Решение по в. гр. дело №569/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2594
Дата: 23 април 2020 г. (в сила от 24 април 2020 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20201100500569
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София,23.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                     СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І състав, в закрито заседание на двадесет и трети април 2020 година в състав:

                                                                            

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

                          :ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

                      като разгледа докладваното от съдия Кузманова ч. гр. дело № 569 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

                      Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, ал. 6 ГПК.

          Образувано е по жалба на С. С. Ф. срещу отказа на ЧСИ с рег. 844 от 21.03.2019 г. на ЧСИ да прекратяване  изп. дело № 2011844040754. Жалбоподателят  твърди, че неоснователно ЧСИ е отказал да прекрати производството по делото предвид дезинтересиране  на взискателя за събиране на вземането му за последните две години.Сочи незаконосъобразност на акта на ЧСИ поради немотивиране на отказа, който бил под формата на резолюция, а не под форма на  постановление.

          В мотивите по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК ЧСИ М. Б.с рег. № 844 счита жалбата за неоснователна.

          Съдът констатира от фактическа страна следното:

          Производството по изпълнително дело № 2011844040754 по описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 844 е образувано по молба от 04.02.2011 г. на „О.Б.Б.“ АД за удовлетворяване на вземането й по приложения към молбата изпълнителен лист от 10.01.2011 г. за сумата от: 8 520, 55 лв. – главница, ведно със законна лихва от 22.12.2010 г. до окончателното  й изплащане; 641, 44 лв. – договорна лихва; 1 012, 13 лв. – наказателна лихва; 747, 66 лв. – съдебни разноски както и адвокатско възнаграждение. На 25.08.2011г. на длъжника е връчена ПДИ. На 20.03.2013 г.длъжникът е заплатил доброволно 200 лв.На 05.02.2015г. е насрочен опис на движими вещи. На 21.10.2016 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника. На 30.05.2017 г. е наложен запор на банкови сметки, а на 02.10.2018 г. запор на трудово възнаграждение.

        При така констатираната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

          Разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК сочи основанията за прекратяване на изпълнителното производство между които и непоискването на изпълнителни действия в продължение на две години (т. 8). В т. 10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС са изброени изпълнителните действия които прекъсват давността, с изключение на изпращането на ПДИ и на съобщение за извършване на опис. Тълкувателното решение е постановено на 26.06.2015 г. и с него е отменено ППВС № 3/1980 г., в което се приемаше, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането.Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗНА тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува, а в ал. 2 се казва, че по изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само за напред. В случая в диспозитива на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в което изрично е отменено ППВС № 3/1980 г., направеното тълкуване придава сила занапред. След 26.06.2015 г. по процесното  изпълнително дело давността не е прекъсвана, тъй като през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са налагани запори на парични вземания на длъжника и между  тези периоди не е имало двугодишен период на дезинтересиране от страна на взискателя. Наред с това нормата  на чл. 433, ал. 2 ГПК е в сила от м.ноември 2017 г. и действието й също е занапред.

           Твърдението, че разпореждането на ЧСИ е незаконосъобразно поради липсата на мотиви е неоснователно. По своята правна природа то е постановление и липсата на мотиви не го опорочава, тъй като длъжникът има право да го обжалва.

           Ето защо жалбата следва да бъде оставена без уважение.

           Въз основа на изложеното Софийският градски съд

                                              Р Е Ш И:

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от 13.05.2019 г. на С. С. Ф. – длъжник по изп. дело № 2011844040754 по описа на ЧСИ М Б.с рег. № 844 срещу отказа от 21.03.2019 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

           РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

                                                                                                                 2.