Р Е Ш Е Н И Е
№ I-108
09.10.2019г.,
град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание, на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като разгледа
докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1028 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Чанка Попова БАК с адрес: гр.
Несебър, ул. Иван Вазов № 23А като особен представител на А.В.К. против Решение №
82/03.05.2019г., постановено по гр.д. № 658/2018г. по описа на РС Несебър.
С
въззивната жалба жалбоподателят намира решението за недопустимо, неправилно,
необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. На първо място не бил спазен едномесечния срок за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. На второ място не били установени процента
идеални части, въз основа на които били изчислени дължими суми. Във взетото
решение на Общото събрание по т. 6 съгласно представения протокол не било ясно
какво означава съобразно идеалните части на собствениците и липсвало решение,
че разходите следва да се разпределят съобразно притежаваните идеални части от
общите части на сградата. Неправилен бил изводът, че не следва да намери
приложение чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Моли да се обезсили решението и да се прекрати
производството по делото, евентуално да се отмени решението и да се отхвърлят
предявените искове. Моли за присъждане на разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на
процесуалния представител на Етажната собственост на сграда с идентификатор №
51500.507.170.1 по КККР на Несебър - комплекс „Авалон” на 06.06.2019г. като с
п.к. от 20.06.2019г., в законния срок е постъпил писмен отговор чрез адв. Невена Чакърова, с който
изразява становище, че въззивната жалба е недопустима в частта, в която се
обжалва решението в цялост, а по същество е и неоснователна. Излага подробни
съображения, че искът е допустим. Сочи, че от събраните по делото доказателства
се установяват идеалните части от общите части на сградата и било отразено в
протоколите за регистрация на присъстващи на ОС лица, а освен това след
запознаване с уведомлението/фактура процесуалният представител на жалбоподателя
не го е оспорил и затова счита, че възражението е преклудирано. В случай, че се
приеме възражението, представя писмени доказателства – протоколи за регистрация
на присъстващи лица от 28.11.2016г. и 29.11.2016г. Счита, че решението е
правилно и законосъобразно и моли да се потвърди. Претендира разноски.
Преписи от въззивната жалба са връчени
на В.Д.К.и Л.И.К. чрез назначените особени представители като в указания срок
не е представен отговор.
С молба от 04.09.2019г. особения
представител уточнява, че обжалва решението само в частта, в която е прието за
установено, на основание чл. 422 ГПК, че А.В.К., дължи на Етажната собственост
на сграда с идентификатор № 51500.507.170.1 по КККР на Несебър - комплекс
„Авалон”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, представлявана от председателя на
управителния съвет Р. Л., сумите както следва:
- на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС -
сумата от 22,75 лв. - вноска за фонд „Ремонт и обновяване”, сумата от 72,83 лв.
- други разходи, гласувани с решение на ОС на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и
по т. 5.2.2 от протокола от ОС, сумата от 48,53 лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС,
сумата от 20,47 лв. - вноска за фонд „Непредвидени разходи” по т. 5.2.4 от
протокола от ОС, сумата от 11,02 лв. - вноска за фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от
протокола от ОС, представляващи 1/3 от общо дължимите за апартамент СS311
вноски за 2017г., приети с решение на ОС на ЕС от 29.11.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2018г., до
окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от
20,08 лв. - представляваща лихва за забава за периода 02.03.2017г. –
28.02.2018г. , както и в частта, в която А.К. е осъден да заплати сумата в
размер на 325 лева – разноски и 8,33 лева – разноски в заповедното
производство.
С обжалваното решение РС Несебър е:
1. признал ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 ГПК, че В.Д.К. дължи на Етажната собственост на сграда с идентификатор
№ 51500.507.170.1 по КККР на Несебър - комплекс „Авалон”, находящ се в к. к.
„Слънчев бряг”, представлявана от председателя на управителния съвет Р. Л.,
сумите както следва:
- на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС -
сумата от 22,75 лв. - вноска за фонд „Ремонт и обновяване”, сумата от 72,83 лв.
- други разходи, гласувани с решение на ОС на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и
по т. 5.2.2 от протокола от ОС, сумата от 48,53 лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС,
сумата от 20,47 лв. - вноска за фонд „Непредвидени разходи” по т. 5.2.4 от
протокола от ОС, сумата от 11,02 лв. - вноска за фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от
протокола от ОС, представляващи 1/3 от общо дължимите за апартамент СS311
вноски за 2017г., приети с решение на ОС на ЕС от 29.11.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2018г., до
окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от
20,08 лв. - представляваща лихва за забава за периода 02.03.2017г. –
28.02.2018г.
2. Признал ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 ГПК, че А.В.К., дължи на Етажната собственост на сграда с идентификатор
№ 51500.507.170.1 по КККР на Несебър - комплекс „Авалон”, находящ се в к. к.
„Слънчев бряг”, представлявана от председателя на управителния съвет Р. Л.,
сумите както следва:
- на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС -
сумата от 22,75 лв. - вноска за фонд „Ремонт и обновяване”, сумата от 72,83 лв.
- други разходи, гласувани с решение на ОС на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и
по т. 5.2.2 от протокола от ОС, сумата от 48,53 лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС,
сумата от 20,47 лв. - вноска за фонд „Непредвидени разходи” по т. 5.2.4 от
протокола от ОС, сумата от 11,02 лв. - вноска за фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от
протокола от ОС, представляващи 1/3 от общо дължимите за апартамент СS311
вноски за 2017г., приети с решение на ОС на ЕС от 29.11.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2018г., до
окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от
20,08 лв. - представляваща лихва за забава за периода 02.03.2017г. –
28.02.2018г.
3. признал ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 ГПК, че Л.И.К., дължи на Етажната собственост на сграда с идентификатор
№ 51500.507.170.1 по КККР на Несебър - комплекс „Авалон”, находящ се в к. к.
„Слънчев бряг”, представлявана от председателя на управителния съвет Р. Л.,
сумите както следва:
- на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС -
сумата от 22,75 лв. - вноска за фонд „Ремонт и обновяване”, сумата от 72,83 лв.
- други разходи, гласувани с решение на ОС на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и
по т. 5.2.2 от протокола от ОС, сумата от 48,53 лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС,
сумата от 20,47 лв. - вноска за фонд „Непредвидени разходи” по т. 5.2.4 от
протокола от ОС, сумата от 11,02 лв. - вноска за фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от
протокола от ОС, представляващи 1/3 от общо дължимите за апартамент СS311
вноски за 2017г., приети с решение на ОС на ЕС от 29.11.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2018г., до
окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от
20,08 лв. - представляваща лихва за забава за периода 02.03.2017г. –
28.02.2018г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК РС е
осъдил ответниците да заплатят разноски на ищеца.
Пред въззивна инстанция се проведе едно
открито съдебно заседание, на което страните, редовно уведомени, не изпращат
представители, адв. Чанка
Попова депозира
писмено становище, с което поддържа въззивната жалба. В срока по чл. 265 ГПК
никой от другарите не се е присъединил към жалбата. Предвид обстоятелството, че
решението е обжалвано само от адв. Чанка Попова от БАК с адрес: гр. Несебър, ул.
Иван Вазов № 23А като
особен представител на А.В.К. в частта, с която е установено на основание чл.
422 ГПК, че А.В.К., дължи на Етажната собственост на сграда посочените по-горе
суми, то по отношение на В.Д.К.и Л.И.К., решението е влязло в законна сила.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Съдът намира, че решението е валидно. В случая с
въззивната жалба са въведени възражения, че обжалваното решение е недопустимо
като предвид правомощията на съда, че по отношение на допустимостта съдът следи
в обжалваната част, следва да се посочи следното:
РС Несебър е сезиран с обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1
вр. чл. 6, т.8,9,10 от ЗУЕС.
Предвид характера на предявения иск за
установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение и разпределението
на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е
върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване
предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума, наличието на влязло
в сила решение на ОС, което да обвързва А.В.К., размера на дължимите суми,
настъпила изискуемост на вземанията.
Абсолютна процесуална предпоставка за
иска по чл. 422 ГПК е да се установи, че е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК – едномесечен срок от съобщението. Видно от приложеното ч.гр.д. №191/2018г. на РС Несебър заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК е издадена на 21.03.2018г. по ч.гр.д. № 191/2018г. по описа на
РС Несебър, с която на А.В.К. е разпоредено да заплати на Етажната собственост
на сграда с идентификатор № 51500.507.170.1 по КККР на Несебър - комплекс
„Авалон”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, сумата от 22,75 лв. - разходи за вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“ по т. 5.2.1 от протокол от проведено ОС на 29.11.2016г., сумата в
размер на 72,83 лева, представляваща други разходи, гласувани с решение на ОС
по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС по т. 5.2.2 от Протокол от ОС за прилежащи
територии и инфраструктура, за административна поддръжка на ЕС, за мерки за
противопожарна безопасност, за банкови услуги, за пощенски услуги, разходи за
компенсация на инициативна група по провеждане на ОС; сумата в размер на 128,88
лева, представляваща разходи по чл. 51 ЗУЕС по т.5.2.3 от протокола от ОС,
сумата в размер на 20,47 лева, представляваща разходи за вноски във фонд
„Непредвидени разходи“ по т.5.2.4 от Протокола от ОС; сумата в размер на 11,02
лева, представляваща вноска във фонд „резервен“ по т.5.2.5 от Протокола от ОС;
сумата в размер на 25,93 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
02.03.2017г. до 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на входиране на заявлението – 01.03.2018г. до окончателното
изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Със съобщение (л. 63)
от заповедното производство, връчено на 17.05.2018г., заявителят е уведомен, че
заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена при условията на чл.
47, ал.5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. В заповедното производство са представени – заверени преписи от искова
молба и плик с пощенско клеймо, неоспорени, от които се установява, че исковата
молба е подадена по пощата на 18.06.2018г. Срокът за подаване на искова молба съгласно
разпоредбата на чл. 60 ГПК изтича на 17.06.2018г., който е неприсъствен ден
(неделя), поради което на основание чл. 60, ал. 6 ГПК срокът изтича в първия
следващ присъствен ден – 18.06.2018г. (понеделник). На основание чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането е станало по пощата.
Ето защо следва да се приеме, че искът е предявен в преклузивния едномесечен
срок. Съдът, пред който е предявен иск за съществуване на вземането на
основание чл.
422 от ГПК следи
служебно за наличието на издадена заповед за изпълнение, както и за спазване на
срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането
по чл.
415 ал.1 от ГПК.
Въпросът дали са представени в срок доказателства за предявяване на иска пред
заповедния съд не попада в обхвата на проверката на исковия съд и само в
хипотезата на обезсилена заповед за изпълнение отпада правния интерес от иск за
установяване съществуването на вземането. Когато издадената заповед за
изпълнение не е обезсилена и искът по чл.422
от ГПК е
предявен в преклузивния срок, следва да се приеме, че са налице абсолютните
предпоставки за допустимост на исковото производство (Решение №183/02.11.2016
по дело №2588/2015 на ВКС, ТК, I т.о.).
По изложените съображения, въззивният
състав намира, че обжалваното решение е допустимо в обжалваната част. Относно
наведените с въззивната жалба възражения за неправилност:
С исковата молба се претендира да се
приеме за установено спрямо ЕС съществуване вземане към А.В.К. съгласно
издадената заповед за изпълнение. С Разпореждане от 14.11.2018г. по гр.д. № 658/2018г. на РС Несебър на А.В.К. е
назначен особен представител адв. Чанка Попова, на която е връчен препис от исковата
молба на 21.11.2018г. В срока по чл. 131 ГПК, а именно на 21.12.2018г. особения представител е депозирал писмен отговор,
с който оспорва иска по отношение на доверителя си като го намира на първо
място за недопустим, поради неспазване на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, както и
предвид обстоятелството, че длъжникът няма постоянен адрес в България. Искът е
оспорен и като неоснователен, тъй като приетото решение било неясно и неточно,
което правело невъзможно да се определи размера на дължимото. Отделно на
основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС ответникът не дължал претендираните с иска суми.
Моли да се отхвърли иска.
Със становище от 08.02.2019г. ищецът е
уточнил исковата претенция като е посочил конкретния начин на изчисление на
дължимите суми съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата
като е установил грешка в подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и че липсва уведомление,
за да се приложи хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Представя и уведомление за
дължими суми, заедно с протокол и
изчисление за дължима лихва. С определение от 19.02.2019г. съдът е прекратил
производството в частта, в която се иска установяване на вземане над размера от
48,53 лева до пълния предявен размер от 128,88 лева за разходи по чл. 51 ЗУЕС и
за лихва за забава за периода 02.03.2017г. - 28.02.2018г. над размера от 20,08
лева до пълния предявен размер от 25,93 лева, като заповедта за изпълнение на
парично задължение в прекратената част е обезсилена.
По делото са ангажирани доказателства,
че ответникът е собственик на 1/3 идеална част от правото на собственост на
апартамент № CS 311 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.507.170.1.170
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, находящ се в ***
С съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том X**, рег.
№ 1****, дело № ****/20**г., съставен на **.**.20**г. от нотариус Стоян Ангелов
с район на действие – района на Несебърски районен съд, рег. № 208. От
нотариалния акт се установява, че площта на апартамента, ведно с общите части,
възлиза на 34,93 кв. м.
Представя се протокол от ОС на
собствениците на самостоятелни обекти на ЕС от 28.11.2016г., проведено при
спадащ кворум на 29.11.2016г., от което се установява, че по т. 5 са приети решения
относно разходи съгласно чл. 50, чл. 51 ЗУЕС и фонд „Ремонт и обноваване“,
формиране на фонд „Резервен“. Съгласно
т. 5.2.1.1 от дневния ред се създава фонд „Ремонт и обновяване” на обща
стойност от 29 673 лв. По т. 5.2.2 са гласувани разходи по чл. 50, ал. 4,
т. 3 ЗУЕС както следва: 50 000 лв. за поддържане на прилежащите територии
и инфраструктура, 15 000 лв. – за административна поддръжка на ЕС;
20 000 лв. – за застраховане на общите части; 4000 лв. – за мерки за
противопожарна безопасност, 1000 лв. – за банкови услуги, 1000 лв. – за
пощенски услуги, 4000 лв. – за компенсация на инициативна група по провеждане
на ОС. По т. 5.2.3 от дневния ред общото събрание са определени разходи по чл. 51 ЗУЕС, както следва:
15 000 лв. – за електрическа енергия в общите части, 10 000 лв. – за
вода в общите части, 4800 лв. – за обслужване на асансьори, 4000 лв. – за
почистване на общите части, 3000 лв. – за консумативи, 7000 лв. –
възнаграждение за градинар, 1500 лв. – за транспорт, 8000 лв. – за
възнаграждение на УС, 30 000 лв. – възнаграждение за охрана. По т. 5.2.4 е
взето решение да се създаде фонд „Непредвидени разходи” на обща стойност от
26 706 лв. По т. 5.2.5 е взето решение за формиране на фонд „Резервен” в
размер на 14 378 лв. По т. 6 от дневния ред се взето решение разходите да
се разпределят съобразно притежаваните идеални части от собствениците. По т. 7
от дневния ред общото събрание е взето решение за начало на финансовата година
да се приеме 01.01.2017г., а за край – 31.12.2017г. като дължимите от
собствениците вноски да се заплащат по банковата сметка на ЕС в срок до 01.03.2017г.
По т. 8 от дневния ред общото събрание взето решение да се вземат мерки срещу
собствениците, които не са внесли съответните суми до 01.04.2017г. За
председател на УС е ЕС е избрана Р. Л., за което е регистрирано уведомление в Община
Несебър.
Представят се Решение (определение) №
409/05.07.2017г. по гр.д. № 106/2017г. по описа на РС Несебър, обезсилено с
Решение № I-98/24.11.2017г. по в.гр.д. № 1413/2017г. по описа на БОС, което
решение е потвърдено с Определение № 30 по ч.гр.д. № 14/2018г. на БАС и с които е прието, че
посочения по-горе протокол от ОС на собствениците на ЕС е обявен и е изтекъл
срока за обжалване, предвиден в разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС. Съгласно
разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание като молбата се подава пред
районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от
получаването на решението по реда на чл.
16, ал. 7.
По делото липсват твърдения и доказателства, от които да се направи извод, че
решенията са отмени по отношение на жалбоподателя, поради което съдът приема,
че обвързват етажния собственик, който дължи заплащане на вноските съобразно
притежаваните идеални части от общите части.
Не се приема възражението, че липсва
валидно взето решение относно начина на определяне на дължимите вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС средствата във фонд
"Ремонт и обновяване" се набират от ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за
страната. Законът определя начина, по който се определят средствата като
решението на общото събрание не е предвидило друг ред за определяне на
дължимите вноски. Следва да се има предвид, че въззивникът не е възразил своевременно
срещу сочените от ищеца идеални части от общите части на сградата, възражението
е направено едва с въззивната жалба, без да се сочат обстоятелства, които не са
му позволили да го направи пред първа инстанция. Съгласно представените по
делото писмени доказателства с протокол за поставяне на уведомление/фактура за
дължими суми длъжникът е уведомен за приетите решения като на входната врата на
ап. **** на 13.01.2017г., в присъствие на свидетел, е поставено
уведомление/фактура за дължими суми за 2017г. съобразно притежаваните идеални
части за СОС 51500.507.170.1.170. Предвид посоченото съставът на съда споделя
извода на РС, че прилежащите части от общите части на сградата за апартамента
са 0,23% от общите части на сградата. Видно от представения по делото
нотариален акт, собствеността е придобита от ответниците в съсобственост, без
указване на размера на частите за всеки от тях и предвид разпоредбата на чл.
30, ал. 2 от ЗС, частите на съсобствениците се считат равни до доказване на
противното и припадащата се част за всеки от ответниците от задълженията за
общите вещи е по 1/3. Пред въззивна инстанция не се въвеждат конкретни
оплаквания относно размера на дължимите суми.
На следващо място съгласно разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС не се заплащат разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост за деца, ненавършили 6-годишна възраст,
както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Съгласно
ал. 3 на същата разпоредба общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от
идеалните части от общите части може да реши собственик, ползвател или
обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година
да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и
поддържане по ал. 1. За отсъствието се уведомява писмено председателят на
управителния съвет (управителят). Двете разпоредби следва да се тълкуват
систематично като по делото липсват доказателства, от които да се установи, че
собственикът е уведомил председателя за отсъствие през 2017г. Не се установяват
по делото доказателства, от които да се направи извод и че етажният собственик
е пребивавал по-малко от 30 дни, поради което възражението е неоснователно.
Предвид приетото от ОС на ЕС решение таксите се заплащат в срок до 01.03.2017г. следователно
е настъпил падежа за плащане на задължението.
По изложените съображения този състав счита, че са
налице всички предпоставки за уважаване на исковете, същите са основателни, а решението
на РС Несебър следва да се потвърди като правилно и законосъобразно като
споделя изложените от първа инстанция мотиви и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях.
На основание чл. 81 ЗЗД съдът дължи
произнасяне и по разноските. Предвид оставянето без уважение на въззивната
жалба и потвърждаване на решението на РС, право на разноски има въззиваемата
страна, която не е представила доказателства за такива. С определение
№1552/21.08.2019г. по в.гр.д. № 1028/2019г. на БОС съдът определи
възнаграждение на особения представител на въззивника в размер на 150 лева,
което на основание чл. 47, ал. 6 ГПК възложи в тежест на въззиваемата страна –
ищец и указа да заплати по сметка на БОС като при неизпълнение съдът указа и
процесуалната последица. Възнаграждението за особения представител е винаги
дължимо, независимо от изхода на спора, а може да бъде възмездено като разноски
при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно
указаното в чл.
46, ал. 6 ГПК
и чл.
48, ал. 2 ГПК.
Предвид неизпълненото задължение за заплащане на възнаграждението на особен
представител, задължената страна следва да бъде осъдена да заплати на адв. Ч.П.
сумата в размер на 150 лева (в този смисъл Определение
№ 12 от 8.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2016/2017 г., II т. о., ТК). След
изпълнение на посоченото, съобразно изхода на делото, въззивникът, следва да
бъде осъден да заплати възнаграждението за особен представител.
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение №
6/2013г. по т.д. № 6/2012г. особеният представител на ответника по чл. 47, ал.
6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната, а
дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда
с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода
на делото. Предвид посоченото А.В.К. следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съда на основание чл. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за обективно
съединените искове сума в размер на 50 лева.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 82/03.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 658/2018г. по описа на Районен съд Несебър в обжалваната
част.
В необжалваната част решението е влязло
сила.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда с
идентификатор № 51500.507.170.1 по КККР на Несебър - комплекс „Авалон”, находящ
се в к. к. „Слънчев бряг”, представлявана от председателя на управителния съвет
Р. Л. да заплати на адв. Чанка
Попова от АК Бургас сумата
в размер на 150 лева (сто и петдесет лева) разноски за особен представител на А.В.К.
пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА А.В.К., гражданин на *****
*********, роден на **.**.****г., код по БУЛСТАТ *********, с постоянен адрес в
*** ДА ЗАПЛАТИ НА Етажната собственост на сграда с идентификатор №
51500.507.170.1 по КККР на Несебър - комплекс „Авалон”, находящ се в к. к.
„Слънчев бряг”, представлявана от председателя на управителния съвет Р. Л.
СУМАТА В РАЗМЕР НА 150 лева (сто и петдесет лева) разноски за особен
представител на А.В.К. пред въззивна инстанция, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ същите бъдат
заплатени от Етажната собственост на сграда с идентификатор № 51500.507.170.1
по КККР на Несебър - комплекс „Авалон”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”,
представлявана от председателя на управителния съвет Р. Л. на адв. Чанка Попова от АК Бургас.
ОСЪЖДА А.В.К., гражданин на *****
*********, роден на **.**.****г., код по БУЛСТАТ *********, с постоянен адрес в
*** да заплати сумата в размер на 50 лева (петдесет лева) – държавна такса за
въззивна жалба по сметка на БОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.