат. Ответникът твърди, че
е неоснователно оплакването на ищеца, че в нарушение на процедурата по чл.193
от КТ са му искани два пъти писмени обяснения за едно и също нарушение и че
дадените обяснения не са съобразени както повелява разпоредбата на чл.189 от КТ. Твърди, че всички обстоятелства, послужили като основание за издаването на
процесната заповед са коректни, верни и
са основание за налагане на най-тежкото наказание. Твърди се, че при налагане на дисциплинарното наказание е оценено освен
тежестта на конкретно извършеното, така
нареченото „дисциплинарно минало“, тоест привличан ли е бил преди това
към дисциплинарна отговорност, за какви нарушения и колко тежки са били, ,
какво е било поведението му след наказването. Извършвал ли е повече на брой
дисциплинарни нарушения за кратък период от
време. Сочи се, че при определяне
вида на наложеното дисциплинарно наказание са взети предвид предходните
му наказания , а именно със Заповед №РД-07-80/02.03.2018г на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ за допуснати пропуски и слабости, изразяващо се в
тежко нарушение на трудовата дисциплина като неизпълнение на възложената му
работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Твърди се, че е
съобразено също така наложеното на ищеца със Заповед №РД-07-264/12.12.2017г
дисциплинарно наказание забележка, изразяващо се в неизпълнение на законните
нареждания на работодателя. Твърди се, че към датата на налагане на настоящото
дисциплинарно наказание , двете
предходни дисциплинарни наказания не са били заличени, тъй като и за двете не е
бил изтекъл едногодишния срок . Твърди
се, че е спазена разпоредбата на чл.195 от КТ. Процесната заповед съдържа данни за нарушителя. Посочени са датата и
мястото на извършеното нарушение. Нарушението е конкретизирано в достатъчна
степен. Сочи се, че ищецът не е изпълнил възложената му работа по охрана,
стопанисване и защита на горите , допускайки транспортиране на 12.45 пл.к,б.м.
дървесина от територията на ТП“ДГС Б.“
без издаден превозен билет и без да са маркирани с контролна горска марка,
транспортирани с товарен автомобил с рег.№..... марка МАН по горски път от местността „С.то“ до
местността „Яденица“ на 28.09.2018г в
нарушение на Закона за горите и в разрез
с основните му трудови задължения, а именно да съблюдава спазването на ЗГ и
подзаконовите нормативни актове, като извършва контрол по законосъобразното
транспортиране на дървен материал. Моли се
съда да постанови решение, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се сторените по
делото разноски. Ответникът ангажира доказателства.
В съдебно
заседание ищецът, чрез пълномощника си , поддържа предявените искове.Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа
писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода
на устните състезания.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, съобрази доводите не страните и след като обсъди събрание по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,
при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по
делото, а и този релевантен факт се установява
от ангажираните писмени доказателства-трудов договор №11 от
17.05.2016г., допълнително споразумение №39 от 03.09.2018г, че страните са били
във валидно учредена трудово правна връзка за времето от 17.05.2016г до
03.12.2018г, като първоначално ищецът е заемал длъжността“ техник лесничей“ В
ДГС-Б. като считано от 01.08.2018г. е преназначен на длъжността“ лесничей“ с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1245лв. и допълнително
възнаграждение за продължителна работа в размер на 24.90лв.
По делото е
приложена длъжността характеристика за длъжността“ лесничей“, утвърдена от
директора на ТП ДГС Б..Ищецът е запознат с длъжностната си характеристика/
факт, който не бе спорен/ на 16.03.2018г, подписвайки екземпляр от същата. Основните
трудови задължения за тази длъжност са
разписани в раздел
III
от длъжностната характеристика и са както следва :1 участва в маркирането, 2/
издава позволителни за закупуване на дървесина образец по чл.71, ал.3 от
Наредбата по чл.95 от ЗГ, 3/ води и съхранява книга за ползването на видове собственост, 4/ отговаря за
извършване на заверка на описите на превозните билети на облите материали. С
раздел IV от длъжностната характеристика са заложени
следните контролни функции на заеманата от ищеца длъжност, преди уволнението
му, а именно: контрол върху ползването, стопанисването , защита и охрана на
горите.В раздел V са разписани преките задължения за тази
длъжност, а именно-т.1 контролира работата в горските територии ДГФ и
предоставени за управление, т.2 следи за спазването на правилата за сеч и
другите ползвания от горите, опазването на съоръженията, сгради, гранични и
други знаци и обекти, т.3/ проверява всички документи за сеч, паша, лов и други
ползвания на горите, т.6/ дава предписания при констатирани пропуски и
нарушения, т.7 издава разпореждания за спиране и прекратяване на дейността при
констатиране на нарушения в горските територии.
Със Заповед №РД 07-504/ 03.12.2018г на директора
на ТП“Държавно горско стопанство Б.“-град Б. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание“уволнение“.
В мотивировъчната част на процесната
уволнителна заповед подробно са изложени причините за налагане на
дисциплинарното уволнение на ищеца като е изложена следната фактическа
обстановка: На 28.09.2018г с Констативен протокол на ИАГ№152125 от 28.09.2018г
е извършена проверка на товарно моторно превозно средство с рег.№РА3757 КВ,
марка „МАН“, транспортиращо 12.54 куб.м. строителна дървесина от дървесните видове – смърч и бял бор.
Горепосоченото товарно превозно средство е спряна за проверка от контролните
органи на ИАГ на земен път от местност „Селище“ , движещо се в посока местност
„Яденица“. При извършената проверка е установено, че с превозното средство се
транспортират общо 45 броя секции дървесина, разкроена на дължина от 4 метра,
като челата им не са били маркирани с контролна горска марка,
производствена марка или общинска марка.Водачът
на превозното средство не е представил превозен билет за транспортираната от
него дървесина като същата е от дървесните видове бял бор и смърч, с което са
нарушени разпоредбите на чл.213, ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите. По челата
на горепосочената дървесина е имало описи на кубатурата им, като на същите е
било извършено контролно измерване от контролните органи на ИАГ с клупа, при
което се е установило, че с превозното средство е транспортирано 5.29 куб.м.
строителна дървесина от дървесен вид бял бор и 7.25 куб.м. строителна дървесина
от вида смърч, общо 12.54 куб.м.Зад горепосоченото МПС се е движело МПС с рег.№...
ВР, управлявано от В. В.- горски стражар
при ТП „ДГС Б.“ и пасажер-Б.Б.- лесничей при ТП“ДГС Б.“. Б.Б. на
длъжност „лесничей“ не е упражнил необходимия контрол за опазване на горските
територии като е придружавал и е позволил движението на МПС без същото да
притежава необходимите документи за транспорт на дървесината-контролна горска
марка и превозен билет.
Въз
основа на така изложената в съобразителната част на процесната заповед
фактология е прието , че ищецът е допуснал неизпълнение на следните трудови
задължения, а именно: не е осъществен
контрол съгласно т.2 на раздел IV от длъжностната
характеристика „Контрол на стопанисването, защитата и охраната на горите, т.1 и
т.3 от раздел V „Преки задължения“ от длъжностната характеристика, а именно т.1-
„Контролира работата в горските територии на ДГФ и предоставени за управление и
т.3 „Проверява всички документи за сеч, паша, лов и други ползвания от горите“
Посочено е, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,
ал.1,т.8 и т.10 от КТ и допуснато
нарушение на чл.213, ал.1,т.1 и т.2 от
Закона за горите. Заповедта за
уволнение е връчена лично на ищеца на
03.12.2018г, факт, който не бе спорен, а се установя и от отразеното в самата
заповед.
От
ангажираните от ответника писмени доказателства се установява, че с писмо
искане изх.№10-09-572/28.09.2018г, лично получено от ищеца на 28.09.2018г /
видно от изричното отбелязване след текста на писмото/ ищецът е уведомен за
започналото срещу него дисциплинарно производство и с това писмо работодателят е поискал от ищеца
обяснения като отговори на следния
въпрос:“Поради каква причина и защо е придружавал / като се е движил като
пасажер в МПС-джип с рег.№...../ зад товарно моторно превозно средство с рег.№...
натоварено с общо 45 броя секции дървесина, разкроена на дължина от 4 метра
като челата им не са били маркирани с контролна горска марка , производствена
марка или общинска марка. Във връзка с това писмо на 28.09.2018г ищецът е
депозирал до директора на ТП ДГС Б. подробни писмени обяснения, с които е взел
отношение по вменените му нарушения. На 03.12.2018г на ищеца отново са искани
писмени обяснение по повод същото
нарушение и ищецът е дал такива на
03.12.2018г.В двете писмени обяснения ищецът е посочил, че причината поради която не е издаде
превозен билет е проблем с таблета, „излизане на устройството от системата“.
От представените от ответника писмени доказателства/
болничен лист № Е2018 0755647/08.10.2018, болничен лист №Е2018
075522/22.10.2018г и болничен лист №Е 2018 2998513/12.11.2018г., че за периода
от 08.10.208г до 30.11.2018г. ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност.
Установява се, че
със Заповед №РД-07-264/12.12.2017г на директора на ТП ДГС Б., връчена на ищеца
на 13.12.2017г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „ забележка“ за следните нарушения:1/ извоз на
дървесина извън временните складове без електронен превозен билет и контролна
горска марка, 2/ складиране на дървесина извън оказаните по технологичен план
временни складове, 3/ неправилно окачествяване на добитите сортименти при
приемането от служители на ТП ДГС Б. редовни трупи, 4/ при кубирането с клупа
на дървесината на временен склад се
допуска намаляване на обемите на секциите. Няма данни по делото тази заповед да
е обжалвана, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила. Със Заповед
№РД-07-80/02.03.2018г. на директора на ТП ДГС Б. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание“ предупреждение за уволнение“ за нарушения на трудовата
дисциплина по чл.187, ал.1т.3 и т.7 от КТ. Тази заповед е връчена на ищеца на
02.03.2018г и няма данни същата да е обжалвана.
От изслушаната
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните се установи, че
брутното трудово възнаграждение на ищеца е
в размер на 1269.90лв.
По реда на чл.176
от ГПК ищецът обясни, че на 28.09.2018г е пътувал в МПС –джип с рег.№.....,
движещ се зад товарен автомобил с ....., превозващ строителна дървесина, заедно
с В. В..
За изясняване на
спора от фактическа страна от двете страни бяха ангажирани гласни
доказателствени средства.От разпита на свидетеля Мурад Ш. се установи, че същият в качеството му на „ старши
експерт“ в ИАГ, Дирекция“Контрол и опазване на горски територии“ на 28.09.2018г при извършен обход на горски
територии , попадащи в териториалния обхват на ДГС Б., земен път между
местностите „С.“ и местност „Яденица“ спрял
за проверка товарно МПС, „Ман“ с рег.№..., транспортиращ строителна
дървесина – бял бор и смърч, немаркирани с контролна горска марка и
непридружени с превозен билет. След извършено контролно измерване се
установило, че дървесината е 12.54 куб.метра. Свидетелят обясни, че зад
товарното МПС се движел джип с рег.№..., управляван от служители на ДГС Б. – Б.
и В.. Водачът на товарното МПС обяснил на контролните органи, че Б. и В. му
разпоредили да пътува по този начин, да транспортира дървесината без документи,
тъй като извършва подвоз ремарке, което е оставено на по-широк участък от пътя.
Свидетелят допълни, че подвоз на дървесина е извозването и от сечището до
временния склад като към този момент не се изисква дървесната да е маркирана и
придружена с превозен билет. Според свидетеля в конкретния случай дървесината е
тръгвала от временен склад и съгласно законовите разпоредби същата се
транспортира, придружена с превозен билет. Според свидетеля както водачът на
товарното МПС , така и двамата служители на горското – ищеца и колегата му
Вълков, му заявили, че дървесината е тръгнала от временен склад, находящ се в
местността „С.“ от подотдел 113ж. Водачът на товарния автомобил обяснил, че
тръгва от временен склад да кара дървесината до ремаркето, там ще претовари и
ще се върне втори път и след като натовари цялата композиция , тогава щели да
му издадат превозен билет. Свидетелят
уточни, че мястото, на което извършили
проверката на товарния автомобил не е
временен склад, според картния материал, който картен материал,
извършващите проверка служители на ИАГ предварително проучват. Това място е
било на около 6-7 км от временния склад на подотдел 113ж Според свидетеля както ищеца ,така и другия служител -В. В. му
обяснили ,че не са пуснали превозен билет, защото на мястото на временния склад
мобилното устройство нямало обхват. Свидетелят разясни, че превозен билет се
издава посредством мобилно устройство , работещо с операционна система „Андроид“. Свидетелят
разясни, че когато ремаркето е оставено на място , недостъпно до временния
склад , след като превозното средство се натовари , с дървесината намираща се
на временен склад, преди експедирането и същата се маркира с контролна горска
марка , издава се превозен билет от служител на ДГС Б. и дървесината се
транспортира до ремаркето. След
натоварване на дървесината на ремаркета
товарният автомобил се връща отново до временния склад отново се издава
превозен билет и се маркира дървесината,след което се транспортира до
ремаркето. Когато целият състав от ППС се натовари се издава последващ билет.
Двата билета се обединяват. Свидетелят допълни, че от сечището до временния
склад не се изисква превозен билет, но
от временния склад до мястото, където е било оставено ремаркето на товарния автомобил се изисква превозен билет. Според свидетеля,
когато мобилното устройство няма обхват самата програма позволява да се пусне
превозен билет с контролен талон, който придружава превозния билет. Такъв в
конкретния случай не е открит.
В тази насока са
и показанията на свидетеля Димитър К., също служител на ИАГ-София, заемащ
длъжност главен специалист, който е участвал в извършената на 28.09.2018г
проверка, чиито констатации са обективирани в Констативен протокол №152125 от
28.09.2018г., съставен от Мурад Ш./ разпитан по делото като свидетел/ в
присъствието на ищеца и на колегата му В. В./ също разпитан като свидетел/.Ето
защо не се налага подробния анализ на неговите свидетелски показания.Свидетелят
К. обясни, че водачът на товарния автомобил им казал, че няма превозен билет,
защото горските му казали да тръгва и долу
при ремаркето , на пътя ще се срещнат и ще му издадат превозен билет.
От разпита на
свидетелката Мария С., заемаща длъжност зам-директор в ДГС Б. се установи, че
след като даден служител е определен да извърши експедиция от даден обект е
длъжен да носи със себе си персонално зачисления му таблет, тъй като няма право
на използва таблета на друг негов колега.Свидетелката допълни, че всеки горски
стражар има определен охранителен участък, за който отговаря. Със заповед на директора лесничеите,
влючително и ищеца имат право да издават превозни билети на територията на
цялото горско стопанство.Свидетелката обясни ,че за всеки работен ден се изготвя график, в
който се вписва на съответния обект кои
служители ще бъдат на експедиция на дървесина и коя фирма ще товари през този
ден.Според свидетелката когато служители на ДГС срещнат натоварен с дървесина камион на територията на
стопанството имат право да спрат камиона и да извършат пълна проверка на
документите , което включва : разрешително за достъп до горски територии,
превозен билет, проверка на броя дървесината и кубатурата и дали отговаря на
описания в превозния билет, дали имат контролна горска марка и дали имат
поставени пластини.При констатиране на нередности са длъжни да съставят
констативни протоколи или евентуално акт
за установяване на административно нарушение.Когато служители на ДГС установят,
че проверявания камион няма издаден превозен билет и дървесината не е маркирана
сигнализират за нарушението и са длъжни да го направят на тел.112
От разпита на
свидетеля В. В. се установи, че към процесния момент 28.09.2018г е работел при ответника като е заемал
длъжността „горски стражар“. На 28.09.2018г. сутринта му казали , че има заявка на дадения отдел
и коя фирма ще транспортира дървен материал. След това бил на съвещание
при директора до 10:00 часа. За тази заявка свидетелят бил придружен от
колегата си Б. Б./ ищеца по делото/ .
Въпросния временен склад бил много далече. За конкретната заявка следвал ода се
направят три подвоза, всеки от които отнема между час и половина – два часа .
Според свидетеля, отивайки към временни склад, от който следвало да се товари
дървесината по пътя срещнали камиона ,
който слизал от временния склад към ремаркето. Разминали се, спрели и опитали
да маркират и да пуснат превозен билет. Свидетелят обясни, че превозният билет
се пуска на таблет и се принтира през малко принтерче. Много често компютърната
програма „ забива“ и се налага да се влезе отново, но ако няма
достъп до интернет не може да се влезе докато не се появи обхват. По
думите на свидетеля“ ако си вътре в програмата може да се работи, независимо от
това дали има интернет или не, но имало много причини поради които тази
програма забива.В гората на много малко места има обхват, за да се стартира
отново програмата. Най- близкото място , където имало обхват е Ю.. Свидетелят
казал на шофьора да обърне камиона, те през това време да отидат до Ю. и да
хванат обхват и да се върнат, за да пуснат превозния билет. Шофьорът бил
недоволен, защото това щяло да го забави повече от час. Свидетеля допълни,
че същия ден при тръгването си от
сградата на горското стопанство влезли в системата, но като отишли на място
програмата забила. Свидетелят обясни, че контролния талон е отделна бланка и се пише ръчно. Не е пуснал контролен талон,
защото няма как да пусне превозен билет, тъй като в контролния талон се записва
номера на превозния билет. Контролната марка се поставя в момента на въвеждане
на дървесината в таблета . Маркирането се прави след като данните са въведени в
таблета. Свидетелят допълни, че в процесния ден не са стигнали до временния
склад, тъй като срещнали товарния камион преди временния склад. В този момент
започнали да извършват действия по маркиране на дървесината и в този момент „
системата забила“, както се изрази свидетеля.Свидетелят казал на шофьора на камиона
да обърне към временния склад и в този момент
контролните органи от ИАГ дошли на мястото.Свидетелят уточни, че при
транспортиране на дървесината от временен склад същата следва да е придружено
от превозен билет. Свидетелят обясни, че в качеството си служители на ДГС-Б. не
са съставили на шофьора на товарния автомобил акт за това ,че е напуснал
временния склад, защото ако сторят това няма кой да работи и да извозва дървесина. Според
свидетелят ищецът в конкретния случай само му е помагал, тъй като за тази заявка е следвало да се извърши от свидетеля.
Ищецът не си е носил таблета, но дори и да го е носил, не е носил пластините,
тъй като същите са обемни. Всяка пластина има пореден номер. Пластините също са
зачислени на съответния служител. Помощта на ищеца в конкретния случай следвало
да се изрази в мерене на кубатурата на дървесината докато свидетелят въвежда
тези данни в таблета.
В съдебно
заседание, проведено на 09.07.2019г съдът извърши констатация по оригинала на трудовата книжка на ищеца и установи,
че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника не е встъпвал в
трудово правоотношение с друг работодател.
Въз основа на
така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявени са
обективно и кумулативно съедини искове с правно основание чл.344, ал.1т.1 от КТ
– за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, по чл.344, ал.1т.2 от КТ за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност“лесничей“ и по чл.344,ал.1,т.3
във вр.с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на
7 619.40 лв. за времето, за което е останал без работа поради незаконното
уволнение за периода от 03.12.2018г до 04.06.2019г. ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
По главния иск с
правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна
съдът намира следното:
За да е
законосъобразно уволнението поради налагане на дисциплинарно наказание/ какъвто
е настоящия случай/ следва да първо място да се установи наличието на валидно
трудово правоотношение. Анализът на доказателствената съвкупност сочи на
извода, че между спорещите страни е съществувало такова валидно учредено
трудово правоотношение.
С иска за признаване на
уволнението за незаконно по чл.344, ал.1,т.1 от КТ ищецът отрича потестативното
право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно
изявление . Затова ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а
ответникът- всички факти, които пораждат това право или имат значение за
надлежното му упражняване. С оглед принципа на диспозитивното начало ,
установен с чл.6, ал.1 от ГПК, в спорните съдебни производства по исковете по
чл.344, ал.1,т.1 от КТ съдът не може да се произнася по доводи за
незаконосъобразност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата
молба като основание на иска/ в т.см. Решение №503/05.01.2012г по
гр.д.№77/2011г на ВКС, Решение №158/01.07.2013г по гр.д.№1008/2012г на ВКС,
Решение №459/27.10.2011г по гр.д.№1532/2010г на ВКС/. Съдът не може да се
произнесе по доводи за незаконност на
уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на
иска. Служебно той може да прилага само императивните правни разпоредби и
то само доколкото тези разпоредби,
касаят факти, изрично посочени от ищеца / Решение №385/12.10.2012г по
гр.д.№531/2012г на ВКС, решение №665/01.11.2010г по гр.д.№242/2009г на ВКС,
решение №555/09.02.2012г по
гр.д.№1224/2010г на ВКС/.
В исковата молба са
наведени множество оплаквания, касаещи процесуалната и материалната
незаконосъобразност на атакуваната заповед. Сочи се, че не са спазени
процедурните правила, визирани в чл.193 и чл.195 от КТ. Наведено е оплакване за
неспазване на преклузивния срок по
чл.194 от Кт за налагане на дисциплинарното наказание. Твърди се, че ищецът не
е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, както и че не е спазена
нормата на чл.189 от ГПК, регламентираща съответствието на наложеното наказание
с извършеното дисциплинарно нарушение.
Нормата на
чл.194 от КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания, които
са преклузивни и поради това с изтичането им се прекратява възможността
работодателят да наложи дисциплинарно наказание, а за преклузивните срокове
съдът винаги следи служебно и в съдебно производство по законосъобразността на
заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е
своеобразно санкционно производство и с изтичането на сроковете по чл.194, ал.1
от КТ се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна власт. В правния
мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на
дисциплинарно наказание. Поради това
съдът следва да провери спазени ли са преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ и то преди да преценява законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по
същество, защото не може да се преценява по същество извършено ли е
нарушението, след като то вече не съществува в правния мир като
правнорелевантен факт. Разпоредбата на чл.194ал.1 от КТ установява по
императивен начин два срока за налагане на дисциплинарните наказания, с
пропускането на които се погасява дисциплинарната отговорност на работника или
служителя, респ. правото на работодателя да наложи дисциплинарното наказание за
извършеното нарушение. Тези срокове се различават по начален момент и
продължителност . Краткият двумесечен срок започва да тече от деня на откриване
на нарушението, а едногодишният- от деня на
извършване на нарушението. Тези срокове се намират в определено
съотношение. Дисциплинарно наказание не може да се наложи ако е изтекъл
двумесечния срок от откриване на нарушението, макар да не е изтекъл
едногодишния срок от извършване на нарушението,
а пропускането на едногодишния срок погасява дисциплинарната отговорност
на работника или служителя макар и двумесечния срок още да не е изтекъл. Това е
така, тъй като с изтичането на сроковете се прекратява възможността за търсене
на дисциплинарна отговорност. Неспазването на предвидения от законодателя в
нормата на чл.194, ал.1 от КТ срок при налагане на дисциплинарното наказание
опорочава последното и се явява самостоятелно и достатъчно основание от
категорията на абсолютните за неговата
отмяна/ в т.см.Решение №420 от 21.05.2009г по гр.д.№2619/2004г на ВКС/
Откриването на
нарушението означава узнаването от субекта на дисциплинарна власт/
работодателя/ на нарушението на трудовата дисциплина , установено в
съществените му признаци – субект на нарушението, време и място на извършването
му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които
го квалифицират като нарушение/ в т.см.Решение №1563/2007г по гр.д.№2674/2004г на
ВКС/.
Атакуваната
заповед- предмет на настоящия съдебен контрол е издадена и връчена на ищеца на
03.12.2018г. за дисциплинарни нарушения, извършени на 28.09.2018г. От
обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства се установи , че работодателят е узнал за нарушенията на
28.09.2018г., тоест в деня на извършването им, тъй като още същи ден е поискал
писмени обяснения от ищеца.
Тук е момента да
се посочи, че съгласно чл.194, ал.3 от КТ сроковете по ал.1 не текат/ спират да
текат/ през времето , когато работникът или служителят е в законоустановен
отпуск, без значение е видът на отпуска- платен годишен / по чл.155 от КТ/ ,
временна неработоспособност/ чл.162 от КТ и т.н.
От обсъдените
по-горе болнични листове се установи, че за времето от 08.10.2018г. до 30.11.2018г.
ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност на основание чл.162 от КТ . Оттук следва категоричния извод, че
нито двумесечния срок от откриване на нарушението, нито едногодишния срок от
извършеното са били изтекли към момента
на налагане на дисциплинарното наказание, което е наложено на 03.12.2018г с
връчването на уволнителната заповед на
ищеца/ както повелява нормата на чл.195, ал.3 от КТ/, поради което
преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ са спазени и оплакванията в тази насока, инвокирани в обстоятелствената част
на исковата молба, са неоснователни.
На следващо
място съдът следва да разгледа оплакването
на ищцата за формалното спазване от работодателя на процедурата по
чл.193 от КТ, без същият да се съобрази
с обясненията на ищцата.
Разпоредбата на
чл.193, ал.1 от КТ се явява императивна по своя правен характер, но съдът не
следи служебно за спазването и, ако няма оплакване от наказания работник или
служител. В случая съдът приема, че е налице такова оплакване и следва да го
разгледа.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ
работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Обясненията трябва да са дадени пред субекта на
дисциплинарна власт, а не пред друг орган. Допустимо е обаче поискването на
обяснения да бъде извършено от упълномощен от работодателя служител/ обикновено
това е прекия ръководител или служител
човешки ресурси, като не е необходимо формално упълномощаване. В този смисъл е
и константната практика на ВКС/ решение№322/05.05.2010г по гр.д.№301/2009г на
ВКС, решение №739 от 30.12.2010г по гр.д.№1947/2009г на ВКС, решение
№566/13.10.2010г по гр.д.№1032/2009г на ВКС/
След анализ на
доказателствата във връзка със спазването на процедурната норма на чл.193 от КТ съдът намира, че е спазена
сочената повелителната разпоредба
, гарантираща правото на работника или служителя да упражни правото си на
защита спрямо вменените му от работодателя нарушения, представляващи виновно
неизпълнение на трудовите му задължения по смисъла на чл.186 от КТ. Ищецът е
дал писмени обяснения,които обяснения са изрично поискани от субекта на
дисциплинарна власт и са дадени от ищеца
на 28.09.2018г и 03.12.2018, тоест преди
издаване на процесната заповед, издадена на 03.12.2018г.В настоящия случай е
налице идентичност на нарушенията, за които са снети писмени обяснения от ищеца
и нарушенията, отразени в акта по чл.188, т.3 от КТ- атакуваната заповед за
дисциплинарно наказание. В пълен обем е гарантирано правото на защита на ищеца ,
което той адекватно и своевременно е упражнил. Съдът намира, че
работодателят се е съобразил и с
обясненията на служителя в хода на
провеждане на дисциплинарното производство.Няма твърдения от ищеца, респективно
данни по делото същият да е ангажирал в хода на дисциплинарната процедура
доказателства, да ги е предоставил на вниманието на работодателя и същият да не
ги е оценил. Обстоятелството, че в хода на дисциплинарното производство два пъти са поискани обяснения от ищеца не опорочава процедурата. Напротив работодателят е дал допълнително възможност,
макар и да не е бил длъжен, на ищеца да се
защити, което е допълнителна гаранция, че правата му са били зачетени.
По оплакването в
исковата молба за неспазване
разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл.195, ал.1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за задължителни реквизити-
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и
субективните му признаци, време на извършване на нарушението, вида на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата само на един от посочените задължителни реквизити е достатъчно, за да
се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна. Изискването за мотивиране на заповедта е продиктувано от
принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение,
каквото е трудовото. Мотивирането е необходимо и за да се гарантира правото на
защита на наказаното лице- същото своевременно и по адекватен начин да
организира защитата си срещу вмененото му дисциплинарно нарушение и с оглед
реализиране и на съдебен контрол на действията на субекта на дисциплинарна
власт.Процесната заповед е мотивирана и е издадена в съответствие с
изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. Подробно са описани с конкретна фактология-
по време, място и начин извършеното нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в неупражняване на контрол по опазване на горските територии като
е придружавал и е позволи движението на МПС без същото да притежава
необходимите документи за транспорт на дървесината – контролна горска марка и
превозен билет на експедираната дървесина, поради което е допуснато нарушение на чл.213,
ал.1т.1 и 2 от ЗГ, а и на своите преки задължения по длъжностна характеристика с оглед
изпълняваната от него длъжност „лесничей“. Съставите на нарушенията са подведени под съответната правна норма
като ясно и категорично и в тестовата част на заповедта и в цифрово изражение е
посочено, че ищцата е нарушила чл.187, т.3 от КТ. При изпълнение на конкретните
си трудови функции ищецът е нарушил конкретни текстове от
длъжностната си характеристика, разписани в раздел IV и раздел V като контролни функции и преки задължения, коментирани
от съда по-горе в мотивите. Работодателят е посочил точно кои задължения,
вменени с длъжностната характеристика, ищецът не е изпълнил като своя основна
трудова функция, а именно- т. 2 от раздел
IV и т.1 и 3 от раздел V от длъжностната характеристика.
По ясен и
недвусмислен начин в
мотивировъчната част на заповедта е указано,че се касае за неизпълнение
на възложената на ищеца работа , изразяваща се в
осъществяването на контролни функции. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно
константната практика на ВКС правната
квалификация на деянието , посочено от работодателя стига извършването му да е
установено и да представлява нарушение на трудовата дисциплина при съобразяване
критериите на чл.189, ал.1 от КТ е без значение за законността на
дисциплинарното наказване. Съществено за мотивиране на заповедта е нейната
текстова част- индивидуализацията на деянието от обективна и субективна страна
, а не дали е дадена от работодателя правна квалификация на нарушението,
респективно цитираните правни норми съответстват ли на нарушението.
При стриктно спазена от работодателя дисциплинарна процедура по налагане
на дисциплинарно наказание , предвид развитите по- горе съображения, съдът следва да даде отговор на въпроса -дали ищецът
е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина.
Ищецът е
подведен под дисциплинарна отговорност за това, че на 28.09.2018г. в качеството
си на „лесничей“ не е упражнил необходимия контрол за опазване на
горските територии като е придружавал и е позволил движение на МПС, превозващо
дървесина, без същото да притежава необходимия превозен билет и без да е
поставена контролна горска марка на експедираната дървесина. Без правно
значение в случая са показанията на свидетеля В., който обясни, че
са засекли товарния камион,
транспортиращ дървесината на няколко километра от временния склад и превозен
билет в този момент не бил издаден
поради технически проблем в мобилното устройство . Както обясни свидетелката С.
при така описаната от свидетеля В.
ситуация при евентуално неподчинение от страна на шофьора на товарния автомобил да се върне до временния склад , където по правило се издава превозния билет, ищецът,
притежаващ контролни функции по стопанисване, защита, охрана на горите е разполагал с правомощия да му състави акт за
административно нарушение, които правомощия същият не е упражнил. Напротив
придружавал е товарен автомобил, превозващ дървесина, непридружена с превозен
билет и немаркирана с контролна горска марка, което е съществено неизпълнение на трудовите му задължения, тъй
като се засяга основна правна норма
чл.213, ал.1т.1 и 2 от Закона за горите, забраняваща транспортиране на
дървесина, немаркирана с контролна горска малка и непридружена с превозен
билет.Основно вменените му с длъжностната
характеристика трудови функции на ищеца / виж Раздел IV и
V са да контролира работата в
горските територии и да проверява всички документи за сеч, паша , лов и други
ползвания от горите.
В този ред
на мисли и и след анализ на доказателствените материали съдът счита, че ищецът е извършил вмененото му
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената
и работа , поради което ответникът е процедирал законосъобразно като е ангажирал дисциплинарната отговорност
на ищеца.
Съдът
намира, че ответникът е съобразил нормата на чл.189,ал.1 от КТ и наложеното
наказание съответства на тежестта на конкретно извършеното. Самата длъжност на
ищеца с присъщите и основни трудови
функции, които са контролни, поставя по-високи очаквания и изисквания от лицето, което я
заема и е свързана с по-строга санкция при неизпълнение, която санкция
произтича от естеството на длъжността, респективно нарушението на тези трудови функции се характеризира като по-тежко дисциплинарно
нарушение и предопределя и по-тежко по степен дисциплинарно наказание. На
следващо място се установи, че ищецът е с обременено дисциплинарно минало, тъй
като за неизпълнение на трудовите му
задължения на 13.12.2017. му е наложено
дисциплинарно наказание “забележка“, а
на 02.03.2018г. –дисциплинарно наказание“ предупреждение за уволнение“.
Предвид
изложеното предявеният главен иск по чл.344, ал.1,т.1 от КТ е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователен като следващ съдбата на главния
иск се явява и иска по чл.344, ал.1,т.2 от КТ- за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност“ лесничей“ и иска по чл.344, ал.1,т.3 във
вр.с чл.225, ал.2 във вр.с ал.1 от КТ -за заплащане на обезщетение в размер на 7 619.40 лв. за времето, за което е
останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 03.12.2018г до
04.06.2019г
Предвид изхода на
делото следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника сумата от 560лв. разноски по делото/ юрисконсултско
възнаграждение/.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.П.Б. с ЕГН **********
***2 срещу Териториално поделение
„Държавно горско стопанство Б.“ към
Югозападно държавно предприятие ДП гр.Благоевград с ЕИК ..... със седалище и
адрес на управление град Б., бул.“Ю.“№20, представлявано от директора инж.Б. И.
П. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1
от КТ – за признаване на уволнението ,
извършено със Заповед№РД-07-504/03.12.2018г на директора на ТП „ДГС-Б.“-гр.Б.,
за незаконно и неговата отмяна, по чл.344, ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „лесничей“ и по чл.344,
ал.1,т.3 от КТ във вр.с чл.225, ал.2 във вр.с ал.1 от КТ – за заплащане на
обезщетение в размер на 7 619.40
лв. за времето, за което е останал без работа поради незаконното уволнение за
периода от 03.12.2018г до 04.06.2019г, ведно със с законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б.П.Б. с ЕГН **********
***2 да заплати на Териториално поделение „Държавно
горско стопанство Б.“ към Югозападно
държавно предприятие ДП гр.Благоевград с ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление град Б., бул.“Ю.“№20, представлявано от директора инж.Б. И. П. сумата от 560 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -Пазарджик в двуседмичен срок,
считано от 23.07.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: