РЕШЕНИЕ
№ 2865
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110215488 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от И. Г. Б., ЕГН ********** чрез адв. С. П.
срещу наказателно постановление /НП/ № 23-4332-015196/01.08.2023 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4 т. 6 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното постановление
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразили се в
неясно описание на нарушението, тъй като не е посочено по какъв начин
жалбоподателят е използвал телефона си - дали е разговарял, изпращал
съобщение, използвал приложение и т.н. Според жалбоподателя допуснатото
нарушение препятства възможността му да разбере в извършването на какво е
1
точно нарушение е обвинен. Моли съда да отмени оспореното наказателно
постановление.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, не
се явява и процесуалният му представител адв. С. П.. В постъпила по делото
молба адв. П. излага аргументи относно незаконосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, по същество идентични с
изложените в жалбата, като в допълнение оспорва и компетентността на
актосъставителя и АНО. От съда се иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление и се претендират разноски.
Въззиваемата страна – началник група при ОПП - СДВР, редовно
призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 29.06.2023 г. свидетелят А. Д. Я., заемащ длъжността младши
автоконтрольор в присъствие на свидетеля П. И. М. съставил срещу
жалбоподателя И. Г. Б. акт за установяване на административно нарушение
серия GA №961956/29.06.2023 г. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН на 01.08.2023 г. началник група
„АНД“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР издал обжалваното наказателно
постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 16.10.2023
г., а на 25.10.2023 г. била подадена и жалбата срещу наказателното
постановление.
За установяване на обективната истина по делото и релевантната
фактическа обстановка бяха разпитани актосъставителят А. Д. Я. и свидетелят
П. И. М., посочен в акта за установяване на административно нарушение като
очевидец на нарушението. Техните показания обаче не допринасят
съществено за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване по
делото, относно обстоятелството има ли извършено нарушение, в какво се
състои то, кога и къде е извършено и кой е неговият извършител. Свидетелите
потвърждават съставянето на АУАН (респ. подписването му като свидетел),
но нито един от тях не декларира каквито и да било спомени във връзка с
2
процесното събитие. И двамата свидетели посочват, че такива актове съставят
по много на ден и нямат никакъв конкретен спомен относно процесния
случай. Поради декларираната липса на спомен за процесния случай от страна
на двамата свидетели съдът им предяви АУАН. Въпреки предявяването и
запознаването със същия свидетелите не можаха да депозират каквито и да
било показания, свързани с конкретния случай и от които съдът да извлече
данни досежно обстоятелствата, при които е извършено посоченото в АУАН
и НП нарушение. Потвърждаването на факта на съставяне на АУАН,
полагане на подпис като актосъставител или свидетел не може да замести
необходимостта от приобщаване на такива доказателства, от които да се
извлекат данни за всички елементи от състава на твърдяното нарушение. Ето
защо от техните показания съдът установи единствено авторството на АУАН
и подписването му от свидетеля М. в графата „свидетел“, но не извлече
информация, която да потвърди извършването от страна на жалбоподателя Б.
на твърдяното нарушение.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства - заповед № 513з-
5514/04.08.2017 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/28.10.2019
г. на министъра на вътрешните работи ведно с акт за встъпване в длъжност,
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, от
които извлече данни относно компетентността на актосъставителя и АНО.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок /в придружителното писмо е посочено, че НП е
връчено на 16.10.2023 г., а жалбата е подадена на 25.10.2023 г./ и е насочена
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно възражението на адв. П., че АУАН и
3
НП са издадени от некомпетентни за това административни органи. Видно от
т. 2 вр. т. 1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи, актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор“ е оправомощен да съставя АУАН на ЗДвП. От
представения по делото акт за встъпване в длъжност се установява, че
считано от 29.10.2019 г. Гергана Владимирова Борисова е встъпила в
длъжността началник на 01 група „Административнонаказателна дейност“ на
03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, поради което и същата на основание т. 3.10 от цитираната заповед е
била компетентна към 01.08.2023 г. да издаде обжалваното наказателно
постановление.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня, в който
се твърди да е извършено нарушението, а НП е издадено месец по-късно. В
хода на административнонаказателнотно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, противно на становището
на процесуалния представител на жалбоподателя. Нарушението е описано
достатъчно ясно, точно и конкретно, дадена му е съответна на фактическото
описание правна квалификация, като от жалбоподателя не се изискват
прекомерни усилия, за да разбере извършването на какво точно нарушение се
твърди да е извършил.
Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП забранява на водачите на моторни
превозни средства да използват мобилен телефон по време на управлението
на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването му без участие на ръце.
В хода на производството от страна на АНО не бяха ангажирани
каквито и да било доказателства, установяващи извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя И. Г. Б.. Действително в преценката
си дали да се издаде наказателно постановление АНО се основава на
фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото
НП по силата на чл. 14 ал.2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебното
производство тези констатации обаче нямат обвързваща доказателствена
сила. Тази позиция категорично е застъпена и в т.7 от Постановление
№10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки
4
делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено, като дава възможност на административнонаказващият
орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП, в
подкрепа на обжалваното постановление. Съдът намира, че в процесния
случай не се събраха достатъчно по обем и категорични доказателства,
сочещи жалбоподателя Б. като извършител на вмененото му административно
нарушение, а именно като водач на лек автомобил да е използвал мобилен
телефон без устройство, позволяващо това без участие на ръцете му. Съдът
разпита непосредствено както актосъставителя Я., така и лицето, посочено
като очевидец на нарушението – свидетеля М., но и двамата не успяха да си
спомнят фактите, свързани с твърдяното нарушение. Предвид липсата на
каквито и да било доказателства, установяващи извършването на
нарушението от жалбоподателя Б., то наказателното постановление следва да
бъде отменено.
При този изхода на делото право на разноски има жалбоподателят. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие от 19.10.2023 г.,
от който се установява, че уговореното възнаграждение на адв. П. е в размер
на 400 лева, платимо в брой при подписване на договора, който служи за
разписка. В придружителното писмо е обективирано възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. С оглед
Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, правилото на чл. 78, ал.
5 ГПК противоречи на европейското право и нарушава принципите на
конкуренцията, като съдът не е обвързан от размерите на минималните
адвокатски възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въпреки това, съдът
съобрази, че минималното възнаграждение в случая е 400 лева с оглед
правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, което прие за ориентир относно
справедливата оценка на адвокатския труд, като в случая намира, че макар
делото да не се отличава с фактическа или правна сложност, то
възнаграждение не се явява прекомерно и същото следва да се присъди в
полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-015196/01.08.2023 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на
жалбоподателя И. Г. Б., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4 т. 6 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН Столичната дирекция на
вътрешните работи да заплита на И. Г. Б., ЕГН ********** сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща заплатено от него адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6